Р Е Ш Е Н И Е № 180

 

Гр.Варна, 16.06. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 154 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-36883/30.12.2014 година от „П В П Д” ООД, ЕИК-201137370, със седалище и адрес на управление: гр.С,  район Т, ул.”Б”, Х, ап.Х срещу решение No-1112/27.11.2014 година, постановено по т.д.650  по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „П В П Д” ООД срещу СДРУЖЕНИЕ С ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ ГРИЙН ПЛАНЕТ, рег. По ф.д.20/2011 година на ВОС, със седалище гр.Варна, представлявано от Стоян Стефанов Попов за прекратяване на сдружението поради развиване на дейност в противоречие с Конституцията, законите и добрите нрави, на осн. Чл.13, ал.1, б.”б” ЗЮЛНЦ.

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е приел фактическа обстановка различна от действителното положение, тъй като съдът е приел, че инвестиционното предложение на „П В П Д” ООД попада в защитена зона „Шабленски езерен комплекс”, което е невярно. Инвестиционното предложение не включва имоти, попадащи в зоната и дори не попада в землищата на тази защитена зона.Твърди се съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Твърди се, че изводите на съда са направени без наличието на доказателства и без разглеждане и анализ на твърденията на ищеца., като неправилен е извода на съда, че ответника е действувал добросъвестно и, че не е налице злоупотреба с право. Твърди се, че е налице липса на мотиви, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. В отношение на евентуалност моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск и прекрати сдружението с всички правни последици.  

Въззиваемата страна СДРУЖЕНИЕ С ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ ГРИЙН ПЛАНЕТ е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен са в отношение на евентуално съединяване искове с правно основание чл.13, ал.1, б.’б” ЗЮЛНЦ за прекратяване на сдружение с нестопанска цел ГРИЙН ПЛАНЕТ поради развиване на дейност в противоречие с Конституцията, закона и добрите нрави.

В исковата си молба ищецът „П В П Д” ООД излага, че разработва проект за изграждане на вятърна централа „Централна Добруджа”, който ще се реализира в землищата на с. П, С, В и Б, община Г.Т, област Добрич, като работата по инвестиционното проектиране е започната през 2007 година, като проектът се разработва при спазване на всички нормативни изисквания. Част от инвестиционното проектиране е и процедурата по изработка и приемане на доклад за оценка на околната среда от компетентността в случая на РИОВ Варна. Постановено е решение от 02.05.2012 година, с което е дадена положителна оценка за изграждането на 85 ветрогенератора с обща мощност 212,5 мвч, като решението е обжалвано пред АС-Варна и е образувано адм.д.2048 /2012 година по описа на АС-Варна. Решението е потвърдено, но с решение на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от АС-Варна, като е образувано адм.д.475/2014 година. Твърди, че ответника не попада в кръга от лица, които имат право на жалба.

В устава си дружеството се е определило като организация в обществена полза, като целите, които са посочени са за опазване на околната среда. Дейността на сдружението обаче е насочена единствено към образуване на съдебни производства по обжалване на административни актове, най-вече на РИОСВ- Варна, с които се одобряват инвестиционни инициативи. Като конкретно нарушение на нормативната уредба се сочи чл.57, ал.2 от Конституцията, а именно злоупотреба с право в ущърб интереси на трети лица, тъй като осъществяваната дейност се заключава само в образуване на административни дела. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, в случая когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбите, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Образуването на множество административни дела, в които жалбоподателят не е взел участие, а жалбите са бланкетни и немотивирани. Целта на жалбите е да се увреди на развитието на инвестиционното предложение на ищеца. Злоупотребата с право е постигната посредством празнотата в закона, тъй като в законодателството на Р България няма формулирани критерии относно това, коя организация попада в кръга на засегнатата общественост по смисъла на т.25 от ДР на ЗООС и чл.1, пар.2 от Директива 85/337/ЕИО.

На самостоятелно основание се твърди противоречие на дейността на сдружението с добрите нрави, изразяваща се в неявяване по образуваните дела, което недобросъвестно поведение противоречи на приетите цели и задачи в устава на сдружението. Твърди се, че доказателство за нарушаване на обявената дейност на сдружението е факта, че не се публикуват в Централния регистър към МП документите по чл.46 ЗЮЛНЦ. Основният довод на ищеца за противоуставната дейност на сдружението са подаваните от него жалби срещу административни актове, конкретно решения на РИОСВ за одобряване на инвестиционни проекти, като в образуваните административни дела ответникът не се явява, не се представлява. Твърди се, че по голяма част от подадените жалби е налице оттегляне в хода на производството. Моли съда да прекрати сдружението поради развиването на дейност в противоречие с Конституцията, законите и добрите нрави.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта на исковата молба и основателността и. Претендира се отхвърляне на иска.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и по вътрешно убеждение съгласно чл.235 вр.чл.12 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното  фирмено дело №20/2011г. на ВОС, че сдружението –ответник е регистрирано с предмет на дейност, който изцяло попада в приложното поле на дейности по опазване на околната среда, флората и фауната по Черноморието и територията на РБ. Като част от дейността на сдружението е разписано правото му да участва активно в обсъждането и формирането на националната и регионална екологична политика; в екологични проекти, независими експертизи и експертни оценки както и да осъществява самостоятелно и съвместно с други екологични организации действен контрол за опазване на природозащитното законодателство, свързано с опазване на биологичното разнообразие в защитени територии, екосистеми, агроценози, водни басейни и урбанизирани територии, чистота на въздуха, водата, почвата и др.природни ресурси; да участва в опазване на защитените природни територии на РБ по смисъла на ЗЗТ, ЗБР и ЗООС.

Не се спори относно обстоятелството, че по повод на инвестиционно намерение за изграждане на 85бр. вятърни генератори в землищата на с.Балканци, община Генерал Тошево, област Добрич с възложител П В П Д ООД, София е издадено решение ОВОС No-ВА-13/2012 година на РИСВ Варна, което е било обжалвано от ответника, в качеството на засегната общественост. Видно от решение л.188 по делото е, че жалбата срещу допуснатото предварително изпълнение е оставена без уважение.

По жалбата срещу решението е налице постановено решение по адм.д. №2048/2012г., от което е видно, че жалбата е отхвърлена, като решението е отменено и делото е върнато на нов състав на АС-Варна с указания по тълкуване и прилагане на закона съобразно мотивите на решението. Видно от книжата по делото, всички те се отнасят до анализ на въздействието върху околната среда на инвестиционен проект на ищеца за изграждане на Вятърна електроцентрала Централна Добруджа в землищата на с.Б, В, П, С К и К, общ.Г.Т, част от териториите на които попадат в защитени зони „Шабленски езерен комплекс”, „Чаиря” и „Крайморска Добруджа”.

Представени са доказателства за наличието на други административни дела, образувани по жалби на ответника –така на л.146 е решение по повод жалби на ответника срещу решението по оценка за въздействие върху околната среда, с което е одобрено инвестиционното предложение за изграждането на ветроенергиен парк „Крушари”. На л.157 е налице решение по повод жалба на ответника срещу решение за одобряване на инвестиционното предложение за изграждане на 73 бр. вятърни генератори – ВЕП „Дъбрава”. На л.164 по делото е определение по повод жалба на ответника срещу решение за одобряване на инвестиционно предложение за изграждане на ВЕП в землището на с.Видно, община Каварна и с.Горичане, община Шабла. На л.169 по делото е решение по повод жалба на ответника срещу решение, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно намерение за изграждане на ВЕП „Безмер”. На л.179 по делото е решение по повод жалба на ответника срещу решение за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционно предложение за изграждане на депо за неопасни отпадъци в землището на с.Въглен, община Аксаково.

Разпоредбата на  чл.13, ал.1, т.3, б.”б” ЗЮЛНЦ предвижда, че юридическо лице с нестопанска цел може да бъде прекратено, ако извършва дейност в противоречие с Конституцията, закона и добрите нрави. Искът може да бъде заведен от всяко заинтересовано лице, каквото в случая твърди, че е ищеца. Предявяването на такъв иск е и в интерес на поддържане правовият ред и законността.

Ищецът твърди, че ответното сдружение подлежи на прекратяване тъй като извършва дейност, която има за цел единствено да вреди на трети лица в осъществяваната от тях стопанска/инвестиционна/ дейност. В този смисъл се домогва да установи нарушаване на „добрите нрави” и „злоупотреба с право” по смисъла на Конституцията на РБ. В този смисъл тежестта за доказване на противоправността на действията на ответника тежи изцяло върху ищцовата страна, тъй като упражняването на законосъобразна дейност до прекратяването се презумира.

Съгласно  чл.57, ал.2 КРБ злоупотребата с право представлява упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени права и законни интереси на други лица.

Съществената отлика между упражняването на законни права и превратното им упражняване с цел увреждане интересите на други лица се състои в съзнаването на вредоносния резултат и целенето на точно тези правни последици. Само по себе си обжалването на решения на административни органи не може да се приеме за злоупотреба с права. При прочита на административните решения е видно, че сдружението е подавало жалбите в унисон с регистрирания от него предмет на дейност, конкретно по осъществяване самостоятелно и съвместно с други екологични организации действен контрол за опазване на природозащитното законодателство. Подаването на жалба срещу административен акт по реда на чл.99 ЗООС не може да се окачестви като злоупотреба тъй като представлява упражняване на гарантирано и защитено със закон право на сдружението на достъп до обществена информация /ОВОС/, а така също и попада в обхвата на регистрирания му предмет на дейност. Подаването на жалба, изискването и разпространяването на информация, са конституционно гарантирани права на гражданите и юридическите лица /чл.41 вр.чл.45 от КРБ/. Тяхното използване е ограничено единствено до доброто име на другите граждани, от националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Злоупотреба с права би била налице ако сдружението предявява жалби само срещу решения, касаещи ищеца или неговите инвестиционни намерения, но очевидно е подаването на жалби срещу инвестиционните намерения на дружества по повод осъществяването на ветрогенераторни паркове със съображения, че изграждането им е в нарушение на законодателството, касаещо екологията, най-вече съображенията, касаят прекомерно строителство по направлението „ВИА ПОНТИКА”, което застрашава птиците, ползуващи този път за коридор, както и застрашава тяхното местообитаване, местата за хранене, гнездене и ловуване. Твърденията са за непосредствена близост със защитени зони за опазване на дивите птици, което ще окаже пагубно влияние върху предмета и целите на опазване на тези зони.

Изложените в жалбите съображения показват извършване на дейност по опазване на природата, което е в предмета на дейност на дружеството и което е кауза, която не противоречи на закона и правовия ред на държавата. Доказателства за превратно използуване на правото на жалба не са събрани.

Изложените съображения, че ответника няма качеството заинтересована общественост и се използуват празноти в закона не могат да се разглеждат в настоящето производство, тъй като касаят въпросите по допустимостта на образуваните административни производства, а тези въпроси са от изключителната компетентност на съда, пред който е образувано делото. Въпросите за допустимостта и легитимацията на жалбоподателя са повдигани по повод на образуваните административни производства и са разрешавани от съдилищата, които са приемали, че жалбоподателят разполага с легитимация. Дали тези доводи са в духа на директивата е въпрос по допустимостта на постановените решения, които настоящият съд не може да пререшава. Без значение е и процесуалното поведение на жалбоподателя, тъй като това е преценка, с която той разполага.

Като краен извод се налага, че осъществяваната от сдружението дейност е изцяло в обхвата на присъщите на предмета му на дейност цели и средства за постигането им, както и в съгласие с чл.9 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдия  по въпроси на околната среда, обн. В ДВ, бр.91 от 2003г., в сила от 16.03.2004г., Закона за опазване на околната среда, Закона за достъп до обществена информация, Закона за енергията от възобновяеми източници и др.

Съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на осн. чл.272 ГПК.

Прекратяването дейността на едно сдружение, регистрирано в обществена полза следва да е резултат от трайно осъществявана дейност в противоречие със закона и добрите нрави до степен да се увреждат устоите на обществото, като дейността и средствата за постигането следва да са насочени срещу съществуващия правен ред. По делото не са представени такива доказателства, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-1112/27.11.2014 година, постановено по т.д.650  по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: