РЕШЕНИЕ

   № 110

               гр.Варна, 17.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.04.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №158  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Булкарго“ ООД - гр. Варна срещу решение № 915 от 28.12.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 323/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу ЕТ „Гея 99-Йовка Йорданова”- гр. Варна иск за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, дължима на отпаднало основание във връзка с прекратяване действието на договор за продажба на лабораторно оборудване, обективиран в оферта № 04121/30.04.2014 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 8247.87 (осем хиляди двеста четиридесет и седем 0,87) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и е осъден да заплати на ответника ЕТ „Гея 99-Йовка Йорданова” разноски в размер на 3458.20 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго решение, с което се уважи предявеният от него иск изцяло, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Въззивникът моли с писмена молба и с писмена защита чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ЕТ „Гея 99-Йовка Йорданова” – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, в условие на евентуалност - при уважаване на въззивната жалба съдът да уважи възражението за прихващане, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото дело е предшествано от т.д. №2145/2014 г. на ОС Варна-ТО между същите страни с иск за връщане на сумата 30000 лв, относно която се води и настоящият иск, но на друго основание – по чл.55, ал.1, пр.2 – ЗЗД / с оглед на неосъществено основание/, като искът е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.

Основанието, на което се претендира връщане на същата сума от ответника–ЕТ “Гея 99-Йовка Йорданова“-гр.Варна в настоящото производство, е по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД /с оглед на отпаднало основание/. Твърди се, че на проведена на 28.04.2014 г. тристранна среща между страните и трето кредитиращо лице /лизингодател/– „Уникредит лизинг“ АД – гр.София същите се договорили за сключване на договор за продажба на лабораторно оборудване с условие за участие на кредитиращата институция в сделката и за заплащане цената на доставката чрез нея, във връзка с което ответникът изпратил на ищеца оферта №04121/30.04.2014 г. на обща стойност – 192294.06 лв, а ищецът му превел сумата 30000 лв с преводно нареждане от 30.04.2014 г., представляваща неговото самоучастие в сделката - покупко-продажба. Останалата част от цената по сделката следвало да бъде финансирана от „Уникредит лизинг“ АД-гр.София като изрично уговорено условие за прекратяване на договора. Поради отказ на ответника да сключи договора съобразно предварителното тристранно споразумение отпаднала възможността договореното условие относно финансирането да се сбъдне и договорът се прекратил, като за това ищецът уведомил ответника, предвид което основанието за плащане на сумата 30000 лв отпаднало и същата е подлежаща на връщане на ищеца.

Между страните няма подписан писмен договор за доставка на лабораторно оборудване. Има изпратена от продавача оферта за доставка на апаратура от 30.04.2014 г., която ищецът изрично не е приел, а само е превел аванс по нея. Между страните и трето лице „Уникредит лизинг“ АД – гр.София са водени предшестващи и следващи тези действия преговори за финансиране на покупката от същия и за предоставяне на оборудването на ищеца чрез него под формата на финансов лизинг, което не се оспорва от страните, а и се доказва от всички доказателства по делото - писмените /кореспонденцията по електронна поща между страните и изпратения с имейл от 22.05.2014 г. окончателен договор с приложения на л.11-л.16 от т.д. №2145/2014 г. на ВОС-ТО, поканата на л.24/ и гласните /показанията на св.Спасов и Бянков/. Налице са неформални /устни/ уговорки с характер на предварителен договор за покупко-продажба между ответника и „Уникредит лизинг“ АД – гр.София и за финансов лизинг между „Уникредит лизинг“ АД – гр.София и ищеца. В тяхно изпълнение ответникът е съгласувал офертата с евентуалния лизингополучател – ищеца, а последният му е заплатил като самоучастие във финансиране на продажбата искания с офертата на ответника аванс от 30000 лв. В чл.27 от проектодоговора и в Приложение №2 към него е предвидено такова авансово плащане на лизингополучателя направо към продавача, което да се счита извършено от купувача на продавача. Съгласуването на офертата и заплащането на аванс по нея по своята правна същност представлява договор по чл.23-ЗЗД за обещаване действието на трето лице /“Уникредит лизинг“ АД/, по който ищецът е обещател, а ответникът – кредитор. Постигнатото съгласие е между тези страни, като съгласие на третото лице не се изисква. Обещателят се задължава да осигури поведението на третото лице - т.е. да направи така, че третото лице да изпълни обещаното (в случая - да сключи договора за покупко-продажба с ответника). Когато третото лице се задължи или извърши обещаното действие, обещателят се освобождава  от задължението си към кредитора и договорът се прекратява. Ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие, обещателят е длъжен да обезщети другата страна – кредитора. В този смисъл следва да се приеме, че е налице покриване на волите на страните във връзка с устно уговорената покупко-продажба на лабораторно оборудване чрез участието на лизингодател /трето задължено лице/. Мотивите на влязлото в сила решение по т.д. №2145/2014 г. на ОС Варна-ТО относно характера на сключения договор нямат сила на пресъдено нещо и не обвързват настоящия съд. В случая не обещателят се е провалил да осигури задължаването на третото лице, а сам кредиторът се е отказал да сключи  окончателния договор за покупко-продажба с последния. Липсата на съдействие от кредитора е мотивирало ищеца, който е осигурил финансирането на по-голямата част от сделката да стане чрез опосреденото участие на евентуалния купувач и лизингодател „Уникредит лизинг“ АД гр.София, да се откаже с имейл от 29.05.2014 г. на л.16-л.17 от предварителното договаряне. Не се касае за настъпило отрицателно прекратително условие, тъй като няма данни такова да е било уговорено с договора с характер на такъв за обещаване действията на трето лице, а е налице разваляне от ищеца на същия договор поради отказ на ответника да сключи окончателен договор за покупко-продажба с третото лице „Уникредит лизинг“ АД гр.София съобразно предварителните уговорки между него и страните по делото. Действието на договора е и фактически прекратено и той не е действащ. Ищецът си е осигурил друго такова лабораторно оборудване на лизинг от същия лизингодател - „Уникредит лизинг“ АД гр.София, а ответникът е продал осигуреното оборудване на друг купувач и не предлага изпълнение на ищеца дори само на стойността на заплатения му аванс, каквото предложение му е направил ищецът с имейл от 02.06.2014 г. на л.18, но ответникът не е приел. След като срещу аванса няма престирано изпълнение от ответника и договорът е развален или най-малкото - фактически прекратен, ответникът не може да задържа аванса, тъй като основанието за това е отпаднало, и следва да го върне на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.3 –ЗЗД.

Възражението на ответника за прихващане до размера на иска на твърдяно негово вземане срещу ищеца за обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от договорно неизпълнение на същия е неоснователно, тъй като вината за разваляне на договора е на ответника, а не на ищеца.

Искът е основателен и следва да се уважи изцяло за главницата в размер на 30000 лв на основание чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД и за мораторните лихви върху нея, считано от изтичане на срока по поканата /л.24/, връчена на ответника на 23.06.2014 г., видно от известието за доставяне на л.25 – 30.06.2014 г. до датата на завеждането на иска в размер на 8274.87 лв на основание чл.86, ал.1 – ЗЗД, ведно с присъждане на законната лихва от предявяването на иска – 16.03.2017 г. и на направените от ищеца разноски за двете инстанции в размер на 6330 лв.

Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, в т.ч. и в частта за присъдените в полза на ответника разноски, като въззивният съд постанови вместо него друго решение в посочения по-горе смисъл.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 915 от 28.12.2017 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. № 323/2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „Гея 99-Йовка Йорданова” - гр. Варна, ЕИК 103321717, с адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б, ет. 8, ап. 58, да заплати на „Булкарго” ООД - гр.Варна, ЕИК 103037407, с адрес на управление: гр.Варна, ул. „Васил Друмев” № 7, ет. 1, ап.1, сумата 30000 лева – подлежащ на връщане аванс по оферта №04121/30.04.2014 г. за доставка на лабораторно оборудване, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 16.03.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 8274.87 лв – мораторни лихви върху главницата за периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г. и сумата 6330 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я Георги Йовчев по решение от 17.05.2018 г., постановено по в.т.д. 158/2018 г. по описа на ВнАС

 

С решение от 17.05.2018 г., съдът е отменил изцяло решение № 915 от 28.12.2017 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. № 323/2017 г. и е осъдил ЕТ „Гея 99-Йовка Йорданова”, със седалище гр.Варна да заплати на „Булкарго” ООД, със седалище гр.Варна, сумата 30000 лева – подлежащ на връщане аванс по оферта №04121/30.04.2014 г. за доставка на лабораторно оборудване, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 16.03.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 8274.87 лв – мораторни лихви върху главницата за периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г. и сумата 6330 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

За да постанови осъдителното решение, мнозинството от съдебния състав прие, че между страните е налице договор по чл.23-ЗЗД за обещаване действието на трето лице /“Уникредит лизинг“ АД/, по който ищецът е обещател, а ответникът – кредитор, по който обещателят е  осигурил задължаването на третото лице, но кредиторът се е отказал да сключи  окончателния договор за покупко-продажба с последния, поради което ищецът се е отказал от договора. Наред с това е прието, че след като срещу аванса няма престирано изпълнение от ответника, то  договорът за продажба е развален или най-малкото прекратен, поради което ответника следва да върне аванса на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Не съм съгласен с гореизложеното, тъй като същото не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

На първо място, между страните е налице приключил с влязло в сила съдебно решение спор с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, предмет на т.д. № 2145/2014 г. по описа на ВОС, по който искът на „Булкарго” ООД срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова” за осъждане на ответника да върне сумата от 30 000 лева като платена във връзка с преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на лабораторно оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год. е бил отхвърлен, поради наличието на сключен договор за търговска продажба на лабораторно оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год. Следователно между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че процесната сума е била платена именно в изпълнение на договор за продажба на лабораторно оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год., а не по договор по чл.23-ЗЗД за обещаване действието на трето лице /“Уникредит лизинг“ АД/, по който ищецът е обещател, а ответникът – кредитор, каквито твърдения не са наведени нито в исковата, нито в допълнителната искова молба.

На второ място, не може да се направи извод, че сключването на договора за продажба на лабораторното оборудване е станало по време на тристранна среща проведена на 28.04.2014 г., тъй като едва в изпратената от ответника писмена оферта окончателно е определен предметът на договора – движимите вещи са индивидуализирани по вид и количество. С извършване на авансовото плащане в размер на 30 000 лева съобразно посоченото в самата офертата изискване, ищецът е приел предложението при съдържащите се в офертата условия, поради което следва да се приеме, че договорът между страните е бил сключен със заверяване на сметката на предложителя – 30.04.2014 г.

Действително от показанията на свидетелите Спасов и Бянков се установява, че ищецът е имал намерение да се финансира чрез договор за лизинг, както и че това е било известно на ответника, но липсват доказателства, че страните са постигнали съгласие при липса на такова финансиране, сключеният договор за търговска продажба да се счита за прекратен. Напротив, от показанията на свидетеля Любомир Спасов, служител на „Уникредит Лизинг“ АД се установява, от една страна, че за покупката на процесното оборудване не е отпаднала възможността цената по сделката да бъде платена чрез участието и от кредитираща институция, тъй като именно по този начин ищецът е закупил оборудването, само че от друг доставчик, и от друга страна, че причината лизинговата компания да не финансира покупката предмет на договора между страните в настоящото производство е изявлението на представителя на ищеца, че се сменя доставчика по сделката.

Безспорно установено по делото е единствено наличието на сключен между страните договор за търговска продажба, по който ищецът е заплатил авансово сумата от 30 000 лева, така както е посочено в офертата, като по този начин е манифестирал съгласието си с всички предложени условия. В офертата изрично е посочено, че останалите 90% от цената се дължат до 10 дни преди получаване на стоката, поради което за ответника, не е възникнало задължение да предстира само част от оборудването до размера на аванса.

След като в платежното нареждане е посочено като основание за превода аванс по оферта и сумата е преведена на продавача, не може да има съмнение, че се касае за изпълнение по договора за търговска продажба.

Обстоятелството, че ищецът е решил да си достави оборудването от друг доставчик, не го освобождава от задълженията по възникналото правотоношение с ответника, нито му дава право да прекрати или развали договора, още повече, че ответника е напълно изправна страна по договора.

Поради изложеното считам, че искът за връщане на аванса поради  прекратяване на договорното правоотношение между страните в резултат от сбъдване на уговорено прекратително условие е неоснователен и следва да се отхвърли, в какъвто смисъл е и решението на първоинстанционния съд.

                        Съдия с особено мнение:

Георги Йовчев