Р Е Ш Е Н И Е

 

 

115 /Варна, 23.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.04.2018 год. в състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                    МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 151/2018 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на А.А.А. от гр.Пловдив против Решение № 212/13.12.2017 год., постановено по т.д.№ 302/2016 год.  по описа на ДОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения  от А.А.А. с ЕГН ********** с пост. адрес *** срещу Валери Кръстев Николов с ЕГН ********** като ЕТ „ВАЛКО- ВАЛЕРИ НИКОЛОВ” ЕИК 124116548 със седалище и адрес на управление Община Балчик, с.Кранево 1619, ул.”Шипка” № 3 иск  за заплащане на сумата от 82 400 лв.,представляващи суми, дължими на отпаднало  основание по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.04.2012 г.,ведно със законна лихва.

В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен. Плащането на претендираните суми е договорно удостоверено в разпоредбата на чл. 3, ал.1 от договора.  Разпоредбата има правното значение на разписка. Въззивникът не е заплатил дължимата втора парична вноска поради насрещно неизпълнение на задължението за престиране на договорените СМР в срок. Насрещната страна е причинила виновна невъзможност за изпълнение на предварителния договор с прехвърлянето на имота – предмет на договаряне.  Налице са предпоставките за разваляне на договорната връзка, респ. за връщане на даденото по същата.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

Основателността на жалбата се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

         Не се спори между страните по делото, че на 23.04.2012 г. между ответника като продавач и ищцата като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –апартамент № 2 в „Жилищна сграда с магазин и подземни гаражи”  в гр.София, район Витоша, местност „бул. Цар Борис 3”, подробно описан  в чл.1 от договора.

         В чл.2 от договора страните са уговорили продажна цена в размер на 92400 лева. В чл.3 купувачът е поел задължение за преведе по сметка или да заплати в брой на продавача определената в чл.2 цена при условията на ал.1 и ал.2. Ал.1 обективира, че дължимата първа вноска в размер на 82 400 лева  е платена при подписване на договора. Ал.2 регламентира размера и сроковете за внасяне на втората дължима вноска от 10 000 лева. Чл.4 определя валутата на плащане, начина на плащане и удостоверяване на плащането.

         Страните спорят относно действителния смисъл и съдържание, вложени в разпоредбите на чл. 3 и 4 от договора. Според процесуалната позиция на ищеца, сключеният договор удостоверява плащането на първата дължима вноска по договорната връзка, а разпоредбите касателно начина на плащане и доказването му касаят последващите плащания. Според твърденията на ответника, договорът обективира задължителното изисквания за удостоверяване на плащания с нарочен ордер, издаден от управителя. Сочените изисквания намират приложение по отношение на всички дължими вноски.  Договорът не удостоверява налично плащане, обратно – употребените термини сочат единствено създаването на регламент относно бъдеща парична престация на купувача.

         Спорът между страните следва да бъде разрешен според правилото на чл. 20 ЗЗД, а тълкувателната дейност на съда следва да се основава единствено на съвкупното тълкуване на отделните уговорки във връзка едни с други, смисъла и целта на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността.

         Разпоредбата на чл. 3, ал.1  обективира ясно и недвусмислено, че първата вноска в размер на 82 400 лева е платена при подписването на договора.  Следователно - плащането е удостоверено в самия договор, а в разглежданата част писменото доказателство има значението на частен, двустранно подписан свидетелстващ документ /разписка/ по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД. Горните последици настъпват независимо дали са изрично обективирани в договора. Формулираните удостоверителни волеизявления не се опровергават от разпоредбата на чл.4, която в контекста на предходните признания, следва да се приеме като такава, касаеща бъдещите плащания по сделката. 

         Допълнителен аргумент, подкрепящ действително вложено съдържание в разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора е и нормата на чл. 32 от договора. Последната предвижда санкционни последици за продавача при отказ да изпълни предварителния договор, изразяващи се в начисляването на неустойка върху получените суми, считано от сключването на договора. В случай, че плащанията не биха били налични към датата на възникване на договорната връзка, обичаите в практиката и добросъвестността биха изисквали началният момент на начисляване на неустойката да съвпада с момента на тяхното престиране. Страните обаче са приели мораторната неустойка да се начисли от сключването на договора, тъй като този момент съвпада с извършеното от купувача частично плащане.

Следователно – в  частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, предварителният договор  е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил / в този смисъл и Решение № 169 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 664/2011 г., II т. о., ТК/.Когато предмет на доказване са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно. Твърдението  на ответника - продавач, че признатият от него факт за получаване на цената не се е осъществил, обуславя спорното право за заплащане на предявения иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради страната  трябва да проведе пълно и главно доказване за опровергаване на съдържанието.

Ответникът не е предприел нарочно оспорване на съдържанието на коментираната удостоверителна разпоредба. Предприетото оспорване е само относно тълкуването на договорните клаузи. Отделно, събраните по делото доказателства не опровергават по реда на главното и пълно доказване верността на удостовереното в чл.3, ал.1 от договора. Твърдяната липса на достатъчно доходи на ищцата за осъществяване на удостовереното плащане не обуславя безусловен извод за неверност на направеното от продавача признание. Липсата на законен източник на престираните средства е въпрос, обуславящ данъчната, административната или наказателната отговорност на платеца. В облигационното право  липсата на достатъчно средства не презумира, че удостовереното престиране не е осъществено и не е достатъчно за дължимото главно и пълно опровергаване на съдържанието на документа.

  За пълнота на изложението, следва да се отчете, че разпоредбата на чл. 3, ал.1 от договора удостоверява осъществено плащане в брой.  Соченото действие противоречи на императивните разпоредби на Закона за ограничаване на плащанията в брой, но нарушението има административен характер и се санкционира единствено по реда на чл.5 и чл. 6. Извършеното плащане в отношенията между страните е валидно и се ползва с редовен погасителен ефект.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема за установено, че ищцата е заплатила в изпълнение на договора сумата от  82 400 лева.

По делото не е спорно, че купувачът не е престирал дължимата втора вноска в размер на 10 000 лева на уговорения падеж – 31.12.2012 год. Твърденията на ищеца, че втората вноска не  е заплатена поради насрещна забава в довършването на сградата не следва да се изследва по същество, тъй като е въведено за пръв път пред въззивната инстанция. Пълното или забавено изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена не е предвидено като юридически факт, обуславящ автоматичното прекратяване на договорната връзка.  Същевременно, съдът отчита, че при констатираното бездействие на купувача,  продавачът не е отправял изявление за разваляне на договорната връзка по общия ред – чл.87 ЗЗД вр. чл.24 от договора.

Така при наличието на действаща облигационна връзка, с договор за покупко-продажба от 10.10.2014 год.  ответникът продал процесния недвижим имот в полза на трето лице. Разпоредителната сделка с вещта съставлява виновно неизпълнение на задължението за бездействие, визирано в разпоредбата на чл. 19 от договора. Налице е хипотеза при която едната страна по договора е получила частично изпълнение, но не е взела инициатива за разваляне, а се е ограничила само с неизпълнение на собствената си, станала изискуема престация.

С оглед на изложеното, съдът приема, че към датата на предприетото разваляне от ищцата  и двете страни по договора са имали качеството на неизправна страна. При наличие на двустранна неизправност, всяка от страните може да иска разваляне на договора, като същият следва да се счита развален в обща вреда и полза, считано от първото изявление за разваляне от страна на ищцата. В конкретната хипотеза, развалянето на договора може да се осъществи и без предоставянето на срок за изпълнение, тъй като престацията по предварителния договор, предвид прехвърлянето на вещта, следва да се счита за невъзможна – чл.87, ал.2 ЗЗД.

При разваляне на договора, страните по правило дължат връщане на даденото. Дължимата реституция настъпва без оглед чия е вината за погасяването на облигационното отношение.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема предявения иск за основателен. Постановеното в противен смисъл решение на ДОС следва да бъде отменено.

В полза на ищцата следва да се присъдят сторените съдебни и деловодни разноски за две инстанции.

Сторените от ищцата разноски при първоинстанционното разглеждане на спора възлизат на 8096 лева. Претендира се допълнително и левовата равностойност на 375 евро – самолетни билети София- Варна като са представени доказателства за транспортни разходи за страната, процесуалния й представител и двама свидетели. Транспортните разходи не следва да се присъждат, тъй като не представляват съдебни и деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК. Отделно, по отношение на разноските за водене на свидетелите не са представени доказателства от чии патримониум са излезли средствата, с оглед евентуална приложимост и на  чл. 75 ГПК. Сторените разноски във въззивното производство възлизат на 4800 лева и не се оспорват по основание и размер от насрещната страна. Общо дължимите разноски възлизат на 12 896 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 212/13.12.2017 год., постановено по т.д.№ 302/2016 год.  по описа на ДОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Валери Кръстев Николов с ЕГН********** като ЕТ „ВАЛКО- ВАЛЕРИ НИКОЛОВ”, ЕИК 124116548 със седалище и адрес на управление Община Балчик, с.Кранево 1619,ул.”Шипка”№ 3 ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. с ЕГН********** с пост.адрес *** сумата от 82 400 лв., дължими на отпаднало  основание по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.04.2012 г., на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от предявяването на иска – 29.12.2016 год. до окончателното погасяване на задължението, както и 12 896 лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: