О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_59_____________

гр.Варна, 05.02.19…....

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                              ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

като разгледа докладваното от съдия А.БРАТАНОВА

ч.т.д № 15 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, чрез адв.Т., срещу протоколно определение от 07.11.2018  г. по т.д.№ 790/2018г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.дело № 8522/2015 год. на АС – София и образуваното по повод обжалването на постановения по същото съдебен акт по адм.д.№5284/2018г. на ВАС, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице предвидените в закона основания за спиране на делото.

Ответникът „ВГ – 5“ ЕООД, гр.София, с писмен отговор, чрез адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима. Същата е надлежно администрирана.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело № 790/2018 г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „ВГ-5“ ЕООД, гр.София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, за заплащане на сумите, съставляващи дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник, произведена през м.септември 2015 г., ведно със съответното обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2015г. – 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество „ВГ-5” ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическa централa (ВяЕЦ), която ответното дружество – краен снабдител ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИАД изкупува в съответствие със сключения помежду им Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г. и чл.31 от ЗЕВИ по цена, регулирана и определяна от ДКЕВР. Между страните съществува спор за дължимата цена, по която следва да бъдат заплатени количествата електрическа енергия, произведени през месец септември 2015 г. Същият е породен от отказът на ответното дружество да заплати претендираната от ищеца преференциална цена по т.8 от Решение на ДКЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г. в размер на 188,29 лв./МВтч за цялото количество ел. енергия, произведена през месец септември 2015 г., вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство от 2 000 kWh, установено в т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.

Между страните в производството не е налице спор и относно обстоятелството,   че Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е предмет на оспорване по образуваното адм.д. №8522/2015 г. на АС – София град, по което е постановено решение, обжалвано пред ВАС и образувано в адм.д. № 5284/2017 г.

С протоколно определение от 07.11.2018 год. производството по т.д. № 790/2018 г.  на ВОС е спряно до приключване на производството по адм.д. 5284/2018 г. на ВАС.

С оглед така очертания правен спор по делото, за да направи преценка дали са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът съобрази следните обстоятелства:

С Решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл.21 от ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена в размер на 188,29лв/Мвтч /т.8/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в размер на 172,95лв./Мвтч.

С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по т.1.

В пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“.

Въз основа на посочената разпоредба, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172,95лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.1.8/.

Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена от ищеца в производството, то касае утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Отмяната му, като индивидуален административен акт, ще доведе до отпадане с обратна сила на породените с него правни последици, които ще се разпростират както между страните по спора, така и по отношение на всички, включително и между страните по настоящото дело /в този смисъл е и трайно установената съдебна практика, част от която в т.д.№353/2015г. на ВКС, ІІ т.о; т.д.№3196/2014г. на ВКС, ІІ т.о и др./.

От друга страна, с определение по ч.г.д.№795/2012г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса „ кога е налице основание за спиране на исковото производство поради висящ административен спор, ако страните не са идентични и няма преюдициалност“, като е прието, че достатъчно условие за спиране на исковото производство е решението по административното дело да има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. От своя страна, връзка на преюдициалност ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за възникването/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство.

С оглед на изложеното и като взе предвид очертания предмет на производството, начина на определяне цената на изкупуване на ел.енергията и въведения с оспореното по адм.д.№5284/2018г. на ВАС решение на КЕВР праг на заплащане на преференциалната цена за произведеното от ищеца количество ел.енергия, съдът намира, че отмяната на същото ще доведе до отпадане на един от ценообразуващите елементи в процесното правоотношение, тълкуването и приложението, на който е и основния спорен въпрос в исковото производство/ в този смисъл е постановено и определение по ч.т.д.№2586/2017г. на ВКС, І т.о, независимо, че не представлява задължителна съдебна практика/.

          От всичко гореизложено следва, че са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството пред ВОС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът                

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3956/07.11.2018 год. по т.д.№ 790/2018 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.дело № 8522/2015 год. на АС – София и образуваното по повод обжалването на постановения по същото съдебен акт  - адм.д. №5284/2018 г. на ВАС, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: