Р Е Ш Е Н И Е

 

131 / 20.05.2016 г. , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 27.04.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 157/16 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – София   против решение № 21/11.01.2016 год., постановено по т.д.№ 1128/2015 год. по описа на ВОС, в частта, в която страната е осъдена да заплати на Д.Г. Димов

- разликата над 21 000 лева до присъдените 35 000 лв (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания (счупване на дясна и лява лъчеви кости, счупване на дръжка на гръдна кост, VІ и VІІ леви ребра, контузия на глава и разкъсване на кръстни връзки на ляво коляно), наложилото се лечение и психическа травма(шок, посттравматичен стрес, тревожност, напрегнатост и страх), резултат от нараняване, причинено от водач на л.а. „Форд Фокус" с рег.№ ВР8181АТ, застрахован с полица по застраховка «гражданска отговорност» №06112002830144, на 17.11.2013 г.  на път между гр. Бяла Слатина  и с. Търнава, на осн. чл.226 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази обща сума, считано от 17.11.2013г до окончателно плащане на обезщетението на осн. чл. 86 ЗЗД;

- разликата над 762, 46 лева до присъдените 1089,22лв (хиляда осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение (оперативно лечение, болничен престой, консумативи и лекарства) на същите увреждания, на осн. чл.226 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази обща сума, считано от 09.07.2013 г. до окончателно плащане на обезщетението на осн. чл. 86 ЗЗД

  Решението е влязло в законна сила в необжалваните осъдителни части.

  Неправилността на обжалвания съдебен акт е обоснована с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Поддържат се и възраженията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

 Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните имуществени и неимуществени вреди.  Твърди се още наличие на съпричиняване от пострадалато лице по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

I.По възраженията за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице:

Не се спори, че пострадалият ищец се е намирал на шофьорско място на товарен автомобил, оборудван с предпазен колан. Съобразно заключението на комплексната СТМЕ, следите от ударите от тялото на пострадалия, концентрирани в горната част на тялото  - гърди, ръце и глава изключват извод за предпазно действие на правилно поставен и функциониращ предпазен колан. Експертът акцентира върху недостатъчното обективни данни за правилното функциониране на закопчалката на ремъка /при огледа на автомобила не са били изследвани конкретно ремък и закопчалка, за да се установи липса или налични следи от протриване при понасяне на значително натоварване, каквото се реализира при поемане на удар от колана/. Работоспособността на колана  не е изследвана.  Въз основа на горното, експертното заключение обективира извода, че водачът е бил без поставен предпазен колан, с неправилно поставен колан или с предпазен колан,  който не е бил в изправност / т.2 и т.4 от част V/.

Отделно от това, съобразно устните обяснения на медицинския експерт, при поставен неизправен колан, горната част на тялото би се «държала като без колан», а в «долната част на тялото може да има известно забавяне». Това според експерта  би обяснило и описаната от св. В.Д.  и св.А.д. травма на корема, изразяваща се в голяма червена лента между слабините и пъпа.

Пак според устните обяснения на в.л. д.р М., наличието или липсата на колан не би променило посоката на движение на пострадалия – напред, наляво и нагоре. Дори и при поставен предпазен колан, ударът отново би бил поет от горната част на тялото, а «понякога наличието на предпазен колан може да доведе до повече травми».

         Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента при деликтната отговорност е уредена с оборима презумпция. Приносът на пострадалия обаче не се презумира, а подлежи на доказване и то при условията на главно и пълно доказване от насрещната страна. 

Съобразно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в  решение № 169 от 28.02.2012 год. по т.д.№ 762/2010 год. на  II т. о.  и  Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само това конкретно установено поведение - действие или бездействие, на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат.

По делото не е установено по безспорен начин обстоятелството, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Отделно – липсват убедителни и еднозначни доказателства, че претендираните вреди не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Следователно - събраните доказателства по делото не формират сигурен и безусловен извод за принос на увреденото лице

II. По размера на претендираните неимуществени вреди:

 ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на множество травми - счупване на дясна лакътна и лява лъчеви кости, счупване на дръжка на гръдна кост, VІ и VІІ леви ребра, контузия на глава и психическа травма /шок, посттравматичен стрес, тревожност, напрегнатост и страх/.

Ищецът е претърпял дълъг възстановителен период на постелен режим. Препърпял е две оперативни инвервенции, съпроводени с обездвижване с гипс на двата горни крайника.  Диагностициран е като нетрудоспособен за период от 8 месеца.

Към момента е с ограничени и  болезнени движения в областта на двете гривнени стави. Според показанията на свидетелите пълно възстановяване на активността на движението не е настъпила и пострадалият не е успял да възвърне обичайното си ежедневие, като и след зарастването на фрактурите отказва да поема натоварване с ръце и щади левия си крак при движение. Ръцете му са сковани и «без капка сила». Променена е дори и стойката му.

По отношение на ищеца е диагноститицирано и  постравматично стресово разстройство. Разпитаните свидетели сочат  съществени разлики в поведението на пострадалия преди и след ПТП. Д.  бил весел, общителен, професионален шофьор. Тежко понесъл възстановителния период, плачел и се чуствал отчаян. Сънувал кошмари и се стряскал. Понастоящем е ограничил съществено социалните си контакти, трудно е преодолял нежеланието си да шофира и продължава да е напрегнат при придвижване с автомобил. Затворил се в себе си, бил сприхав и раздразнителен.

Анализирайки гореизложените факти и обстоятелствата настоящият състав прави следните правни изводи:

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение,  както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./.  

Ищецът е бил на 46 години към датата на инцидента. Претърпял е  комбинирана травма, утежнена от постравматичното стресово разстройство. Налице са остатъчни негативни усещания и затруднения в ежедневието и общуването. Причинените от ПТП травми, макар и неживотозастрашаващи,  причиняват ежедневни физически и психически страдания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 35 000 лв е справедливо. Съдебният акт следва да бъде потвърден в обжалваната част.

III.              По размера на претендираните имуществени вреди:  

Страната е представила доказателства за сторени разноски във връзка с проведеното лечение. Сторените разноски са във функционална връзка с причинените увреждания.Пред въззивната инстанция се оспорва единствено размера на присъденото обезщетение с оглед възражението за съпричиняване, което е прието за неоснователно от въззивния съд. На посоченото основание, обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен в изследваната част.

IV. Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат писъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 1500 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/11.01.2016 год., постановено по т.д.№ 1128/2015 год. по описа на ВОС

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, ул. Г.Бенковски 3, представлявано от изп. директори Коста  Чолаков и Геерт де Кегел да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1500 лева – разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: