РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер     274/18.10.2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     двадесет и трети септември                                                     Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                           ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА          

                                                          ПЕТЯ ХОРОЗОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    150          по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на Т.А.А. и присъединилата се към тази жалба по реда на чл.265 ал.1 ГПК С. С.Б. срещу решение №15/04.01.2013 г. по т.д. №1948/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което въззивниците при условие на солидарност са осъдени да заплатят на „Т Б” ЕООД гр. Варна сумата от 91 207,59 лв., представляваща част от дължима сума от 113 800 лв., стойност на извършени СМР по изграждане на обект „жилищна сграда” в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Изгрев”, които СМР са предприети в интерес на ответниците с тяхното знание и без противопоставянето им, на осн. чл.61 ал.1 ЗЗД. Решението се обжалва и в осъдителната част за разноските.

          Въззивниците навеждат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовна искова молба, а в условие на евентуалност – за неговата неправилност, предвид постановяването му при нарушение на материално правни и процесуални норми. Молят за обезсилването на първоинстанционното решение, евентуално – за отмяна на същото и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск, ведно с присъждане на разноски по делото за двете инстанции.

          Въззиваемата страна в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. Д. оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване решението на окръжния съд. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлъжна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

          Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като постановен по допустим иск, предявен с редовна искова молба. Първоинстанционният съд е разгледал именно този иск на предявеното от ищеца правно основание, съобразно наведените с исковата молба факти и обстоятелства и нейния петитум, като се е съобразил и с влязлото в сила решение между същите страни по предявен преди това частичен иск за част от същото вземане.

По тези съображения съдът намира наведените от въззивниците с жалбата им доводи за недопустимост на първоинстанционното решение за неоснователни.

Предмет на производството е предявения от „Т Б” ЕООД гр. Варна в условие на солидарност против Т.А.А. и С.С.Б. иск с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД за сумата от 91 207,59 лв.. Ищецът претендира от ответниците заплащане на разликата от присъдените от ВОС с влязло в сила решение по т.д. №45/2009 г. по описа на същия съд 22 494,64 лв. до пълния размер на дължимата сума.

В производството пред първата инстанция ответниците са навели твърдения, че ищецът не е извършил допълнителни СМР, извън договорените, както и че претендираните СМР са извършени от трети лица и са заплатени на тях. Тези твърдения се поддържат и пред настоящата инстанция. От друга страна обаче, те са били вече наведени в производството по т.д. №45/2009 г. на ВОС, решението по което е влязло в сила. Общите правопораждащи спорното право факти, установени с решението по частичния иск, се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това всички възражения на ответниците срещу правопораждащите факти, относими към възникването му, следва да се считат преклудирани. Възприемането на противната теза, към която ответниците – въззивници се стремят чрез процесуалното си поведение в настоящото производство, би означавало и би имало за резултат пререшаване на спора в тази му част, което е недопустимо. Силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване, като превръща спорното положение в безспорно. Това съдебно установяване следва да бъде зачетено и при бъдещите спорове. В този смисъл и в съответствие с разпоредбата на чл.298 ГПК при частичен иск сила на пресъдено нещо се формира само върху заявената част от спорното право, а не върху пълния размер. Ето защо, формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по предявения от „Т Б” ЕООД против двамата ответници частичен иск не се разпростира върху останалия размер на вземането, предмет на настоящото производство. Поради и това ищецът не може да се позовава на пълния размер при уважен частичен иск, ако предяви и горницата над присъдения размер, тъй като породилото се вземане може да не съществува в този размер. По тези съображения съдът намира, че не се ползват със сила на пресъдено нещо възраженията срещу съществуването на породеното право, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика, формирана с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, а именно: решение №89/11.07.2011 г. на ВКС по т.д. №716/2010 г. ТК първо т.о.; решение №724/12.11.2012 г. по т.д. №448/2012 г. на ВКС ТК първо т.о. и опр. №795/06.12.2012 г. по т.д. №435/2012 г. ТК първо т.о..

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че ищецът е извършил спорните СМР в имота на ответниците. Същите се явяват необходими и една част полезни разноски, като гестията е извършена в полза на ответниците с тяхното знаниео и без противопоставяне, поради което отношенията между тях се уреждат по правилата на чл.61 ал.1 ЗЗД.

Следователно фактите, очертани от хипотезиса на нормата на чл.61 ал.1 ЗЗД, са доказани и за ищеца се е породило претендираното материално право да се удовлетвори за вземането си  на посоченото основание.

Дали обаче спорното право все още съществува, възраженията в тази насока не се преклудират от СПН, поради което длъжниците – ответници могат да ги наведат в следващия процес пред първата инстанция. Видно от материалите по първоинстанционното дело, ответниците не са направили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения с отговора на исковата молба, поради което и на осн. чл.370 ГПК те се считат преклудирани. Поради това настоящият състав на съда намира, че наведените за пръв път с въззивната жалба възражения, че подобренията в имота относно двора и оградата са извършени не само в полза на двамата ответници, а и на други две лица, с които до 05.02.2007 г. са  в идеална съсобственост, не следва да бъдат разглеждани.

Във въззивната инстанция е назначена нова комплексна СТЕ. Видно от заключението, действително направените разходи за СМР по съответните позиции на исковата молба са на обща стойност от 104 667,08 лв.. Съдът не кредитира това заключение изцяло, поради следното:

Вещите лица са остойностили разноските и по т.23, т.24 и т.36 от исковата молба в общ размер от 1 917,10 лв., който разноски не са предмет на производството по делото, поради което следва да бъдат изключени от общия размер на задължението. От него следва да се приспадне и начисления ДДС върху цената на закупените от ищеца материали за изработка на метални огради и парапети /л.75/ от 396,50 лв. /2 379 лв.: 1.2 = 1982,50 лв.; 2 379 лв. – 1982,50 лв. = 396,50 лв./. По същия начин се приспада и включения ДДС върху цената на горивото от 147,50 лв. /884,97 лв. : 1.2 = 737,47 лв.; 884,97 – 737,47 = 147,50 лв./. След извършено от съда преизчисление, приспада се и ДДС върху цената на материалите за строителните дейности за полагане на ел. инсталация и гипс картон общо от 3 630,52 лв., както и начисленото ДДС върху цената на закупените от ищеца материали за изработката на оградата от 1 052,25 лв.. Общата подлежаща на приспадане сума е от 7 143,87 лв., поради което общият размер на задължението на ответниците към ищеца на осн. чл.61 ал.1 ЗЗД, след преизчисление от съда възлиза на 97 523,21 лева. От тази сума на ищеца вече са присъдени 22 494,64 лв. с влязлото в сила решение по т.д. №45/2009 г. на ВОС.

Предвид изложеното по-горе, исковата претенция е основателна и доказана до размера на сумата от 75 028,57 лв., а за разликата до претендираните 91 207,59 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Като е уважил иска по чл.61 ал.1 ЗЗД изцяло, окръжният съд е постановил за разликата над 75 028,57 лв. до присъдените 91 207,59 лв. частично неправилно решение, което се отменя в тази му част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за присъдените на ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК разноски.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца „Т Б” ЕООД гр. Варна се присъждат сторените от него разноски за първа инстанция в размер общо на сумата от  4 986,88 лв., а на ответната страна Т.А.А. на осн. чл.78 ал.2 ГПК - направените от него разноски за първата инстанция от 443,47 лв. – адвокатско възнаграждение.         

На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се присъждат разноски от 205,65 лв.        за въззивната инстанция, а на осн. чл.78 ал.2 ГПК на ответника Т.А.А. разноски за същата инстанция от 359,04 лв..

Не се присъждат разноски на С.С.Б., тъй като по делото липсват доказателства такива да са направени от нея.  

Водим от горното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 15/04.01.2013 г. по т.д. №1948/2011 г. на Варненски окръжен съд в осъдителната му част за главницата за разликата над 75 028,57 лв. до присъдените на „Т Б” ЕООД гр. Варна на осн. чл.61 ал.1 ЗЗД 91 207,59 лв., както и в осъдителната част за разноските по чл.78 ал.1 ГПК изцяло, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Т Б” ЕООД, ЕИК 103935117, гр. Варна, ул.”В. Кънчев” №11, в условие на солидарност против Т.А.А., ЕГН **********,*** и С.С.Б., ЕГН**********, с настоящ адрес гр. Разград, ул.”Марица” №11 ет.7 ап.12, иск по чл.61 ал.1 ЗЗД за сумата от 16 179,02 лв..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********,***, и С.С. Бенкова – А., ЕГН**********,***, с настоящ адрес гр. Разград, ул.”Марица” №11 ет.7 ап.12,  да заплатят солидарно на осн. чл.78 ал.1 ГПК на „Т Б” ЕООД, , ЕИК 103935117, гр. Варна, ул.”В. Кънчев” №11, сумата от 4 986,88 лв. – разноски за първата инстанция и сумата от 205,65 лв. – разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Т Б” ЕООД, , ЕИК 103935117, гр. Варна, ул.”В. Кънчев” №11, да заплати на осн. чл.78 ал.2 ГПК на Т.А.А., , ЕГН **********,***, сумата от 443,47 лв. – разноски за първата инстанция и сумата от 359,04 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.