ОПРЕДЕЛЕНИЕ 216

 

гр. Варна, 01.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 157/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Подадени са две частни въззивни жалби, една от Т.Д.Й. и друга от И.И.Д. срещу против определение № 657 от 12.12.2018 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 56/2017 г., с което е прекратено производството по делото по депозираната искова молба от Т.Й..

В частната жалба на Т.Д.Й. се инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че по иска по чл. 24, ал. 4 от СК надлежен ответник е само съпруга. Твърди, че в проектодоклада си първоинстанционният съд е приел, че искът е с правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Позовавайки се на определение № 627 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. № 1823/2017 г. по описа на ВКС, намира, че съдът ясно е определил предмета на производството и ответниците по него. Намира за недопустимо съдът след доклада си да изменя основанието на иска. Сочи, че предявеният иск е правно основание чл. 42 от ЗЗД. Моли за отмяна на определението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски, за които представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на Д.И.Д., чрез адв. Е.Ф., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че не е налице твърдяното изменение на квалификацията на иска от страна на първоинстанционния съд. Счита, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от СК е специална по отношение на тази на чл. 42 от ЗЗД. Излага доводи за недопустимост на иска предвид депозирането му след изтичане на тригодишния преклузивен срок. Моли за потвърждаване на определението.

В депозираната жалба от И.И.Д. се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му при нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В същата се излагат аналогични доводи с тези на другия жалбоподател, като моли за отмяна на определението.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и на двете жалби от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез Миленка Георгиева - управител на клон, в който се излагат доводи за правилност на определението. Посочва, че искът е погасен по давност поради изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, броима от учредяване на ипотеката. Счита, че искът по чл. 24, ал. 4 от СК е недопустим поради изтичане на тригодишния преклузивен срок за предявяването му. Моли за потвърждаване на определението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по жалбата на И.Д. е депозиран отговор от страна на Д.Д., чрез адв. Е.Ф., в който се излагат аналогични доводи с тези в отговора по жалбата на Т.Д.. В допълнение посочва, че частната жалба е недопустима предвид липсата на правен интерес от обжалването. Моли за потвърждаване на определението.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба на Т.Й. с вх. № 8072 от 28.12.2018 г. е редовна, но е подадена извън едноседмичния срок за обжалване. Същият е започнал да тече на 19.12.2018 г., предвид надлежното съобщаване на упълномощения към онзи момент процесуален представител и изтекъл на 27.12.2018 г.. Предвид горното, съдът намира частната въззивна жалба на Т.Й. за недопустима, като подадена извън едноседмичния срок за обжалване, поради което производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба на И.Д. с вх. № 309 от 15.01.2019 г. е редовна и е подадена в срок. Същата обаче се явява недопустима предвид липсата на интерес за страната да обжалва. Доколкото за наличието на положителни предпоставки, респективно отсъствието на отрицателни такива съдът следи служебно във всяко положение на делото, следва да се приеме, че липсва правен интерес на ответника да обжалва благоприятно за него разрешение, а именно прекратяване на производството по делото, предвид наличието на друга процесуална възможност.

Обжалването на постановеното преграждащо определение е принципно допустимо, но само от страна на ищеца. Същият обаче в случая е депозирал частна въззивна жалба след срока за обжалване. Нещо повече, с изложените аналогични твърдения в частната жалба на И.Д. се цели да се постигне до заобикаляне на настъпилата процесуална преклузия за обжалване от страна на съпругата му – ищец.

Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Същото дружество претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на същото всеки сумата от по 50 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определена съобразно минимума в Наредбата.

С оглед на горното, частните въззивни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба вх. № 8072 от 28.12.2018 г., депозирана от Т.Д.Й. и частна въззивна жалба вх. № 309 от 15.01.2019 г., депозирана от И.И.Д., против определение № 657 от 12.12.2018 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 56/2017 г..

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. д. № 157/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА Т.Д.Й., ЕГН: **********,*** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 50 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 50 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                                2.