Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №134

 

Гр.Варна, 15.06.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                          Ж. ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 151 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Агрея“ ЕООД със седалище гр.Шумен срещу решение № 2 от 12.01.2017г. по търг.дело № 150/16г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е осъдено да заплати на С.В.Д. сумата от 59 204.73лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г. върху сумата от 265 500лв., сума, дължима на основание чл.125 ал.3 от ТЗ, представляваща равностойност на дружествения дял на С.В.Д., в качеството му на съдружник с прекратено към 28.02.2013г. участие в дружеството, както и направените по делото разноски в размер на сумата 4 848.19лв.

Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По отношение на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила излага, че съдията, постановил обжалваното решение е бил докладчик и в производството между същите страни по иска с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ. На следващо място твърди че съдебното заседание по делото е проведено на 11.01.2017г., към който момент в страната е била в изключително тежка зимна обстановка, а подадената от дружеството молба за отлагане на производството по делото е била оставена без уважение, както и не му е предоставена възможност за писмена защита. Твърди че с постановяването на решението на следващия ден – 12.01.2017г. не му е дадена възможност да се защити адекватно в процеса.

Твърди, че направеното от него възражение за погасяване на вземането по давност е основателно. Позовава се на нормата на чл.111 б.В от ЗЗД и твърди че вземането за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г.  е погасен по давност. Оспорва извода на съда, че дружеството дължи лихва върху вземането на съдружника Д. от 02.03.2013г., без да съобрази факта че решението от 19.02.2013г. за изключването му от дружеството е било оспорено от него. Сочи че не е спорно между страните воденото търг.дело № 171/13г., образувано по иск на Д. срещу решение на общо събрание на дружеството за изключването, приключило с определение поради оттегляне на иска, влязло в сила на 02.06.2015г. Твърди че едва от тази дата, вземането на Д. от дружеството е ликвидно и изискуемо. Твърди че преди 02.06.2015г. е било спорно дали е налице изключване на съдружника, поради което и вземане по чл.125 ал.3 от ТЗ не е налице, още по-малко вземане за лихви върху него.

Твърди че предмет на доказване по предявения иск е съществуването на главен дълг, установяване на период на забавата и на конкретния размер на дължимата мораторна лихва.  Излага, че размерът на главния дълг е установен с влязлото в сила решение по търг.дело № 394/15г. в размер на сумата 290 000лв. Твърди че претенцията по настоящия иск е за лихви, поради което и твърди че след като съдружникът Д. е оспорил изключването си, дружеството няма задължение за изплащане на дружествен дял до влизане в сила на решението по жалбата срещу решението за изключване. Твърди че едва след установяване на изключването се дължат суми по чл.125 ал.3 от ТЗ и съответно лихви за забава.

Твърди че вземането за стойността на дружествения дял, определено по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ, не е срочно. Поради което и твърди че с изтичане на легално определения срок по чл.125 ал.3, към който следва да бъде изготвен счетоводния баланс – база за уреждане на имуществените последици от прекратяване на членството, дружеството длъжник не изпада в забава, а в забава го поставя единствено отправената му покана от кредитора и получена от търговеца. Твърди че след като задължението за заплащане на дружествен дял на съдружник не е срочно, т.е. на определен по волята на страните или на закона ден и липсва покана до длъжника за това, то не е налице и забава на последния като основание за присъждане на мораторна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД. Сочи че законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация. Поради което и твърди, че вземането на Д. не е било ликвидно за процесния период и дружеството не е било в забава.  На следващо място твърди че не е налице виновно неизпълнение на задължението за плащане на дружествения дял. Сочи че задължението за плащане на дружествен дял не е скрепено с определен срок. То е търсимо и възниква от датата, когато дружеството е поканено от ищеца да изпълни задължението. От този момент то е изпаднало в забава и съобразно чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Твърди че и след оттегляне на иска по търг.дело № 171/13г., ищецът е признал изключването си, но не е отправил искане за заплащане на суми по чл.125 ал.3 от ТЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В съдебно, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – С.В.Д. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснвателност на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от С.В.Д. срещу „Агрея“ ЕООД за сумата 59 204.73лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата 265 500лв., - дължима равностойност на дружествения му дял в „Агрея“ ООД за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г.

Оплакванията във въззивната жалба, касаещи безпристрастността на съдията – докладчик постановил обжалваното решение са неоснователни. Действително същият докладчик е постановил решението по търг.дело № 394/15г. на ШОС, с което е определил размера на дължимата равностойност на дружествения дял на прекратилия членственото правоотношение съдружник, но двата спора са различни, поради което и не са налице основания за отвод на състава на съда по чл.22 ал.1 т.5 от ГПК. Други основания за отвод на състава на съда няма изложени.

Не е спорна между страните пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, а именно:

Ищецът Д. е бил съдружник и е притежавал 25 % от капитала на дружеството – ответник. С решение на общо събрание на съдружниците от 19.02.2013г. е прекратено членственото му правоотношение. Решението за прекратяване на членството на Д. е оспорено и между страните е водено производство по иск по чл.74 от ТЗ, прекратено с определение на съда, влязло в сила на 02.06.2015г.

Между страните е водено търг.дело № 394/15г., по което с влязло в сила решение № 78 от 14.07.2016г. въззивникът „Агрея“ ООД е осъдено да заплати на Д. сумата от 290 000лв., по предявен частичен иск, представляваща дължима на основание чл.125 ал.3 от ТЗ равностойност на дружествения му дял, определен към края на м.февруари 2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2015г. до окончателното и изплащане.

Не е спорно че въззиваемия Д. не е изпращал покана до „Агрея“ ООД за заплащане на дължимата м по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ равностойност на дружествения дял, предхождаща датата 11.05.2015г., когато е подадена исковата молба, образувана в търг.дело № 394/15г. Уведомление до дружеството, съдържащо покана за доброволно уреждане на имуществените отношения породени от прекратеното членство е получено от дружеството на 20.05.2015г., видно от представените по делото доказателства за връчена нотариална покана.

Спорният пред въззивна инстанция въпрос е относно изискуемостта на обезщетението за забава в хипотезата на чл.125 от ТЗ.

Въззивният съд приема, че задължението на дружеството с ограничена отговорност за заплащане на равностойността на дела на прекратилия участието си в дружеството съдружник не е срочно. Чл.125 ал.3 от ТЗ императивно регламентира момента към който следва да бъдат уредени имуществените последици – по счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, или в настоящия случай към края на м.февруари 2013г. ТЗ определя базата за уреждане на имуществените последици, но с изтичането на посочения в чл.125 ал.3 от ТЗ срок дружеството – длъжник не изпада в забава, а в такава го поставя единствено отправената му от кредитора и получена от дружеството покана. Задължението на дружеството за заплащане на равностойността на дружествения дял на прекратилия участието в дружеството съдружник е парично и съобразно общото правила на чл.86 ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл.125 ал.3 от ТЗ не регламентира задължението като срочно, поради което и изискуемостта му с оглед нормата на 84 ал.2 от ЗЗД настъпва след покана от страна на кредитора. При липса на покана от страна на кредитора длъжникът не носи отговорност за забава.

С оглед на така изложеното и предвид липсата на покана до дружеството, предхождаща подаването на исковата молба за заплащане на равностойността на дружествения дял от 11.05.2015г., въззивният съд намира, че задължението на „Агрея“ ООД към прекратилия участието съдружник Д. не е било изискуемо до 11.05.2015г., поради което и дружеството не е в забава по отношение на плащането му до тази дата. Лихви след 11.05.2015г. са присъдени с решението по търг.дело № 394/15г. и не са предмет на настоящата претенция. Предвид на това и предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от забава в плащането на дължимата равностойност на дружествения дял за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради което и обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника „Агрея“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. За първа инстанция няма представени доказателства за извършени от въззивника разноски. Дължимите за въззивна инстанция разноски, съобразно представените доказателства за реалното им извършване са в размер на сумата 2 184.10лв., от които 1 184.10лв. – държавна такса и 1 000лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2 от 12.01.2017г. по търг.дело № 150/16г. по описа на Окръжен съд – Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.Д. ***, ЕГН **********, срещу „Агрея“ ЕООД със седалище гр.Шумен, ЕИК 127576320, за заплащане на сумата 59 204.73лв., претендирана като обезщетение по чл.86 ал. 1 от ЗЗД за вреди от забава в плащането на дължимата му на основание чл.125 ал.3 от ТЗ равностойност на дружествения му дял в „Агрея“ ООД в размер на 265 500 лв. за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г.

ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агрея“ ЕООД със седалище гр.Шумен, ЕИК 127576320, сумата 2 184.10 лв. /две хиляди сто осемдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски на основание  чл.78 ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: