О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер193/10.04.2017,  град Варна

 

Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ АРАКЕЛЯН         ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.  153/2017 год., за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано e по частна жалба от „САНО И ПИ СИ“ ЕООД против определение № 4103/21.12.2016 год., постановено по т.д.№ 1505/2016 год., с което ВОС е спрял производството по делото до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 630 – 632 ТЗ на спора по т.д.№ 1282/2016 год. по описа на  ВОС, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

По делото е постъпил отговор от „Елма – М – Груп“ АД, който е предявен извън срока по чл. 276, ал.1 ГПК. На основание чл. 64, ал.1 ГПК процесуалното действие не следва да се взема предвид от съда.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Правният интерес на страната е презумиран с факта, че същата е страна – ответник в производството.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба от „ЕЛМА – М – ГРУП“ АД – гр.Бургас, обективираща обективно евентуално и пасивно субективно съединени претенции както следва:

1.     За установяване несъществуването на вземане с кредитор „Сано БГ“ ЕООД и длъжник „Сано и ПИ СИ“ ЕООД  в размер на 296 061, 68 евро и 11 776, 83 лева, претендирани като произтичащи от сключено между страните споразумение  от 20.07.2016 год., на основание чл. 464 ГПК вр. чл. 124 ГПК;

2.     Евентуално – за обявяване на относителната недействителност на споразумение от 20.07.2016 год. като увреждащо кредиторовия интерес, на основание чл. 135 ЗЗД;

В хода на производството ВОС е констатирал, че срещу ответника „Сано и ПИ СИ“ ЕООД е образувано  т.д.№ 1282/2016 год. с предмет -  откриване на производство по несъстоятелност. С определение от 16.09.2016 год. е допуснато присъединяване на „Елма-М- Груп“ АД – Бургас като съищец, на основание чл. 629, ал.4 ТЗ вр. чл. 213 ГПК.

При горната фактическа обстановка, ВОС е приел, че произнасянето на съда с решение по реда на чл. 630 – 632 ТЗ е от значение за развитие  на съдебното производство, тъй като евентуалното откриване на производството по несъстоятелност би обусловило спиране на процеса в хипотезата на чл. 637 ТЗ.  Горното обуславя приложимост на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

Определението е неправилно.

Преюдициалността между висящи дела е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело, за което съдът следи служебно. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има преюдициално значение за правилното решаване на спряното дело.  Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело.  Преюдициалната връзка може да касае както фактическия състав на предявеното спорно право от ищеца, така и този на насрещните защитни възражения на ответника.

Предявеният главен иск в настоящото производство е иск на взискател с предмет оспорване вземането на друг кредитор в хипотезата на чл. 464 ГПК. Предявеният евентуален иск съставлява конститутивна  претенция за относителна недействителност на сделка – споразумение, изходящо от длъжника и трето лице, на основание чл. 135 ЗЗД.

Инициираното и висящо производство по несъстоятелност не е в преюдициална връзка с разглежданите претенции, тъй като по никакъв начин не обуславя изхода от материално правния спор за съществуването на конкретни облигационни права на трето лице спрямо длъжника. Липсата на каквато и да е обусловеност по съществото на спора, обуславя и липса на предпоставките за приложимост на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

Не са налице и предпоставките за спиране на делото в хипотезата на чл. 637 ТЗ.   Нормата въвежда специално основание по смисъла на чл. 229, ал.1, т.7 ГПК за спиране на имуществените граждански и търговски дела срещу длъжника, но само и единствено при наличие на открито производство по несъстоятелност.  Преждевременното спиране на делата срещу длъжника, преди откриване на производство по несъстоятелност, съставлява недопустимо разширяване на специалния законов фактически състав.

С оглед на изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен без да се разглеждат по същество останалите оплаквания на частния жалбоподател. На основание чл. 230, ал.3 ГПК делото следва да продължи от стадия на проверка редовността на исковата молба.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 4103/21.12.2016 год., постановено по т.д.№ 1505/2016 год., с което ВОС е спрял производството по делото до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 630 – 632 ТЗ на спора по т.д.№ 1282/2016 год. по описа на  ВОС, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: