Р Е Ш Е Н И Е   № 130

 

20.05.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 150 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 2677/28.01.2016г. на „ АРГОС” ООД, ЕИК 119100396, със седалище гр. Сливен, представлявано от управителя Д. Балди, срещу решение № 1027 от 30.12.2015г. по т. д. № 467/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – гр. Варна, ЕИК 103533691, осъдителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 197439.03 лв., представляваща разликата между дължимата цена от 188.29лв./МВтч / по т. 8 от Решение № Ц - 010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ и заплатената цена от 148.58лв. /МВтч / по т. 10 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ за 4143.441 МВтч произведена електрическа енергия от възобновяем източник, за периода от м.04.2011г. до м. 12.2013г. по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 25/28.09.2015г., както и сумата 10277.85лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2014г. до датата на завеждане на иска - 21.03.2015г.

В жалбата се инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение с твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила– необсъждане на приобщени и неоспорени писмени доказателства, неправилно приложение на материалния закон – чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ във вр. § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ, и необоснованост. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете в заявените размери. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А Т от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Направено е искане за присъждане на съдебно– деловодни разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Аргос” ООД – гр. Варна срещу „ Енерго - Про Продажби” АД – гр. Варна, за присъждане на незаплатена част от дължима цена за произведена от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник за периода от м. 04.2011г. до м. 12.2013г., изкупена от ответника по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 25/28.09.2005г., ведно с мораторни и законни лихви.

Ищецът твърди, че е производител на активна електрическа енергия, произвеждана от възобновяем енергиен източник, чрез експлоатацията на вятърна електроцентрала, находяща се в с. Селце, Община Каварна, Област Добрич, както и че произведената енергия от тази централа се изкупува от „Енерго - Про Продажби” АД по силата на договор за изкупуване № 25/28.09.2005г., с анекс от 20.10.2010г. С Решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, считано от 01.04.2011г., като за вятърните електроцентрали са диференцирани три отделни ценови сегмента / по т. 8, т. 9 и т. 10 от решението/. Излага се, че са възникнали затруднения за страните по действащите правоотношения относно определянето на принадлежността на производителите към определена ценова категория по решението на ДКЕВР / сега КЕВР/. По този повод общественият снабдител е определил срок на производителя – до 29.04.2011г., да представи декларация за принадлежността му към т. 10 от решението на ДКЕВР, с попълнени данни за тип на генератора и документи, които го установяват. Същевременно е осъществена кореспонденция между ДКЕВР и „ Е.ОН България” АД досежно класифициране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в ценови категории, в която е гарантирана възможност за последващо установяване в отношенията между участниците в правоотношенията на действителната ценова категория по решение № Ц-010/30.03.2011г. и съответно доплащане на разликата в цената. Твърди се също, че през 2013г., по възлагане на ищеца е изготвена частна техническа експертиза, от която се установило, че ВяЕЦ Селце представлява вятърна турбина с мощност 600 кв. и монтиран генератор АВВ асинхронен, с навит ротор; при тези характеристики на централата произведената електрическа енергия подлежи на изкупуване и заплащане по преференциалната цена, определена по т. 8 от решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР, и съответно неправилно е била поставена в най - ниския ценови сегмент / по т. 10 от решението/. Ответното дружество, което е уведомено за типа на генератора с писмо изх. № 98/07.11.2013г., а впоследствие, на 28.08.2014г., му е връчена покана за доброволно изпълнение, е отказало да доплати разликата в цената за произведените и съответно изкупени 4143.441 МВч за периода от м. 04.2011г. до м. 12. 2013г.

Ответникът „ Енерго - Про Продажби” АД изразява становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил производител на електрическа енергия от възобновяем източник и произведената електроенергия е продавана на ответното дружество по силата на договор за изкупуване на енергия № 25/28.09.2005г., с анекс от 20.10.2010г. Оспорва се активната материално – правна легитимация на ищеца с твърденията, че към датата на исковата молба същият вече не е собственик на ВяЕЦ „Селце" и не е страна по договора за изкупуване и анексите към него в резултат на осъществено разпореждане с енергийния обект в полза на „Аргос Енерджи” ЕООД на 30.12.2013г. и сключването на тристранно споразумение към договора за изкупуване, по силата на което, считано от 24.06.2014г. „Аргос Енерджи” ЕООД замества като страна по договора „Аргос” ООД. На следващо място, оспорва се твърдението за своевременно уведомяване от производителя и представяне на надлежни доказателства относно типа ротор на вятърните турбини. Излагат се съображения, че допуснатата грешка не може да се вмени във вина на ответника, тъй като ищецът сам е определил техническите характеристики на своите ветрогенератори в нарочна декларация. Противопоставя се на приложението на разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ за процесното правоотношение, с позоваване на обстоятелството, че ВяЕЦ „ Селце” е въведена в експлоатация преди влизане на този закон в сила. В условията на евентуалност е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД по отношение на тази част от претенциите на ищеца, отнасяща се до заплащане на доставена ел. енергия за периода от 01.04.2011г. до 28.02.2012г., ведно с акцесорните претенции за мораторни и законни лихви. Релевиран е самостоятелен довод за неоснователност на претенцията за присъждане на ДДС върху претендираната разлика между дължима и заплатена цена на ел. енергия.

Ищецът не оспорва наличието на соченото от ответника тристранно споразумение, но се противопоставя на довода, че не е материално – правно легитимиран да претендира плащане на незаплатената част от цената за исковия период. Твърди, че на 16.01.2015г. между „Аргос” ООД и „ Аргос Енерджи” ЕООД е сключен договор за цесия, с което процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Сочи, че цесията поражда действие за „Енерго – Про Продажби” АД от датата на получаване на допълнителната искова молба. Възразява относно приложимостта на тригодишния давност по чл. 111 ЗЗД за погасяване на процесните главни задължения, с твърденията, че същите нямат периодичен характер.

Ответникът допълнително релевира възражение за нищожност на сключения между ищеца и „ Аргос Енерджи” ЕООД договора за цесия, като симулативен, а в условия на евентуалност, твърди че същият не е породил действие спрямо него. Оспорва се автентичността на представеното с допълнителната искова молба уведомление, формално изходящо от цедента.

Решението на ВОС, с което осъдителните искове са изцяло отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията за наличие на правоотношение между търговски дружества през процесния период, по формален договор за продажба на електрическа енергия, по което ответникът не е заплатил част от продажната цена, подлежаща на административно регулиране от ДКЕВР / сега КЕВР/.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора пред тази инстанция, очертан с жалбата и отговора на насрещната страна, съставът на въззивния съд възприема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Ищецът, търговско дружество със седалище гр. Сливен, като производител на активна енергия от възобновяем източник е сключил с лицензирания за съответния район краен снабдител - „ Електроразпределение Варна” АД – гр. Варна / сега "Енерго-Про Продажби" АД/, изкупуващ произведената енергия по преференциални цени, договор за изкупуване на енергия № 25/28.09.2005г., произвеждана в енергиен обект ВяЕЦ " Селце” - с. Селце, Община Каварна. На същата дата – 28.09.2005г., енергийният обект е бил присъединен към разпределителната мрежа на ответното лицензирано разпределително дружество, с договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, допълнен и анексиран съответно с допълнително споразумение от 30.01.2009г. и анекс от 04.06.2007г.

С Анекс № 1 от 20.10.2010г. към договора за изкупуване на енергия № 25/28.09.2005г. текстът на чл. 15 от основния договор е изменен както следва: „Цената за продажбата на активна електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР”. Уговорено е в чл. 2, ал. 2 от анекса, че в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписването на допълнително споразумение по договора. В ал. 3 на чл. 2 от анекса е посочено, че към момента на сключване на анекса, определената по реда на ал. 1 цена с решение на ДЕКЕВР № Ц-18 от 31.03.2010г., по която производителят ще продава на купувача ел. енергията е 148.79 лв./МВтч, без ДДС.

С решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР / сега КЕВР / са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10МВт, считано от 01.04.2011г. В т. 8., т. 9 и т. 10 от решението са определени три различни по размер преференциални цени за изкупуване електрическа енергия, произвеждана от вятърни централи, в зависимост от следните характеристики на енергийните обекти: ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа на годишна база – 188.29лв./Мвтч; ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база – 172.29лв./Мвтч, и ВяЕЦ с асинхронен генератор с кафезен ротор - 148.58лв./Мвтч. Тъй като с това решение е въведена нова сегментация на производителите по различни от дотогавашните критерии общественият снабдител е предприел процедура по определянето на принадлежността на производителите към определена ценова категория по решението на ДКЕВР / сега КЕВР/. На производителите на ел. енергия от вятър са изпратени писма и е определен срок – до 29.04.2011г., да представят декларации за принадлежността си към т. 10 от решението на ДКЕВР, с попълнени данни за тип на генератора и документи, които го установяват. Същевременно, е осъществена кореспонденция между ДКЕВР и „ Е. ОН България” АД във връзка с възникнали затруднения при класифициране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в различните ценови категории. Общественият снабдител е посочил, че за всички производители, за които не е установена до м. 04.2011г. принадлежността към конкретна ценова категория по решение № Ц-010/30.03.2011г., ще бъде приложена минималната цена, и същевременно е гарантирана възможност за последващо установяване в отношенията между участниците в правоотношенията на действителната ценова категория и съответно доплащане на разликата в цената.

На 27.04.2011г., което е в рамките на определения от ответника срок в писмо от 15.04.2011г. / до 29.04.2011г./, е представена декларация от „Аргос“ ООД, в която е посочен видът на генераторите, монтирани във ВяЕц Селце - асинхронен тип генератори с кафезен ротор.

През м. 11.2013г. е подадена коригираща декларация от „ Аргос“ ООД до „Е.ОН България Продажби” АД, в която е посочен тип на генераторите на ВяЕЦ Селце– асинхронен, с навит ротор, ведно с писмо, в което се обяснява, че е допусната грешка при първоначалното деклариране. Приложен е доклад от възложена от производителя техническа проверка, установила, че притежаваните от Аргос“ ООД два ветрогенератора са с монтирани турбини „Турбоуиндс“ Т-600 с генератор АВВ, асинхронен с навит ротор. В отговор, ответникът заявява, че няма неуредени финансови взаимоотношения с Аргос“ ООД.

С писмо, входирано при ответника с № 324342/28.08.2014г., Аргос“ ООД е отправило покана за доброволно плащане до „ Енерго – Про Продажби” АД за сумата 164536.04лв., посочена като дължима разлика между заплатената и дължимата цена за закупените количества електроенергия през периода от м.04.2011г. до м.12.2013г., както и ДДС в размер на 32 907.21 лв.

Не е спорно между страните, че произведена от ищеца ел. енергия е следвало да бъде изкупена от ответника, в изпълнение на процесния договор, по преференциални цени, които се определят от ДКЕВР в съответствие с вида на енергиен обект, видовете технологии и инсталираната мощност, както и че за периода от м. 04.2011г. до м. 12.2013г. са изкупени произведените във ВяЕЦ „Селце” 4143.441 МВтч, за които е заплатената цена от 148.58 лв. за 1 МВтч, по т. 10 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/, и ДДС.

От заключението на проведената съдебно - счетоводна експертиза пред ВОС се установява, че общата стойност на произведените 4143.441 МВтч. активна ел. енергия за периода от 04.2011г. до 12.2013г., при прилагане на единична преференциална цена в размер на 188.29 лв./МВтч е в размер на 936 202.21 лв.; общият сбор на всички извършени от ответното дружество плащания по договора за изкупуване на произведена активна ел. енергия за периода от м. 04.2011г. до м. 12.2013г., при прилагане на единична преференциална цена в размер на 148.58 лв./МВтч е в размер на 738 758.99 лв., при което незаплатеният остатък е в размер 197 443.25 лв., с ДДС.

Не се спори за обстоятелствата, че с договор за покупко - продажба от 30.12.2013г. „ Аргос“ ООД се е разпоредило с притежаваната от него ВяЕЦ „Селце”, в полза на „ Аргос Енерджи“ ЕООД, както и че между страните по сделката и „ Е.ОН България Продажби” АД е сключено тристранно споразумение от 20.08.2014г. към договор за изкупуване на електрическа енергия от 28.09.2005г., по силата на което, считано от 24.06.2014г. „ Аргос Енерджи“ ЕООД замества „Аргос“ ООД като страна по договора.

Въпреки че в първоначалния и допълнителния отговор ответникът не оспорва изрично заявения от ищеца, / в подадената през м. 11.2013г. коригираща декларация и в исковата молба/, тип на генераторите / преобразувателите на механичната енергия на вятъра в електрическа/ на ВяЕЦ „ Селце”, в отговора на жалбата е заявено оплакване за необоснованост на фактическия извод на първоинстанционния съд, основан на заключението на проведената съдебно- техническа експертиза, а именно че асинхронният генератор, монтиран на вятърна турбина  „Турбоуиндс“ Т-600 на ветрогенератор с № 1 и ветрогенератор с № 2, находящи се във ВтЕЦ „Селце“ в с. Селце, Община Каварна, е с навит ротор.

Съставът на въззивния съд, като съобрази, че за изясняване вида и технологията на енергийния обект, релевантни за поставянето му в една от ценовите категории по приложимото за процесния период решението на ДКЕВР, и в частност за типа на генераторите във ВяЕЦ „Селце“, се изисква задължително ползването на специални знания на експерт в област на техническите науки, както и че назначеното от съда вещо лице е с необходимите специалност и квалификация, не намира основание да не възприеме предложените от него изводи. Експертното заключение е основано не само на проучване на продуктовата гама на производителя, както и на данните от „ табелката” върху генераторите, / в какъвто смисъл са твърденията в отговора на жалбата/. Експертът е извършил проучване на цялата налична документация и е осъществил оглед на място при лично посещение на съоръженията в централата.

Отделно от това, за обстоятелството, че след получаване на втората декларация от ищеца ответникът вече е наясно с принадлежността на ВяЕЦ „Селце“ към ценова категория по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР е индиция изготвеният от представител на „Енерго – Про Продажби” АД и предложен на новия собственик на енергийния обект Анекс № 2 от 23.04.2014г. към договора за изкупуване на енергия № 25 / 28.09.2005г.

Така приетата за установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи на състава на ВнАпС по предмета на спора:

През процесния период - м. 04.2011г. до м. 12.2013г., ищецът - собственик на енергиен обект, присъединен към разпределителната мрежа, и производител на активна енергия от възобновяем източник, и ответникът - лицензирано разпределително дружество, изкупуващо произведената енергия по преференциални цени, са били обвързани от валидно правоотношение по договор за изкупуване на енергия № 25/28.09.2005г., произвеждана във ВяЕЦ " Селце” - с. Селце, Община Каварна. Тъй като договорът за изкупуване е с периодично изпълнение, осъществената субективна новация, считано от 24.06.2014г., по силата на сключеното тристранно споразумение от 20.08.2014г., след прехвърлянето на собствеността върху енергийния обект на 30.12.2013г., съгласно което „ Аргос Енерджи“ ЕООД замества „ Аргос“ ООД като страна по договора, няма обратно действие. Новационното споразумение прекратява облигационната връзка между „ Аргос“ ООД и лицензирания обществения снабдител за в бъдеще, считано от възприетата от страните дата – 24.06.2014г. Материалноправно легитимиран да получи плащане на цената за изкупената от ответника ел. енергия за процесния период е ищецът. В исковата молба активната материалноправна легитимация по предявените искове е основана именно на факта, че ищецът е бил производител на електрическа енергия в исковия период, през който погрешно му е заплащана по – ниска цена. Действително, за да се „застрахова” срещу защитното възражение на ответника, свързано с оспорване на активната материалноправната легитимация, „Аргос“ ООД представя и се позовава на сключен между него и „Аргос Енерджи“ ЕООД, в хода на производството, договор за цесия за процесните вземания. Доколкото обаче, с въвеждането на цесията като юридически факт недопустимо се променя първоначално заявеното основание досежно материалноправната легитимация на ищеца, а предмет на договора за цесия е прехвърляне на право върху вземания, които не принадлежат на цедента, а на цесионера, сключването на този договор е без правно действие и значение за спора. Същевременно, ползата за процеса от представянето на договора, е че той установява липса на спор между предишния производител на ел. енергия и неговия правоприемник по договора за изкупуване, за това, че легитимиран да получи плащане на незаплатена част от цена за минал период, преди замяната на едната от страните по правоотношението, е ищецът.

Главната претенция, предмет на производството, е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за реално изпълнение на произтичащи от търговска сделка парични задължения за цена на ел. енергия. В тази връзка, правните твърдения на ответника, че евентуално допусната грешка при формиране размера на месечните парични вземания за цена на изкупена ел. енергия не може да му се вмени във вина, тъй като не е предизвикана или съпричинена от него, а ищецът сам е определил техническите характеристики на своите ветрогенератори в нарочна декларация, не са годни да обосноват благоприятен за страната извод по предмета на делото /доколкото не се претендира обезщетяване на вреди от виновно неизпълнение по чл. 82 ЗЗД и не е предявен иск за мораторни лихви за периодите от датата на периодичните месечни доставки до изтичане на предоставения от производителя на крайния снабдител срок за доброволно изпълнение/.

Не е спорно между страните, че произведена от ищеца ел. енергия е следвало да бъде изкупена от ответника, в изпълнение на процесния договор, по преференциални цени, които с определят от ДКЕВР в съответствие с вида на енергиен обект, видовете технологии и инсталираната мощност. В противоречие с направените в отговора на исковата молба изричните изявление за безспорност на тези обстоятелства, е несъстоятелен доводът на ответника за неприложимост за процесното правоотношение на § 7, ал. 1 от ПЗР ЗЕВИ във вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ. Нормата е ясна и предвижда, че за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на ЗЕВИ, дългосрочните договори за изкупуване на енергия запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона.

Правоотношенията, макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Цените, на които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или обществените снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР – чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема, че по спорния въпрос за принадлежността на ВяЕЦ „Селце“ към ценова категория по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР ищецът е провел успешно доказване. Установено е назначен от съда експерт, чието заключение няма основание да не бъде кредитирано, че асинхронният генератор, монтиран на вятърна турбина  „Турбоуиндс“ Т-600 на ветрогенератор с № 1 и ветрогенератор с № 2, находящи се във ВтЕЦ „Селце“ в с. Селце, Община Каварна, е с навит ротор. Установява се от събраните доказателства и проведената ССчЕ, че е налице и допълнителният критерий за поставяне на енергийния обект в тази ценова категория – ВяЕЦ, работеща до 2250 часа на годишна база.

Нито посочената цена в Анекс № 1 от 20.10.2010г., нито цената, на която производителят е фактурирал, а купувачът е заплащал изкупените количества, съставляват „ действаща преференциална цена” по смисъла на § 7, ал. 1 от ПЗР ЗЕВИ, тези не цени могат да обвържат производителя и крайния снабдител, в случаите, при които се установи несъответствие между заплатената и действително дължимата цена, определена от ДКЕВР. Освен това, в периода на действие на правоотношението между страните няма никакви индикации производителят да е декларирал, че няма да се ползва от преференциите. С Анекс № 1 от 20.10.2010г. към договора за изкупуване на енергия № 25/28.09.2005г., в частта, с която текстът на чл. 15 от основния договор е изменен е изрично посочено, че цената за продажбата на активна електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.

Всяко отклонение при изчислението на цената, включително и чрез погрешно фактуриране на нормирани цени съставлява грешка в пресмятането, която подлежи на поправяне доброволно или по съдебен ред / в рамките на приложимата за вземанията погасителна давност/, без да са предвидени други условия или срок, с изтичането на който тази възможност да се преклудира.

Въз основа на изложените фактически и правни изводи, с оглед коментираните приложими правни норми, съдът прави крайния правен извод, че се установяват елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за възникване на задължение за ответника за заплащане на разликата между дължимата цена от 188.29 лв./МВтч по т. 8 от Решение № Ц - 010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР и заплатената цена от 148.58 лв./МВтч по т. 10 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР за 4143.441 МВтч произведена електрическа енергия от възобновяем източник, за периода от м. 04.2011г. до м. 12.2013г. по сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия  № 25/28.09.2015г.

При този правен извод, въззивният съд дължи произнасяне по своевременно релевираното от ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД по отношение на тази част от главното вземане, съставляваща разлика в цена за доставена ел. енергия за периода от 01.04.2011г. до 28.02.2012г., ведно с акцесорните претенции за мораторни и законни лихви.

За погасяване право на производителя да претендира изпълнение по принудителен ред на парични вземания за цена по договор за продажба на ел. енергия е приложима специалната тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, тъй като вземанията притежават цялата съвкупност от отличителни белези, които според ТР № 3/18.05.2012г. по т. д. № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК характеризират едно вземане като „ периодично плащане” по смисъла на чл. 111, в. „в” ЗЗД. Касае се за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – договор за изкупуване на енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време / месечни отчетни периоди с падеж съгл. чл. 16 от договора/, а размерите на плащанията са нормативно регулирани и се определят от административен орган – КЕВР. Началният момент на давността за всяко едно от периодичните задължения е моментът, в който производителят е издал фактура за осъществената доставка за съответния месечен отчетен период. Исковата молба е подадена на 21.03.2015г., към който момент давностният срок е изтекъл и съответно е погасено право на производителя да претендира от купувача изпълнение по принудителен ред на задължение за плащане на цена за доставена ел. енергия през месечните отчетни периоди до м. 02.2012г. включително. Правопогасяващото възражение на ответника за този период е основателно.

По данните от приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно– счетоводна експертиза / таблица към т. 3 от заключението/, въззивният съд извърши собствени изчисления, за които не се изискват специални знания, и установи размер на погасената част от общо претендираното главно парично вземане за сумата 44 841.49 лв. и съответно размер на задължението за периода от м. 03. 2012г. до края на исковия период - м. 12.2013г. – 152 601.76 лв. За дължимото обезщетение за забавено плащане върху тази сума, в размер на законната лихва, който се определя от БНБ, съдът ползва както заключението на съдебно – счетоводната експертиза частта по т. 4, така и програмен продукт за изчисляване на законна лихва в “АПИС ФИНАНСИ”, и установи размер на задължението за сумата 7 901.21 лв. за периода 16.09.2014г. – 20.03.2015г.

По направеното от ответника оспорване на главното вземане, с довод за определяне размера на задължението по решение на КЕВР, без ДДС, съдът намира следното:

С решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР са определени преференциални цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, без ДДС. Съгласно чл. 6 и чл. 12 ЗДДС доставката е облагаема сделка и следва да бъде начислен ДДС. За осъществените в изпълнение на процесния договор месечните доставки на ел. енергия за целия исков период, с посочени количества, производителят е издал съответните първични счетоводни документи - данъчни фактури. При грешно фактуриране, в изпълнение на задълженията си по чл. 86 ЗДДС, ищецът следва да издаде дебитно известие, на основание чл. 116 ЗДДС, като начисли пълния размер на дължимия ДДС. Това обаче са въпроси на административното правоотношение между доставчика и фиска, които не са от значение при определяне размер на дължима цената на облагаема доставка, част от която е ДДС.

По изложените съображения, поради противоречивите правни изводи на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за сумата 152 601.76 лв., представляваща разликата между дължимата цена от 188.29 лв./МВтч / т. 8 от Решение № Ц - 010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ и заплатената цена от 148.58 лв./МВтч / т. 10 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ за 4143.441 МВтч произведена електрическа енергия от възобновяем източник, за периода от м. 03.2012г. до м. 12.2013г. и изкупена от ответника по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 25/28.09.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска – 21.03.2015г., до окончателно погасяване на задължението, както и сумата 7 901.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 152601.76 лв. за периода от 16.09.2014г. до 21.03.2015г., като се постанови друго, съответно на изводите на въззивната инстанция, с което исковете да бъдат уважени в посочените размери.

В останалата част, предвид съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски са направени от процесуалните представители на двете страни във всяка от инстанциите, с прилагане на списъци за разноските по чл. 80 ГПК. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца репариране на направените в производството пред двете инстанция разноски съразмерно с уважената част от исковете – 10 901.49 лв. за първа инстанция, и 8 464. 44 лв. за въззивна инстанция. Ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 1 892.05 лв. за първа инстанция и 1 846.58 лв. за въззивна инстанция.

Възражението на процесуалния представител на ищеца - въззивник за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение за тази инстанция се преценява като неоснователно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 4 от същата, с оглед материалния интерес, минималният размер е 6 762 лв., без ДДС, и съответно 8 114.50лв., с ДДС. Уговореният и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски хонорар в размер на 8 124 лв. е несъществено над минимума и е адекватен на фактическа и правна сложност на спора.

След компенсация на насрещните задължения за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 15 627.30 лв.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1027 от 30.12.2015г., постановено по т. д. № 467/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от „ АРГОС” ООД, ЕИК 119100396, със седалище гр. Сливен, представлявано от управителя Д. Б, срещу „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД– гр. Варна, ЕИК 103533691, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД, в частта за сумата 152 601.76 лв., представляваща разликата между дължимата цена от 188.29 лв./МВтч / т. 8 от Решение № Ц - 010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ и заплатената цена от 148.58 лв./МВтч / т. 10 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ за 4143.441 МВтч произведена електрическа енергия от възобновяем източник, за периода от м. 03.2012г. до м. 12.2013г. по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 25/28.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска – 21.03.2015г., до окончателно погасяване на задължението, в частта за сумата 7 901.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 152 601.76 лв. за периода от 16.09.2014г. до 21.03.2015г., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, да заплати на „ АРГОС” ООД, ЕИК 119100396, със седалище гр. Сливен, следните суми:

1./ сумата 152 601.76 лв., представляваща разликата между дължимата цена от 188.29 лв./МВтч / по т. 8 от Решение № Ц - 010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ и заплатената цена от 148.58 лв./МВтч / по т. 10 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. на ДКЕВР/ за 4143.441 МВтч произведена електрическа енергия от възобновяем източник по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 25/28.09.2015г., за периода от м. 03.2012г. до м. 12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска – 21.03.2015г., до окончатено погасяване на задължението, на основани чл. 79, ал. 1,предл. 1 и чл. 86 ЗЗД,

2./ сумата 7 901.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата 152 601.76 лв. за периода от 16.09.2014г. до 20.03.2015г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и

3./ сумата 15 627.30 лв./ петнадесет хиляди шестстотин двадесет и седем лева и тридесет ст./, представляваща част от направени съдебно – деловодни разноски за първа и въззивна инстанция съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1027 от 30.12.2015г., постановено по т. д. № 467/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.