РЕШЕНИЕ

   № 118

               гр.Варна, 31.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.05.2017 г.  в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 157 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София срещу решение № 893/05.12.2016 г. по т.д.№ 414/2016 г. по описа на ВОС, с което дружеството е осъдено да заплати 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 842.99 лв - възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, 450 лв - държавна такса  върху уважената част от исковете. Моли за неговата отмяна в обжалваните части като неправилно и необосновано и за постановяване вместо него на друго решение, с което се отхвърлят предявените от Д.П.П. искове, а в условията на евентуалност се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответно адвокатското възнаграждение и държавната такса. Претендират се разноски за настоящото производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на основание чл.78, ал.8  ГПК  във връзка с Наредба №1/2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разноските, направени в първоинстанционното производство. Въззивникът оспорва насрещната жалба и моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

С депозиран в законоустановения срок писмен отговор  въззиваемата страна Д.П. *** излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

С насрещна въззивна жалба ищцата Д.П.П. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен искът й за присъждане на сумата от 20000 лв, представляваща разлика над присъдените 10000 лв до сумата 30000 лв, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането - 02.11.15 г. до окончателното й изплащане. Моли за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на друго решение,  с което се уважи изцяло предявеният иск, ведно с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции, в.т.ч. и дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбите и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първата от тях е неоснователна, а втората – частично основателна.

Оплакването в жалбата на застрахователя за непълен номер на рамата на застрахования автомобил в полицата е неоснователно. Този факт не прави застрахователния договор нищожен поради липса на предмет. Автобусът-УАЗ модел 2206 е идентифициран в полицата от самия застраховател в достатъчна степен макар само с номера на рамата си RO265542, като данните за марката, модела и номера на рамата му съответстват напълно на отразените такива в констативния протокол за ПТП от 02.11.2015 г. След като рамата на автомобила е отразена и в полицата, и в КП с този си номер, няма друг по -пълен номер, по който той да следва да се идентифицира. Водачът е представил на съставителя на акта именно процесната полица с валидност до 31.07.2016 г., издадена от ответника по иска – настоящ въззивник, и тя е била отразена в КП за ПТП. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автобус, причинил ПТП.

Оплакването, че съдът не е взел предвид показанията на деликвента – водача М. М., е неоснователно. Тези показания не установяват изключени със застраховката рискове, нито пък принос на увредената за настъпването на вредите, в който случай обезщетението не се дължи, респективно може да се намали.

Оплакването във връзка с изслушаната САТЕ е неоснователно. Особеностите на пътя – с неравности, без маркировка, със стеснен размер на платното за движение не изключват вината на водача на застрахования автомобил, на който е съставен влязъл в сила АУАН за извършено транспортно произшествие при разминаване с насрещно движещ се участник в движението.

Оплакването за завишен размер на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно. Същевременно оплакването в насрещната жалба за занижен размер на обезщетението е частично основателно. Съобразно установените по делото с писмени и устни доказателства и със заключенията на две съдебно-медицински експертизи и СПЕ увреждания, настъпили в причинна връзка с ПТП – контузия на главата, счупване на девето ляво ребро, контузия на гръден кош, контузия на гръбначния стълб в шийната и поясната област, активирала съществуващи промени в междупрешленните дискове в тези отдели, и предвид преживените силни болки и страдания при дишане и движение, невъзможност да се самообслужва без помощ от близките в продължение на два месеца, пропускане на очни занятия, влизане в болница-неврологично отделение поради нетърпимост на болките, провеждане на физиотерапия и приемане на медикаменти, преживени кошмари, тревожност и страх при шофиране, скованост и болки в кръста, обострящи се при промяна на времето и физическо натоварване, на ищцата следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер на 20000 лв. Искът в тази му част  следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата до 30000 лв.

Решението в осъдителната му част до размера на 10000 лв и в отхвърлителната му част за разликата от 20000 лв до 30000 лв е правилно и следва да се потвърди, а следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата от 10000 лв до 20000 лв - главница и над 783.19 лв – съд. разноски за ответника, като вместо него бъде постановено друго решение, с което искът на ищцата бъде уважен допълнително за сумата 10000 лв - обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 02.11.2015 г. до окончателното й заплащане, и за сумата 842.99 лв на основание чл.38, ал.2-ЗА. Върху тази сума застрахователят дължи и следва бъде осъден да заплати държавна такса 6% /4%+2%/ за двете производства в размер на 600 лв. Въззивният съд препраща и към непротиворечащите на настоящото решение мотиви на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 893/05.12.2016 г. по т.д.№ 414/2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО в осъдителната му част до размера на 10000 лв и в отхвърлителната му част за разликата от 20000 лв до 30000 лв, както и в частта за разноските-842.99 лв и до размера на 783.19 лв и за държавна такса-450 лв.

ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част за разликата от 10000 лв до 20000 лв - главница и над 783.19 лв - съдебни разноски за ответника, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр. София, ЕИК 200299615, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, допълнително сумата 10000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 02.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.15 г. до окончателното й изплащане, и на адв. С.Б.С. ***.99 лв – адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.2 - ЗА.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр. София,ЕИК 200299615, да заплати в приход на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна дължима държавна такса - 600 лв.

В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.