Р Е Ш Е Н И Е

 

124 / 28.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненският апелативен съд, търговско отделение в открито съдебно заседание на 14.04.2015 год.   в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

                         

         при участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.д. 159/2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.Д.Б. ***, действаща чрез назначения особен представител адв. Б.Б. ***  срещу решение №  7/06.01.2015 год., постановено по т.д.№ 353/2014 год. по описа на ОС – Варна, с което страната е осъдена да заплати на М. ЕООД както следва:

- сумата  от 7 500 евро или левовата им равностойност от 14 668.72 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на договор за посредничество за продажба на имота на ответницата от 17.06.2013г., съгласно чл.14 от договора и чл.40 от Общите условия на посредника, на основание чл.79 вр.чл.82 от ЗЗД и чл.51 от ТЗ ведно със законна лихва от завеждане на иска на 19.02.13г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.

- сумата от 3 750 евро или левовата им равностойност от 7 334.36 лева, представляващи уговорена чл.46 от ОУ към договорите за посредничество на М. ЕООД и Договор за посредничество за продажба на имота на ответницата от 17.06.2013г., неустойка за неизпълнение ведно със законна лихва от завеждане на иска на 19.02.13г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.92 вр.чл.86 ЗЗД.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

 Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

         За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

            Между страните е безспорно валидното възникване на правоотношение по Договор за ексклузивно търговско посредничество от 17.06.2013 год. с предмет  - посредничество при продажба на недвижим имот, подробно визиран в чл. 1 от договора. Правоотношението има възмезден характер – уговорено е възнаграждение за изпълнителя в размер на 3% от продажната цена на имота с вкл. ДДС. Облигационната връзка има срочен характер – до 31.12.2013 год.  Дължимата от ищеца – посредник престация се изчерпва със задачата да свърже и подпомогне страните да сключат конкретно индивидуализирана сделка, в която посредникът не участва нито от свое, нито от чуждо име. Конкретните дължими фактически и правни действия на изпълнителя са индивидуализирани в чл. 13 от договора.

Договорът създава отношения на ексклузивитет между възложителя и посредника. За срока на действието му посредникът има изключителни права да извършва посредничество при сключване на сделки за продажба на имота, а възложителят няма право да го продава самостоятелно – чл. 2 от договора.

         Възникналото правоотношение съдържа съществените елементи на договор за посредничество – чл. 49 и следв. ТЗ. На основание чл. 286, ал.1 ТЗ сключената сделка има търговски характер, поради което разпоредбите за търговските сделки  са прилагат и за двете страни по правоотношението – чл.287 ТЗ.

Възникналото правоотношение се регулира както от нарочно подписания договор, така и от ОУ на посредника. С разпоредбата на чл. 20, страните изрично са приели, че за всички неуредени случаи важат „Общите условия за осъществяване на посредническа дейност при сделки с недвижими имоти от „М.” ООД”, представляващи неразделна част от договора, представени на възложителя при сключването му и публикувани на официалната интернет страница  на изпълнителя. Разпоредбата на чл. 21 от договора обективира волеизявлението на възложителя, че е запознат с Общите условия и ги приема.  Нормите на чл. 20-21 съставляват писмено изявление на възложителя по смисъла на чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ. На посоченото основание общите условия на посредника имат обвързващо и задължително действие за страните по правоотношението и съставляват надлежен източник, който регламентира съдържанието на договорната връзка. Наведените от въззивника възражения в противен смисъл са неоснователни.

         Пред въззивната инстанция не са спорни фактите във връзка последващо сложилите се отношения между страните. Не е спорно, че изпълнителят предприел действия по изпълнение на поръчката по смисъла на чл. 13 от договора, вкл. осигурил потенциален купувач – А. Ч., който с декларация от 17.10.2013 год. изявил намерението си да закупи имота при цена от 250 000 евро и срок за подписване на предварителен договор до 28.10.2013 год. Не се спори и по отношение изразеното съгласие на ответника – възложител с предложените условия от осигурения купувач чрез подписване на нарочно потвърждение от 17.10.2013 год.

Не е спорно и че  с НА №8, том III, рег.№ 3023, дело №370/25.10.2013 г. на нотариус Д.Б., рег.№012 в НК, Варна, ответницата е продала процесния имот на трети лица А. М. и А. М.а за сумата от 260 000 евро.

         Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

         1. По иска за заплащане на дължимото възнаграждение:

            С оглед изричната разпоредба на чл. 40 от ОУ възложителят дължи договореното възнаграждение, ако в срока на договора за посредничество, сключи сделка по предмета на този договор. Задължението на възложителя да заплати посредническо възнаграждение при сключването на сделка самостоятелно, без участието на посредника, е поето при фингиране на извършени от посредника посреднически действия. По арг. от чл. 20а, ал.1 ЗЗД вр. чл. 298 ТЗ разпоредбата е задължителна за страните.

Разпоредителната сделка с процесния имот е осъществена от ответницата в периода на действие на посредническия договор и при доказана в производството изправност на посредника. На посоченото основание, изпълнителят дължи заплащането на пълния размер на договореното възнаграждение, на основание чл. 51 ТЗ вр. чл. 40 ОУ.

Ответницата би дължала пълния размер на посредническото възнаграждение дори и при липса на изрични уговорки в ОУ на посредника.  Осъществената разпоредителна сделка с трети лица манифестира оттегляне на възложената на посредника поръчка. Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да претендира уговореното възнаграждение – чл. 288 ТЗ вр. чл. 288, ал.1 ЗЗД.

С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВОС следва да бъде потвърдено в коментираната част. Предвид характера на възникналото правоотношение, предявената претенция за заплащане на  възнаграждение следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 51 ТЗ.  ВОС е квалифицирал претенцията като обезщетителна такава  за заплащане на обезщетение в размер на дължимото възнаграждение. Неправилната правна квалификация, дадена от първостепенния съд,  не опорочава съдебния акт. Въззивният съд като съд по съществото на спора следва да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания. От друга страна, ВОС е формулирал изводи по основателността на претенцията, изследвайки наличието на договорно  правоотношение и конкретните уговорки досежно заплащането на посредническото възнаграждение. Следователно – решаващият съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.

          2. По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:

По силата на чл. 2 от договора вр. чл. 14 ОУ ответницата е поела и задължение за бездействие, изразяващо се във въздържане от продажба на процесния имот без посредничеството на довереника.

         Съобразно фактическата установеност по делото, в нарушение на посочените задължения, ответницата осъществила пряко договоряне за имот, разпореждането с който попада в приложното поле на сключения договор. Разпоредителният акт е осъществен в периода на действие на договора за поръчка. Следователно - налице е неизпълнение на договорно поетото задължение като вид отрицателна престация, което съобразно клаузата на чл.46 ОУ се санкционира със заплащането на неустойка, определена като "50% от възнаграждението, определено по договора, независимо от предвидените останали последици от това неизпълнение». Разпоредбата на чл. 46 ОУ определя отнапред дължимото на посредника обезщетение за вреди по смисъла на чл. 289 ЗЗД. Налице са предпоставките от договорения фактически състав за присъждане на претендираната неустойка.  Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Разноски:  На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 1200 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

         На назначения особен представител се дължи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1130, 09 лева, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода от спора, отговорността за заплащане на възнаграждение следва да се понесе от въззивника.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  7/06.01.2015 год., постановено по т.д.№ 353/2014 год. по описа на ОС – Варна, в частта, в която В.Д.Б.  е осъдена да заплати на М. ЕООД както следва:

- сумата  от 7 500 евро или левовата им равностойност от 14 668.72 лева, представляващи възнаграждение по  договор за посредничество за продажба на имота на ответницата от 17.06.2013 г., съгласно чл.14 от договора и чл.40 от Общите условия на посредника, на основание чл.51 от ТЗ ведно със законна лихва от завеждане на иска на 19.02.13г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.

- сумата от 3 750 евро или левовата им равностойност от 7 334.36 лева, представляващи уговорена чл.46 от ОУ към договорите за посредничество на М. ЕООД и Договор за посредничество за продажба на имота на ответницата от 17.06.2013г., неустойка за неизпълнение ведно със законна лихва от завеждане на иска на 19.02.13г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.92 вр.чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Д.Б.,*** да заплати на М. ЕООД, ЕИК 130471646, София, сумата от 1200 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора, на основание чл. 78 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Б.Г.Б. ***, адм.срада, ет.3, офис № 8  възнаграждение за особен представител на В.Д.Б. пред въззивната инстанция в размер на 1130, 09 лева.

ОСЪЖДА В.Д.Б.,*** да заплати на адвокат Б.Г.Б. ***, адм.срада, ет.3, офис № 8 сумата от 1130, 09 лева, съставляваща възнаграждение на особен представител за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: