ОПРЕДЕЛЕНИЕ №213

гр. Варна, 29.03...2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 160/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                                        

Производството е по реда на чл. 15, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на ВАРНА САУТ БЕЙ” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П* К*” № 40, чрез представляващия дружеството управител В.Г.Н., против Определение № 393 от 04.02.2016 г. по т. д. № 1588/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставен без уважение отводът на въззивника за неподведомственост на делото на окръжния съд поради наличието на арбитражна клауза.

Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното определение, поради което го обжалва с довода, че същото е неправилно, тъй като неправилен бил изводът на съда за недействителност на арбитражната клауза поради неясно индивидуализирана арбитражната институция, до която се отнася спора. В жалбата се сочи, че когато арбитражното споразумение възлага разрешаването на споровете на арбитраж, но не сочи арбитражна институция, то ще представлява споразумение за арбитраж ад хок, защото такъв арбитражен съд може да се формира съобразно чл. 11 и 12 от ЗМТА. Въпреко това, излага се, че целта на страните не е била да се посочи арбитражна инститиция, а напротив – целта е била да се уговори арбитраж ад хок. Моли за отмяна на определението и прекратяване на производството.

Не е постъпил отговор от насрещната страна И.Ю.Г..

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по облигационна претенция на И.Ю.Г. с адрес: САЩ, Калифорния срещу ВАРНА САУТ БЕЙ” ЕООД за осъждането на дружеството да върне на ищцата сумата от 81 505 евро, представляваща изплатена до момента част от продажната цена на недвижим имот, дължима на отпаднало основание, а именно развален предварителен договор. Претендира се и законната лихва.

С отговора на исковата молба – ВАРНА САУТ БЕЙ” ЕООД възразява срещу подведомствеността на делото на държавния съд, доколкото в чл. 5.2 от процесния предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот е уговорена арбитражно споразумение в следния смисъл: „За настоящия договор са в сила законите на Република България. Страните полагат всички усилия за разрешаване на евентуалните спорове чрез преговори. В случай на непостигане на споразумение по съответния спор, той се отнася за арбитраж пред компетентния български арбитражен съд. Всички спорове по тълкуването, валидността или неизпълнението на настоящия договор се разрешават от съда в съответствие с ГПК”. 

По поставения въпрос, настоящият състав на съда приема следното:

Ноторно е, че доколкото представлява договор, арбитражното споразумение /по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ГПК/, подлежи на свой ред на тълкуване съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите. Ако във въпросния предварителен договор беше употребен израза се отнася за арбитраж пред компетентен български арбитражен съд, това би означавало несъмнено, че с клаузата се цели арбитраж ад хок, стига да бе посочен конкретен арбитър. Но след като думата „компетентен” е била членувана, действителната обща воля на страните по въпросния облигационен договор е била да отнесат евентуален бъдещ спор пред арбитражна институция, която обаче те са пропуснали да индивидуализират надлежно. Този порок сочи на липса на воля за арбитраж въобще и затова недействителната арбитражна клауза по чл. 5.2 от договора не би могла да се конвертира в арбитражно споразумение за арбитраж ad hoc.

Или след като страните са договорили общо, че споровете им ще бъдат решавани от компетентния арбитражен съд, без каквито и да било други индивидуализиращи белези, не е налице договорена клауза за арбитраж ad hoc, тъй като не е посочено името на арбитъра (в този смисъл са Определение № 281 от 7.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 215/2012 г., I т. о. и Определение № 521 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2377/2013 г., I т. о.).

Варненският окръжен съд притежава компетентността да разгледа и реши спора между страните. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

По аргумент от т. 9, б. „в” от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 393 от 04.02.2016 г. по т. д. № 1588/2015 г. на Варненския окръжен съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

            2.