Р Е Ш Е Н И Е

 

128

               гр. Варна, 30.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН П.

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 163 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от С.Х. против решение № 1066/25.11.2013г. по т.д. № 162/13г. на ВОС в частта, с която е прието за установено, че въззивникът, като авалист дължи на „Ю. Б.” АД сумата 25 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 28.02.2006г. от „Ф. и К.” АД в полза на „И Е. Д. П. Б.” /Л./ и джиросана в полза на „Ю. и Еф Джи Б.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5929 от 13.05.2011г. по ч.гр.дело № 8418/11г. по описа на ПРС.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евент. за неправилност на обжалваното решение на ВОС. Искът е предявен след изтичане на  срока по чл.415,ал.1 ГПК. Незаконосъобразен е изводът на ВОС за редовното джиросване на записа на заповед, предвид липсата на представителна власт за лицето, посочено като представител на джиранта и липсата на доказано правоприемство. С подписването на анекса е налице отказ от страна на банката от даденото обезпечение чрез запис на заповед и нейното авалиране от физическо лице. Пропуснат е срокът по чл.147,ал.1ЗЗД, а липсва съгласие на въззивника по чл.147,ал.2 ЗЗД. Процесното вземане е прието от синдика и включено в списъка по чл.688,ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на главния длъжник- „Ф. и Ко”АД.  Моли за обезсилване на обжалваното решение на ВОС, в условията на евентуалност – за отмяна и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Претендират се разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна „Ю. Б.” АД оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

   В исковата молба „Ю. и Е. Д. Б.” АД твърди, че на 28.02.2006г. „Ф. и Ко” АД е издало запис на заповед, с който се е задължило да заплати на „И Е.Д. П. Б.” Л. сумата от 950 000 евро, ведно с начислени върху тази сума лихви,  без разноски и без протест, платима при предявяване в срок до 28.03.2011г. Поемателят е джиросал на ищеца с джиро от 11.02.2011г. правата по записа на заповед. Записът на заповед е авалиран от няколко лица, сред които и С.П.Х.. Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалистите чрез получени от тях нотариални покани. Не е последвало плащане. Записът на заповед е издаден да обезпечи каузално правоотношение между издателя „Ф. и К.” АД и поемателя „И Е.Д. П. Б.” Л. по договор за банков кредит от 28.02.2006г. С договор за прехвърляне на вземанията „Ю. и Е. Д. П. Б.” Л./с предишно наименование „И Е. Д.П.Б.” Л./ му е прехвърлило вземанията си срещу длъжника „Ф. и К.” АД, произтичащи от договор за банков кредит от 28.02.2006г. и анекси към него, ведно с привилегиите и обезпеченията, учредени в полза на „Ю. И Е.Д. П. Б.” Л.. След прехвърляне на вземанията между него и „Ф. и Ко” АД е сключено споразумение към договора за банков кредит. Налице е неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по каузалното правоотношение. По реда на чл.417 ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за дължимите суми по договора за кредит. Образувано е изпълнително дело, не е платено по него и по-късно същото е прекратено по молба на взискателя, тъй като срещу осъдения главен длъжник е открито производство по несъстоятелност. След предявяване на записа на заповед няма извършено плащане на дължимите по него суми от издателя и авалистите. Поради което срещу тях въз основа на записа на заповед се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 8418/11г. за част от дължимата главница.

    Първоначално исковата молба по чл.422 ГПК по т.д. № 836/11г. на ПОС е подадена срещу издателя  „Ф. и К.” АД и авалистите В. С. , С.Х. и С.С., като след оттегляне на иска срещу някои от тях ,производството е продължило по т.д. № 162/13г. на ВОС само срещу Х. и С..В частта срещу ответника С.С. решението на ВОС не се обжалва и не е предмет на настоящето въззивно производство.

Ответникът С.Х. оспорва допустимостта и основателността на иска. Не възразява, че е подписал за авалист процесния запис на заповед, както и че той обезпечава сочения от ищеца договор за банков кредит. Прави възражение срещу редовното предявяване на записа на заповед, тъй като същият е предявен чрез лица, които нямат представителни функции, както по отношение на дружеството- поемател по записа на заповед, така и дружеството, в чиято полза той е джиросан. Оспорва редовността на джирата и редовното връчване на нотариалната покана. Твърди, че издателят на записа на заповед е в производство по несъстоятелност и вземането на банката срещу него е прието в производството по несъстоятелност. Прави възражение,че по договора за банков кредит е  уговорено издаването на запис на заповед като обезпечение,вкл. и чрез авалирането му от собствениците физически лица на дружеството-длъжник. Х. е продал акциите си на другите двама акционери на 29.04.2009г. и е освободен като член на СД на дружеството. Поради което твърди, че не следва да обезпечава задълженията на компанията, включително и по отношение на подписания запис на заповед от 28.02.2006г. Сочи, че с подписването на анекс № 1 от 29.09.2009г. е променен както срокът на договора, така и видът и размера на дадените обезпечения, поради което и твърди че не следва да носи отговорност за задължения извън договорените при първоначалното подписване на договора за банков кредит. Твърди, че с анекса първоначално договореният срок до 60 месеца е бил продължен, като анексът не е бил доведен до знанието му и не е подписан от него. На осн.чл.147,ал.2 от ЗЗД продължението на срока дадено от кредитора на длъжника няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласие за това. Задължението му като поръчител по ценната книга се е погасило, тъй като кредиторът не е предявил иск против главния длъжник-издател в течение на шест месеца след падежа на главното задължение.

Не всички възражения по писмения отговор са наведени и с въззивната жалба.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно осн. чл.422 ГПК. Същият е допустим. От справка по ч.гр.д. № 8418/11г. на ПРС се установява, че съобщението до кредитора за постъпило на 12.10.2011г. възражение от длъжника С.Х. /л.52 по делото на ПРС/ е връчено на 14.11.2011г. Следователно срокът изтича на 14.12.2011г. Видно от делото на ПОС искът срещу Х. е заведен на 04.11.2011 / пощенска разписка л.2 по делото на ПОС/. Самият длъжник е депозирал едва на 03.11.2011г. пред ПРС доказателства за връчена му на 07.10.2011г. от ЧСИ заповед за незабавно изпълнение.

Установява се, че „Ф. и К.” АД е издало на 28.06.2006г. запис на заповед с падеж на предявяване в срок до 28.03.2011г. за сумата 950 000 евро в полза „И Е.Д.П.Б.” /Л./. Записът на заповед е авалиран от три физически лица, сред които и ответникът С.П.Х.. Записът на заповед е прехвърлен на 11.02.2011г чрез джиро, обективирано на гърба на ценната книга от „Ю. и Е.Д. П. Б.” Л., с предишно наименование „И Е.Д.П.Б.” /Л./ на ищеца – „Ю. и Е. Д. Б.” АД,гр.София.

Записът на заповед съдържа необходимите реквизити по чл.535 от ТЗ. Не се оспорва от въззивника редовността му от външна страна  досежно издаването му от „Ф. и К.” АД  и авалирането му от самия Х..

Не се спори и , че процесният запис на заповед обезпечава задължението на издателя му по договор за банков кредит с кредитор „И Е.Д.П.Б.” /Л./ за връщане на получен банков кредит в размер на 950 000 евро.

Въззивната инстанция не споделя доводите на въззивника против редовността на джирото. Джирото е написано на обратна страна на менителницата, с което изискването на чл.468, ал.1, предл.1 от ТЗ е спазено. Джирото е подписано от две лица с посочени имена от името на „Ю. И Е.Д.П.Б.” Л., с предишно наименование на джиранта „И Е.Д. П.Б.” /Л./. Правоприемството се установява от извлечение от Търговския и фирмен регистър на  Л. от 14.10.2010г., заверено с апостил,съгласуван устав и извлечение от търговския регистър на Л. към 19.05.2006г.

В преклузивните затова срокове с допълнителната искова молба ищецът е приложил писмени доказателства- списък на лицата с право на подпис за „ Ю. И Е.Д. П.Б.” Л., сред които са и имената на Т. С. – подпис клас А / л.45 по делото на ВОС/ и на Н. К.- подпис клас В / л.47 по делото на ВОС/. Същите две лица се сочат от записа на заповед за представляващи джиранта „Ю. И Е.Д.П.Б.” Л., и подписали за него джирото.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че записът на заповед не му е надлежно предявен .Записът на заповед е издаден с падеж на предявяване в срок до 28.03.2011г. Видно от представени нотариални покани ценната книга е предявена за плащане на издателя „Ф. и Ко” АД със седалище гр.Пловдив на 24.02.2011г. чрез връчване на нотариалната покана на представляващия дружеството. До въззивника Х. нотариалната покана е връчена на съпругата му на 21.02.2011г. Поради изложеното по-горе записът на заповед е предявен от джиратаря, чиито права произтичат от редовно извършено джиро.

Лицата подписали нотариалната покана Д. – С. и М. се легитимират с нотариално заверено пълномощно на подписите от 24.11.2010г. Връчването на нотариална покана за плащане по записа на заповед на задължените по него лица е допустим начин за предявяване на ценната книга. В този смисъл сред дадените на горепосочените лица права е и правото да подписват и да представят за заверка нотариални покани, по представени от Банката кредити. Налице е и последващо изрично потвърждаване на действията по предявяване на записа на заповед за плащане.

По относителните възражения във връзка с каузалното правоотношение:

Не се спори, а и предвид нормата на чл.484,ал.3 ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. И правната доктрина, и съдебната практика приемат, че задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Израз на този основен принцип е невъзможността авалистът да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията , които би могъл да му противопостави самия хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / с изкл. възражението за липса на форма по чл.485 , ал.2 ТЗ/, така и неговите лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. По арг. от чл.465 и чл.473,ал.2 ТЗ авалистът не може да противопостави на приносителя /в случая джиратаря/ възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителя е бил недобросъвестен при получаване на записа на заповед.Последното изключение не се твърди и не се доказва. Следователно останалите възражения ,касаещи клаузи по договора за банков кредит не могат да се разглеждат.

Възражението за погасяване на задължението на въззивника като поръчител на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД е неоснователно. Въззивникът не се легитимира като поръчител по договор за поръчителство, който да е сключен като лично обезпечение на процесния договор за банков кредит. Разпоредбите на чл.146 ал.3 от ЗЗД, чл.147 от ЗЗД и чл.148 от ЗЗД не намират приложение при менителничното поръчителство.

От приемане на вземането на ищеца спрямо главния длъжник в производството по несъстоятелност не могат да се правят доводи.Издателят и авалиста са солидарно отговорни по отношение на поемателя, респ. джиратаря по записа на заповед.Не се твърди ищецът да е получил плащане от издателя, в който само случай,банката не би могла да търси плащане и от солидарния длъжник-авалиста.

Поради гореизложеното искът по чл.422 ГПК срещу авалиста С.Х. е основателен и обжалваното решение в тази част следва да се потвърди.

Не е направено искане пред въззивна инстанция за присъждане на разноски от въззиваемата страна.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1066/25.11.2013г. по т.д. № 162/13г. на ВОС в частта, с която е прието за установено, че С.П.Х. ***, ЕГН **********, като авалист дължи на „Ю. Б.” АД със седалище гр.София, ЕИК 000694749 сумата 25 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 28.02.2006г. от „Ф. и Ко” АД в полза на И Е.Д. П. Б../ и джиросана в полза на „Ю. и Е.Д. Б.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението и направените в заповедното производство разноски в размер на сумата 2 104,67 лв., всички суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5929 от 13.05.2011г. по ч.гр.дело № 8418/11г. по описа на РС – гр.Пловдив, гражданско отделение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: