О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №198

 

22.03.2019г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова в. ч. т. д. № 161

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на М.Й.Т., представлявани от адв. В. Ж. от САК, срещу определение № 322/25.01.2019г., постановено по т. д. № 1706/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за освобождаване й от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по същото дело решение № 721/03.11.2017г., основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че преценката на първоинстанционния съд относно предпоставките за освобождаване от държавна такса не са направена само въз основа на доходите и имущественото състояние на молителката, а са съобразени и тези на нейния съпруг, който няма задължение за заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ Юробанк България“ АД представя отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят М.Й.Т., която са с процесуалното качество на ответник в първоинстанционното производство, е сезирала ВОС с молба от 28.12.2017г. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 33690/30.11.2017г.

С определение № 656/19.02.18г. молбата е била оставена без уважение. Определението на ВОС е потвърдено с определение № 271/23.04.18г. по в. ч. т. д. № 228/18г. по описа на ВнАпС, а последното не е допуснато до касационно обжалване от ВКС, съгласно определение № 544/09.10.2018г. по ч. т. д. №1929/2018г., ТК, ІІ т. о. Срещу определението на ВКС е била подадена частна жалба вх. № 8998/17.10.2018г., която е била върната като недопустима с разпореждане № 642/27.11.2018г. по ч. т. д. № 1929/2018г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.

След връщането на делото в първоинстанционния Варненски окръжен съд, М.Й.Т. отново е подала молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 33690/30.11.2017г. В молбата и приложената към нея декларация се твърдят следните нови обстоятелства: молителката нямала доходи; ДЗЗД М. Д. нямало печалба за 2018г., докато за 2017г. било на печалба от 96.96 лв., съпругът на молителката получавал доходи от трудови договори. Твърди се и недобро здравословно състояние на молителката, като се представя епикриза от м.06.2017г.

От приобщените по делото декларации и писмени доказателства за молителката и нейния съпруг, които са в трудоспособна възраст / съответно 46г. и 42 г./, се установява, че единствената съществена промяна в обстоятелствата, релевантни за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, в сравнение с тези, преценявани от съдилищата в предходното производство за освобождаване от заплащането на същата държавна такса, е сключването на два трудови договора от съпруга на молителката и реализирането на доходи от тези трудови правоотношения в размер на 1 235 лв. месечно. Не се установява промяна относно притежаваните от семейството недвижими имоти, посочени в предходната декларация / ипотекирано жилище в гр. Варна и дворно място в с. Долище/. Доколкото заявената от молителката годишна печалба от дейност на гражданско дружество / ДЗЗД М. Д./ за 2017г. е за сумата от 96.96 лв., то сочената липса на печалба за 2018г. не е съществено обстоятелство, което да повлияе върху преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК. Позоваването на епикриза от м. 06.2017г. изключва извод, че документът удостоверява новонастъпило обстоятелство във връзка със здравословното състояние на молителката , което не е могло да бъде съобразено при предходното произнасяне на съдилищата по искането за освобождаване от държавна такса, тъй като предходното производство по чл. 83, ал. 2 ГПК е образувано по молба от 28.12.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че преценката на съда относно предпоставките за освобождаване от държавна такса следва да бъдат направени само въз основа на нейните доходи и имуществено състояние в качеството й на лице, което дължи държавна такса, но не и тези на нейния съпруг. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Право на съпрузите в едно семейство е да вземат решение за това само единият от тях да реализира доходи от трудови и други правоотношения, а другият да полага грижи за семейството и домакинството, без да е ангажиран с друга трудова дейност. Като правило финансовото и имущественото състояние на всички членове на едно семейство е предмет на преценка при прилагане на всички закони със социална функция.

Съвкупната преценка на изследваните обстоятелства от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на задължението за държавна такса, не позволяват да се направи обоснован извод, че са настъпили такива промени в обстоятелствата в периода от произнасяне по предходната молба за освобождаване от държавна такса, в резултат на които е отпаднала възможността молителката да заплати държавна такса по инициираното с жалба въззивно производство. Установява се по – добро финансово състояние на лицето и неговото семейство в сравнение с това съгласно представените документи в предходното производство. Следователно не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото в хипотезата на промяна в обстоятелствата, при която е единствено допустимо преразглеждането на въпроса, предвид скоро приключилото предходно производство на същото основание.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 322/25.01.2019г., постановено по т. д. № 1706/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.