Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   150/ 08.06.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    двадесет и седми април                                          Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  158  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Национална агенция за приходите срещу решение № 980/15.12.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 756/2013г., с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Виа М” ООД, гр.Варна, ЕИК 148050104, на осн.чл.632 ал.4 ТЗ и е постановено заличаването му от ТР. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до това, че дружеството има достатъчно имущество под формата на вземания в значителен размер, което обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд,  моли обжалваното решение да бъде отменено.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          С решение № 908/10.10.2014г., постановено по т.д. № 756/2013г. Варненският окръжен съд, търговско отделение е обявил неплатежоспособността „Виа М” ООД ЕООД,  ЕИК 148050104, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“, ул.“Ф.Ж.Кюри“ № 66, вх. Ж, ет. 1, ап.1 представлявано заедно от Д. Р. и Т. Ф. с начална дата на неплатежоспособността 31.03.2011 год., открил е производство по несъстоятелност на същото дружество, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му,  прекратяване на дейността му и го е обявил в несъстоятелност, като  е спрял производството  на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, с изрични указания, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на  длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество за продължаване на производството по несъстоятелност или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Изрично е посочена  в решението и последицата от невъзобновяване в срок на  производството -  прекратяването му и постановяване  на  заличаване на длъжника от Търговския регистър. Решението  е вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството на 13.10.2014 год.

Като е констатирал, че в  рамките на визирания в разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок не е постъпила молба от длъжника за възобновяване на производството, а кредиторът НАП, въпреки изразената готовност и дадената му възможност, не е предплатил разноски в срок, съдът по несъстоятелността е постановил обжалвания съдебен акт.

          След преценка на доказателствата по делото съдът констатира следното :

          С молба вх.№ 30 837/15.10.2015г., изпратена по пощата на 13.10.2015г., видно от приложеното по делото пощенско клеймо, и следователно депозирана в установения в чл.632 ал.2 ТЗ  преклузивен срок, Национална агенция за приходите е направила искане за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Виа М” ООД, гр.Варна поради наличието на достатъчно имущество за продължаване на производството.  Като основание за така отправеното искане кредиторът сочи 7 броя договори за цесия и анекси към тях, с които „Виа М” ООД е прехвърлило свои вземания в полза на „Беста” ЕООД срещу заплащането на договорена цена от 7 150 000лв. Счита, че е налице вземане в полза на несъстоятелния длъжник, алтернативно – възможност за попълване на масата на несъстоятелността, чрез разваляне на договорите за цесия поради неизпълнение. В условия на евентуалност, ако съдът прецени, че не е налице достатъчно имущество за покриване на разноските по несъстоятелността, моли да му бъде посочена банкова сметка, ***, необходима за продължаване на производството до постъпване на суми от осребряване на имущество от масата на несъстоятелността.

          С определение № 3772/03.11.2015г. съдът по несъстоятелността е посочил банкова сметка, ***ъзможност за предплащане на разноските. В посочения от съда срок Национална агенция за приходите не е внесла необходимата сума, а във въззивната жалба

настоява за произнасяне по първоначално заявеното искане за  преценка на твърдяното от нея имущество на несъстоятелния длъжник, изразяващо се във вземането му от „Беста” ЕООД на цената на осъществената от него цесия.

          При горната фактическа установеност съдът прави извод за неоснователност на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, по следните съображения :

Съгласно нормата на чл.632 ал.2 ТЗ  спряното производство по несъстоятелност се възобновява в две хипотези : ако молителят удостовери наличието на достатъчно имущество на длъжника или ако предплати необходимата сума на началните разноски по чл.629б ТЗ. Двете законови предпоставки са предвидени в условията на алтернативност. Наличието на едната предпоставка е достатъчно за възобновяване на производството, без съдът да има задължението да изследва и другата. А според константната и задължителна практика на ВКС наличието на „достатъчно” имущество се преценява във всеки конкретен случай след съобразяване на конкретните факти и доказателства по делото, а именно - вида и стойността на имуществото, което би могло да бъде осребрено с цел набавяне на средства за развитие на производството, както и разноските, свързани със самото осребряване на активите по реда на чл.639б ТЗ.

          По отношение на соченото от молителя имущество на несъстоятелния длъжник – несъбрано вземане в размер на 7 150 000лв от „Беста” ЕООД съдът съобразява факта, че неговият падеж е настъпил на 28.12.2014г. без същото да бъде реализирано, както и обстоятелството, че „Беста” ЕООД също е обявено в несъстоятелност с решение 0 347/24.06.2015г. на Окръжен съд Смолян, потвърдено с решение № 395/11.12.2015г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 571/2015г., влязло в сила към 18.01.2016г. Освен че не е събрано, вземането се явява и несъбираемо и като такова не покрива съдържанието на понятието „достатъчно имущество” по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ.  Соченият от молителя  актив е такъв, който не може да послужи за покриване на разноските по едно възобновено производство по несъстоятелност. Предвид изложеното, посоченото от НАП имущество не може да обезпечи текущото разплащане на разноските. Следователно, съдът по несъстоятелността правилно е приел, че не е налице достатъчно налично имущество по см. на  чл.632 ал.2 ТЗ и е задължил молителя НАП да внесе необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.

И тъй като първоначалните разноски не са предплатени от кредитора, въпреки изрично дадената за това възможност, съдът намира, че отсъстват законоизискуемите предпоставки за  постановяване на позитивно решение по иницииралата това производство молба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици  - прекратяване на самото производство по несъстоятелност, заличаване на длъжника от ТР и прекратяване правомощията на синдика на осн.чл.736 ал.1 ТЗ.

          Като е направил идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

          Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящото производство, поради което такива не се присъждат.

          Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 980/15.12.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 756/2013г., с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Виа М” ООД, гр.Варна, ЕИК 148050104, на осн.чл.632 ал.4 ТЗ и е постановено заличаването му от ТР.

          Разноски не се присъждат.

          Заверен препис от решението да се изпрати на Варненския окръжен съд за вписването му в книгата по чл.634в ал.1 ТЗ.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :