Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

103./гр. Варна, 14.05.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№154/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.      

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.Д.И. срещу решение № 852/12.12.2017 г. по т.д.870/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за горницата над 12 641,53 лв. до пълния му размер от 25 482,04 лв. и за заплащане на лихва за забава за горницата над 685,97 лв. до пълния му размер от 836,92 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Иска от съда да присъди като обезщетение за имуществените вреди и разходите за храна, за мануална и физио-терапия и за езиков превод на документи по фактура № 500/28.07.2015г. Навеждат се доводи за неправилно приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, излагайки съображение за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице. В условията на евентуалност се иска намаляване на процента. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като уважи изцяло исковата претенция. Претендират се сторените по делото разноски.

Насрещната страна - „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД - гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата с подробно изложени съображения за това.             Въззивната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.      

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие. Не се спори и за основанията за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм). По отношение неимуществените вреди причинени от процесното ПТП, след постигнато споразумение между пострадалата и застрахователното дружество, последното доброволно е изплатило на Е.Д.И. сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Предмет на исковата претенция са само и единствено имуществените вреди в съответната им част.

Безспорно установено е, че в следствие настъпилото на 03.09.2013г. процесно ПТП по пътя от с.Орешак към главен път Аксаково – с.Кичево , при управление от Диян Димитров Дончев на л.а. Пежо 406 с, рег.№ В 9539 КР, нарушавайки правилата за движение причинил по непредпазливост ПТП, в резултат на което ищцата е получила следните телесни увреждания: черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка в дясно - понто церебеларно и счупване на черепа в областта на пластината и пирамидата на лявата слепоочна кост, травматичен подкожен хематом в лява слепоочна област на главата; травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и трайно намаляване на слуха на това ухо; травматично увреждане на улнарния /лакътен/ нерв на десния горен крайник, което довело до трайно затруднение на двигателните функции на водещата дясна ръка; разкъсно-контузна рана по дясната предмишница, множество порезни рани по лицето, околоочен хематом в ляво, кръвонасядания и ожулвания по лицето, ожулвания по лявата ушна мида, корема, лява хълбочна област, двете лакетни стави. Предвид настъпилите увреждания на слуха на лявото ухо, след проведени консултации с лекари-специалисти УНГ в България и чужбина, и необходимостта от хирургична намеса за извършване на тимпанопластика, на 23.03.2015 г. на пострадалата е била извършена необходимимата операция във Виена, Австрия, в клиника Рудолфинерхаус, в резултат на което слухът на ищцата се възстановил изцяло. Необходимите за лечението разход били на обща стойност от 40 031,13 лв., като тази сума била частично заплатена от ответника до размера от 14 549,09 лв., поради непризнаване на част от разходите, както и поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Пострадалата е предявила по съдебен ред неизплатения остатък от обезщетение за имуществени вреди – останалата част от сторените за лечението разходи или сумата от 25 482,04 лв., както и обезщетение за забава. ВОС с първоинстанционното решение частично е уважил иска за сумата от 12 641,53 лв., както и претенцията за лихва за забава за периода 21.07.15г. до 16.11.15г. в размер на 685,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.11.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

Пред настоящата инстанция спорни са въпросите за дължимостта на разходите за храна, за мануална – и физио-терапия, и тези за извършена преводаческа услуга съгласно фактура № 500/28.07.2015г., както и налице ли е съпричиняване, и ако да – в каква степен. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.     

По отношение разходите за храна, съдът намира, че същите не представляват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Разходите за храна са екзистенциална нужда на всеки човешки организъм и за извършването им наличието или липсата на ПТП, респ. необходимостта от лечение, е без значение. По друг начин биха били нещата, ако лечението изискваше специална храна – калорийност, вид, начин на приготвяне или усвояване от пациента, за което по делото липсват данни,а в този случай би била част от лечението. От данните по делото и приложените писмени доказателства (касови бонове) става ясно, че семейството се е хранело заедно, храната на пострадалата и на нейните родители е била от едно и също естество, както би било и при нормални обстоятелства в обикновеното ежедневие на всяко едно семейство. Ето защо, настоящият състав приема за неоснователна в тази част претенцията за имуществени вреди, изразяваща се в сторените за изхранването на семейството разходи.                        По отношение разходите за мануална терапия и физиотерапия, съгласно приложената по делото фактура № 2/07.05.2015г., настоящият състав приема следното:                            В резултат на процесното ПТП пострадалата е получила сериозно нараняване на горния десен крайник, като трайният характер на увреждането предполага дълготраен курс на лечение – Протокол на медицинска комисия от 18.11.2013 г., експертно решение № 02526/17.06.2014 г.. Видно от представената по делото физиотерапевтична процедурна карта – л. 61, пострадалата е започнала да посещава физиотерапия още 2013 г., дори в същия месец на претърпения инцидент. Следователно такъв вид лечение освен, че е било необходимо да бъде проведено, но е било и неотложно с цел възстановяване функциите на горния доминантен крайник, поради получената посттравматична пареза. Това е установено още към 2013 г. съгласно Протокола на медицинска комисия от 18.11.2013 г. приет и приложен към доказателствения материал по делото на л.66 от гр.д.№ 14161/2015 г. на ВРС., от който е видно поставената диагноза за фрактура крании и травма на нервус улнарис на ръката, което не разрешава натоварване на пострадалия крайник. Ето защо съдът счита за безспорно установено, че травмата на доминантния горен крайник е вследствие процесното ПТП, като същата е довела действително до увреждане с описания характер, а за възстановяването нормалните функции на ръката са били необходими съответните медицински (лечебни) процедури. Фактурата, на следващо място, е подписана и от двете страни и удостоверява изявление на извършващия терапията (престиращият услуга), че му се дължи плащане на съответната цена предвид възмездния характер на услугата. Безспорно е налице идентичността на съставителя на фактурата и издалото касовия бон дружество – „ДЕН“ ЕООД – гр. Варна, респ. на лицето получило плащането. Фискалният бон прикрепен към фактурата е издаден от същото дружество издало фактурата, при това на датата на фактуриране. Ето защо следва да се приеме, че е налице индиция за получено плащане по фактурата, както и че изпълнителят на услугата е получил плащане на основанието, посочено във фактурата. Колкото до изписването в касовия бон на услуга с различно наименование от посочената във фактурата, съдът намира, че се касае за техническа грешка и това не следва да се тълкува като липса на плащане или извършена услуга. Въз основа на това настоящият състав на съда приема, че е налице надлежно плащане от страна на пострадалата на действително извършени ѝ терапевтични процедури съгласно посоченото в процесната фактура и същите са били проведени за възстановяване причинените от процесното ПТП травматични увреждания. Поради това сторените разходи за възстановителна терапия в размер на 2 500 лв. съгласно фактура № 2/07.05.2015г., като извършени с цел отстраняване на полученото при ПТП увреждане на дясната ръка на пострадалата ищца, следва да ѝ бъдат възстановени в пълния им размер.                                                              По отношение разходите по фактура № 500/28.07.2015 г. в размер на 200 лв., същите представляват заплатена от пострадалата сума за изготвянето на легализиран превод на документи – видно от изписаното пояснение в самата фактура. Видно е, че за ангажиране отговорността на застрахователното дружество с цел изплащане на дължимото на осн. чл. 226 КЗ (отм.) обезщетение е било необходимо медицинските книжа издадени през време на лечението в Австрия да бъдат преведени от легализиран преводач с цел предявяването им като имуществени вреди пред застрахователното дружество. Съдът приема, че сторените разходи в размер на 200 лв. за превод на документи се явяват извършени по повод и във връзка с процесното ПТП, негова пряка и непосредствена последица. С оглед установената причинно следствена връзка основателна е претенцията и в тази ѝ част, поради което същите следва да бъдат възстановени на ищцата на осн. чл. 226, ал .1 КЗ (отм.).                                                                                                С оглед неприсъждането с първоинстанционното решение на имуществени вреди за разноски за мануална и физиотерапия, както и за превод на документи, то на ищцата следва да се заплатят допълнително 2 700 лв. обезщетение за имуществени вреди.

По отношение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.       

Съгласно изслушаната по делото тройна експертиза, безспорно се установява, че пострадалата ищца е пътувала в катастрофиралия лек автомобил без поставен предпазен колан. Колкото до това дали пострадалата се е била показана извън автомобила – през шибидаха при преобръщането или при поднасянето на автомобила, съдът приема дадените от вещите лица отговори, че в този случай последиците биха били различни. В заключението изрично е посочено, че пострадалото лице при преобръщането на автомобила е било вътре в купето. Пострадалата е пътувала по средата на задната седалка, като за обезопасяване на пътуващия на това място пътник, е осигурен двуточков колан. От дадените от вещите лица отговори по време на провелото се по делото открито съдебно заседание става ясно, че двуточковият колан придържа седалището на обезопасения с него пътник, но не и торса. Изхлузване от него е било възможно да стане предвид завъртането на автомобила, но въпреки всичко ако поставянето му би ограничило удара, а също и травмите биха били по-ограничени. Невъзможно е да се установи каква е била траекторията на тялото на пострадалата при това ПТП (не е било само движение на пред, а е имало и обръщане). При всички положения, генерираната кинетичната енергия дори при изхлузване от обезопасителния колан (предвид въртенето), би била по-малка, в т.ч. и при самото падане върху тавана, като падане на главата би имало, но с различна сила. Т.е. непоставяне на предпазен колан от пострадалото лице до известна степен е в причинно-следствена връзка с получените при инцидента травми. Съвкупно погледнато гореизложеното, а не само по себе си като обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан, водят до извода за наличието на категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, биха били в по- малък обем, ако пострадалата е ползвала такъв предпазен колан (а такива твърдения изобщо липсват) /решение № 99/08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК/.

Колкото до възрастта на пострадалата, съдът намира, че непълнолетието ѝ не е основание да се приеме, че е налице незнание и неразбиране от страна на пострадалата за функциите на предпазния колан, който следва да бъде използван от всеки един пътник по време на пътуване с лек автомобил. Страната не е ангажирала необходимите доказателства за това, че пострадалата не е могла да разбира и ръководи постъпките си. Ако се приеме, че предвид непълнолетието си пострадалите лица в тази хипотеза не нарушават правилата за движение по пътищата, то същото би следвало да се приеме и в случаите на пострадало при ПТП лице в хипотезите на пресичане на необозначено за това място. Ограмотяване на децата за това как правилно да участват в движението по пътищата и да положат грижа за своята собствена безопасност и сигурност започва още в ранна възраст.

\Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП, поради което изгубил контрол върху автомобила и предизвикал ПТП, но същевременно вземайки предвид и поведението на пострадалата, която при пътуването не е използвала обезопасителен колан и с това си бездействие е допринесла за собственото си увреждане, съдът приема, че е налице приносът на пострадалата Е.Д.И. за настъпването на вредоносния резултат и определя същия в размер 1/4. След като се приспадне размера на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, на ищцата следва да бъде присъдено допълнително 2 025 лв.обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие ПТП.       

По отношение претендираната върху исковата претенция законна лихва, съдът прави следните правни изводи:        

Предвид частичното уважаване на иска за обезщетение на имуществени вреди и с оглед направеното искане и по арг. на чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, застрахователят дължи на пострадалата заплащане на лихви за забава от датата на заявяване на претенцията ѝ пред него – 20.07.2015г., от който момент същият е изпаднал в забава, до датата на предявяване на иска – 16.11.2015г. Изчислена с програмен продукт „Апис“ законната лихва за забава върху допълнително присъденото обезщетение за имуществени вреди възлиза в размер на 67,07лв.. На ищцата следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 2 025 лв. от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86 ЗЗД.       

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, отчитайки своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, съдът приема, че на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и предвид неособената правна и фактическа сложност на развилото се пред въззивния съд производство, на ищцата следва да се присъдят разноски по делото в размер на 380 лв.        

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски съответни на отхвърлената част на иска. Страната е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 950 лв., като на застрахователното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 883,41 лв. адвокатски хонорар с оглед частичната основателност на въззивната жалба, които следва да се възложат в тежест на въззивната страна.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за въззивно обжалване държавна такса в размер на 125.52 лв., определена съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважената от въззивната инстанция част от исковете, вкл. за въззивното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 852/12.12.2017 г. по т.д.870/2017 г.  по описа на ВОС в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Е.Д.И. от гр. Варна срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД - гр.София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над присъдените 12 641,53 лв. до 14 666,53 лв., както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 21.07.2015г. до 16.11.2015г. за горницата над присъдените 685,97 лв. до 753,04 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:                                         

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК 121718407, да заплати допълнително на Е.Д.И. от гр. Варна, ЕГН **********, сумата от 2 025 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за мануална терапия и физиотерапия и разходи за превод на документи, както и сумата от 67,07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата считано от 21.07.2015г. до 16.11.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 16.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.         

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.     

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, със седалище гр.София, ЕИК 121718407ЗАД да заплати на Е.Д.И. от гр. Варна, ЕГН **********, сумата от 380 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.                      

ОСЪЖДА Е.Д.И. от гр. Варна, ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София, ЕИК 121718407, сумата от 883,41 лв.. 

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, със седалище гр.София, ЕИК 121718407ЗАД ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 125.52 лв., представляваща държавна такса върху уважената от исковете, вкл. за въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: