Р Е Ш Е Н И Е

№      74/ 23.03.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.02.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ Д.

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 15 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение  постановено по т.д. № 17/2015год, Разградският окръжен съд е приел за установено, в отношенията между страните, по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, че ответниците „Астур“ ООД, ЕИК  116547456, със седалище и адрес на управление В С. Гецово, обл. Разград, ул. “ Иван Вазов “ № 65, представлявано от управителя А.Г.Х. и А.Г.Х., като ДЛЪЖНИЦИ дължат солидарно на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново, ЕИК 201546068, представлявано от управителя М.Н.С., сумата 56 516.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление в съда - , за които суми са издадени 27.01.2015 г. до окончателно плащане, за която суча е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 250 / 29.01.2015 г., въз основа на документ по чл. 417, т. 3, предл. 2 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимостта за горницата над 56 516.00 лв., до претендираната за установяване сума от 69 000 лв.:  Осъдил е ответниците да заплатят солидарно на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново сумата 2313.51 лв. лв., представляваща разноски за тази инстанция съразмерно на уважената част от иска и след служебно прихващане, както и сумата 3 178 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. по описа на РС-Разград, съразмерно на уважената част от иска.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от „Астур”ООД и А.Г.Х., чрез процесуален пълномощник–ответници по т.д. № 17/2015год. по описа на ОС-Разград, срещу постановеното решение по делото, в частта му, с която предявеният  от „Мирекс Трейд”ЕООД гр.Лясковец иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен за сумата от 56 516лева,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-27.01.2015год. до окончателното й изплащане и с което са осъдени да заплатят сумата от 2313лв.-разноски и сумата от 3 178лв.-разноски в заповедното производство.

Считат решението за неправилно- постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, по изложени подробни съображения.

Основните са срещу извода на съда, чрез който е приел за неоснователни възраженията на ответниците относно нищожност на нотариалното удостоверяване  на подписите на страните по споразумението от 12.11.2014год. на основание чл.576 вр.чл.580 т.3 вр.чл.590 ГПК: на нищожност на същото споразумениена основание чл.26 ЗЗД-поради липса на съгласие, противоречие с добрите нрави, липса на основание: възражението за недействителност на споразумението под формата на унищожаемост по см. на чл.27 и сл. от ЗЗД-споразумението е сключено при заплашване и измама от страна на управителя на „Мирекс Трейд”ЕООД М.С.. Изложени са съображения, в подкрепа на становището, че възраженията са основателни, а основателността на което и да е от възраженията, води до неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК. С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

 Насрещната страна чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения. В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители. След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваното решение:

„Мирекс Трейд”ЕООД, гр.Лясковец, е предявило искове против „Астур”ООД с.Гецово, обл.Разград представлявано от управителя А.Г.Х. и срещу последната в условия на солидарност като физическо лице, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците дължат на  “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново, ЕИК 201546068, представлявано от управителя М.Н.С.,  сумата от 69 000лв. Твърди се, че по сключен между страните Договор за покупко-продажба от 23.07.2014 г., ответното дружество е следвало да извърши доставка на 300 тона царевица, реколта 2014 г. при цена 200лв./т.  По договора ответникът е издал фактура 1237/23.07.2014год. за доставка на 200т. царевица на стойнокст 40 000лв. и  фактура 1233/23.07.2014год. за доставка на 100т. царевица на стойнокст 20 000лв. По фактурите ищеца е платил авансово на ответника “ АСТУР “ ООД, ЕИК 116547456, сумата 60 000 лв. В уговорените срокове доставката не била извършена, което наложило ищеца да закупи зърно от трето лице. На 12.11.2014 г. ищеца и ответника сключили споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което ответника се задължил да заплати на ищеца сумите 60 000 лв., представляваща предплатената авансово сума по сключения договор и 9000.00 лв., представляваща обезщетение за разликата в цената на цялото количество зърно, към момента на подписване на споразумението – 12.11.2014 г.   По споразумението от 12.11.2014 г. цялото задължение било поето и от А.Г.Х., като физическо лице, като по този начин същата придобила качеството на солидарен длъжник. Поради неизпълнение от страна на ответниците, на поетото от тях задължение за плащане, ищеца са снабдил със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК по ч. гр. дело № 111 / 2015 г. по описа на РС-Разград. След постъпило от длъжниците възражение, ищеца е предявил иск, с искане да бъде признато за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумите 60 000 лв. и 9 000 лв., на посочените основания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 111 / 2015 г.на РРС – 27.01.2015 г. до окончателно плащане и разноски в заповедното производство в размер на 1380 лв. По повод на становището на ответниците, че с плащането на сумата от 160 000лв. на 31.10.2014год. са погасени задълженията по процесните фактури, ищецът възразява, че с плащане на сумата, „Астур”ООД е извършило плащания по представено споразумение от 23.10.2014год.

        Ответниците с писмени отговори, оспорват исковете като неоснователни.  Не се оспорва твърдението за сключен договор, въз основа на който са издадени фактури №№ 1237 и 1238/23.07.2014год., за получена сума  от 60 000лв. за доставка на 300т. царевица. Признава за частично неизпълнение на договора, тъй като по същия е доставило  само 17,420т. царевица.  Сочат, че остатъкът от получената сума в размер на 56516 лв. е изцяло върната на ищцовото дружество, чрез заплащане по банков път на 31.10.2014год. За недоставените количества царевица дружеството е издало кредитно известие. Заявяват възражение за нищожност на Споразумение от 12.11.2014 г. на което се основава претенцията, поради липса на съгласие, противоречие с добрите нрави и липса на основание. Предявява се и възражение за унищожаемост на същото споразумение, като сключено при измама и заплашване. Предявява се и възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите на страните, извършено от нотариус П.Ш. по отношение на същото споразумение, поради порок във формата – в документа не са посочени номера, датата, мястото и органа на издаване на документите за самоличност на страните. 

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:         Между страните не е спорно, че търговските дружества-страни в процеса, са се намирали в трайни търговски отношения, изразяващи се в доставка на ищеца на произведени от ответното дружество зърнени култури .

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба

доказателства,  че страните: ищеца като купувач, ответнито дружество като продавач, на 23.07.2014год.  са сключили Договор за покупко-продажба на зърно с предмет: доставка на 300т. царевица при договорена цена от 200лв./тон, със срок на доставка от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г.,. По договора са издадени фактури № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г., реколта 2014г.  Продавача е издал Фактура № 1237 / 23.07.2014 г. за 200 тона царевица на цена 200 лв. на тон или общо за 40 000 лв. и № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 тона царевица по 200 лв. на тон или общо за 20 000 лв.

         С преводни нареждания от 28.07.2014 г. купувача  “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД платил авансово по сметка на купувача “ АСТУР “ ООД сумите 53 000.00 лв. с основание царевица, реколта 2014 г. и 7 000.00 лв. с основание доплащане царевица, реколта 2014 г. с посочено основание-издадените фактури. Според ф-ра 0070/10.11.2011год. и приемо-предавателен протокол от 10.11.2014год.,  ответното дружество е доставило на щеца 17, 420т. царевица  на стойност 3484лв. с отбелязване, че са по ф-ра № 1237/23.07.2014год.

         На 12.11.2014 г. между ищеца и ответниците е сключено споразумение във връзка със сключения между страните договор за покупко-продажба на зърно от 23.07.2014 г., във връзка с който са издадени и посочените по-горе два бр.фактури за общо 300 тона царевица, реколта 2014 г. Страните са изразили съгласие за следното:Цялата сума от 60 000 лв., представляваща цената на договора е предплатена изцяло от купувача на продавача: Продавача не е изпълнил задълженията си по договора и до момента не е доставил нищо от договореното количество зърно: Страните са се съгласили също, че развалят сключения между тях договор и продавача се задължава да върне на купувача предплатената от него сума в размер на 60 000 лв.по силата на споразумението в срок до 12.11.2014 г.

         Освен това продавача се задължил да заплати на купувача сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за разликата в цената на цялото количество зърно към датата на подписване на договора и цената на същото количество зърно към датата на подписване на споразумението към 12.11.2014 г.

         А.Г.Х. поела в условията на солидарна отговорност, заедно с продавача, цялото задължение в размер на 69 000 лв.

         С рег. № 5651  на 12.11.2014 г. П.Ш., нотариус с район на действие Рс-Русе, рег. № 215 на НК, чрез помощник нотариус Милена П., удостоверил подписите, положени върху споразумението от М.Н.С., като управител на  “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, в качеството на купувач, А.Г.Х., като управител на  “ АСТУР “ ООД, в качеството на продавач и в качеството й на солидарен длъжник.

         На 27.01.2015 г.   “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД е подало пред  РС-Разград със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу “ АСТУР “ ООД и А.Г.Х. за сумите 69 000 лв. по споразумението от 12.11.2014 г.

         С Разпореждане от 29.01.2015 г., постановено по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. РС-Разград, разпоредил издавеното на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД за сумите 69 000 лв. по споразумението и 3880 лв. за разноски по производството от които 1380 лв. държавна такса и 2500 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на Разпореждането е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по разпореждането.

         Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № ХХХХХХХХХХХХХХ  по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № ХХХ, район на действие – ОС-Разград. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците депозирали възражения.

         С разпореждане № 396 / 12.02.2015 г., постановено по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. РС-Разград указал на  “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД възможността да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок, което ищеца сторил с подаването на исковата молба.

         По делото от ищеца е представено и споразумение от 23.10.2014 г., сключено между “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, като купувач, “ АСТУР “ ООД, като продавач и А.Г.Х., като солидарен длъжник, което не се оспорва от ответниците

   Със споразумението страните се съгласили, че между продавача и купувача са сключени договори за покупко-продажба на зърно, както следва:

         Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1228 / 27.02.2014 г. за 100 тона слънчоглед;

         Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1230 / 23.04.2014 г. за 160 тона слънчоглед;

         Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1237 / 23.07.2014 г. за 100 тона слънчоглед;

         Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1239 / 04.08.2014 г. за 160 тона слънчоглед и

         Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1240 / 11.08.2014 г. за 130 тона слънчоглед.

         Страните се съгласили, че общата цена на цялото количество зърно, предмет на горните договори е в размер на 287 140.00 лв., която сума е изцяло предплатена от купувача, чрез няколко плащания.

         Страните се съгласили също така, че продавача не е изпълнил задълженията си по описаните по –горе договори и до момента не е доставил договореното количество зърно.

         Страните се споразумели че развалят сключените между тях договори, поради което всяка страна дължи връщане на това което е получила . Продавача се задължил да върне на купувача предплатената цена по сключените договори, по силата на сключеното споразумение с общ размер 287 140.00 лв. в срок до 31.10.2014 г.

         А.Г.Х. поела в условията на солидарна отговорност, заедно с продавача, цялото задължение в размер на 287 140.00 лв.

         С рег. № 8125  на 30.10.2014 г. Н.С., нотариус с район на действие РС-Разград, рег. № 291 на НК, удостоверил подписите, положени върху споразумението от М.Н.С., като управител на  “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, в качеството на купувач, А.Г.Х., като управител на  “ АСТУР “ ООД, в качеството на продавач и в качеството й на солидарен длъжник.

         По делото е представена жалба от А.Г.Х., депозирана до Директор на ОД на МВР-Разград на 14.11.2014 г. В жалбата се излага, че през м. януари 2014 г. същата, като управител на “ АСТУР “ ООД установила търговски отношения с “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, за продажба на земеделска продукция “ на зелено “. Оказало се, че добитото количество царевица и слънчоглед е по- малко от очаквания добив и от фактурираното количество. Поради тази причина управителя на с “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД- М.С. и съпругът й Х.С. започнали да упражняват натиск и заплашване спрямо нея, поради вероятността да не се издължи към тях.  В резултат на това  А.Х. сключила на 23.10.2014год. споразумение, след което привела по банкова сметка ***  “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД сумата 50 000 лв. на 24.10.2014 г., сумата 15 000 лв. на 29.10.2014 г. и сумата 160 000 лв.

         На 12.11.2014 г. А.Г. вследствие на заплашване М. и Х. подписала ново споразумение в кантората на нотариус П.Ш.,  че дължи сумата 68 000 лв.,

       Към жалбата си до полицията А. приложила медицинско удостоверение от 13.11.2014 г., видно от което при прегледа същата съобщила, че на 11.11.2014 г. била хващана за ръцете и блъскана. Установени били три на брой насинявания на кожата в горната трета на дясната мишница по външната страна. Описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин, както е съобщено и са причинили болка и страдание.

         Представено е и медицинско удостоверение от 17.11.2014 г., издадено от лекар-психиатър, според което А.Г.Х. страда от Адаптационно разстройство.

         Представени са доказателства, че по подадената от А.Х. жалба е постановен отказ да се образува ДП, понеже не  са установени данни за извършено престапление.

         Не се установява основания за недействителност и унищожаемост на споразумението от 12.11.2014год., поради което същото е самостоятелно основание за пораждане на признатите в него права и задължения, поради следните съображения:

         Възраженията за нищожност и унищожаемост се основат на извършени деяния от страна на управителя на ищеца и нейния съпруг, наказуеми по чл.143 НК. След извършена проверка по жалбата на А. Х., при която са разпитани посочените от нея лица и са разгледани представени писмени доказателства, включително и с медицински характер, представени и в настоящия процес, компетентните органи са приели, че не са налице данни за престъпление, а отношенията имат гражданско правен характер и са отказали да бъде образувано ДП. Предвид изложеното, и на основание чл.124 ал.4 ГПК, повторното установяване на същите обстоятелства и в гражданския процес,  е недопустимо и възраженията, основаващи се на тях следва да се оставят без уважение. В допълнение, което има отношение към вътрешното убеждение на съдебния състав следва да се отбележи и следното: Установи се, от показанията на свидетеля П.-счетоводител на ответното дрружество, че при изготвяне и на двете споразумения, страните са били при него и заедно са уточнявали дължимите количества и суми. Установи се също, че при нотариалната заверка на подписите, двете управителки са били сами, дори за известно време ответницата А.Х. е останала сама с пом. Нотариуса, извършил нотарилната заверка, разпитана като свидетел в процеса. Според показанията й, същата не е била уведомена за някакви нередности относно слючените споразумения, а и самата тя не е забелязала някакви притеснения у Х.. Предвид изложеното, възраженията са нищожност и унищаемост, основаващи се на осъществена принуда от страна на ищеца, са недоказани и следва да се оставят без уважение.

По възраженията на ответниците относно нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите на страните по споразумението от 12.11.2014год. на основание чл.576 вр.чл.580 т.3 вр.чл.590 ГПК:  Основанието е, че в частния документ, подписите на който се удостоверяват, не са посочени номера, датата, мястото и органа нва издаване на техните документи за самоличност. Споразумението е със страни „Мирекс Трейд”ЕООД и „Астур”ООД. Видно е че двете дружества са индивидуализирани с всички данни-т.е. със седалище, адрес на управление, ЕИК и представляващ. Предвид изложеното, не са налице сочените основания, водещи до недействителност на нотариалното удостоверяване.  Споразумението от 12.11.2014год. с нотариална заверка на подписите е валидно и следва да се приеме, че има обвързващо действие, спрямо подписалите го страни.

Въпреки това, настоящият състав ще разгледа и възражението на ответното дружество, за недължимост на сумата призната  със споразумението от 12.11.2014год., поради извършеното на 31.10.2014год. плащане със сумата от 160 000лв. Относно възражението за нищожност на споразумението от 12.11.2014год., поради липса на основание, ще се произнесе при разглеждане на основателността на иска, респективно, дали процесната сума реално се дължи.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните. От заключението на вещото лице се установява следното:

         Сумата от 60 000 лв. по договор за покупко-продажба към фактури № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г. е преведена на ответното дружество от ищцовото дружество, с основание за плащане  - по фактури № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г., като е установено плащане по сметка на ответното дружество на сумите 53 000 лв. и 7000 лв. и двете платени на 28.07.2014 г.  По фактура № 1237 / 23.07.2014 г. авансово е платена царевица, реколта 2014 г., собствено производство, с качествени показатели по договор – 200 тона с единична цена 200 лв. с обща стойност 40 000 лв. По фактура 1238 / 23.07.2014 г. авансово е платена царевица, реколта 2014 г., собствено производство, с качествени показатели по договор – 100 тона с единична цена 200 лв. с обща стойност 20 000 лв.

         - По двете фактури доставеното количество царевица от ответното дружество е 17.420 т. на стойност 3 484.00 лв. Недоставеното количество възлиза на 282.58 т. на стойност 56 516.00 лв. За предаването на авансово платената царевица от 17.420 т. е издадена фактура № 70 / 10.11.2014 г. Съставена е товарителница за обществен автомобилен превоз № 310066 / 10.11.2014 г. за превоз на 25.320 т. царевица, от които 7.900 тона по фактура № 1234 / 14.07.2014 г. и 17.420 т. по фактура 1237/23.07.2014 г. с изпращач и превозвач ответното дружество и получател ищцовото дружество. Съставен е и Приема-предавателен протокол от 10.11.2014 г.за общо 25.320 т. царевица.

         За периода ответното дружество е издало три фактури за получен авансов превод за доставка на царевица, реколта 2014 г. – по фактура 1234 / 14.07.2014 г. за 300 т. на стойност 60 000 лв., № 1237 / 23.07.2014 г. за 200 т. на стойност 40 000 лв. и № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 т. на стойност 20 000 лв. или общо по трите фактури авансово са платени от ищеца на ответното дружество 120 000 лв.

         По изброените 3 бр. фактури, в периода от 31.10.2014 г. до 10.11.2014 г. ответното дружество доставило на ищеца общо 317.420 т. царевица, от които 300 т. на стойност 60 000 лв. по фактура 1234 / 14.07.2014 г. и 17.420 т. по фактура № 1237 / 23.07.2014 г. на стойност 3 484.00 лв.

         През 2014 г. са осчетоводени издадени от ответното дружество фактури, както следва: 1234 / 14.07.2014 г., № 1237 / 23.07.2014 г., № 1238 / 23.07.2014 г. за покупка на царевица. За покупка на слънчоглед за издадени следните фактури: № 1228 / 27.02.2014 г., № 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г., № 1240 / 11.08.2014 г.. За покупка на пшеница са съставени следните фактури: № 1226 / 29.01.2014 г., № 1227 / 06.02.2014 г., № 1231 / 20.05.2014 г., № 71 / 31.10.2014 г.

         Извършени са съответните счетоводни операции по плащането и получаването на стоката.

         Осчетоводени са получените,  издадени от ответното дружество преводи по КИ № 1235 / 21.07.2014 г., № 1236 / 21.07.2014 г. за недоставена царевица, № 1223 / 11.11.2014 г. за недоставена царевица към фактура № 1210 / 13.08.2013 г. , № 57 / 24.10.2014 г. за недоставен слънчоглед, № 73 / 31.10.2014 г. за недоставена пшеница, № 58 / 29.10.2014 г. в размер на 15 000 лв. за недоставен слънчоглед и № 61 / 31.10.2014 г. за 160 000 лв. за недоставен слънчоглед.

         В счетоводството на ищеца се водят отделни партиди на контрагент – “ АСТУР “ ООД.

         В счетоводството на ответното дружество за периода 2012 – 2014 г. са извършени счетоводни операции и записвания, отнасящи се до контрагент – ищцовото дружество, във връзка с покупки на селскостопанска продукция.

         През 2012 г. и 2013 г. са осчетоводени изброените по горе фактури за продажби на слънчоглед и царевица и са взети съответните счетоводни операции.

         Съгласно представените банкови и счетоводни документи по фактура № 1211 / 16.08.2013 г. за доставка на 100 т. слънчоглед, реколта 2013 г.е извършено авансово плащане от ищеца на 16.08.2013 г. в размер на 54 000.00 лв. Не е представен приемо-предавателен протокол и Товарителница, че до датата на експертизата стоката е доставен.

         През 2014 г. са осчетоводени описаните по-горе фактури за продажби на царевица, слънчоглед и пшеница.

         Осчетоводени са издадените на ищеца КИ № 1235 / 21.07.2014 г., № 1236 / 21.07.2014 г. за недоставена царевица, № 61 / 31.10.2014 г. за недоставен слънчоглед и царевица и № 73 / 31.10.2014 г. за недоставена пшеница и са осчетоводени преводи от 24.10.2014 г. за 50 000 лв., от 29.10.2014 г. за 15 000 лв. и от 12.03.2014 г. за 332.64 лв. по КИ № 1223 / 11.11.2013 г.

         Вещото лице установило в счетоводството на ответното дружество, че КИ № 58 / 29.10.2014 г. е анулирано  и са налични трите екземпляра от кочана. Вещото лице не установило в счетоводните регистри на ответното дружество да е осчетоводено КИ № 57 / 24.10.2014 г. за превод на 50 000 лв. към ищеца, както е записано в банковите извлечения, а е осчетоводен превод от 24.10.2014 г. за 50 000 лв.по фактура № 1230 / 23.04.2014 г. за недоставен слънчоглед. Освен това КИ № 59, № 60 и № 62, вписани в платежното нареждане от 31.10.2014 г. и Банково извлечение № 27 / 03.11.2014 г. за превод в размер на 160 000 лв. към ищцовото дружество, не са осчетоводени в счетоводните регистри и не са представени за целите на експертизата с устно обяснение от счетоводната кантора, че не съществуват и записванията в нарежданията са грешни.

         За доставен на ищеца слънчоглед ответното дружество издало 10 бр. фактури същите, с изключение на една за 64.42 тона, са придружени с Приемо-предавателни протоколи и Товарителници.

         За доставена на ищеца царевица, ответното дружество издало 9 фактури, придружени от Приемо-предавателни протоколи и Товарителници

         За доставка на пшеница е осчетоводена една фактура.

         - В счетоводството на ответното дружество салдото по сч. сметка 411 / клиенти/, подсметка 1 на клиент – ищцовото дружество  е дебитно в размер на 25 900.12 лв. 

         Салдото към 12.11.2014 г. по сч.сметка 412 / клиенти по аванси 8, подсметка 1 на клиент ищцовото дружество е кредитно в размер на 43 531.70 лв. /Размера на незакрити получени авансови плащания в края на периода /.

         С счетоводството на ищцовото дружество салдото към 12.11.2014 г. на ответното дружество е дебитно в размер на 58 000 лв. / вземания от доставчици-непостъпили активи по предоставен и невърнат аванс /.

         Па фактура № 1231 / 20.05.2014 г. -2000 лв. за неизплатена изцяло фактура от страна на ищеца към ответника за доставена пшеница по фактура № 1231 / 20.05.2014 г. По фактура № 1237 / 23.07.2014 г. – 40 000 лв. и по фактура 1238 / 23.07.2014 г. – 20 000 лв. за платена авансово, но недоставена стока и невърнат аванс, общо по двете фактури 60 000 лв.

         - Получената по фактура № 70 / 10.11.2014 г. 17.420 т. царевица на стойност 3 484.00 лв. е осчетоводена в счетоводството на ищеца на 06.04.2015 г. и с тази сума е намалено задължението по фактура № 1237 8 23.07.2014 г.

         - Вещото лице не установило в счетоводството на ищеца КИ № 61 / 31.10.2014 г. по фактури № 1237/ 1238 от 23.07.2014 г.

         Съгласно банковият превод от 31.10.2014 г., основанието за получаване на сумата е получен банков превод по КИ № 59, № 60, № 61 и № 62. Такива КИ вещото лице не установило ищеца да притежава.

         Осчетоводено е КИ № 59 / 31.10.2014 г. за сумата 160 000 лв. Самото платежно нареждане, съставено от ответното дружество е с основание за

превода – по КИ 59,60,61,62, към фактури № 1228 / 27.02.2014 г., 1230 / 23.04.2014 г., 1237 / 23.07.2014 г. и 1230/04.08.2014 г.

         При ищеца за получения превод е съставен Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 82 / 31.10.2014 г. с основание обратно начисляване на ДДС по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, вид на стоката КИ 59. Протокола е включен в Дневниците за покупки и продажби за м. октомври 2014 г.

         При проверка в счетоводство на ответното дружество вещото лице установило, че КИ № 61 / 31.10.2014 г. по фактури № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г.  е осчетоводено по дебита на сч. сметка 411/клиенти/ и кредита на сч.сметка 412 / клиенти по аванси/ със знак минус за отписване на авансово получени суми. По предоставените от ответното дружество регистри и справки, не установил извършени преводи след 31.10.2014 г. до момента на експертизата към ищцовото дружество за разликата от 41 099.88 лв. по КИ № 61/ 31.10.2014 г.

         В КИ № 61 / 31.10.2014 г. за сума в размер на 201 099.88 лв. са включени: Фактура № 1230 /23.04.2014 г. за 43.32 т. слънчоглед на стойност 19 883.88 лв., Фактура № 1239 8 04.08.2014 г. за 160 тона слънчоглед на стойност 68 800 лв., Фактура № 1240 8 11.08.2014 г. за 130 тона слънчоглед на стойност 55900.00 лв., Фактура № 1237 8 23.07.2014 г. за 182.58 тона царевица на стойност 36 516.00 лв. и Фактура № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 тона царевица на стойност 20 000.00 лв.

         Съгласно банковият превод от 31.10.2014 г., посоченото в него основание за плащана на сумата е по: КИ 59,60,61 и 62 към фактури № 1228 / 27.02.2014 г., 1230 / 23.04.2014 г.1237 / 23.07.2014 г. и 1230 8 04.08.2014 г. От счетоводството на ответното дружество не предоставили на вещото лице КИ 59,60 и 62, с обяснението, че такива няма предадени за осчетоводяване. Обяснението било, че е сбъркано основанието за превода. Според показанията на свидетеля П., Кредитните известия са съставяни не от него, а от ответницата А.Г.Х..

         - Паричният превод от 160 000 лв. е осчетоводен при ищеца като сума за получаване от недоставен слънчоглед, съгласно споразумение.

         Ищцовото дружество е привело на ответното дружество авансово 289 140 лв. за 650 т. слънчоглед по издадени от “ АСТУР “ ООД фактури: № 1228 / 27.02.2014 г., 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г. и № 1240 / 11.08.2014 г.

         - В счетоводството на ищцовото дружество размера на задължението по фактури 1237 / 1238 от 23.07.2015 г. е в размер на 60 000.00 лв.  към 12.11.2014 г.

         Към същата дата в счетоводството на ответното дружество не съществува задължение към ищеца по двете фактури към 12.11.2014 г. Дружеството е осчетоводило доставената на ищеца 17.420 т. царевица на стойност 3 484.00 лв. За разликата от 182.58 т. по фактура 1237 / 23.07.2014 г. на стойност 56516 и по фактура № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 тона царевица на стойност 20 000.00 лв. вещото лице не е установило извършени счетоводни статии за отписване на задължението по издадените фактури. Извършено е осчетоводяване по дебита на сч.сметка 411 и кредита на сч.сметка 412 със сумата 201 099.88 лв., знак минус/сторно операция/ и основание – КИ, с което се отписват общо задължения по получени авансови плащания от клиенти. За извършеното плащане е осчетоводено от ответника платежно нареждане  от 31.10.2014 г. общо в размер на 160 000.00 лв.

         - При ищеца Споразумение за доставка на царевица от 12.11.2014 г. за задължение  по фактури 1237 / 23.07.2014 г. № 1238 / 23.07.2014 г., за доставка на царевица е осчетоводено с МО от 12.11.2014 г. в размер на 60 000 лв.за платена авансово, но недоставена стока, царевица и невърнат аванс.

         - В счетоводството на ответното дружество вещото лице не установило осчетоводяване на Споразумение от 12.11.2014 г.

         В счетоводството на ищеца вещото лице не установило извършени счетоводни операции по фактури № 1237 / 23.07.2014 г. н № 1238 / 23.07.2014 г  За получена 17.420 т.  царевица по фактура № 70 / 10.11.2014 г. на стойност 3 484.00 лв. е извършено осчетоводяване на 06.04.2015 г., когато е получена фактура № 70/10.11.2014год., като с тази сума е намалено задължението по първата фактура. Към датата на експертизата задължението по дебита на сч.сметка по двете фактури в счетоводството на ищеца е в размер на 56 516.00 лв.

         В счетоводството на ответното дружество, вещото лице установило, че няма предадена стока по двете фактури, а е осчетоводена само фактура № 70 / 10.11.2014 г. за 17.420 т. царевица. Осчетоводяването е извършено при издаване на фактурата.

         Вещото лице е представило и допълнително заключение, съгласно което:

         По споразумението от 23.10.2014 г. ответното дружество е издало 12 фактури за доставка на слънчоглед  в периода 31.10.2014 г. – 06.11.2014 г. за 316.680 т. слънчоглед на обща стойност 143 619.32 лв. На вещото лице са представени 10 бр. приемо-предавателни протоколи за общо 240.160 т. слънчоглед. Представени са 14 бр. Товарителници за общо 316.680 т. слънчоглед. Представени са и 4 бр. кантарни бележки за общо 89.400 т. слънчоглед.

         През 2014 г. ответното дружество издало на ищцовото дружество фактури № 1228 / 27.02.2014 г., № 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г. и № 1240 / 11.08.2014 г., които са за авансово платени суми на стойност 289 140.00 лв. за общо 650 000 кг. слънчоглед

         От ищцовото  дружество  за периода 23.10.2014 г. – 12.11.2014 г. са представени 11 бр. протоколи за общо 252 260 кг. Получен слънчоглед и 1 бр. товарителница № 310076 / 06.11.2014 г. за 12 100 кг. Слънчоглед. На вещото лице не е представен един бр. Приемо-предавателен протокол за получен слънчоглед за 64 420 кг. Слънчоглед. Ищцовото дружество не представя и кантарни бележки. Не представя и ф-ри от 33 до 75, издадени в периода от 31.10.2014 г. до 06.11.2014 г. от ответното дружество с устното обяснение, че не притежава такива.

         - Съгласно банково извлечение № 24 / 27.10.2014 г., на 24.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 50 000 лв. с основание КИ 57 / 24.10.2014 г. към фактура № 1230.

         Съгласно банково извлечение № 26 / 30.10.2014 г., на 29.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 15 000 лв. с основание КИ № 58 / 29.10.2014 г.

         Съгласно банково извлечение № 27 / 03.11.2014 г., на 31.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 160 000.00 лв. с основание КИ 59/6061/62, към фактури 1228, 1230, 1237, 1239.

         Издадено КИ № 73 / 31.10.2014 г. и извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 3 163.60 лв.с основание – за недоставено количество пшеница към фактура № 71 / 31.10.2014 г.

         Вещото лице установило, че КИ 57, 58, 69 и 60 са анулирани, трите екземпляра на същите не са откъснати и са налични в кочана на дружеството.

         В анулираното КИ 57 като наименование на стоките е записано – недоставено количество слънчоглед, – количество 108 933 кг. на единична цена 459 лв. с обща стойност 50 000.25 лв.

         В анулираното КИ 58 като наименование на стоките е записано – недоставено количество слънчоглед, реколта 2014 г. – количество 32679738 кг. по единична цена 459 с обща стойност 14 999.999 лв.

         Ответното дружество представило на вещото лице платежните нареждания за банковите преводи от 50 000 лв. на 24.10.2014 г. в което е записано, като основание за превод – по КИ 57 / 24.10.2014 г. към фактура 1230 и за 15000.00 лв. на 29.10.2014 г. с основание за превод – по КИ 58 / 29.10.2014 г.

         По банковата сметка на ищеца са постъпили освен горните суми с посочените основания  и сумата от 160 000 лв. , на 31.10.2014 г. с основание – по КИ 59/60/61/62/ 31.10.2014 г. към фактури 1228/27.02.2014 г. 1230 / 23.04.2014 г., 1237 / 23.07.2014 г. и 1230/04.08.2014 г.

         По банковата сметка на ищеца е постъпило плащане от ответното дружество на сумата 3 163.60 лв., на 13.11.2014 г., с основание – КИ № 73 / 31.10.2014 г. за недоставено количество пшеница към фактура № 71 8 31.10.2014 г.

         - В счетоводството на ищеца са осчетоводени издадени през 2014 г. от ответното дружество фактури № 1228 / 27.02.2014 г., № 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г. и № 1240 / 11.08.2014 г. за авансово платени суми на стойност 289 140.00 лв. за общо 650 тона слънчоглед.

         В счетоводството на ответното дружество са осчетоводени фактури от 33 до 75  с номера и стойности за доставена селскостопанска продукция. Осчетоводени са издадени КИ 61 / 31.10.2014 г. за недоставен слънчоглед и царевица, № 73 / 31.10.2014 г. за недоставена пшеница и са осчетоводени преводи от 24.10.2014 г. за 50 000 лв. и от 29.10.2014 г. за 15 000 лв. Според вещото лице няма документална обоснованост за преводите на 50 000 лв. и 15 000 лв., което представлява грубо счетоводно нарушение. За сумата 65 000 лв. има само банково извлечение, което не може да се отнесе към дадена фактура. Банковото извлечение отразява движение на пари, но не и извършване на сделка.

         В съдебно заседание вещото лице допълва, че платената от ответното дружество сума от 160 000 лв. се отнася към недоставеното количество слънчоглед, като дори и след това плащане остават спорни 64 420 кг. слънчоглед.

С оглед на гореизложеното, следва да се направят следните изводи, относно възраженията на ответника, за недължимост на процесната сума от 56 516лв., поради извършено плащане на същата, чрез превода на сумата от 160 000лв.

Заповед за изпълнение № 250/29.01.2015год. по ч.гр.д. №111/2015год.  на РС-Разград, е издадена на основание чл. 417, т. 3,предл. 2 от ГПК -документ – споразумение с нотариална заверка на подписите от 12.11.2014 г. Каузалното правоотношение от което произтича сключването на споразумението между страните е сключен между тях преди това Договор за покупко-продажба от 23.07.2014 за покупко-продажба на 300 тона царевица /по който ответното дружество е издало фактури №1237/23.07.2014год. за 200т. и 1238/1238/23.07.2014год. за 100тона,  реколта 2014 г., при цена 200 лв. на тон. По силата на ищеца привел на ответното дружество същия ден – 23.07.2014 г. - сумата 60 000 лв., като авансово плащане.

         По силата на сключеното между страните споразумение с нотариална заверка на подписите от 12.11.2014 г., страните се съгласили, че е налице цялостно неизпълнение, поради което се съгласили, че развалят договора и всяка от страните дължи връщане на полученото по разваления договор. От съдържанието на споразумението се установява, че ответното дружество изрично се задължило да върне сумата от 60 000 лв. в срок -12.11.2014 г. Задължение за връщане на сумата е поето и от втория ответник, като физическо лице. Споразумението е с нотариална заверка на подписите на страните.

         Видно от заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза от договореното количество – 300 тона, ответното дружество доставило 17.42 т. царевица на стойност 3484 лв. След тази доставка останали недоставени 282.58 тона на стойност 56 516.00 лв.

Това обстоятелство е безспорно, тъй като и двете страни са осчетоводили фактура № 70/10.11.2014год., като ответника е намалил задължението си по ф-ра 1237/23.07.2014год. със 17,42т. От дължимото количество от 200т. И със сумата от 3484лв. «Мирекс Трейд»ЕООД е осчетоводило ф-ра № 70/10.11.2014год. на 06.04.2015год., когато е получило счетоводните документи. С тази сума е намалено задължението на «Астур»ООД към дружеството по фактура 1237/23.07.2014год. Стойността на дължимите доставки по ф-ри № 1237 и 1238/23.07.2014год., според първото заключение на ССЕ е 56 516лв. 

Този извод-за дължимост на сумата от 56 516лв. Следва от неоспореното заключение на ССЕ. В т.9 от ССЕ, която дава отговор на задълженията по ф-ри № 1237 и 1238/23.07.2014год. към 12.11.2014год. според която, при извършената проверка на банковите и счетоводните документи на «Мирекс Трейд»ЕООД, установил, че според счетоводните записвания,  задължението е 60 000лв.- за платено авансово, но недоставена стока и невърнат аванс, съответно по ф-ра 1237-40 000лв., а по ф-ра 1238-20 000лв.

Относно «Астур»ООД:- дружеството е осчетоводило доставена царевица на  «Мирекс Трейд»ЕООД по ф-ра № 70/10.10.2014год. в размер на 17,420т. на стойност 3484лв.  За разликата по ф-ра № 1237/23.07.2014год. за 182,58т. Царевица по 200лв. На стойност 36516лв. И ф-ра 1238/23.07.2014 за 100т. Царевица за 20 000лв. ССЕ не е установила извършени счетоводни статии за отписване на задължението по издадените ф-ри.

Следователно, според счетоводните записвания на ответното дружество, към 12.11.2014год. авансово заплатената сума по ф-ри № 1237 и 1238/23.07.2014год. от 56 516лв. не е заплатена, респективно, същата се  явява дължима. 

Този извод не се опровергава и от представените от процесуалния представител на ответниците доказателства за заплащане на сумата от 160 000лв., извършено на 31.10.2014год., чрез която според ответницата А.Г. е погасена дължимата сума  по ф-ри № 1237 и 1238/23.07.2014год. от 56 516лв.  Видно от представеното платежно нареждане на Уникредит Булбанк /стр.43,61/, за заплащане на сумата от 160 000лв., като основание са посочени по КИ 59, 60, 61, 62/31.10.2014год. към ф-ри 1228/2014год... Според представеното платежно нареждане за кредитен превод/стр.60/, ответното дружество е посочило, че сумата от 160 000лв. е по КИ 59, 60, 61, 62/31.10.2014год., към ф-ри 1228/27.02.14год., 1230/23.04.14год., 1237/23.07.2014год. / която е за 100т.слънчоглед/, 1239/04.08.14год.

Видно е, че посочените фактури са предмет на споразумение от 23.10. 2014год. /стр.131/, с изключение на ф-ра 1 240/11.08.2014год.  Следователно, със сумата от 160 000лв. са погасени задължения по договори за доставка на слънчоглед, предмет на споразумение от 23.10.2014год. и така са отразени в счетоводството на ищеца, а в счетоводството на ответника не са посочени по фактури, а е посочено, че чрез нея се погасяват получени авансово суми. Следователно, не се установява че сумата погасява задължението по ф-ри 1237 и 1238/23.07.2014год. Както се посочи, в самото платежно нареждане, за превеждане на сумата са ф-ри, предмет на споразумението от 23.10.14год., а и сумата е преведена в срока по същото споразумение. В допълнителното заключение вещото лице констатира, че със сумата от 160 000лв. е погасена част от задълженията за недоставен слънчоглед от 650т. на обща стойност 289 140лв., а другата част от задължението в общ размер от 143 619,32лв. е погасена чрез извършени доставки на слънчоглед след 23.10.2014г.

Предвид изложеното, не се установява твърдението на ответниците, за погасяване на задължението от 56 516лв.  по фактури № 1237 и 1238/2014год., чрез заплащане на сумата от 160 000лв.

Предвид изложеното, се налага извод за дължимост на претендираната сума, за чието обезпечаване е сключеното споразумение от 12.11.2014год. с нотариална заверка на подписите, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. С оглед на изложеното, съдът прави крайния правен извод, че предявеният положителен установителен искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК е доказани по основание за сумата 56 516лв. и следва да бъде уважен. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените изводи, които се споделят от съдебния състав. На основание чл.78 ал.1 ГПК и съобразно изхода на спора, въззивната страна дължи на въззиваемата сумата от  2 410лв разноски за адвокатско възнаграждение.

         По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                     

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2015год., постановено по т.д.№ 17/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд.

ОСЪЖДА “ АСТУР “ ООД, ЕИК 116547456, със седалище и адрес на управление:- с. Гецово, обл. Разград, ул. “ Иван Вазов “ № 65, представлявано от управителя А.Г.Х. и А.Г.Х., да заплатят солидарно на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново сумата 2 410 лв. лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.