Р Е Ш Е Н И Е

133/ 30.04.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  01.04.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА 

 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

            ПЕТЯ ХОРОЗОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 161  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1199/13.12.2014год. постановено по т.д. № 1273/2014год, Варненският окръжен съд е приел за установено, че Н.К.Н., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от И.Г. Д.-М., сумата 1517.67 лв., представляваща главница по договор за кредит от 23.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 24.11.2014 г., сумата 1315.66 лв., договорна лихва за периода 30.01.2011 г. - 24.11.2011 г.,  по издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 19039/2011 г. на ВРС, ХХХІ с., на осн. Чл. 422, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА относно:- главницата за разликата до предявения размер от 30146.34 лв., -договорната лихва, за разликата до предявения размер от 3189.77 лв.:- сумата 1501.92 лв., такса за закъснение за периода 02.06.2011 г. - 24.11.2011 г.: Осъдил е ответника Н.  да заплати сумата 121.60 лв., представляваща разноски по заповедното производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение и сумата 172.65 лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „ОТП Ф.Б.” ЕАД, представлявано от И.Г. Д.-М., чрез процесуален представител, с искане за отмяна на решението в неговите отхвърлителни части и постановено ново, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло. Наведени са оплаквания за неправилност на решение в обжалваните части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Основното оплакване е срещу извода на съда, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че длъжника следва да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост с връчването на призовка за доброволно изпълнение по и.д. № 303/13год. на ЧСИ № 717, като  освен с връчването на тези книжа, длъжника се счита за уведомен за предсрочната изискуемост и с депозираната искова молба.  Излага становище, че фактите относими за настъпване на предсрочната изискуемост, а именно- неплащане на задълженията по договора за банков кредит в предвидения срок  и позоваването на изискуемостта, са настъпили до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, поради което на основание чл.235 ал.5 ГПК е следвало да бъдат зачетени.

С писмен отговор въззиваемият Н.К.Н., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

         В съдебно заседание по съществото на спора, въззивната страна чрез процесуален представител,  поддържа въззивната жалба. В подкрепа на изразеното становище са представени писмени бележки.

         Въззиваемата страна, чрез писмени бележки на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

„ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, , представлявано от И.Г. Д.-М. е предявило искове против Н.К.Н. с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата 30146.34 лв., представляваща главница по договор за кредит от 23.04.2008 г., сумата 3189.77 лв. - договорна лихва за периода 30.01.2011 г. - 24.11.2011 г., сумата 1501.92 лв. - такса за закъснение за периода 02.06.2011 г. - 24.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2011 г. до окончателното й изплащане, по издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 19039/2011 г. на ВРС, ХХХІ с. В исковата молба се излага, че „Банка ДСК” ЕАД с договор от 24.03.2008 г е предоставила на Р.С.Я. кредит в размер на 35000.00 лв.  Ответникът е приел да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията по договора като поръчител. Твърди се, че договорът е станал предсрочно изискуем на 02.06.2011 г., поради неплащане в срока по чл. 19.2 от ОУ. По ч.гр.дело № 19039/2011 г. на ВРС, образувано по заявление на кредитора «Банка ДСК» е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В допълнителната искова молба, по отношение на уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочно изискуемост на дълга, ищецът твърди, че уведомяването няма отношение към съществуването на вземането по основание и размер към момента на настъпване на предсрочната изискуемост, а има значение единствено да уведоми длъжника за упражненото право на банката и да го постави в забава по отношение на предсрочно изискуемия дълг. Според ищеца, понеже искът по чл.422 ГПК се счита предявен от момента на подаване на заявлението, то длъжника би следвало да се счита уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на поканата за доброволно изпълнение.   Излага се също, че по силата на договор за продажба на вземане  от 16.08.2013 г. между банката и настоящия ищец, който към момента на договора за цесия е с правна форма „ОТП Ф.Б.” ЕООД, дружеството е придобило вземането на банката срещу кредитополучателя и поръчителите по договора за кредит, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.  Твърди се, че цесионерът е уведомил титуляра на задължението и поръчителите за замяната на кредитора и размера на дълга. С постъпилото в срок възражение от ответника Н.К.Н. срещу заповедта, ищецът обосновава интерес от предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Н.К.Н., чрез писмени отговори, оспорва исковете и счита същите за неоснователни. Не оспорва обстоятелствата относно сключения договор за кредит, както и своето качество на поръчител. Изразява несъгласие с посочената  с исковата молба дата на предсрочната изискуемост-2.06.2011год., като  твърди изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД за предявяване на иска срещу него. Излага, че според документите, неизпълнението датира от средата на м.12.2010год.  В тази връзка навежда, че след като забавата датира от средата на м. декември 2010 г., по правилата на договора (чл. 19. 2 ОУ), банката би следвало да третира договора като предсрочно изискуем след изтичнане на 90 дни от началната дата на забавата.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.422 ГПК.

Съдът служебно констатира наличието на общите и специални предпоставки за допустимост на исковото производство по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Съдът съобрази следното, относно обжалваните части на решението:

Не е спорно, че на 23.04.2008 г. между “Банка ДСК” ЕАД и Р.С.Я. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 35000 лв. На същата дата за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, между Банката и лицата – Д.И.Д., Н.К.Н. и Т.А.Т., в качеството на поръчители, бил сключен и договор за поръчителство. Съобразно чл.19 ал.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на Банка ДСК ЕАД, на който ищецът обосновава твърдението си за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.  

Представена е отправена от кредитора “Банка ДСК”ЕАД покана за доброволно изпълнение от 03.11.2011 г. Поканата е върната в цялост от адреса на длъжника Р.Я. с отбелязване, че не е потърсена от получателя /стр.30-31/.

По ч.гр.д. № 19039/2011 г. на ВРС, ХХХІ с., в полза на “Банка ДСК” ЕАД е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу  Д.И.Д., Н.К.Н. и Т.А.Т. за сумата 30146.34 лв., представляваща дължима главница, ведно със законната лихва считано от депозиране на заявлението в съда 24.11.2011 г.,  сумата 3189.77 лв., договорна лихва за периода 30.01.2011 г. – 24.11.2011 г., сумата 1501.92 лв., такса закъснение за периода 02.06.2011 г. – 24.11.2011 г. и сумата 1495.14 лв., разноски заповедното производство.

На 16.08.2012 г. е сключен договор за цесия между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Ф.Б.” ЕООД, по силата на който Банката прехвърлила на ищеца вземанията си конкретизирани в Приемо-предавателен протокол към договора. Видно от представения Приемо-предавателен протокол към договор за цесия от 16.08.2011 г., цедирано е и вземането по процесния договор за кредит, сключен с Р.Я..

Видно от представеното писмо от 03.09.2012 г. е, че ответникът е уведомен за сключения договор за цесия и за размера на задължението, като е бил поканен в 14 дневен срок от получаване да заплати задълженията. За установяване на получаването на уведомлението е представена обратна разписка от 28.09.2012 г.

По делото е назначена ССЕ основна и допълнителна, като от заключението се установява, че отпусната сума по процесния договор на кредитополучателя Р.Я. е усвоена чрез заверяване на разплащателна сметка. Установява се още, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК размерът на задължението възлиза на 30146.34 лв. – главница, в това число и 60.00 лв. такса за предсрочна изискуемост, 3189.77 лв., редовна лихва за периода 30.01.2011 г. – 24.11.2011 г. и 1501.92 лв., санкционна лихва за периода 02.06.2011 г. – 24.11.2011 г. Вещото лице посочва, че от страна на кредитополучателя на 14.03.2011 г. по кредита е внесена сума в размер на 476.00 лв., с основание вноска по кредита, с която е покрита вноската с падеж 30.01.2011 г. На 02.06.2011 г., задължението е обявено за предсрочно изискуемо, към която дата непогасени са 4 бр. Вноски – главница и договорна лихва, с падеж 28.02.2011 г., 30.03.2011 г., 30.04.2011 г. и 30.05.2011 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните  изводи:

По основателността на иска, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, съставът приема следното:

Както се изложи, не се оспорва, че на 23.04.2008 г. между “Банка ДСК” ЕАД и Р.С.Я. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 35000 лв.  Не се оспорва, че на същата дата за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, между Банката и ответника Н.К.Н. е бил сключен и договор за поръчителство. Съобразно чл.19 ал.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на Банка ДСК ЕАД, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.  От съдържанието на посочената точка от ОУ е видно, че не е предвидено предсрочната изискуемост на кредита да настъпва автоматично с изтичане на посочения срок.

В тежест на ищеца, като правориемник на кредитора е да докаже наличието на предпоставките, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.  Становището на ищеца е, както се изложи, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с призовката за доброволно изпълнение, или най-късно с исковата молба по чл.422 ГПК, като това обстоятелство е следвало да бъде зачетено от съда на основание чл.235 ал.5 от ГПК. Следователно, не са наведени твърдения и представени доказателства, относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем, преди получаване на ПДИ, поради което  следва да се направи извод, че към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, длъжникът, както и  поръчителите не са уведомени, за обявяването от страна на Банка ДСК ЕАД на отпуснатия кредит за предсрочно изискуем.

 От това безспорно обстоятелство, настоящият съдебен състав прави извод за неоснователност на иска в неговата отхвърлителна част, поради следното: По въпроса до кой момент следва да бъде обявена предсрочната изискуемост на банков кредит, следва да се има в предвид следното:

 По този въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

В сходен казус е постановено и решение по реда на чл.290 ГПК № 139/05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, І т.о., представляващо задължителна съдебна практика.

На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден следният отговор: Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 вр. чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ, не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията /вноските и други акцесорни такива/ с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, които са включени в представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл.422 ГПК, или да инициира ново заповедно производство.

Освен това, решението е постановено при тълкуване на същата клауза от общите условия – т.19.2 с абсолютно идентично съдържание, както посочената в исковата молба, на която банката се позовава за настъпване на предсрочната изискуемост, а именно: „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата му за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта”. С оглед горното, спорът изисква да бъде разрешен по същия начин.

Следователно, след като предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника и поръчителите преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, то вземането на кредитора за целия остатък от кредита не е било изискуемо. Тази неизискуемост на вземането, води до неоснователност на иска по чл.422 ГПК в отхвърлителната част, тъй като той има за предмет, да установи изискуемост и дължимост на оспореното вземане.

По изложените съображения ищецът се легитимира като носител на ликвидно и изискуемо вземане в установените от ВОС размери, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата 1517.67 лв., представляваща главница и сумата 1315.66 лв., представляваща възнаградителна лихва, като за разликата до предявените размери 30146.34 лв., представляваща главница по договор за кредит от 23.04.2008 г., 3189.77 лв. - договорна лихва за периода 30.01.2011 г. - 24.11.2011 г. и за сумата 1501.92 лв. - такса за закъснение за периода 02.06.2011 г. - 24.11.2011 г., искът следва да бъде отхвърлен, като на основание чл.272 ГПК, настоящата инстанция препраща и към изложените съображения в мотивите на окръжния съд, относно присъдените суми. Следва да се отбележи, че решението не е обжалвано в тази част и е влязло в сила.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.

         По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                                                              Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1199 от 13.12.2014год., постановено по т.д.№ 1273/2014 г. по описа на Варненски  окръжен съд-ТО.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                      2.