Р Е Ш Е Н И Е

 

171

 

Гр.Варна,  20.06.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д.№ 154 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпили въззивни жалби от страните по т.д.№ 34/2013 г. по описа на ШОС против решение № 155/24.10.2013 г., както следва:

Ответникът М. АД гр.Шумен обжалва решението в частта, с което е осъден да заплати на ищеца сумата 18 650.30 лв., от които 18 442.11 лв. – дължима продажна цена за доставени 36 161 кг. стоманени отпадъци, съгласно договор между страните от 01.04.2011 г. и 208.19 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. до 10.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.12.2012 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът Ф.И. ООД от гр.Ловеч обжалва решението в частта, с което са отхвърлени исковете му за заплащане на сумата 92 810.41 лв., формирана от главница в размер на 91 800 лв., представляваща стойност на доставени и незаплатени 180 т. стоманен отпадък, и 1 010.41 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. до 10.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане; както и в частта, с което са отхвърлени предявените искове по договора от 01.04.2011 г. за разликата над присъдените суми до претендирания размер – съответно над 18 442.11 лв. до 24 043.76 лв.  и над 208.19 лв. до 264.64 лв.; и с което е осъден да заплати на ответната страна сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 124.41 лв.

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

В жалбата на ищеца се твърди, че решението в обжалваните от него части е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост, за което се сочат подробни съображения. Претендира се отмяна на същото в отхвърлителните части и постановяване на друго по същество от въззивния съд, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

С писмен отговор ответникът М. АД оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваните отхвърлителни части да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, както и в негова полза да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за тази инстанция.

В жалбата на ответника се сочи, че в обжалваната от него осъдителна част решението е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени съображения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени направените от ответника разноски.

Ф.И. ООД с писмен отговор оспорва жалбата на противната страна и моли решението в тази част да бъде потвърдено, като правилно.

Въззивният съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства във връзка с предмета на спора, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на дължими суми по рамков договор за покупко-продажба /бартер/, сключен на 01.04.2011 г., като разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ относно търговската продажба е приложима на основание чл.288 ТЗ вр. чл.223 ЗЗД и с оглед търговския характер на сделката, в какъвто смисъл са изложените мотиви от първоинстанционния съд. Претендира се заплащане на сумата 24 043.76 лв., представляваща равностойност на неполучена насрещна престация в размер на 52.241 т. стоманени стружки срещу доставен скрап от 36 161 кг; и на сумата 91 800 лв. – дължима цена на доставен скрап /бракувани тръби/ по същия рамков договор и споразумение от 20.08.2012 г. Претендират се и лихви от датата на забавата.

Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение и фактите в исковата молба относно задълженията си към 31.08.2012 г., но счита, че първата претендирана сума е погасена чрез прихващане срещу насрещно задължение на ищеца, извършено със споразумителен протокол от 12.09.2012 г. Във връзка с втория иск сочи, че е извършена бартерна размяна /180 т. стоманени отпадъци от бракувани тръби срещу 180 т. технологичен отпадък/, издадени са съответни фактури и е надлежно подписан протокол за прихващане, поради което отношенията и по този спор са уредени. Позовава се в условията на евентуалност на следния правопогасяващ факт: че ищецът не е извършил доставка по договора, както твърди, а е оставил на склад при ответника описаните в исковата молба количества скрап /1801.77 т./, като равностойнността на исковата сума /180 т. скрап/ е заплатена на ответника като наемна цена за ползване на складовите му площи.

По основателността на първия иск за сумата 24 043.76 лв.

Според М. АД първоинстанционният съд не е обсъдил представения с отговора на исковата молба двустранно подписан на 12.09.2012 г. споразумителен протокол, от който е видно надлежно извършеното прихващане относно спорната сума.

Според Ф.И. ООД от заключението на вещото лице по назначената ССЕ не се установява претендираното задължение да е изпълнено от ответната страна и след като заключението е прието без възражения, правилно ШОС се е позовал на него.

По този спор съдът намира следното:

От споразумителния протокол от 12.09.2012 г. се установява, след извършена рекапитулация до момента на подписването му, че М. АД дължи на Ф.И. ООД 37.881 т. стоманени стружки. Резултатът е формиран, след като от безспорно дължимите количества стружки от М. АД към края на м.август в размер на 91.881 т. са приспаднати дължимите количества стоманен скрап от страна на Ф.И. ООД – 36 т., възлизащи съобразно приетото съотношение на размяна в рамковия договор /1:1.5/ на 54 т. стоманени стружки, с които е било извършено прихващането.

Вещото лице сочи, че спорните 54 241 кг. стружки не са получени от ищеца и са дължими. Споразумителните протоколи не са намерили отражение в заключението, т.к. според вещото лице липсват кантарни бележки, които да отразяват /доказват/ описаните в тях количества.

Същевременно от заключението на вещото лице и представения опис на кантарни бележки и фактури /вж. приложение – таблица № 2/ е видно, че на 24.09.2012 г. М. АД е доставила стружки в размер на 37 640 кг. /т.е. след подписване на споразумителния протокол/, за което са  издадени съответните фактури.

При така установеното, съдът прави следните изводи:

Споразумителният протокол от 12.09.12 г. представлява спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД. Характерът на този установителен договор е такъв, че той може да не отразява реалните отношения между страните, но те се споразумяват занапред задълженията им да са изцяло съобразени с него, мотивите и основанието за което са ирелевантни. Т.е. правно значимите факти следва да се считат за такива, каквито са установени със спогодбата. При условие, че след подписване на споразумението дължимият от ответника остатък е доставен /с незначителна разлика/, следва да се приеме, че по този начин облигационните отношения между страните са уредени. Без значение е обстоятелството, че вещото лице е достигнало до други фактически изводи, като е игнорирало протокола от 12.09.2012 г. След подписване на спогодбата не може да се прави нова рекапитулация относно дължимото в предходни периоди, която да установява различни задължения в разрез с волята на страните, изразена в споразумението по чл.365 ЗЗД, освен при установени негови съществени пороци.

По изложените съображения въззивният съд намира, че искът за заплащане на сумата от 24 043.76 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.

По основателността на втория иск за сумата 91 800 лв.

На първо място съдът приема, че доставка на стоманен скрап от бракувани тръби не е извършвана въз основа на договора от 01.04.2011 г. Това е видно и от споразумителен протокол от 20.08.2012 г., приложен към исковата молба, съгласно който 180 т. скрап от тръби не се разменят срещу стружки в съотношение 1:1.5 – съобразно договора, а срещу същото количество технологичен отпадък в съотношение 1:1.

За извършената размяна на стоки свидетелстват издадените фактури: № 1000007108/24.08.2012 г. с доставчик Ф.И. ООД и № 3000000746/21.08.2012 г. с доставчик М. АД. С протокол за прихващане на дължими суми, подписан от представители на двете страни, представен с исковата молба и неоспорен, с вземанията по двете фактури, всяка на стойност 91 800 лв., е извършено взаимно прихващане по реда на чл.104 ЗЗД, с което насрещните задължения са погасени. Изявлението за прихващане, изходящо от ищеца, съдържа признание за наличието на ликвидно и изискуемо задължение към ответника по издадената от последния фактура. При липса на уговорка, че цената се дължи предварително, а доставката ще бъде направена по-късно, респ. при непосочване във фактурите, че се касае за авансово плащане /всъщност плащания в пари между страните липсват/, следва, че стопанската операция по доставката е осъществена едновременно или преди издаването на фактурата /аргумент от чл.113 ал.4 ЗДДС/. Т.е. твърденията в исковата молба, че доставка на 180 т. технологичен отпадък при цена 0.51 лв. за кг не е извършена, се опровергават от изходящите от самия ищец писмени документи. С оглед правопогасителния ефект на прихващането, сумата от 91 800 лв. не се дължи на ищеца. Отделно от това, ако той поддържа, че реална доставка не е извършена, би следвало да претендира не заплащането на паричния й еквивалент, а реалното й изпълнение от ответника, с какъвто иск съдът не е сезиран.

Вземането в размер на исковата сума не би съществувало и с оглед второто, заявено при условие на евентуалност възражение на ответника, а именно, че е приел да съхранява скрап на ищеца, за което последният му дължи наемна цена в размер на 180 т. стоманен скрап. Независимо от оспорения от ищеца втори споразумителен протокол от 20.08.2012 г., касаещ определянето на наемната цена за складираните в стопанския двор на ответника 1801.770 т. скрап /нарязани тръби от напоителни системи/ с възражения, че не е подписан от него, следва да се отбележи, че именно твърдяното от ответника основание се потвърждава от писмо, изходящо от ищеца от 17.08.2012 г., с което той моли да бъде подписан взаимно изгоден споразумителен протокол относно цената за склади-рането, евентуално - договор за наем. Горното на отделно основание опровергава твърденията на ищеца, че скрапът е бил доставен на ответника по рамковия договор за покупко-продажба, по негова заявка.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че и вторият иск, при така изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорния иск за обезщетение за забава.

Крайните изводи на двете инстанции по съществото на спорния предмет частично не съвпадат, поради което обжалваното решение в неговите осъдителни части следва да бъде отменено, а в останалите – съответно потвърдено.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, надлежно доказани в размер на 4 373.84 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК се преценява като неоснователно.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търтовско отделение

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 155/24.10.2013 г., постановено по т.д.№ 34/2013 г. по описа на ШОС, в следните части: с което М. АД е осъдено да заплати на Ф.И. ООД сумата 18 650.30 лв., от които 18 442.11 лв. – дължима продажна цена за доставени 36 161 кг. стоманени отпадъци, съгласно договор между страните от 01.04.2011 г. и 208.19 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. до 10.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.12.2012 г. до окончателното й заплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Ф.И. ООД гр.Ловеч с ЕИК 820169617 против М. АД гр.Шумен с ЕИК 837067008 за заплащане на сумата 18 442.11 лв. – продажна цена за доставени 36 161 кг. стоманени отпадъци, съгласно договор между страните от 01.04.2011 г. и на сумата 208.19 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. до 10.12.2012 г., на основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/24.10.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. по описа на ШОС в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Ф.И. ООД гр.Ловеч с ЕИК 820169617 да заплати на М. АД гр.Шумен с ЕИК 837067008 сумата 4 373.84 лв., представляваща съдебно деловодни разноски, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: