РЕШЕНИЕ

159

гр.Варна, 10.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в открито заседание на  27.05.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                    МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 159  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Д.” ООД – гр.Варна е обжалвал решението на Окръжен съд -Варна, ТО по т.д.№2739/2012  г., в осъдителната му част за сумите – 60000 лв – главница, ведно със законна лихва от 07.11.12 г., 1676.40 лв – мораторни лихви и 2467.06 лв – съдебни разноски,  с молба решението да бъде отменено като  производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на исковете, евентуално – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез особения си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „В.Б.И.” ЕООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за оставяне на решението в сила.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за недопустимост на исковете е неоснователно. Дали ответното дружество е сключило договор за безлихвен заем с К.К. – цедент по договора за цесия с цесионер – ищеца е въпрос относно пасивната материална легитимация по съществото на спора, а не въпрос относно процесуалната легитимация на ответника.

Оплакването в жалбата, че договорът за продажба на вземане /цесия/ от 02.08.2012 г. бил нищожен поради неучастието като страна по него на съпруга на цедента /К.К./ - Т.Д. е неоснователно. Не е доказано по начало, че дадената в заем от К.К. на дружеството – ответник сума от 60000 лв представлява съпружеска имуществена общност. Разпоредбата на чл.24, ал. 5 – СК, на която се позовава защитата на въззивника, тълкувана във връзка с ал.4, води до извода, че разпореждане с вещно право върху обща движима вещ, извършено от единия съпруг, може да се оспорва само от другия съпруг. В случая това е Т.Д., който не е встъпил като страна по делото. Ето защо, ответното дружество - длъжник не може да прави такова възражение на ищеца – цесионер. Освен това с договора за цесия се прехвърля вземане на цедента към дружеството, а не вещно право върху обща движима вещ.

Оплакването в жалбата, че договорът за безлихвен заем от 31.08.2007 г. бил нищожен, тъй като нямало взето решение от ОС на дружеството за вземане на такъв заем, е неоснователно. Поначало съгласно чл.22, ал.1, т.14 от дружествения договор на „Д.” ООД - гр.Варна ОС на съдружниците приема решения за теглене и предоставяне на кредити, като няма изискване за приемане на такова решение при вземане на заеми. Но дори и да имаше, липсата на взето такова решение не прави договора за заем нищожен, а води евентуално до отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Освен това и при нищожен договор се дължи връщане на полученото.

Оплакването, че управителят не може да удостовери едновременно предаването и получаването на заема по договор за заем, сключен в качествата му на заемодател и като законен представител на дружество – заемател, е по принцип основателно. Действително, частният свидетелстващ документ, в случая – ПКО №1/31.08.2007 г. за захранване на касата със сумата 60000 лв на л.9 от делото, подписан за получил сумата от К.К., като същевременно същата я е предала в брой в касата на дружеството, не е годен да удостовери реалното предаване на сумата и получаването й от дружеството, тъй като документът се ползва с доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Квитанцията пък на л.139 към посочения приходен касов ордер не е подписана и подпечатана.

Предаването на заемната сума и получаването й от дружеството в такъв случай следва да се установи и с други надлежни доказателства, както и със съответните счетоводни записвания. В хронологичната ведомост на сметка 499 „Други дебитори” на л.140 от делото се съдържа запис за постъпила сума 60000 лв като кредит по сметка 501 – в касата на дружеството, получена на 31.08.2007 г. в заем от К.К. по договор за заем. От заключението на ССЕ на л.234 се установява, че сумата е осчетоводена в счетоводния баланс към 31.12.2007 г. на „Д.” ООД в раздел Б „Кратскосрочни пасиви” от баланса, група 1 „Кратскосрочни задължения”, балансова статия „Други кратскосрочни задължения”. Вещото лице е коментирало и проверения счетоводен регистър „Оборотна ведомост” за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г., като е посочило, че сметка 499 е по принцип с наименование „Други кредитори”, а не „Други дебитори”, която е съответно сметка 498. Чрез тази счетоводна сметка се отчитат задълженията към трети лица, като се кредитира същата при възникване на задължения. При проверката на сметката се установяват кредитни обороти с крайно салдо 65000 лв, като е налице съвпадение между счетоводните записи и изготвения отчет „Счетоводен баланс за 2007 г.”. Взетите счетоводни операции установяват, че ответното дружество е получило сума в размер на 65000 лв, от които 60000 лв в брой от К.К..

Сумата 65000 лв е осчетоводена във всички счетоводни баланси към края на 2008, 2009, 2010, 2011 г. по сметка 499, която след 2008 г. е с наименование „Други кредитори”, и по счетоводни регистри към 30.06.2012 г. /предвид липса на счетоводен баланс за 2012 г./ с основание „Заем от К.К. по договор”. През 2009 г. има издаден разходен касов ордер №12/30.12.2009 г. за връщане на Кр. Колева на сумата 14600 лв, който е без подпис за получил сумата. След проверка от вещото лице по главната книга на ответника се установява, че за периода 01.01.12 г. – 30.06.12 г. относно същата сума е взета сторно операция, от което следва, че сумата не е била изплатена на Кр. Колева.

При тези данни следва да се приеме, че процесната сума в размер на 60000 лв е била реално дадена в заем на дружеството от К.К.. Заемът е предоставен съгласно чл.3 за допълване на необходимата сума за покупка на недвижим имот в гр.Варна /закупен с нот.акт №80/22.05.2007 г./ Срокът на заема по договора за заем от 31.08.2007 г. – 01.08.2012 г. е изтекъл.  Няма представено решение на ОСС на дружеството за внасянето на допълнителна парична вноска по чл.134-ТЗ, само в който случай заемодателката е дала съгласието си в чл.4 от договора за заем цялата или част от заемната сума да се счита за такава вноска. Следователно, заетата сума подлежи на връщане на основание чл.240, ал.1 – ЗЗД. Заемодателката е прехвърлила вземането си за сумата по заема на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.08.2012 г., който е произвел валидно правно действие със съобщаване на цесията от цедента на длъжника, в т.ч. с връчването на исковата молба и приложенията й.

Искът се явява основателен за сумите: 60000 лв – главница, ведно със законна лихва от 07.11.12 г. до окончателното й изплащане, 1676.40 лв – мораторни лихви /считано от падежа – 01.08.2012 г. до датата на предявяването на иска – 07.11.2012 г./ и за съдебните разноски /2467.06 лв/. Като е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, ОС Варна е постановил правилно решение, предвид което същото следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

В полза на ответника по жалбата не се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй като няма направено такова искане в с.з. и не са представени доказателства за разноски.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №1228/30.12.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2739/2012 г. в обжалваната осъдителна част.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.