О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер217/28.03.2018                                , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ  АРАКЕЛЯН

                                                ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА  БРАТАНОВА

                                                                    МАГДАЛЕНА  НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в.ч.т.дело № 155/18 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е с правно основание чл. 274 вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Оразувано е по частна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД против Определение № 134/17.01.2018 год., постановено по въззивно гр.дело № 1038/2017 год. , с което е ДОПЪЛНЕНО на основание чл. 248 от ГПК Разпореждане № 8340/04.10.2017 г., постановено по в. гр. дело № 1038/2017 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 е ОСЪДЕНО да заплати на Еврострой В. Търново“ ЕООД, ЕИК 104677342, с адрес гр. Велико Търново, ул. Моско Москов“ № 3 сума в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направени разноски във връзка с депозиран отговор по касационна жалба вх. № 22080/31.07.2017 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 1072/27.06.2017 г. по в. гр. дело № 1038/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В предявената частна жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че правото на разноски  е имуществено право на страната, която е постигнала  позитивен правен резултат в рамките на спора по същество. В настоящия случай са присъдени разноски във връзка депозиран отговор на насрещната страна, но по касационна жалба, по която не е образувано касационно дело.  Не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК, тъй като не се приключва дело в съответната инстанция.  Въззивният съд няма правомощията да присъжда разноски в хипотезата на ненадлежно сезиране на ВКС.

По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Еврострой В. Търново“ ЕООД, с която се оспорва основателността на предявената частна жалба.  Претендира се присъждането на разноски за настоящото производство.

Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е  по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е след постановяване на Определение № 11/09.01.2018 г. по ч. т. дело № 2/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Определение № 2996/16.11.2017 г., с което е оставена без разглеждане молбата за допълване в частта за разноските на Разпореждане № 8340/04.10.2017 г., като делото е върнато на ВОС за разглеждането й по същество.

Производството пред ВОС е приключило с постановяване на Решение № 1072/27.06.2017 год. с вписани указания на ВОС, че съдебният акт подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Срещу решението е подадена касационна жалба вх. № 22080/31.07.2017 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б.. Препис от касационната жалба е връчен на насрещната страна „Еврострой В. Търново“ ЕООД. В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор от „Еврострой В. Търново“ ЕООД, чрез адв. Н* Н*.

С разпореждане № 8340/04.10.2017 г. е върната касационна жалба вх. № 22080/31.07.2017 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 107227.06.2017 г. по в. гр. дело № 1038/2017 г. по описа на ВОС, като недопустима, съобразно указанията на ВКС, обективирани в разпореждане № 219/26.09.2017 г.

В отговора на касационна жалба, депозиран от „Еврострой В. Търново“ ЕООД, се съдържа искане на страната за присъждане на разноски в нейна полза, като е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение. Извършването на разноски в претендирания размер се установява от представения договор за правна защита и съдействие. С обжалвания съдебен акт ВОС е възложил сторените разноски в тежест на касатора  „Енерго – Про Продажби“ АД по реда на чл. 248 ГПК.

Спорът пред настоящата инстанция е сведен до правото на страната, ответник по касационната жалба, да претендира възмездяването на разноски при условие, че касационната жалба на насрещната страна е върната от администриращия съд по реда на  чл. 286 ГПК. Спори се още и относно компетентния съд.

Изрично на осн. чл. 286, ал.1 ГПК  въззивният съд в изброените хипотези в рамките на дейността си като администриращ касационната жалба съд има правомощие да върне касационната жалба. В този случай разпореждането за връщане се явява акт, с който приключва производството по касационната жалба. На осн. чл.81 ГПК  с разпореждането за връщане на касационна жалба въззивният съд следва да се произнесе по искането за разноски, ако такова е било направено. В разглеждания казус разпореждането за връщане е било постановено след осъществяване на процедурата по чл. 287, ал.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба не само е подал писмен отговор, но е и предприел защита срещу допустимостта на касационната жалба като е изложил съображения за приложение на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 2 ГПК.

Следователно въззивният съд като администриращ касационната жалба съд има правомощие на осн. чл. 81 ГПК да се произнесе по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, респ. на осн. чл. 248 ГПК да допълни разпореждането си по чл. 286, ал. 1 ГПК в частта за разноските. Молителят е депозирал в срок писмен отговор на касационната жалба, направил е с нея искане за присъждане на разноски, за извършването на които е ангажирал писмени доказателства.  Страната е направила разноски за защита по недопустима касационна жалба и същата има право на разноски, на основание чл. 81 ГПК. В идентична насока са и Определение № 123 от 14.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 3/2017 г., I т. о., ТК;  

 

 

 

Определение № 187 от 4.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 605/2014 г., III г. о., ГК.

Обстоятелството, че страната е подала касационна жалба при съобразяване на указанията за обжалваемост в постановения съдебен акт е ирелевантно за настоящия спор.  Грешните указания по чл. 236, ал.1, т.8 ГПК не дерогират правилата за разпределение на отговорността за разноски, която винаги се понася от страната, сезирала съда с неоснователно или недопустимо искане. 

По тези съображения, постановеното от ОС – Варна определение за допълване на в частта за разноските на Разпореждане № 8340/04.10.2017 г. е правилно и законосъобразно.

Ответникът по частната жалба е поискал присъждането на разноски  за настоящата инстанция в размер на 200 лева, които следва да се присъдят, на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 134/17.01.2018 год., постановено по въззивно гр.дело № 1038/2017 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на Еврострой В. Търново“ ЕООД, ЕИК 104677342, с адрес гр. Велико Търново, ул. Моско Москов“ № 3 сумата от 200 лева – разноски за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: