Р Е Ш Е Н И Е

 

139

 

Гр.Варна, 23.05.2014 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 23.04.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 151 по описа на ВАпС за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.613а ал.1 ТЗ.

Постъпила е въззивна жалба от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ за приходите против решение № 30/07.01.2014 г. по т.д.№ 1723/2013 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлена молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника Е. ЕООД гр. Варна. Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима. В нея се сочат оплаквания за неправилно приложение на закона и допуснати от ВОС процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което молбата по чл.625 ГПК да бъде уважена.

Въззиваемата страна, уведомена по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не депозира отговор против жалбата.

За да се произнесе по съществото й, като взе предвид доводите в жалбата, молбата на въззивника НАП за откриване на производство по несъстоятелност и доказателствата по делото, съставът на Варненския апелативен съд намери следното:

Длъжникът Е. ЕООД не е пререгистриран в Търговския регистър, следователно попада в категорията търговци по § 5 ал.2 ПЗР ЗТР /с прекратена по закон дейност от 01.01.2012 г./, респ. по § 5в ал.3  ПЗР ЗТР. Негов представител не е открит на регистрирания търговски адрес и липсват счетоводни данни за дейността му, освен съдържащите се у НАП /последен ГФО за 2002 г./. След справка с фирменото му досие, находящо се във ВОС /ф.д. № 3278/1999 г./, съдът не констатира представени по него ГФО, съгласно изискването на чл.146 ал.4 ТЗ, от които да се направят изводи за финансово-икономическото му състояние до 2008 г.

С влязъл в сила ДРА № 0304223/18.12.2006 г. на ТД на НАП – Варна са установени публично-правни задължения на търговеца за ДДС и лихви за периода от 01.02.2003 г. до 31.12.2005 г. и за периода от 01.06.2006 г. до 12.06.2006 г. в размер на 1 457 146.35 лв. Актът е влязъл в законна сила на 07.02.2007 г. От служебно събраните сведения се установява, че въз основа влезлия в сила ДРА и наложени две имуществени санкции е било образувано изпълнително производство, по което вземанията към настоящия момент са в размер: 1 132 128.18 лв. – олихвяема главница, 1 303 147.83 лв. – лихви, 350 лв. – неолихвяема част. По изпълнителното дело е било направено пълно проучване на имуществото на длъжника. Такова не е било открито, съответно няма и наложени обезпечителни мерки.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Молителят се легитимира като кредитор на длъжника по силата на чл.625 ТЗ вр. чл.608 ал.1 т.2 ТЗ с изискуемо публично-правно вземане в значителен размер, по което не е осъществявано плащане. Следователно, налице е хипотезата на чл.608 ал.2 ТЗ – спиране на плащанията, което презумира настъпило състояние на неплатежоспособност към датата на падежа на задълженията към държавата. Презумпцията не е оборена от длъжника. Напротив, от данните по делото е видно, че той обективно не е в състояние да погаси така установените в края на 2006 г. краткосрочни задължения – дейността на Е. ЕООД е била прекратена по силата на закона и длъжникът не притежава никакво имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори. Състоянието е трайно и необратимо, по критериите на чл.631 ТЗ.

С оглед горното, молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна и следва да се уважи. Началната дата на настъпилата неплатежоспособност съвпада с падежа на задълженията по ДРА № 0304223/18.12.2006 г. – 07.02.2007 г. Решението следва да бъде постановено при условията на чл.632 ал.1 ТЗ, доколкото липсата на каквото и да било имущество обхваща и началните разноски, а в съдебно заседание единственият установен кредитор заявява, че няма да предплаща такива на този етап. Цялостната търговска дейност на длъжника е прекратена, считано от 01.01.2012 г., поради което съдът не може да я прекрати повторно с решението си. Няма основание за допускане и на конкретни обезпечителни мерки, поради липса на имущество, върху което такива да бъдат наложени. Същевременно, с оглед невъзможността от провеждане на оздравително производство спрямо търговец по § 5 ал.2 ПЗР ЗТР, както и хипотетичната възможност за откриване на имущество на длъжника в по-късен етап, по аналогия с нормата на чл.711 ТЗ и с цел охраняване интересите на кредиторите, съдът намира, че следва да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Изводите на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество в указания по-горе смисъл.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 30/07.01.2014 г. по т.д.№ 1723/2013 г. по описа на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Е. ЕООД гр.Варна - непререгистриран в ТР търговец с БУЛСТАТ 103500015, с адрес на управление: Варна, ж.к. „Владислав Варненчик” бл.32, вх.2, ет.2, ап.51, представляван от П.М.Р., с начална дата – 07.02.2007 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на Е. ЕООД гр.Варна.

ОБЯВЯВА Е. ЕООД гр.Варна в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Е. ЕООД гр.Варна.

СПИРА производството по несъстоятелност, на основание чл.632 ал.1 ТЗ. Производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в ТР при условията на чл.632 ал.2 ТЗ.

ОСЪЖДА Е. ЕООД - непререгистриран в ТР търговец с БУЛСТАТ 103500015, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик” бл.32, вх.2, ет.2, ап.51, представляван от П.М.Р., да заплати дължимата по делото държавна такса за две инстанции в размер на 375 лв. по сметка на Варненски апелативен съд.

ПОСТАНОВЯВА да бъде извършена служебна пререгистрация на Е. ЕООД в ТР, на основание § 5в ал.3 ПЗР ЗТР вр. § 5а ал.11 ПЗР ЗТР, както и вписване на решението, заверен препис от което да се изпрати на АВ за сведение и изпълнение.

Препис от решението да се изпрати също на ВОС, за вписване в съответните книги.

Решението подлежи на касационно обжалване в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Върховния касационен съд, на основание чл.633 ал.1 ТЗ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: