Р Е Ш Е Н И Е

 

76

                              

                гр. Варна, 21.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на  осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН П.

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 15 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по въззивна жалба от „Д”ЕООД против решение № 182/12.11.2014г. по т.д. № 136/14г. на ДОС, с което са отхвърлени предявените от  „ДМВ”ЕООД,ЕИК 117679603,със седалище и адрес на управление:гр.Русе,ул.“Воден“№ 14, вх.1, ет.2, ап.3, представлявано от едноличния собственик и управител Д. Р С, против „Е С К“ЕООД,ЕИК 200554763, със седалище и адрес на  управление: гр.Добрич, ул.”Отец Паисий” № 58, представлявано от едноличния собственик и управител М Н К, искове: с правно осн. чл.79,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 41 718,87 лв., представляваща претендирана цена на продадено гориво по фактури № 1000013117/21.02.2014г. и № 1000013134/24.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19.05.2014г.,до окончателното й изплащане; с правно осн. чл.92,ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.10.1 от сключен от страните на 07.10.2013г. договор за продажба и доставка на нефтопродукти, за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението на купувача да заплати продажната  цена, в размер на договорената неустойка, както следва: по фактура № 1000013117/21.02.2014г.,за периода от 27.02.2014г. до 16.05.2014г.,в  размер на 7690,67 лв.; по  фактура № 1000013134/24.02.2014г., за  периода от 02.03.2014г. до 16.05.2014г.,в размер на 2113,29 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от датата на подаване на исковата молба - 19.05.2014г.,до окончателното им изплащане.

    Във възизвната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила и  неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ДОС в нарушение на чл.146,ал.,т.3 и 5 ГПК не е докладвал направено от ответника признание с отговора на исковата молба относно факта на предаване на стоката от продавача, придружена със сертификат за качество, респ. ако е счел, че липсва такова е следвало да укаже на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи това свое твърдение. В нарушение на процесуалния закон е приел и кредитирал анализно свидетелство, което не представлява събрано в рамките на гражданския процес заключение на назначена от съда съдебна експертиза относно спорния въпрос за качеството на доставеното гориво. Липсват доказателства за спазване на процедурата за вземане на проби, като само стриктното й изпълнение гарантира достоверност на резултата от изпитването. При направено от ищеца възражение, че анализното свидетелство не представлява убедително писмено доказателство за некачествено гориво, в тежест на ответника е да установи, че анализът се отнася именно до доставеното от ищеца гориво и че е спазена процедурата по вземане на проби. Доказателства за това не се сочат от ответника. Неправилно е приложен чл.193-195 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважат исковете. По доказателствените искания съдът се е произнесъл с определение от разпоредително заседание от 22.01.2015г.

    Въззиваемата страна „Е С К”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита , че не опровергава твърдението по исковата молба за представяне на сертификат за качество от страна на продавача , но независимо от него се е обърнал към независима специализирана лаборатория за извършване на проверка на качеството на горивото. Ищецът не е бил активен в установяване на твърдените от него факти. Не се е възползвал и от процесуалния ред за оспорване на представено от въззиваемата страна като ответник анализно свидетелство.

    ВнАС прецени следното:

    В исковата молба „ДМВ”ЕООД твърди, че с ответника „Е С К”ЕООД са в търговски взаимоотношения по повод на продажба и доставка на дизелово гориво във връзка с което издадени две фактури №№ 1000013117/21.02.2014г. за 14 004 литра дизелово гориво 0,001% сяра с минимум 6% FAME и начислен акциз на стойност 32 450,07 лв. с ДДС. Горивото е предадено с товарителница № 13117/21.02.2014г.,товарителница № 13118/21.02.2014г.,акцизен данъчен документ № 1000005241/21.02.2014г. и  акцизен данъчен документ № 1000005242/21.02.2014г. и Фактура № 1000013134/24.02.2014г. за 4 000 литра дизелово гориво 0,001% сяра с минимум 6% FAME и начислен акциз на стойност 9 268,80 лв. с ДДС. Горивото е предадено на 25.02.2014г.с товарителница № 14453/22.02.2014г. и акцизен данъчен документ № 1000005259/22.02.2014г.Документите са подписани от представител на ответника и удостоверяват получаването на стоката на посочените в тях дати в гр.Добрич. Не е настъпило плащане по тези фактури въпреки изпълнението на задължението на продавача. В първото по делото с.з. ищецът е възразил , че ответникът не е направил своевременно рекламация за липса на качество на доставената стока, след като ангажираните от последния фактури за ремонт на камиони са от м.януари 2014г. Доставката по процесните отношения е от 21.02. и 24.02.2014г. Ищецът претендира ответникът да му заплати горните суми, ведно със законната лихва върху тях,от момента на подаване на исковата молба,до окончателното им изплащане.Търси и заплащане на договорена неустойка за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена на горивото,както следва:По фактура № 1000013117/21.02.2014г. за периода от 27.02.2014г. до 16.05.2014г.- 7690,67 лв.;По  фактура № 1000013134/24.02.2014г.за  периода от 02.03.2014г. до 16.05.2014г.- 2113.29 лв.,  ведно със законната лихва върху тези суми,начиная от датата на подаване на исковата молба,до окончателното им изплащане.

    Предявените искове са с правно осн. чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ и чл.92,ал.1 от ЗЗД.

         В писмения отговор ответникът е изразил становище за неоснователност.Което мотивира с възражение по отношение липсата на качество на доставената стока.Недостатъците са забелязани в процеса на употреба на горивото - появили са се технически проблеми при експлоатация на товарните автомобили. Счита, че по надлежен начин е уведомил представител на ищеца за тези проблеми. Но „ДМВ”ЕООД не е изпратило свой представител и не е взело проби, за да се установят фактите. Ето защо независимо от представения от ищеца с фактурите съпровождащ ги сертификат за качество ответникът се е обърнал към специализирана лаборатория, която да извърши проверка за качество на доставеното гориво. Резултатът показва чувствителни отклонения от качеството, а именно-съдържание на вода в горивото. Екземпляр от анализното свидетелство е връчен на  представител на ищцовата фирма,но действия от нейна страна отново не са предприети.

    ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства ,намира за установено следното от фактическа страна:

    Не се спори и видно от договор за продажба и доставка на нефтопродукти от 07.10.2013г. страните са в облигационни отношения по продажба и доставка на горива от ищеца „ДМВ”ЕООД на ответника „Е С К”ЕООД в срок от 1 година , считано от горепосочената дата. В чл.6.1 от договора е уговорено, че качеството на продуктите, предмет на договора е съгласно БДС и техническите спецификации на производителя.

    В изпълнение на договора ищецът е извършил доставка на гориво по двете процесни фактури на 21.02.2014г. на стойност 32 450,07лв. и на 24.02.2014г. на стойност – 9268,80лв.

    Съгласно признанието по отговора на исковата молба съдът приема за доказани следните  обстоятелства: Не се оспорва , че е извършена коментираната доставка на посочените по фактурата количества и на съответната стойност. Не се оспорва , че фактурите и товарителниците са били придружени от сертификат за качество. Като ищецът не прилага доказателства за същия нито с исковата молба , нито в първото по делото с.з. За първоинстанционният съд и не е съществувало задължение да укаже ангажиране на конкретно доказателство. Едва с въззивната жалба ищецът, сега въззивник представя същия „сертификат” , който представлява подписана от него декларация за съответствие на качеството на течните горива. Следователно представлява частен свидетелстващ документ , изходящ от страната , която иска да се ползва от удостоверените с него факти,т.е. няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Освен това изрично с отговора на исковата молба се оспорва удостовереното от придружаващия „сертификат” качество на доставеното гориво. Ищецът не е навел твърдение и не е ангажирал като доказателство визирания в декларацията за съответствие – Протоколи № 1783/19.02.2014г. и № 1789/21.02.2014г. от изпитвателна лаборатория, за да може другата страна , респ. съдът да вземе отношение по доказателственото значение на тези документи .

    От свидетелските показания, кредитирани с оглед съответствието им и с писмени доказателства – фактура №12276/31.03.2014г., № 12277/31.03.2014г.; № 12365/30.04.2014г. и др. / изключая фактури от м.януари 2014г., които очевидно евентуално биха се отнесли към други доставки извън процесните от м.февруари 2014г./ за закупени от ответника части за камиони, се установява , че след зареждане на автомобилите на купувача с доставеното по процесните фактури от м.02.2014г. гориво, се наблюдават скрити дефекти в същото, отразяващи се на разхода на гориво, спиране на машините по пътищата , повреди в помпите и дюзите. Което е наложило ремонти на автомобилите. Поради което и ответникът е предприел действия по изследване на качеството на доставеното гориво и се снабдил с анализно свидетелство. От 17.03.2014г. За резултатите от лабораторното изследване е уведомен незабавно представител на ищеца – Пламен П., който пряко е бил  ангажиран в търговските отношения между двете дружества по повод на договора от 07.10.2013г.Не е последвала реакция от страна на продавача.

    Видно от анализно свидетелство от 17.03.2014г., същото е издадено от несертифицирана лаборатория – Изпитвателна лаборатория за ГСМ – „Варна сторидж”ЕООД. Като образецът за изпитване е взет и доставен от „Е С К”ЕООД.

    Предвид така установеното от фактическа страна , ВнАС прави следните правни изводи:

    На осн. чл.194,ал.1 ЗЗД купувачът на процесното гориво в рамките на обективно необходимото за изпитване в работен режим на стоката време е използвал същата и е констатирал скрити недостатъци , за които е уведомил незабавно устно представител на ищеца-продавач.

    В тежест на последния е при оспорване на качеството на предадената стока да докаже пълно изпълнение на задължението си да достави гориво, отговарящо на зададени с договора стандарти – БДС. Следва да се има предвид , че признанието по отговора на исковата молба касае само съпровождане на документите / фактура , товарителница и пр./ със сертификат за качество , не и удостоверените от него факти за съответствие на процесното гориво със стандарта.

    Въпреки предоставената и от настоящата инстанция възможност за ангажирани на доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца за изпълнение на задължението му за доставка на отговаряща на БДС стандарт като качество стока, такива не са ангажирани.

                Следователно предявените искове –  за заплащане на цена на доставено гориво и  на неустойка за неизпълнение на това задължение на купувача, са неоснователни. Обжалваното решение на ДОС следва да се потвърди.

    Водим от горното , съдът

            

                 Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/12.11.2014г. по т.д. № 136/14г. на ДОС.

    Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: