Р Е Ш Е Н И Е

 

147

 

Гр. Варна, 30..05. 2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 23.04.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА 

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.д. № 158 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид: 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

К.Т.П. и В.К.П. обжалват решение № 1160/12.12.2013 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 2931/2012 г., с което по реда на чл.422 ГПК е прието за установено, че въззивниците дължат солидарно на Б ДСК ЕАД сумата 107 421.20 евро, от която – главница в размер на 98 047.43 евро, договорна лихва – 5 745.11 евро за времето от 11.11.2011 г. до 26.07.2012 г., санкционна лихва – 3 598.66 евро за времето от 14.03.2012 г. до 26.07.2012 г., както и 30 лв. – такса изискуемост, по договор за жилищен ипотечен кредит от 11.11.2005 г. и споразумение от 31.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по ч.гр.д.№ 10335/12 г. по описа на ВРС, ХХХ състав на 26.07.2012 г., до окончателното й погасяване, както и с което са осъдени да заплатят на насрещната страна разноските в производството, възлизащи на 9 050 лв.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирани лица и е допустима.

В нея се съдържат оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, подробно изложени. Претендира се отмяната му и решаване на спора по същество, като исковете бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна БС ДСК ЕАД с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

За да се произнесе по съществото на жалбата, като съобрази изложените в нея оплаквания, и след служебна преценка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, на основание чл.269 ГПК, съставът на Варненския апелативен съд прие следното:

1. Предметът на исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК е предопределен от този в заповедното, доколкото се явява негово продължение, съобразно текста на посочената правна норма. На установяване по този съдопроизводствен ред подлежи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Видно от заповед № 5779/30.07.2012 г., законната лихва е присъдена върху главницата от 98 047.43 евро. В решението неправилно вместо „главницата” е изписано „главниците”, което въззивният съд не квалифицира като порок на решението, а като очевидна фактическа грешка.

2. Възраженията относно липсата на представителна власт на лицата, подписали договора за кредит от 11.11.2005 г. и допълнителното споразумение от 31.08.2011 г., водещи до тяхната недействителност, се преценяват като неоснователни. На първо място, в отговора на исковата молба не се оспорва сключването на договора за кредит, изпълнението на Бта по него и усвояването на кредита. Сделката е търговска, съобразно дефиницията на чл.286 ал.2 ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. С превеждането на сумата по договора за кредит по сметка на кредито-получателя всички евентуални пороци относно представителната власт на лицата, договарящи от името на Бта, са санирани. По отношение на допълнителното споразумение – за лицата, служители на Бта, които са го подписали, са представени нарочни пълномощни, удостоверяващи надлежната им представителна власт.

3. Възражението за нищожност на допълнителното споразумение поради това, че се отнася до договор, какъвто страните не са сключвали - № 10976234/11.11.2005 г., е неоснователно. Този номер е посочен в чл.4 от договора за кредит.

4. Следващото възражение за нищожност на договора и допълнителното споразумение касае отделни клаузи относно договорната лихва, поради увеличаването й едностранно от Бта, в нарушение на добрите нрави и морала. Видно е, че в тригодишния гратисен период за погасяване на главницата кредитополучателите са заплащали фиксирана лихва от 5.7 %, а след изтичането му е уговорена преференциална лихва, определена от Бта, съобразно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит” – Приложение № 1 към договора от 11.11.2005 г. В споразумението от 2011 г. изрично е установено, че лихвеният процент се формира от базов лихвен процент в размер на 4.69 % и надбавка 3.10 %, при условията на „Програма Уют” – Приложение № 7. Следователно, не се касае до едностранно и безпринципно, в нарушение на договорните правила определяне на лихвения процент по кредита, т.к. условията за това са били предварително известни на длъжниците.

5. Неоснователно е възражението за унищожаемост на допълнителното споразумение ведно с погасителния план към него поради измама от страна на Бта, т.к. не е доказано.

6. Неоснователни са възраженията относно размера на главницата и претендираните лихви, предвид твърдението, че кредитополучателите са погасявали не лихви, а главница. Горните факти не се потвърждават от представените от въззивниците платежни документи и посочените в тях основания за плащането, а именно - вноска. Страните предварително са договорили какво следва да включва погасителната вноска и тази уговорка не може да се променя едностранно от длъжниците, а ако паричното постъпление не е достатъчно и липсва договорно съглашение за този случай се прилагат правилата на чл.76 ал.2 ЗЗД. Посредством назначената ССЕ е установен размерът на оспореното вземане, за който установителният иск на Бта е бил уважен.

7. Възражението, че договорът за кредит не е прекратен по правилата на чл.87 ал.1 ЗЗД, поради което връщането на претендираните суми не се дължи, е неоснователно, т.к. посочената норма не намира приложение в случая.

8. С оглед характера на сделката, делото правилно е разгледано по реда на гл.32 ГПК. Оплакването в този смисъл против решението по начало е неоснователно, поради липсата на доводи, че с оглед двустранната размяна на книжа в по-кратки срокове въззивниците са пропуснали да упражнят свои процесуални права.

9. Възражението, че ю.к. възнаграждение не е заплатено, поради което такова не следва да се присъжда, е неоснователно /вж. определения на ВКС, ТК №№ 619/23.10.2012 г. по ч.т.д.№ 612/2012 г. и 266/03.04.2014 г. по ч.т.д.№ 705/2014 г. на І т.о./, освен това е следвало да бъде предмет на производство по чл.248 ГПК.

По така изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна се присъди съответно юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 550.98 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1160/12.12.2013 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 2931/2012 г.

ОСЪЖДА К.Т.П. с ЕГН ********** и В.К.П. с ЕГН **********, двамата от гр.Варна да заплатят на Б ДСК ЕАД гр.София с ЕИК 121830616 сумата 2 550.98 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: