РЕШЕНИЕ

   № 88

               гр.Варна, 26.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.04.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 156  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

С въззивна жалба Ш.В.С., ЕГН **********,*** обжалва изцяло решение № 7/12.01.2018 г. на Окръжен съд Силистра, постановено по т.д. № 62/2017 г., с което съдът е признал за установено по отношение на „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София, ЕИК 121887948, че Ш.В.С. му дължи към 10.04.2013 г. сумата 48 525.92 евро, представляваща неиздължена част от главница по запис на заповед № 86216/31.10.2008 г., за която сума са издадени по ч.гр.д. № 226/2013 г. на РС – Дулово заповед за изпълнение № 148 от 11.04.2013г. и изпълнителен лист, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 48 525.92 евро, считано от 10.04.2013 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил Ш С. да заплати на „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София разноски по делото в размер на 5950.57 лв  и разноски за заповедното ч.гр.д. № 226/2013г. на РС – Дулово - 3576.97 лв.

Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло и за постановяване на друго решение, с което се отхвърлят предявените срещу него искове, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по жалбата – „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Единственото оплакване в жалбата е за погасяване по давност на вземането по записа на заповед на поемателя срещу авалиста, като същото е неоснователно.

Доколкото изпълнението по образуваното от кредитора – ищец изпълнително производство по издадената заповед за изпълнение е само предварително, тъй като все още заповедта не е стабилизирана, давност относно вземането не тече докато не се стабилизира заповедта – или след като изтече срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 – ГПК, без такова да постъпи от длъжника пред заповедния съд, или при постъпило в срок възражение  -  след като влезе в сила решението по чл.422, ал.1 – ГПК, с което се уважи искът на кредитора за установяване на вземането му спрямо длъжника. В този случай се счита, че давността относно вземането е била прекъсната към датата на подаване на заявлението до заповедния съд, в случая – 10.04.2013 г., към която дата се счита предявен и искът съгласно ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До приключване на прерастналото в исково заповедно производство давността се счита спряла на основание чл.115, б.“ж“ – ЗЗД – докато трае съдебният процес относно вземането. Само ако исковото производство бъде прекратено или искът по чл.422, ал.1 – ГПК бъде отхвърлен, давността не се счита прекъсната. Възражение за давност може да се прави в процеса по отношение период от съществуването на правото преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но не и за период след този момент. ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е приложимо при нормално изпълнително производство, започнато въз основа на съдебно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, а не и за предварително изпълнение, започнато въз основа на невлязла в сила заповед за изпълнение. В първия случай давността действително не спира да тече и се прекъсва с всяко следващо изпълнително действие, от което започва да тече нова давност. Във втория случай обаче давността спира да тече, тъй като изпълнителното основание е нестабилизирано и се стабилизира едва след като се развие процесът относно съществуването на вземането, за което се отнася.

Ето защо, давността относно вземането не е текла за времето от датата на подаване на молбата за образуване /11.06.2013 г./ въз основа на заповед за изпълнение № 148 от 11.04.2013г. на Районен съд гр. Дулово по ч.гр.д. № 226/2013 г. на изпълнително дело № 20137670400821 на ЧСИ Г Г, с район на действие ОС- Силистра, с взискател - ищеца и длъжник – ответника, до датата на подаване на исковата молба по чл.422, ал.1 -  ГПК /13.04.2017 г./.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4052.40 лв. Възражението на защитата на въззивника за прекомерност на същото е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минимален размер съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС, последното - видно от договора за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №7/12.01.2018 г. на Окръжен съд Силистра, постановено по т.д. № 62/2017 г.  

ОСЪЖДА Ш.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Уникредит лизинг" ЕАД гр. София, ЕИК 121887948, сумата 4052.40 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.