РЕШЕНИЕ

   № 112

               гр.Варна, 18.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.05.2017 г.  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 161 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД гр.София, срещу решение № 898/06.12.2016 г. по т.д.№ 721/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна-ТО, с което е осъдено да заплати на Д.К.П. ЕГН **********,***, сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди –болки и страдания от ПТП, настъпило на 27.05.2015г. с товарен автомобил „Ивеко“ с ДК №В 55 32 СН, управляван от Д.Х.С., причинил на ищеца като пешеходец счупване на лява подбедрица в долна трета с разместване на фрагменти, ведно със законната лихва от датата на деликта до изплащане на задължението, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.84, ал.3 ЗЗД; сумата 3 875.26 лева, представляваща имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти ведно със законната лихва от датата на исковата молба на 13.05.2016 г. до окончателното изплащане на дълга, сумата 2119.94 лева, представляваща понесени имуществени вреди от разлика в получаваните доходи от труд за времето на временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата молба на 13.05.2016 г. до окончателното изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, чл.51 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и сумата 2000 лева, представляващи сторените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.  Моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, евентуално да бъде намален размера на обезщетението като бъде съобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ведно с присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. С писмено становище моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу претендирания от ищеца адвокатски хонорар като прекомерен.

Въззиваемата страна Д.К.П. не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. В с.з. същият моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Евентуалният ответник – деликвент Д.Х.С. е подал писмен отговор, с който счита, че, след като съдът е уважил прекия иск срещу застрахователя и не се е произнесъл по иска спрямо него, настоящата инстанция също не следва да се произнася по този иск. Поддържа същото в с.з. чрез процесуалния си представител, като моли за присъждане на съдебните разноски по делото.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивникът е обжалвал решението изцяло, а при евентуалност - отчасти, без да посочва в каква според него част. Поради тази причина, доколкото при евентуална отмяна на решението изцяло, се възстановява висящността на евентуалния иск на пострадалия срещу деликвента, съдът е вписал последния в списъка на лицата за призоваване и му е предоставил право на отговор.

Оплакването за неправилност на решението изцяло не е аргументирано по никакъв начин. Доколкото със задължително за гражданския съд решение по чл.78а-НК №606/24.03.2016 г. по НАХД №1224/2016 г. на ВРС вторият ответник е бил признат за виновен и му е наложена административно наказание - глоба за станалото на 27.05.2015 г. ПТП, при което управляваният от него товарен автомобил е блъснал на пешеходна пътека преминаващия като пешеходец ищец и му е причинил при удара средна телесна повреда – счупване на лява подбедрица /тибия и фибула/, обуславяща трайно затруднение на движението на долния му ляв крайник за повече от 6 месеца и предвид сключената за автомобила застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие – 19.05.2015 г. – 18.05.2016 г., искът по чл. 226-КЗ/отм./срещу застрахователя се явява основателен и следва да се уважи.

Оплакването в жалбата за необсъдени обстоятелства по делото – че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при усложнена пътна обстановка и при ограничена видимост на водача е неоснователно. Тези факти не могат да доведат до отпадане отговорността на водача на МПС, като вината му за произшествието е призната с влязло в сила решение на наказателния съд, а така също до намаляване на отговорността му, респективно на тази на застрахователя, тъй като са извън поведението на пострадалия и не доказват съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Със заключението на СТЕ се установява категорично, че водачът е блъснал преминаващия пешеходец, тъй като изобщо не го е възприел, като е бил длъжен да намали скоростта или да спре автомобила с приближаването на пешеходна пътека, тип „Зебра“, обозначена и с пътна табела.

Макар че в жалбата се съдържа оплакване за съпричиняване на ПТП от пострадалия, то е напълно неконкретно и бланкетно, предвид което не може да се обсъжда, а и направените възражения в отговора на исковата молба от застрахователя не се доказват по делото.

Оплакването в жалбата за присъден завишен размер на обезщетението е неоснователно. Доколкото то не визира изрично имуществените вреди, следва да се приеме, че се отнася до репарираните неимуществени вреди. Предвид телесните увреждания на ищеца – множество счупвания на подбедрицата с открита фрактура и претърпените в причинна връзка с тях продължителни и интензивни болки и страдания, като е претърпял операция за фиксиране на коста на левия крак, бил е на легло два месеца до края на м.юли 2015 г. и обездвижен в продължение на девет месеца до 22.03.2016 г., като се е наложило пълното му обслужване от близките у дома и дълго време е бил с фиксатор на крака и помощен ботуш и е ходел с патерици и бастун, има остатъчно ограничение на лявата глезенна става, предстои му операция за отстраняване на метала, съединяващ счупването на малкия пищял, изживял е физическа и психическа травма,съпроводена със силна уплаха и тревожност, установено със заключението на СМЕ и от показанията на свидетелите Душев и Костадинова, исканото обезщетение за неимуществени вреди от 26000 лв е в адекватен и справедлив, а не в завишен, размер. Предвид това искът следва да се уважи изцяло, както и за доказаните имуществени вреди, претърпени от ищеца в причинна връзка с произшествието.

Обжалваното решение при това положение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на пострадалия въззиваем се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващ адвокатски хонорар-1500 лв, който е в минимален размер и не е прекомерен. На ответника-деликвент не се  присъждат разноски, тъй като в представения на л.24 договор за правна помощ няма изявление на страните, че договореното възнаграждение е платено в брой, а само е уговорен начин на плащане в брой.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 898/06.12.2016 г. по т.д.№ 721/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна-ТО.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД гр.София, ЕИК 121265177, да заплати на Д.К.П., ЕГН **********, с адрес-***, сумата 1500 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.