РЕШЕНИЕ

   № 143

               гр.Варна, 27.05.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2014 г. в  състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

     ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 152  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

С решение № 19 от 07.03.2014 г. по т.д.№ 3588/2013 г. състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд - ТК е отменил на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 289 от 05.11.2012 г. по т.д.№ 470/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

След връщане на делото е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от С.С.К., с който ответникът моли за оставяне на жалбата без уважение, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната и касационната инстанция.

В с.з. въззивникът „Б.Д.” ЕАД-гр.София моли чрез процесуалния си представител за  отмяна на решението в отхвърлителната част по исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на съдебните разноски, ведно с направените такива пред ВКС.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Установено от заключението на ССЕ налице е забава по обслужване на кредита от 1 година 2 месеца и 9 дни към 03.08.2010 г. /датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Крайният падеж по т.3 от договора -  16.06.2009 г. е настъпил и кредитът е станал изискуем. За периода на забавата ответникът дължи на банката – кредитодател сумата 1586.52 евро, представляваща санкция – наказателна лихва, включваща договорната лихва по т.9.1 и наказателна надбавка от 10 процентни пункта съгласно т.21, б.”в” от договора. Сумата  е била поискана от банката основателно със заявлението и правилно е била присъдена от заповедния съд със заповедта за изпълнение. След датата на заявлението длъжникът дължи вече законната лихва върху просрочената главница.

Искът по чл.422-ГПК е основателен и следва да се уважи за сумата 1586.52 евро. Договорното основание за претендираната такса закъснение в размер на 911.59 евро не се доказва, предвид което искът в тази му част следва да се отхвърли.

Предвид изложеното решението на ОС - Варна се отменя в отхвърлителната му част досежно сумата 1586.52 евро, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска по чл.422-ГПК за същата сума. В останалата му обжалвана отхвърлителна част относно сумата 911.59 евро решението се потвърждава.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат  съразмерни разноски за държавна такса по жалбата и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв, или общо съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на 362.06 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №633/18.04.2012 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2171/2010 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.422-ГПК за сумата 1586.52 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.Д.” ЕАД – гр.София, ЕИК – ХХХХХХХХХ, има вземане към С.С.К.,***.,  за  сумата 1586.52 евро – наказателна лихва, включваща договорна лихва и наказателна надбавка, за периода – 25.03.2009 г. – 03.08.2010 г. по просрочен договор за кредит от 16.06.2008 г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение №6950/10.08.2010 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №11993/2010 г. на ВРС – 16-ти състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част относно сумата 911.59 евро – такса закъснение по просрочен договор за кредит от 16.06.2008 г.

ОСЪЖДА С.С.К.,***.,  да заплати на „Б.Д.” ЕАД – гр.София, ЕИК – ХХХХХХХХХ, сумата 362.06 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.