РЕШЕНИЕ

 

№   146                                         20.05.2015 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд  гр. Варна                       търговско отделение                   трети състав

в публично заседание на двадесет и първи април                                            2015 година

в състав

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

                                                                           Магдалена Недева

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 160 по описа за 2015 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Община гр. Варна срещу решение № 1234/22.12.2014 г. постановено по т.д. 2816/2011г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с което е уважен предявеният от ЕТ „К - К Б” гр. Вълчи дол, иск за връщане на недължимо платени общо 25 034, 22 лв. като наемна цена за ползване на терен от 80 кв.м. за периода януари 2007 г. – декември 2010 г. и тротоарно право и са присъдени съдебни разноски.

Въззивникът Община гр. Варна навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила за разпределяне на доказателствената тежест и необоснованост., поради което иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна в писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба.

Съдът служебно на основание чл. 269 ГПК констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.  

Ищецът твърди, че е собственик на търговски обект с площ 80 кв.м. придобит по давност в периода 1991 – 2011 г., за който О В Р В, без наличие на договор събира от него наем за терена, който той е заплащал за да избегне съставянето на актове. Претендира връщане на платена при начална липса на основание сума от 24 686, 22 лв., представляваща наемна цена за ползване на терен от 80 кв.м. за периода януари 2007г. – декември 2010 г. и 348 лв. тротоарно право. /Претенцията за платената сума за сметоизвозване не е предмет на въззивното производство/.

Ответникът Община Варна оспорва иска, по съображения че сумите са събирани с основание, поради неправомерно ползване на общински терен върху който е постройката..

Като доказателства по делото е представено влязло в законна сила на 17.07.2014 г.,  решение № 839/6.06.2014 г. по възз.гр. д. 853/2014 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение №5012/11.11.2013 г. по гр.д. 12260/2011 на РС - Варна 19 с., в частта с която е отхвърлен  предявен от ищеца ЕТ”К - К Б” иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, по отношение на собствеността на реална част от 240 кв. м. от ПИ с идентефикатор 10135.2558.97, целият с площ 1 490 кв.м. Прието, че Общината се легитимира като собственик на осн. §7ал. 1 т. 3 ЗМСМА и е отменено решението в останалата част, като е прието, че Община Варна не е собственик на разположения в имота търговски обект – павилион с площ от 80 кв. м.

В приетите като доказателства данъчни фактури, приложени към исковата молба, посоченото основание за събиране на сумата е наем на земя. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че на осн. чл. 23 ал.4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, цената на правото за разполагане на павилиони и др. обекти върху терени общинска собственост е 7,5 лв. за кв. м. Сумата от 24 658,02 лв. представлява стойността на правото да се държи обекта върху терена общинска собственост, за периода 19.07.2007 – 21.12.2010 г. съобразно чл. 56 и пар.17 от ЗУТ. Такива са и твърденията на ответника в отговора на исковата молба /л. 31 от първ. дело/, че парцелът е собственост на Община- Варна, затова тя е събирала обезщетение в размер на наема. Те са по характера си възражение на ответника, че правопораждащият факт на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД не е възникнал, защото получените суми са платени на правно основание, като обезщетение в размер на наемната цена Отричането със СПН на собствеността на ответника върху постройката не доказва вещни права на ищеца върху същата постройка. Тя е построена през 1983 г. и представлява временна търговска площ върху чужд терен съгл. режима на чл. 120 от ППЗТСУ отм, но действал в процесния период. За нея няма отстъпено право на строеж, а само режим на търпимост, до реализиране на застроителния план. При така установеното съдът приема, че за правото да държи заварения обект - павилион от 80 кв.м. в чуждия поземлен имот, на осн. § 17 от ПЗРЗУТ, ищецът дължи обезщетение в размер на наема определен на осн. чл. 23 ал.4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна вр. с чл. 56 от ЗУТ. Затова платеното от ищеца за периода 2007 – 2010 г. обезщетение в размер на събирания от Община Варна наем за обектите по § 17 от ПЗРЗУТ, вр. с ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ /отм/ и за заемане на тротоар е дължима престация, макар и на основание  чл. 59 ЗЗД.

С иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД ищецът търси връщане на даденото когато липсва основание за преминаване на имуществено благо от едно лице към друго, с цел да се избегне неоснователното обогатяване. В конкретния случай не се доказва наемно отношение, но получаването на сумите от страна на Община Варна е с основание, защото ответникът, като собственик на имота, е имал право да получи обезщетение в размер на цената за разполагане на търговски обект в неговия парцел. Предявеният иск за връщане на платеното поради първоначална липса на основание следва да се отхвърли като неоснователен.

На осн. чл. 271 ГПК първоинстанционото решение следва да се отмени и се постанови друго с което искът се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника следва да се възстановят поисканите и доказани съдебни разноски за двете инстанции в размер на сумата 3 211 лв. От тях 1429,30 лв. са направени съдебни съдебни разноски за първа инстанция, които следва да се присъдят в настоящата. /Разликата от 123,53 лв. до поисканите общо 1552,84 лв. е присъдена с първоинстанционото решение, като дължими разноски в отхвърлената част на иска, която не е  необжалвана/. Съдебните разноски от 1781,70 лв. са в размер на държавна такса и възнаграждение на юрисконсултска защита във  въззивната инстанция.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1234/22.12.2014 г. постановено по т.д. 2816/2011г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с което осъден ответника Община Варна да плати на ЕТ „К - К Б” гр. Вълчи дол, сумата 25 034, 22 лв. като наемна цена за ползване на терен от 80 кв.м. за периода януари 2007 г. – декември 2010 г. и тротоарно право и 2 300,28 лв. съдебни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „К - К Б” гр. Вълчи дол, против Община гр. Варна иск за връщане на недължимо платени общо 25 034, 22 лв. като наемна цена за ползване на терен от 80 кв.м. за периода януари 2007 г. – декември 2010 г. и тротоарно право и са присъдени 2 300,28 лв. съдебни разноски в полза на ЕТ „К - К Б” гр. Вълчи дол.

ОСЪЖДА ЕТ „К - К Б” ЕИК 200636146 със седалище и адрес на управление гр. Вълчи дол, ул”Малчика” № 3 да заплати на Община Варна с адм.адрес гр. Варна бул”Осми Приморски полк” № 43 сумата 3 211 лв, съдебни разноски за двете инстанции, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :