ОПРЕДЕЛЕНИЕ№204

 

Гр.Варна, 18.04.2017………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на тринадесети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 147 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частни жалби на „Ловос” ООД със седалище гр.София срещу определения от съдебно заседание на 05.12.2016г. по търг.дело № 692/16г. по описа на Варненски ОС, с които е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна, банкова сметка „***“ допълнително възнаграждение по изслушаното и прието заключение на комплексната съдебно – счетоводна и техническа експертиза за вещо лице Я* в размер на 250лв. и за вещо лице О* в размер на 250лв. на основание чл.77 от ГПК.

По отношение на определението, с което е осъден да заплати допълнително възнаграждение за вещо лице Я*, излага следното:

Твърди, че от страните е депозирана молба за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГПК, както и е отправено искане за отлагане на изслушването на заключението, която съдът е оставил без уважение. Излага че без участието на страните е пристъпил към изслушване на експертизата, приел е заключението, определил е окончателно възнаграждение на вещото лице и го е осъдел да заплати същата сума.

Твърди че постановеното определение е незаконосъбразно.

Сочи че неоснователно съдът не е уважил искането му за отвод на експертите по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза. Твърди че при направено искане за спиране на производството по делото по взаимно съгласие е следвало и изслушването на заключението на вещите лица да бъде отложено, тъй като евентуалното постигане на спогодба би довело до отпадане на необходимостта от експертиза и заплащане на възнаграждение. Твърди че при направено искане за спиране по взаимно съгласие, съдът не е следвало да извършва действия по съдебно дирене в тяхно отсъствие, а едва при възобновяване на производството да пристъпи към изслушване на вещите лице и приемане на заключението. Сочи също така, че вещо лице О* не се е явил в съдебно заседание на 05.12.2016г., поради което и не е имало предпоставки за изслушване на комплексната експертиза.

Моли съда да отмени обжалваното определение. Претендира направените по делото разноски.

Идентични съображения са изложени и в частната жалба срещу определението, с което е осъден да заплати допълнително възнаграждение за вещо лице О*  в размер на 250лв. Моли съда да го отмени.

Насрещна страна – ЕТ „Файт – Ф.К.“ – Ф.З.К. *** в срока по чл.276 от ГПК, не е депозирала отговор на частните жалби, не е изразила становище.

Частните жалби са подадени от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и са допустими.

По жалбите, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 692/16г. по описа на ВОС е образувано по молба на „Ловос“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „Файт – Ф.К.“. С определение от закрито заседание от 01.08.2016г. постановено по реда на чл.374 от ГПК съдът по несъстоятелността е допуснал комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, определил е първоначален депозит в размер на 500лв., вносим от молителя и е назначил за вещи лица М*Я* и Т* О*. Определеният първоначален депозит е внесен, заключението е изготвено и депозирано на 28.10.2016г. Към заключението е представена справка – декларация по чл.23 ал.2 и чл.24 ал.2 от Наредба № 2/2015г. от вещо лице Я* за извършената от нея работа, определяща общ размер на дължимото и възнаграждение 500лв. На 31.10.2016г. по делото е депозирана и справка – декларация от вещо лице О*, в която възнаграждението е определено от експерта в размер на 500лв.  Към изслушване на експертизата, съдът е пристъпил в съдебно заседание на 07.11.2016г., в което искането на молителя за отвод на експертите е оставено без уважение. След изслушване на допусната комплексна експертиза, съдът с определение е приел заключението. Определил е окончателно възнаграждение за вещо лице О* в размер на 500лв. Разпоредил е да се изплати част от определеното възнаграждение в размер на 250лв. от внесения депозит и е задължил молителя в едноседмичен срок от съдебното заседание да внесе сума в размер на 250лв. за плащане на окончателно определеното възнаграждение на експерта О*. В същото заседание е допуснал нови въпроси към вещото лице – счетоводител и е отложил производството по делото. Заключение по поставените нови въпроси е депозирано в съда на 25.11.2016г.

По делото са депозирани две молби от страните – вх.№ 32022 от 18.11.2016г. с искане за спиране на делото по общо съгласие на страните на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГПК и вх.№ 33451 от 05.12.2016г. с изявление, че няма да се явят в съдебно заседание, че поддържат искането за спиране и молят същото да бъде уважено, без да се изслушва депозираното по делото заключение, което заявяват че оспорват. Молбите са докладвани в съдебно заседание на 05.12.2016г. В съдебното заседание, съдът не уважава искането на страните за отлагане на изслушване на заключението на вещо лице Я*, пристъпва към изслушването му и го приема като доказателство по делото. Определя окончателно възнаграждение на вещо лице Я* в размер на 500лв. и постановява обжалваното определение, с което осъжда „Ловос“ ООД да заплати по сметка на ВОС сумата 250лв. допълнително възнаграждение за вещо лице Я* на основание чл.77 от ГПК. В същото заседание, като съобразява че молителят „Ловос“ ООД не е внесъл в определения му срок допълнително сумата 250лв. за възнаграждение на вещо лице О* на основание чл.77 от ГПК постановява и второто обжалвано осъдително определение. След извършване на посочените процесуални действия съдът уважава молбата на страните и спира производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГПК.

Въззивният съд намира, че обжалваните осъдителни определения следва да бъдат потвърдени по следните съображения:

На основание чл.76 от ГПК сумата за възнаграждение на вещите лица се внася предварително от страната, поискала извършването на експертизата. Съобразно чл.75 от ГПК възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед извършената работа и направените разноски.

На основание чл.77 от ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

Релевантните обстоятелства в настоящето производство срещу постановените определения по чл.77 от ГПК, с които частният жалбоподател е осъден да заплати суми, представляващи невнесени от него възнаграждения на вещи лица са: кой е задължената страна за плащането им, определени ли са от съда възнагражденията на вещите лица по размер и платени ли са от задължената страна. Извън предмета на настоящето производство са всички въпроси свързани с наличието на предпоставки за отвод на вещите лица и с извършени в нарушение на нормите на ГПК процесуални действия от съда при приемането на експертизата. Всички те могат да бъдат въведени от страната, която ги твърди, едва във въззивното производство по обжалване на поставено решение, когато в правомощията на въззивната инстанция ще бъде да разреши въпроса дали съдът по несъстоятелността е следвало да отложи изслушването на експертизата с оглед депозираната молба за спиране, както и налице ли са предпоставките за отвод на вещите лица.

В съответствие с чл.75 и чл.76 от ГПК разноските за възнаграждение на вещите лица за изготвяне на допусната по искане на молителя комплексна съдебна експертиза са възложени на молителя – „Ловос“ ЕООД. С определението от 01.08.2016г. съдът е определил първоначален депозит, а окончателното възнаграждение за всеки от експертите е определено от съда съответно в съдебното заседание на 07.11.2016г. на вещо лице О* и в съдебното заседание на 05.12.2016г. на вещо лице Я* – на всеки по 500лв. От молителя по делото е внесен само първоначално определения депозит. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че молителят е останал задължен за заплащане на разноски – възнаграждения на вещи лица, поради което и по реда на чл.77 от ГПК следва да бъде осъден да ги заплати.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира частните жалби за неоснователни, а обжалваните определения следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определения от съдебно заседание от 0512.2016г. по търг.дело № 692/16г. по описа на Варненски ОС, с които „Ловос“ ООД със седалище гр.София е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна, банкова сметка „***“ допълнителни възнаграждения по изслушана и приета комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза за вещо лице Я* в размер на 250лв. и за вещо лице О* в размер на 250лв., и двете на основание чл.77 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: