Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  

              №175/гр. Варна,  31.07.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№160/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК, образувано по въззивна на „ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД със седалище гр. София,  срещу решение № 129/09.11.2016 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, ЕИК 000694949 и „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, ЕИК 131268264, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, за обявяване нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна, поради липса на съгласие, както и евентуално предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна, поради противоречие със закона.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.                                 

Насрещната страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Насрещната страна „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.                                  

Предмет на въззивното производство е и частната жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София срещу определение №XX/05.01.2017 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на ДОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

Насрещната страна „ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД, с която срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, ЕИК 000694949 и „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, ЕИК 131268264, са предявени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, за обявяване нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна, поради липса на съгласие, а в условията на  евентуалност и искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че „ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД по силата на договори за покупко – продажба, обективирани в нот.акт №XXХ, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 09.08.2011 г. и нот.акт №XXХ, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 09.08.2011 г. се легитимира като собственик на описаните в нотариалните актове имоти. Излага, че продавачът по двете сделки - „Соледад - България“ ЕООД, се е легитимирал като собственик на имотите, по силата на договори за покупко – продажба от м.май 2011 г. с продавач „БМ - ТРЕЙДИНГ - 2010”АД, със седалище гр.София. Твърди, че придобитите имоти са били предмет и на предходни сделки от 2005 г.,  по силата на които “ЗЪРНОБАЗА ШАБЛА“АД /със сегашно наименование „ БМ ТРЕЙДИНГ - 2010"АД/ е  прехвърлило правото на собственост върху имотите на втория ответник „ХЕНКЕЛ И КОХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който от своя страна е учредил в полза на първия ответник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД договорни ипотеки, за обезпечаване на вземане в размер на 5 000 000 евро, обективирани в НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна. Ищецът се позовава на влязло в сила решение № 10/12.04.2011 г. по гр. д. № 1377/2010 г. по описа на СГС, ТО, с което по иск на “ЗЪРНОБАЗА ШАБЛА“АД / с актуално наименование „ БМ ТРЕЙДИНГ - 2010"АД/ срещу „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр. София, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е прогласена нищожността на сделките по нотариалните актове от 2005 г.

Легитимирайки се като собственик на имоти с вписани върху тях договорни ипотеки, излага твърдения за нищожност на същите, като учредени  при липса на представителна власт на лицето, действало като пълномощник на длъжника, довело до липса на валидно формирана воля за учредяване на ипотеките. Твърди, че в пълномощните по двете сделки липсва яснота относно лицето, в полза на което следва да бъдат учредени ипотеките, липсва яснота и относно вземането, което се обезпечава, основанието, предмет, падеж, размер, лихвоносност и размер на лихвите. Според ищеца, има неяснота, относно недвижимите имоти, които следва да се ипотекират, тъй като същите са посочени, без административен адрес, без кадастрален номер и без начин на трайно ползване.

По предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договорите за ипотека, на осн. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ищецът се позовава на противоречие с изискванията на Закона за съхранение и търговия със зърно, конкретно с нарушаване на забраната по чл.10, ал.1 от ЗСТЗ (отм.), публичният склад за зърно да бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица. Според ищеца, нарушаването на тази забрана води до абсолютна нищожност на сделките, с които се обезпечават задължения, поради противоречие със закона.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е оспорил предявените в условията на евентуалност искове, излагайки че пълномощните с които представителят на длъжника се е легитимирал пред нотариуса са  достатъчно подробни и изрични, като в тях е описано вземането, което  ще се обезпечава, недвижимите имоти и правото да се представлява дружеството във връзка с учредяване на договорни ипотеки. По евентуалния иск излага, че липсата на разрешение от органа по чл.2, каквото е изискването на чл.10, ал.3 от ЗСТЗ е ирелевантно относно валидността на ипотечните сделки, и това не може да доведе до недействителност на договорите, а евентуално само до отнемане на лицензията за публичен склад, по смисъла на чл.12 ал.4 т.3 от ЗСТЗ.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                       

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Наведените и разгледани основания за нищожност на сделките не са били предмет на двете предходни дела, водени между страните, поради което не е формирана сила на пресъдено нещо по предявените основания.

 Между страните не се спори, че въззивното дружество се легитимира като собственик на недвижимите имоти, посочени в нот.акт №XXХ, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 09.08.2011 г. и нот.акт №XXХ, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 09.08.2011 г., както и че въззиваемото дружество „ХЕНКЕЛ И КОХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е учредило върху тези имоти в полза на  „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД договорни ипотеки, за обезпечаване на вземане в размер на 5 000 000 евро, обективирани в НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна.

От нотариалните актове се установява, че при учредяване на ипотеките като пълномощник на въззиваемото дружество „ХЕНКЕЛ И КОХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е действал Николай Дончев,съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.02.2007 г.на Нотариус Маргарита Шамлиян.

От съдържанието на представеното като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 15.02.2007 г. се установява, че представляващият  „ХЕНКЕЛ И КОХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е упълномощил Н А Д, да представлява дружеството във връзка с учредяване на договорна ипотека, в която дружеството е обезпечаваща страна, с посочване решението на едноличния собственик на капитала, размера на обезпеченото вземане, лицето в чията полза ще се учреди ипотеката и имотите, които ще служат за обезпечение.                           

Съобразно разясненията дадени в т.1 от Тълкувателно решение N 5 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК, за упълномощаване с последиците по чл.36, ал. 2 ЗЗД,          за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, като не е необходимо да са посочени вида разпореждане, конкретните сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена, лице в полза на което да се извърши разпореждане.

          Липсата на на установени общи изисквания за необходимото съдържание на пълномощното, с оглед валидността както на упълномощителната сделка, така и на последващите я разпоредителни сделки или действия, обуславят извода на съда, че даденото на 15.02.2007 г. пълномощно, доколкото не нарушава изрична повелителна норма на закона или добрите нрави е валидно. От своя страна, действията свързани с учредяване на ипотеките също са валидни, доколкото са извършени от пълномощника в рамките на учредената му представителна власт. В пълномощното е посочена конкретния вид сделка, за сключването на която е дадено пълномощното, лицето с което да се слуи и имотите, служещи за обезпечение на изрично посоченото вземане, като видно от съдържанието на двата атакувани договора, пълномощника нито е излязъл извън рамките на упълномощаването, нито е действал във вреда на представлявания.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че лицето сключило като пълномощник на въззиваемото дружество „ХЕНКЕЛ И КОХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, договорите за учредяване на договорна ипотека, обективирани в НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, е действало при валидно учредена представителна власт, поради което предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, за обявяване нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна, поради липса на съгласие, се явяват неоснователни.

По предявените евентуални искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том II, рег.№XXХХ, нот.д.№XX от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т, с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №XX, том III, рег.№XXХХ, нот.д.№XXХ от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П, с район на действие РС гр.Каварна, поради противоречие със закона.

В периода на сключване на атакуваните сделки 21.02.2007 г. – 23.03.2007 г., ЗСТЗ (отм.) съдържа изискване при прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху складови помещения, управителят на публичния склад да поиска разрешение от Националната служба по зърното и фуражите, като учредената без съгласието на органа по чл.10, ал.2 от ЗСТЗ (отм.), няма действие по отношение на влогодателите и легитимираните държатели на складови записи.

По делото няма спор, че за ипотекирането на имотите не е било дадено разрешение от Националната служба по зърното и фуражите по чл.10, ал.2 и 3 от ЗСТЗ.

Предназначението на установеното в чл.10, ал.3 от ЗСТЗ (отм.) правило, при прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху складови помещения, управителят на публичния склад да поиска разрешение от Националната служба по зърното и фуражите, е да даде защита на влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Действително в закона са уредени последиците от извършването на ипотека без разрешение – недействителност на ипотеката, но само по отношение на тези лица. Това означава, че нарушаването на чл.10, ал.3 от ЗСТЗ (отм.), не води до нищожност на сключения договор за ипотека поради противоречие на закона, а до недействителност на сделката спрямо влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Тази недействителност е относителна, тъй като на нея могат да се позоват единствено лицата, в чиято полза тя е уредена в закона, между които безспорно не попада ищеца – въззивник в настоящото производство.

Евентуално отсъствие на такива разрешения би довело само до непротивопоставимост по отношение на влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителните сделки, които лица единствено биха могли да черпят права от този порок, като поискат изнасянето на имота на публична продан за удовлетворяване на техните вземания или се присъединят като взискатели към публична продан, провеждана по искане на банката. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение N98/27.04.2017 г. по гр.д. №60379/2016 г. на ВКС IV Г.О.

Гореизложеното обуславя извода на съда, че учредените договорни  ипотеки върху складови помещения, без предварително разрешение на Националната служба по зърното в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ, не са  нищожни поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, с оглед на което и евентуално предявените искове също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предмет на настоящото производство е и частната жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София срещу определение №XX/05.01.2017 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на ДОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

Твърди се, че договореният и заплатен от банката адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с обстоятелството, че предмет на спора са главен и евентуален искове, поради което се претендира отмяна на определението и присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно размера на обезпечения дълг.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248 ГПК, но по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В мотивите на решението в частта за разноските първоинстанционният съд е приел за основателно своевременно направено възражение на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното от първия ответник адвокатското възнаграждение за сумата 234 699.60 лв. при цена на исковете – 974 544.70 лв., съставляваща данъчната оценка на ипотекираните имоти, като е присъдил по-нисък размер на разноските, а именно 50000 лв.

Цената на иска за прогласяване нищожността на ипотека се определя от по-малката сума между данъчната оценка на ипотекирания имот и размера на обезпечения дълг, тъй като е напълно възможно, както голям кредит да бъде частично обезпечен с нескъп имот (в който случай по иска за недействителност на обезпечението размерът на дълга не би имал значение), така и много скъп имот да бъде ипотекиран за обезпечаването на малък дълг (в който случай по иска за недействителност на обезпечението цената на имота не би имала значение). Ето защо, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, при наличието на възражение за прекомерност, следва да се изхожда от данъчната оценка на имотите послужили като обезпечение, доколкото е по-ниска от размера на обезпечения дълг.

Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2 т.5 от същата, с оглед материалния интерес, минималният размер е 21 020.89 лв., без ДДС. Размерът над сумата 50 000 лв., до която е ангажирана отговорността на ищеца за направени от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, се явява прекомерен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, поради което определението е правилно и законосъобразно, с оглед на което, частната жалба следва да се остави без уважение.

С оглед резултата от обжалването и доколкото въззиваема страна  „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК е направила искане за разноски само за заплатената държавна такса по частната жалба, разноски не следва да се присъждат.

 

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/09.11.2016 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на Добрички окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София срещу определение №XX/05.01.2017 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на ДОС .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: