Р Е Ш Е Н И Е   № 171

12.07.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 160 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3873/11.12.2017г. на ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 121130788, подадена чрез адв. Биляна Вълчева от САК, и насрещна въззивна жалба вх. № 329/25.01.2018г. на Е.Б.М. ***, представляван от адв. Н. Д. ***, срещу решение № 97/03.11.2017г., постановено по т. д. № 52/2017г. по описа на Силистренски окръжен съд.

Въззивна жалба № 3873/11.12.2017г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от Е.Б.М. осъдителен иск с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ за присъждане на сумата над 20 000 лв. до 40 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., ведно акцесорната претенция за законовата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението. Застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

С насрещна въззивна жалба вх. № 329/25.01.2018г. се атакува решението на СОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника– ищец иск за присъждане на разликата над сумата 40 000лв. до 50 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на посоченото по- горе застрахователно събитие. Основното оплакване е отново за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателя е занижен. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на искът за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Процесуалният представител на Е.Б.М. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

В съдебно заседание жалбите и отговорът се поддържат.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 16.04.2015г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на кодекса приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран по делото.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Силистренски окръжен съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от Е.Б.М. от гр. Дулово срещу ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., при управление на л. а. „БМВ”, модел 325 ТДС, с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, за който автомобил е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № 22115001090504, валидна до 15.04.2016г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2017г., до окончателното изплащане на задълженията.

Постановеното по спора решение № 97/03.11.2017г. по т. д. № 52/2017г. по описа на СОС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице 960 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и сумата 20 000лв., обезщетяваща неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на застрахования автомобил - О.М.О., са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила присъда по НОХД № 273/2016 г. по описа на ОС – гр. Русе.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Безспорно се установява от медицинската документация и от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, което се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло, че в резултат на ПТП на ищеца, който е пътувал на предната дясна седалка на увреждащото МПС, е причинено телесно увреждане: счупване на талусната кост на дясно ходило, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник. На пострадалия е проведено оперативно лечение с костен имплант и метална остеосинтеза. След зарастване на фрактурата са отстранени остеосинтезните средства, но въпреки това на последния консултативен преглед, извършен от специалист, както и към момента /около три години след ПТП/ се констатира контрактура на дясна глезенна става на пострадалия със значително по обем намаление на движенията. Крайният извод на експерта д- р Т.И., изготвил съдебно – медицинската експертиза, е че в настоящия случай, въпреки проведеното адекватно лечение, няма да настъпи пълно възстановяване на функционалната активност на дясната глезенна става на ищеца.

Получената травма от пътния инцидент е причинила временна нетрудоспособност на ищеца, обусловила е съществена промяна в обичайния му начин на живот, ограничила е възможността за свободно придвижване и упражняване на активна спортна дейност. За посочените обстоятелства са разпитани от първоинстанционния съд посочени от ищеца свидетели, чиито показания няма основание да не бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото.

Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента на увреждането, продължителността на лечение, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване движението на дясна глезенна става, обосновават извод за значителни физически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи до края на живота си като последица на увреждането.

Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента на увреждането и претърпените болки и страдания, продължителността на лечение, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване движението на дясна глезенна става, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ/, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт към 2015г, с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000лв.

Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 50 000лв., като се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част е налице съвпадение в крайните правните изводи по съществото на спора, поради което решението на ОС - гр. Силистра следва да се потвърди.

По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на ищеца, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 371.10 лв., представляваща неприсъдена част от съдебно – деловодни разноски за първа инстанция, както и сумата 1000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по договор за правна помощ.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 400 лв. / 4 %/ за първа инстанция и 200 лв. / 2 %/ за въззивна инстанция, както и сумата 312 лв., представляваща платено от бюджета на ВнАпС възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 97/03.11.2017г., постановено по т. д. № 52/2017г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Е.Б.М. ***, срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 121130788, за присъждане на сумата 10 000 лв., представляваща разликата над 40 000лв. до 50 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на Е.Б.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 10 000 лв. / десет хиляди лева/, представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., при управление на л. а. „БМВ”, модел 325 ТДС, с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, за който автомобил е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № 22115001090504, валидна до 15.04.2016г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2017г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 1371.10 лв. /хиляда триста седемдесет и един лев и десет ст./, представляваща съдебно – деловодни разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/03.11.2017г. по т. д. № 52/2017г. по описа на Силистренски окръжен съд, в останалата обжалвана част, с която е уважен предявеният от Е.Б.М. осъдителен иск с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ за присъждане на сумата над 20 000 лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В останалата част решението на ОС – гр. Силистра не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - сумата 400лв. / /четиристотин лева/, и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 512 лв. / петстотин и дванадесет лева/, на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.