РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  179/28.06. 2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     десети юни                                                                                Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВE: АНЕТА БРАТАНОВА         

                                                        ПЕТЯ ХОРОЗОВА                          

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     160         по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Национална агенция за приходите – София срещу решение №1/03.01.2013 г. по т.д. №84/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивника за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Е К БГ” ЕООД /в несъстоятелност/ с. Иворово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон – чл.632 ал.2 ТЗ, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважи молбата.

          Въззиваемата страна не е изразила становище.

          Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          С влязло в сила решение №79/13.05.2011 г. по т.д. №84/2011 г. на Добрички окръжен съд, постановено на осн. чл.632 ал.1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „Е К БГ” ЕООД с . Изворово с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2008 г.. Съдът е открил производство по несъстоятелност на дружеството, прекратил е дейността на предприятието, обявил го е в несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност на длъжника. Видно от приложената по делото справка от ТР решението е вписано в ТР-АВп на 25.05.2011 г. под №20110525092308.

            На 28.05.2012 г., установено по пощенското клеймо върху плика, НАП- София, в качеството й на кредитор на длъжника с публични вземания за дължим ДДС, установени по РА №900035/08.06.2009 г. на ТД на НАП-Добрич, е подала молба по чл.632 ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност. В молбата излага твърдения за притежавани от дружеството в негова собственост към датата на подаване на молбата четири броя леки автомобили, върху които са наложени обезпечителни мерки по чл.195 ал.1, чл.200 от ДОПК вр. с чл.201 ДОПК. В подкрепа на тези твърдения е представил постановление на ТД на НАП-Добрич изх.№418/29.09.2009 г., постановление изх. №295/14.12.2009 г. и справка от регионална база КАТ – Добрич за МПС настояща и бивша собственост на „Р К” ЕООД гр. Добрич. Счита, че това имущество на длъжника за достатъчно по см. на чл.632 ал.2 изр. второ предл. първо ТЗ, поради което моли за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Е К БГ” ЕООД.

          С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че кредиторът НАП- София въпреки вмененото му с разпореждане на съда от 31.05.2012 г. задължение да внесе сумата от 3 000 лв. за покриване началните разноски за продължаване на производството, не е ги е внесъл включително и в допълнително предоставения му срок. Тези разноски не се предплатени и във въззивното производство.

          Съгласно разпоредбата на чл.632 ал.2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ по молба на длъжника или кредитор. Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.

          В процесния случай, както бе посочено по-горе в мотивите, решението по чл.632 ал.1 ТЗ е вписано в ТР на 25.05.2011 г.. НАП-София е депозирала молбата по чл.632 ал.2 ТЗ в рамките на едногодишния преклузивен срок на 28.05.2012 г., явяващ се първи работен ден след почивните 25.05.2012 г., 26.05.2012 г. и 27.05.2012 г., легитимира се като кредитор на длъжника, поради което молбата му е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да се уважи искането за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ал.2 изр. второ предл. първо ТЗ, молителят – кредитор следва да удостовери по несъмнен начин твърдяната  от него алтернативна предпоставка, а именно – наличие на достатъчно имущество на длъжника. Тази хипотеза е различна от алтернативно регламентираната в чл.632 ал.2 изр. второ предл. второ ТЗ за депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски. Няма законова пречка обаче, кредиторът и да предплати началните разноски. Но в случай, че се позовава единствено на първата хипотеза, която теза поддържа и пред настоящата инстанция, съдът е длъжен да се произнесе по основателността й.

          В тежест на молителя – кредитор е да установи с надлежни доказателства, че посочените от него МПС са налични. Справката от КАТ не удостоверява по никакъв начин наличието на тези четири леки автомобила. Тяхната наличност не се установява и от представеното постановление за наложените върху тях обезпечителни мерки „запор”, още повече, че същото е от 2009 г. и не е ясно, защо НАП не е се е възползвал досега от обезпечението, за да събере принудително публичното вземане.

На следващо място не е ангажирал доказателства и за актуалната им пазарна стойност, предвид обстоятелството, че три от леките автомобили са с година на производство от преди близо двадесет години и не е известно в какво техническо състояние се намират. Последните доказателства са необходими както за преценка достатъчността на имуществото според изискването на законовата разпоредбата, така и за преценка в тази връзка на бързата им ликвидност. Това е така защото, преценката за достатъчност касае наличното имущество, собственост на длъжника, и в хипотезата на чл.632 ал.2 ТЗ визира началните разноски, които трябва да се покрият от осребряването на това имущество. Преценката за размера им е от компетентността на съда по несъстоятелността и обхваща възнаграждението на временния синдик и очакваните необходими други разноски по несъстоятелността. В конкретния случай съдът е преценил, че в тях следва да се включат и средствата за опазване и съхраняване на имуществото, за назначаване на вещо лице и др., поради което преди да се пристъпи към процедура по осребряване правилно е приел, че са необходими парични средства. От съществено значение за този извод е и факта, че е налице, като необжалвано, влязло в сила решение по чл.632 ал.1 ТЗ. Следователно установена е липсата на средства за покриване на разноските в производството, както на парични суми, така и на бързоликвидни активи. Преди постановяването му с определение №143/13.04.2011 г. на осн. чл.629б ал.1 ТЗ окръжният съд е отправил покана до кредитора НАП да предплати сумата от 3 000 лв. за покриване на началните разноски, но НАП не ги е предплатил. Отправянето на покана и предплащането на началните разноски не са самоцел, тъй като при неизпълнение правната последица е постановяването на решение по чл.632 ал.1 ТЗ, освен ако кредиторът има интерес от развитие на производството по несъстоятелност и поради това предплати разноските. След като НАП не е предплатил началните разноски, нито тогава, нито след това в производството по чл.632 ал.2 ТЗ, при условие, че му е било известно още от 2009 г. за наложения запор върху МПС, не може да черпи права от бездействието си, навеждайки в процеса на практика голословни твърдения за наличност и достатъчност на същото длъжниково имущество.

По изложените съображения молбата е неоснователна и се отхвърля.

Като е обосновал аналогичен краен резултат, по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което се потвърждава.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1/03.01.2013 г. по т.д. №84/2011 г. на Добрички окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.