ОПРЕДЕЛЕНИЕ

229                                                  26.04.2017 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  26-и април                                                             Година 2017год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                          ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 149 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от адв.Г. Л., като пълномощник на П.Г.Г. и Н.Г.Г.,  против определение № 1644  от  20.12.2016 год. по ч.т.д. № 1644/2016 год. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения. Основните са, че лицето М* Н* Г. е извършила действия от името на техния наследодател Г.Г., без да го уведоми за същите. За това и към датата на смъртта си, наследодателят на жалбоподателите не е изразявал желание и не е бил наясно, че първоначално деподзираното възражение по чл.414 ГПК е оттеглено

Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение, е постановено от съда в производство по чл.423 ГПК,образувано по възражение на жалбоподателите, като наследници на Г. И* Г.,  вх.№ 57422/01.11.2016год. по ч.гр.д. № 12386/2011год. по описа на ВРС.

С обжалвания акт, след анализ на доказателствата, съдът е приел, че възражението е подадено извън еднимесечния срок по чл.423 ал.1ГПК  и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Спорния момент в процеса е от кога и дали е започнал да тече срокът по чл.423 ал.1 ГПК, спрямо длъжника Г..

При анализа на доказателствата, представени по заповедното производство, съдът съобрази следното: Па ч.гр.д. № 12386/2011год. на ВРС, образувано по заявление от „Уникредит Булбанк“ЕАД,  срещу длъжника Г. И* Г. и М* Н* Г. е издадена заповед за незабавно изпълнение-връчена на Г.  с ПДИ по изп.д. № 20117150400469 на ЧСИ М.П* на 08.11.2011год.  На 22.11.2011год. е депозирано възражение от длъжника Г., оставено без движение, с указание да представи доказателства за датата на връчване на ПДИ. Възражението е оттеглено на 29.11.2011год. На 20.07.2012год. длъжникът Г. е подал възражение по чл.414 ГПК, в което е направено и искане за спиране по чл.420 ГПК и частна жалба срещу незабавното изпълнение. С разпореждане от 24.07.2012год. /стр.42/, възражението е оставено без разглеждане, като подадено извън срока. Посочено е също, че от същия длъжник е подадено възражение, което е оттеглено, а дадените указания по него /да представи д-ва за датата на връчване на ПДИ/ не са изпълнени. С Разпореждане от 24.07.2012 год./стр.53/, частната жалба е върната като просрочена, с мотив, че не е подадена с първото възражение, което е постъпило по делото на 22.11.2011год. Разпореждането от 24.07.2012год. /стр.42/, с което възражението е оставено без разглеждане, като подадено извън срока е получено лично от Г. И* Г. на 15.08.2012год. /стр.51/.  В съобщението е възпроизведено съдържанието на разпореждането, съответно е посочено, че от същия длъжник е подадено възражение, което е оттеглено, а дадените указания по него не са изпълнени. Разпореждането от 24.07.2012 год./стр.53/, с което частната жалба е върната като просрочена, с мотив, че не е подадена с първото възражение, което е постъпило по делото на 22.11.2011год. е получено лично от Г. И* Г. на 03.08. и на 15.08.2012год. /стр.60 и 61/.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна.

Това е така, понеже едномесечния срок по чл.423 ал.1 ГПК започва да тече от узнаването на заповедта. А дори и да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че първото възражение е било оттеглено без знанието и съгласието на Г. И* Г., то несъмнано същият е бил уведомен за оттеглянето с изпратените съобщения по повод на оставянето  без разглеждане на второто възражение и на подадената частна жалба. Съобщенията са получени лично от Г.Г. на 15.08.2012год., поради което следва да се направи извод, че на посочената дата Г. е узнал, че първоначалното възражение е оттеглено, респективно, че е подадено второ възражение, понеже жалбоподателите твърдят, че второто възражение не изхожда от него. 

В допълнение следва да се отбележи и следното: Самите жалбоподатели твърдят в предявеното възражение, че наследодателят им е подал възражение по чл.414 ГПК лично срещу издадената заповед за изпълнение, за издаването на която е узнал във връзка с извършване на изпълнителните действия. Видно от доказателствата по делото, възражението е оставено без движение, за представяне на доказателства за връчване на ПДИ, а в срока за изпълнение, същото е оттеглено.

Следва да се отбележи, че оттеглянето на възражение, дори и неправомерно, не води до приложимост на някои от предпоставките на чл.423 ал.1 ГПК, видно от граматическото тълкуване на разпоредбите.  Целта на разпоредбата е, при посочените предпоставки, да бъде дадена възможност за подаване на възражение. А с получените лично от него съобщения за подлежащото на обжалване разпореждане за оставянето без разглеждане на възражението, същият безспорно е узнал за оттеглянето на първото възражение, респективно за него е възникнала възможността да обжалва неправомерното действие. Но същият не е оспорил неправомерното оттегляне и заповедтта е влязла в сила за него.

Предвид изложеното, най-късно на 15.08.2012год. наследодателят е узнал за издадената заповед за незабавно изпълнение, както и за извършените неправомерни действия и в най-благоприятния за него случай, срокът по чл.423 ал.1 ГПК е започнал да тече за него от посочената дата. В подкрепа на извода, за знание на издадената заповед от Г. И* Г. е и изпратеното до него съобщение за насрочен опис на недвижими имоти, от ЧСИ Т-М* /стр-45/. В съобщението изрично е посочено като основание за издаване на изпълнителния лист-Заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 12386/2011год. на ВРС. Срещу описа Г. е подал на 20.07.2012год.частна жалба, поради което следва да се направи извод, че към посочената дата същият е знаел за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение.

 За това, към момента на смъртта си -19.10. 2014год., правата на наследодателя на жалбоподателите по чл.423 ал.1 ГПК са преклудирани, като просрочени, поради което и същите не са наследили права по посочената разпоредба.

Този извод води до неоснователност на частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като законосъобразно, следва да бъде потвърдено. 

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 ПОТВЪРЖДАВА определение № 4075  от  20.12.2016 год. по ч.т.д. № 1644/2016 год. на Варненски окръжен съд, с което се прекратява производството по делото, образувано по  възражение с правно  основание чл.423 ГПК, подадено от П.Г.Г. и Н.Г.Г., в качеството им на наследници на Т* И* Г*, срещу Заповед № 7388/23.08.2011год., постановена по ч.гр.д. № 12386/2011год. на ВРС, в полза на кредитора „Уникредит Булбанк ”АД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.