Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №122

 

Гр.Варна, 17.05.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шестнадесети април през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 147 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София срещу решение № 938 от 05.12.2018г. по търг.дело № 733/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С.С.Т. *** на основание  чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 48 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 27.11.2015г. по вина на Д М Д при управление на лек автомобил „Мерцедес Вито“, ДК № Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.11.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 511.52лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на същото ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, лекарствени и помощни средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2018г. до изплащането и, както и са присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 1 897.02лв.

Твърди че решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди е нищожно. Сочи че ищецът с исковата молба е предявил иск за обезщетение от неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, състояние на емоционален стрес и негативни психически изживявания и сам е оценил техния паричен еквивалент със сумата 61 800лв. Твърди че съдът е нарушил диспозитивното начало и е приел, че обезщетението за процесните наранявания и отрицателни преживявания следва да се определи на 80 000лв. Твърди че този извод на съда опорочава цялото решение постановено по този иск и води до неговата нищожност. Моли съда да прогласи нищожността на решението по иска за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000лв.

Евентуално твърди че решението е неправилно.

Оспорва извода на съда за приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди че от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че оздравителният процес за получените наранявания е продължил най-много три месеца. Твърди че нито гласните доказателства, нито СМЕ са установили състояние на емоционален стрес като психическо заболяване. Сочи че изпитваният от ищеца страх да управлява автомобил е естествена емоционална реакция от преживяната катастрофа, но без наличие на клинична картина.

Твърди че определеният от съда размер на обезщетението – 80 000лв.  не е съобразен с възприетата фактическа обстановка. Твърди че този размер многократно надвишава репатриращата му характеристика и не удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.

Излага, че при предявяване на иска ищецът сам е преценил че сумата от 61 800лв. ще го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди. В исковата молба няма изявление, че този размер е съобразен с възможно съпричиняване на вредоносния резултат, независимо че ищецът е имал информация за това, предвид мотивите към решението по НАХД № 1740/18г. на ВРС. Сочи че не може да се игнорира направеното с исковата молба изявление на ищеца, че сам определя паричния еквивалент от преживените травми, страдания и неудобства на сумата от 61 800лв. Поради което и съдът е следвало да определи обезщетението в този размер.

Излага че първоинстанционният съд изцяло е възприел неговите доводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди че неумението на ищеца да управлява лекия автомобил със скорост съобразена с шофьорските му възможности и с пътните условия, са довели до неправилна преценка на пътната ситуация. Твърди че ищецът е допуснал навлизане в насрещната лента за движение и то в момент, когато срещу него се е движил товарен автомобил. Сочи че действията на водача на товарния автомобил са продиктувани от желание да избегне удар с лекия автомобил. Твърди че по делото категорично е установено противоправно поведение на ищеца – нарушаване на чл.16 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което поведение се е осъществило процесното ПТП, при което са получени нараняванията.

На следващо място твърди че от комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява, че към момента на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан и това е причината за получаване на травматичните увреждания в областта на главата и счупване на 4, 5 и 6 леви ребра. Твърди че установеното по делото противоправно поведение на ищеца – нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и получените травматични увреждания в областта на главата и счупване на 4, 5 и 6 леви ребра са в пряка причинна връзка.

Твърди че при тази правилно възприета от съда фактическа обстановка, изводът на съда, че приносът на пострадалия следва да бъде определен на 40 % е неправилен. Сочи че ищецът е извършил две противоправни действия. Първопричина за настъпването на процесното ПТП е нарушаване на правилата за движение от ищеца, а непоставянето на обезопасителен колан е причина за получаване на травматичните увреждания в областта на главата и счупване на 4, 5 и 6 леви ребра.

Твърди че възприетият от първата инстанция механизъм на ПТП по категоричен начин навежда на извода, че то е причинено поради противоправното поведение на ищеца и неговият принос за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен на 100%. Поради което и моли съда да отмени решението изцяло.

В евентуалност моли съда да приеме, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 61 800лв., а степента на съпричиняване е 70 %. Предвид на това моли съда да редуцира размера на присъдените обезщетения, съответно до 18 540лв. -  за неимуществени вреди и 255.77лв. за имуществените вреди, като отмени решението за присъдените разлики над тези суми. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна С.С.Т. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от С.С.Т. *** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на травматични увреждания и за имуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 27.11.2015г., причинено виновно от Д М Д, при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви от датата на произшествието. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в осъдителните му части.

Въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за нищожност на обжалваното решение за неоснователни. Обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Решението е изготвена в писмена форма и е подписано. Решението изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението в обжалваната му част е допустимо и отговаря на изискванията при които делото може да се реши по същество. Не е налице нарушение на диспозитивното начало при постановяване на диспозитива на съдебното решение.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната, установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С влязло в сила решение по реда на чл.78а ал.1 от НК по АНД № 1740/18г. по описа на Районен съд – Варна Д М Д е признат за виновен в това, че на 27.11.2015г. при управление на лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ Х ХХ ХХ ХХе нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на С.С.Т. четири средни телесни повреди, изразяващи се в: травматичен шок, контузия на мозъка, навлизане на въздух в двете плеврални кухини и излив на кръв в лява плеврална кухина; счупване на напречния израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на 4-то, 5-то и 6-то леви ребра с разместване на фрагментите, отворено счупване на ляво колянно капаче.

Не е спорно, че между дружеството въззивник и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Димитров вреди при управлението на лекия автомобил.

Не са спорни по делото пред въззивна инстнация претърпяните от въззиваемия Т. увреждания, посочени от наказателния съд, пряката им причнно-следствена връзка с претърпяното ПТП.

Спорни пред въззивния съд са степента на съпричиняване на вредите и размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото епикризи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият Т. е получил съчетана травма, в резултат, на която е изпаднал в травматичен шок. Временно опасни за живота му са били получените контузия на мозъка, навлизане на въздух в двете плеврални кухини и излив на кръв в лява плеврална кухина. Счупването на напречния израстък на 7-ми шиен прешлен е обусловило трайно затруднение в движенията на шията за период от около 2 месеца. Счупване на 4-то, 5-то и 6-то леви ребра с разместване на фрагментите е определило затруднение в движението на снагата за период не по-малък от около 2 месеца. Отворено счупване на дясно колянно капаче е определило трайно затруднение на движението на долен крайник за период не по-малък от 3 месеца. Проведени са оперативни интервенции – дренаж на лява плеврална кухина, метална фиксация на дясно колянно капаче. Към настоящия момент е налице видима деформация в областта на дясното коляно, налице е болезненост в същото, като последната се засилва при продължителни физически усилия. От експерта е дадено заключение предвид продължителния период между травмата и извършения преглед, че тази деформация и това известно затруднение при предвижване и физическо натоварване ще останат завинаги. При произшествието пострадалият е получил и прорезни рани в областта на лицето. Извършено му е и възстановяване при ентропион с реконструкция на клепач.

От показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка Н С Т, майка на въззиваемия, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено след инцидента е налице промяна в поведението и живота на Т.. След катастрофата първоначално е бил в реанимация. Възстановяването е продължило в дома му, като около един месец е бил на легло, без да може да става,  и за него са се грижили родителите му. След това е използвал специална инвалидна количка с възможност за извършване на физиологични нужди и къпане. Последвало е поставяне на шина около два месеца, а след това около 4-5 месеца е използвал патерици. Изпитвал е силни болки, за които е пиел предписани му лекарства. Около година след първоначалната операция на коляното му е направена втора операция на коляното, но и след нея и към момента, макар и да се предвижва без помощни средства се оплаква от болки. Свидетелката сочи че операцията за възстановяване на клепача се е наложила след заздравяване на раните по главата и обръщане на клепача навътре. Свидетелката сочи промяна и в поведението на своя син след катастрофата – преживява стрес, емоционално отразяване, страх от управление на лек автомобил, невъзможност да използва пълноценно крака си.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 80 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от Т. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота му в резултат на претърпяното на 27.11.2015г. пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд намира че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде общо и да обхване всички, претърпени от пострадалия болки, страдания, неудобства, страхове, както от травматичните увреждания, така и от тяхното отразяване в психичното и състояние и промени в личността на емоционално и личностово ниво. За определяне на този размер съдът съобразява и възрастта на пострадалия, който към датата на произшествието е бил на 30 години, както и че част от уврежданията – деформацията в областта на колянното капаче и затрудненията, който изпитва при предвижване и физическо натоварване ще останат завинаги.

Въззивният съд намира че при определяне по справедливост на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от посочения от страната размер на обезщетението. Единствено при присъждането на обезщетението, съдът е обвързан от размера на претенцията на ищеца, поради което и дори да приеме, че размерът е по-голям може да присъди обезщетение само до размера на исковата претенция. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част. В този смисъл е разрешението, дадено в решение № 166 от 13.01.2012г., по търг.дело № 43/11г., т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за процента на съпричиняване от страна на пострадалия Т., въззивният съд намира следното:

С обжалваното решение първоинстнационният съд е приел за установени фактът на съпричиняване от страна на пострадалия Т. – управление на автомобила без поставен предпазен колан, довело до претърпяване на увреждания, които не биха били получени, ако беше с правилно поставен колан, както и навлизане в насрещната лента за движение от страна на Т., с което е създал опасност за движението и е поставил начало на произшествието. Поради което и с оглед обхвата на въззивното производство този въпрос не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.

С оглед на така изложеното, въззивният съд определя приноса на пострадалия в размер на 40 %, доколкото при възникване на опасността за движението, породена от водача на автомобил „Деу“, виновният водач е имал възможност да изпълни задълженията си, вменени му от чл.120 ал.2 предл.второ от ЗДвП, а именно да намали скоростта и да спре. Вместо това той е нарушил и разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗДвП като е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е станало пътно-транспортното произшествие, причинило уврежданията на Т..

С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от въззиваемия Т. неимуществени вреди – болки и страдания, претенцията му е доказана и основателна до размера от 48 000лв.

Поради което и решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед безспорния пред въззивна инстнация размер на претърпените имуществени вреди и установената от въззивния съд степен на съпричиняване следва да бъде потвърдено и решението в частта му досежно присъдените имуществени вреди.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от него разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 2 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото уговореното и заплатено от страната възнаграждение е в размер на минималния такъв, съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждение, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 938 от 05.12.2018г. по търг.дело № 733/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в обжалваните му осъдителни части.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Г.М.Димитров” № 1, ЕИК 200299615 да заплати на да заплати на С.С.Т. ***, ЕГН **********, сумата 2 000лв. /две хиляди лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: