Р Е Ш Е Н И Е

 

 132

 

Гр.Варна, 30.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ С.

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д.157 по описа на ВАпС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 198/27.11.2014 г. по гр.д.№ 81/2014 г. по описа на ОС – Силистра на основание чл.135 ЗЗД са обявени за недействителни по отношение на ищеца С.Д. 08 ООД гр.Варна извършените от М. ООД гр.Силистра продажби на недвижими имоти в полза на Г.С. *** по нотариални актове № 144 т.ІІ р.№ 1994, нот.д.№ 155/03.04.2012 г. и № 155, т.ІІІ, р.№ 3122 н.д.№ 316/22.05.2012 г., и двата на нотариус З.Н. с рег.№ 307 на НК и район на действие – СРС, до размера на вземането на С.Д. 08 ООД против М. ООД от 71 620.54 лв.; и е отхвърлен същия иск до размера на вземането на С.Д. 08 ООД против М. ООД, възлизащо на 146 500 лв.

Против решението в двете му части са постъпили въззивни жалби: от С.Д. 08 ООД в отхвърлителната част, съответно от М. ООД и Г. С.С. – в уважителната.

Излагат се доводи, че решението е неправилно – необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, в съответните части. Иска се неговата отмяна, като ищецът моли исковете да бъдат изцяло уважени, а ответниците – изцяло отхвърлени, ведно с присъждане на разноските. Всяка от страните с писмен отговор оспорва основателността на жалбата на другата страна. В о.с.з. страните поддържат становищата си по предмета на спора.

Съдът установи, че въззивните жалби са подадени своевременно, от легитимирани лица и са редовни, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Като взе предвид становищата на страните и данните по делото, съдът приема за установено следното:

Ищецът С.Д. 08 ООД се легитимира като кредитор на ответника – М. ООД по силата на сключени договори за прехвърляне на вземане /цесия/, сключени съответно на 10.08.2012 г. и 25.03.2013 г.

С първия договор е прехвърлено вземане на В.. ЕООД спрямо М. ООД в размер на 146 500 лв., представляващо договорно задължение на М. ООД за връщане на предоставена му от В.. ЕООД временна финансова помощ през 2005 г., подновено със споразумение между страните от 30.04.2009 год. Прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД на 03.09.2012 г. Вземането е предмет на т.д.№ 79/2014 г. по описа на СОС, образувано по осъдителен иск, предявен от С.Д. 08 ООД против М. ООД. Производството по този иск е било прекратено, но определението на СОС е отменено от ВАпС с определение № 26/15.01.2015 г. по в.ч.т.д.№ 721/2014 г.

С втория договор е извършено прехвърляне на вземане на В.. ЕООД спрямо М. ООД в размер на 138 700 лв., представляващо задължение по запис на заповед с издател М. ООД от 30.04.2009 г. въз основа на каузално правоотношение – споразумение от същата дата за връщане като надплатени на суми по конкретно описани фактури и възстановяване на предплатена сума по неизвършена доставка по друга фактура, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК. Вземането е установено в производство по чл.422 ГПК до размера на исковата сума – 71 620.54 лв. /вж. Решение № 45/15.12.2013 г. по в.т.д.№ 673/2012 г. на Варненския апелативен съд, влязло в законна сила/. Съобщаването на цесията на длъжника е извършено от стария кредитор на 01.04.2013 г.

Увреждащите сделки, чрез които се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване вземанията на кредиторите му, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, представляват покупко-продажби на недвижими имоти по нотариални актове № 144, т.ІІ, рег.№ 1994, нот.дело № 155/03.04.2012 г. и № 155, т.ІІІ, р.№ 3122, нот.дело № 316/22.05.2012 г., и двата на нотариус З.Н. с рег.№ 307 на НК и район на действие – СРС, вписани в СВ – Силистра на датите на изповядване на сделките.

От изложеното е видно, че атакуваните сделки са сключени преди С.Д. 08 ООД да придобие качеството на кредитор на длъжника по чл.99 ЗЗД. В идентична хипотеза е постановено решение по реда на чл.290 ГПК № 199/13.11.2012 г. по т.д.№ 191/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., което представлява задължителна за долустоящите съдилища съдебна практика, съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, т.2. Според него, правопораждащият фактически състав на чл.135 ал.1 ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник, или това качество следва да съществува преди извършването на разпоредителните действия с имущество, попадащо в обхвата на чл.133 ЗЗД. В хипотезата на прехвърляне на вземане, преминало в патримониума на цесионера след датата на разпоредителната сделка е правилно да се приеме, че последният не е имал качество на кредитор към момента на сключването й, следователно не е увреден от нея. Направен е извод по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, че когато атакуваната с Павлов иск по чл.135 ал.1 ЗЗД като относително недействителна разпоредителна сделка с имущество на длъжника е сключена преди датата на самата цесия, с която цесионерът е придобил вземането срещу длъжника, цесионерът не е материално-правно легитимиран да води този иск. Независимо от това разрешение, което е по предявен отменителен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, ако ищецът се легитимира като кредитор с договора за цесия и увреждащото действие е извършено преди датата на договора, то Павловият иск би могъл да се упражни в хипотезата на чл.135 ал.3 ЗЗД. При нея намерението за увреждане на кредитора от страна на длъжника и лицето, с което е договарял /т.е. на ответниците по иска/, като единствена цел на разпоредителното действие, подлежи на пълно и главно доказване и презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не намира приложение.

Доколкото предявеният иск може да бъде разгледан по реда на чл.135 ал.3 ЗЗД /т.к. в исковата молба се твърди знание, а не намерение за увреждане/, следва да се посочи следното:

Съдът споделя защитната теза на М. ООД, че не е имал такова, с оглед постигнатото многостранно Споразумение от 10.01.2011 г. с участие на ответника и цедента В.. ЕООД, с нотариална заверка на подписите, сключено с цел - погасяване на всички възможни парични претенции спрямо ответното дружество към този момент. С оглед постигнатите конкретни договорености, със споразумението В.. ЕООД се отказало от всякакви вземания срещу М. ООД, извън уредените по две дела на СОС, и в този смисъл е заявило, че към датата на подписване на споразумението не са налице финансови задължения на М. ООД, породени от парични отношения, търговски сделки, дружествени дялове и др. Страните са приели безусловно, че споразумението урежда окончателно и завинаги всички парични отношения между тях.

Съдът приема, че въз основа на изразената воля в споразумението са погасени всички налични задължения на първия ответник до датата на сключването му, в хипотезата на чл.108 ЗЗД, в какъвто смисъл са и мотивите на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 321/25.11.2013 г. по в.т.д.№ 655/2013 г. /с него е отречена материално-правната легитимация на настоящия ищец да иска откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник/.

Прехвърлените от В.. ЕООД на 10.08.2012 г. и 25.03.2013 г. вземания против М. ООД в полза на С.Д. 08 ООД безспорно попадат в обхвата на горното споразумение. Поради това след сключването му първият ответник с основание може да счита, че не е длъжник на цедента и няма как да има намерение да увреди цесионера относно вземания, които са погасени, но въпреки това са предмет на следващи договори по чл.99 ЗЗД.

Предвид изложеното до тук въззивният съд намира, че не са доказани от субективна страна предпоставките за уважаване на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

С оглед така формираните крайни изводи по предмета на спора, решението в частта, с което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е уважен, следва да бъде отменено, а в останалата част – да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените съдебно деловодни разноски, от които се претендира заплатената от М. ООД държавна такса за въззивното производство в размер на 1 231.50 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 198/27.11.2014 г. по гр.д.№ 81/2014 г. по описа на СОС /допълнено с решение № 10/22.01.2015 г./ в частта, с което на основание чл.135 ЗЗД са обявени за недействителни по отношение на ищеца С.Д. 08 ООД гр.Варна извършените от М. ООД гр.Силистра покупко-продажби на недвижими имоти в полза на Г.С. *** по нот. актове № 144, т.ІІ, р.№ 1994, нот.д.№ 155/03.04.2012 г. и № 155, т.ІІІ, р.№ 3122 н.д.№ 316/22.05.2012 г., и двата на нотариус З.Н. с рег.№ 307 на НК и район на действие – СРС, до размера на вземането на С.Д. 08 ООД против М. ООД от 71 620.54 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д. 08 ООД гр.Варна против М. ООД гр.Силистра и Г.С. *** за обявяване на относителната недействителност на сделките по нот.актове № 144, т.ІІ, р.№ 1994, нот.д.№ 155/03.04.2012 г. и № 155, т.ІІІ, р.№ 3122 н.д.№ 316/22.05.2012 г., и двата на нотариус З.Н. с рег.№ 307 на НК и район на действие – СРС, на основание чл.135 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/27.11.2014 г. по гр.д.№ 81/2014 г. по описа на СОС в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С.Д. 08 ООД гр.Варна с ЕИК 200207652 да заплати на М. ООД гр.Силистра с ЕИК 118547939 сумата 1 231.50 лв. – съдебно деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: