Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №175

 

Гр.Варна, 30.06.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на първи юни през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 153 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на „М.М.Груп 1” ЕООД със седалище с.Лудогорци, община Исперих и „Лескол – Трейд” ЕООД със седалище с.Лудогорци, община Исперих срещу решение № 25 от 03.12.2015г. по търг.дело № 14/15г. по описа на Разградски ОС, в частта му с която е обявена за недействителна на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на „Янулов и Ко” ЕООД със седалище гр.Свети Влас възмездна сделка, сключена между „Лескол – Трейд” ЕООД и „М.М.Груп 1” ЕООД, обективирана в нотариален А № ХХХ, том Х, рег.№ ХХХХ, дело № 1502/13г. от 30.10.2013г., по силата на която са прехвърлени на купувача „М.М.Груп 1” ЕООД следните недвижими имоти: поземлен имот с имотна партида № 16235 при имотен регистър към АВ, находящ се в землището на с.Богданци, община Самуил, съставляващ имот № 005122 с площ от 2.043 дка, ведно със застроените в имота самостоятелни обекти, поземлен имот с имотна партида № 26545 пр имотен регистър към АВ, находящ се в землището на с.Лудогорци, община Исперих, ул.”Тунджа” № 58, съставляващ УПИ № ІV, в кв.77 по плана на селото с площ от 1 456 кв.м. и поземлен имот с имотна партида № 16236 при имотен регистър към АВ, находящ се в чертите на с.Лудогорци, община Исперих, ул.”Тунджа” № 58, съставляващ УПИ № VІ в кв.77 по плана на селото с площ от 2 314 кв.м., заедно с построените в имота самостоятелни обекти и

по жалба на ЕТ „Жасмин – Д.М.” – Д.М.М. ***, срещу същото решение, но в частта му, с която е обявена за недействителна на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на „Янулов и Ко” ЕООД със седалище гр.Свети Влас възмездна сделка, сключена между „Лескол – Трейд” ЕООД и ЕТ Жасмин – Д.М.”, обективирана в нотариален А № ХХ, том Х, р № ХХХХ, дело № ХХХХХ., по силата на която са прехвърлени на купувача ЕТ „Жасмин – Диллшен М.” следните недвижими имоти: поземлен имот с имотна партида № 131393 при имотен регистър към АВ, находящ се в землището на с.Лудогорци, ул.”Тунджа” № 58 с площ по документи 1 453 кв.м., представляващ УПИ № V в кв.77 и самостоятелен обект с имотна партида № 22620 при имотен регистър към АВ, парцел V, с площ по документи 1 453 кв.м., находящ се в с.Лудогорци, ул.”Тунджа”, комплекс за селски туризъм с РЗП от 593 кв.м.

В жалбата на „М.М.Груп 1” ЕООД и „Лескол – Трейд” ЕООД се твърди че решението в обжалваните от тях части е неправилно, постановено при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и в противоречие с материалния закон.

Излагат че в нарушение на нормата на чл.229 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК първоинстанционният съд не е уважил искането им за спиране на производството по делото до приключване на досъдебно производство с вх.№ 628/14г. по описа на РП – Исперих за престъпление по чл.212 ал.1 от НК поради наличие на престъпни обстоятелства във връзка със съставянето и използването на представените от ищеца пет броя протоколи образец 19 и приложените към тях пет броя сметка. Твърдят че в нарушение на процесуалните правила не са допуснати поискани от тях доказателства за установяване на обстоятелствата, че „Лескол – Трейд” ЕООД разполага с достатъчно активи за да удовлетвори кредитора си. Сочат и нарушение на процесуалните правила с отказа на съда да открие производство по оспорване истинността на представените от ищеца с исковата молба пет броя протоколи  образец 19 и сметки към тях. Твърдят че по този начин окръжният съд е ограничил правото им на защита и възможността им да докажат всички свои възражения срещу основателността на предявения срещу тях иск.

Оспорват изводите на съда, като твърдят че не почиват на събраните по делото доказателства. Поддържат изложеното в отговора на исковата молба, че атакуваният договор за продажба на недвижими имоти не е сключен с цел да увреди кредитора на „Лескол – Трейд” ЕООД, а във връзка с осъществяваната от „М.М.Груп 1” ЕООД търговска дейност, както и че продажната цена е реалната пазарна стойност на имотите. Твърдят че двете дружества не са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Оспорват изводите на съда, че вземането на ищеца към „Лескол – Трейд” ЕООД е възникнало преди сключване на процесната сделка, като твърдят че вземането е установено като изискуемо и ликвидно с произнасянето на решението на арбитражния съд към БТПП по дело № 53/13г. на 24.09.2014г, е не към датата на завеждане на молбата – 16.10.2013г. Оспорва прилагането на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД, като твърди че приложението и не може да бъде разширено до хипотезата на § 1 от ДР на ТЗ. Твърдят че не е установено от ищеца по делото знанието за увреждане на подавача и купувача по сделката.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявения иск по чл.135 от ЗЗД да бъде отхвърлен, претендират направените по делото пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява техен представител, не изразяват становище по жалбите.

Въззиваемата страна „Янулов и Ко” ЕООД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба на „М.М.Груп 1” ЕООД и „Лескол – Трейд” ЕООД изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, претендира направените във въззивното производство разноски.

В жалбата на ЕТ „Жасмин – Д.М.” се твърди че решението в обжалваната от нея част е неправилно, постановено при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и в противоречие с материалния закон. Макар и депозирана като отделна жалба оплакванията в жалбата са идентични с тези, съдържащи се във въззивната жалба на „М.М.Груп 1” ЕООД и „Лескол – Трейд” ЕООД.  Моли съда да отмени решението на първоинстанциониня съд и да постанови друго, с което предявения иск по чл.135 от ЗЗД да бъде отхвърлен, претендира направените по делото пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява лично, не се представлява, не изразява становище по жалбите.

Участвалият във въззивното производство необходим другар на въззивника ЕТ „Жасмин – Д.М.” - „Лескол – Трейд” ЕООД, редовно призован, не изразява становище по подадената жалба.

Въззиваемата страна „Янулов и Ко” ЕООД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба на ЕТ „Жасмин – Д.М.” изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, претендира направените във въззивното производство разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове от „Янулов и Ко” ЕООД със седалище гр.Свети Влас, срещу „Лескол – Трейд” ЕООД и „М.М.Груп 1” ЕООД, и двете със седалище с.Лудогорци, община Исперих и срещу „Лескол – Трейд” ЕООД и ЕТ „Жасим – Д.М.”***, за обявяване на недействителни по отношение на ищеца „Янулов и Ко” ЕООД на договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.10.2013г. и от 11.10.2013г. сключени между ответниците и обективирани в нотариални актове съответно: № ХХХ, том Х, рег.№ ХХХХ, дело № ХХХ/ХХг. и № ХХ, том Х, р № ХХХХ, дело № ХХХХХ., и двата на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 254 на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Не е спорно между страните пред въззивната инстанция сключването на атакуваните с иска сделки съответно на 30.10.2013г. и 11.10.2013г., както и сочената в исковата молба родствена връзка – баща – деца, между едноличния собственик на капитала на дружеството – продавач – М. Мюмюн М. и едноличния собственик на капитала на дружеството купувач – Мюмюн М. Мюмюн и едноличния търговец Д.М.М..

Спорни пред въззивна инстанация са предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД: наличието на качество кредитор на въззиваемото дружество, наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането, увреждащият характер на атакуваните сделки.

По качеството на кредитор на въззиваемото дружество „Янулов и Ко” ЕООД:

Практиката на ВКС, обективирана в актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които са задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции съгласно ТР № 2/2010г. на ОСГТК, приема, че качеството кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. С исковата молба ищецът твърди че е кредитор на въззивника „Лескол – Трейд” ЕООД с вземане, представляващо незаплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор между тях от 28.06.2010г. За вземането си в размер на 157 858.89лв., ведно с лихви, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 24.11.2014г. по т.дело № 7149/14г. на СГС, издаден въз основа на решение от 24.09.2014г. на АС при БГПП, представени като доказателства по делото. Поради което и въззивният съд намира, че качеството на кредитор на въззиваемото дружество „Янулов и Ко” ООД е доказано в производството. Всички възражения на въззивниците срещу възникването, съществуването и размера на вземането на въззиваемото дружество, не са предмет на настоящето производство. Вземането на кредитора, представляващо възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка, възниква на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД при приемане на изработеното, поради което и възражението на въззивниците, че не е налице хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД е неоснователно.

По увреждащия характер на сделката:

По правния въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е постановено решение по чл.290 от ГПК № 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС. С решението, представляващо задължителна съдебна практика, ВКС е приел, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед извършване на търговската дейност на страните по нея.

Зачитайки така постановената задължителна съдебна практика въззивният съд намира възраженията на въззивниците че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, както и че сделките са сключени във връзка с осъществявана от тях търговска дейност, както и на цена, представляваща тяхната реална пазарна стойност, не са основание да се приеме, че не е налице увреждане. Упражняването на правото по чл.135 от ГПК е вид обезпечение на кредитора. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.  Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД.

По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането:

Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането, когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. 

Знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника за увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжника уврежда кредитора си. Презумцията, уредена в чл.135 ал.2 от ЗЗД е за знанието на третото лице, ако то е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В задължителната за съдилищата практика на ВКС приложението на презумпцията е разширено до лица, които представляват или са собственици на юридическите лица – страни по атакуваната сделка и се намират в родствени отношения от кръга на посочените в чл.135 ал.2 от ЗЗД. /в този смисъл решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК № 163/27.07.2011г. по гр.д.№ 672/2010г. на ІІІ г.о. ВКС, както и постановено по реда на стария ГПК решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/99г. на V г.о./. Доказателства от въззивниците за оборване на презумпцията по делото не са ангажирани.

Предвид на безспорната родствена връзка баща – деца между едноличния собственик на капитала на дружеството – длъжник и едноличния собственик на капитала на дружеството – купувач и едноличния търговец – купувач, и необорената от въззивниците презумпция по чл.135 ал.2 от ЗЗД, въззивният съд намира, за доказано по делото знанието на страните по сделките за увреждането.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира предявените искове за обявяване на относителна недействителност на сделки за разпореждане с право на собственост от длъжника на трети лица, за доказани и основателни и следва да бъде уважени. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спор въззиваемото дружество има право на направените пред въззивна инстанция разноски по делото, своевременно заявени в представен от страната списък на разноските. Но от страната няма представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за въззивно производство, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие от 16.05.2016г. е за договорено възнаграждение по налагане на обезпечителни мерки, а не за процесуално представителство пред въззивен съд. Поради което и искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 03.12.2015г. по търг.дело № 14/15г. по описа на Разградски ОС.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: