Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

129/гр. Варна, 20.05.2016 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА         

                                                                             ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№163/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано е по жалба на „Кабакум инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 148093780, със седалище гр.Варна срещу решение №22/11.01.2016 г., постановено по т.д.№585/2015 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на Г.А., гражданин на Норвегия, сумата от 57 673.60 евро,  получена на отпаднало основание след разваляне на предварителен договор между страните от 04.06.2007 г., на основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от  15 034.89 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 13.02.2012 г. до 01.09.2014 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.                                                                                          Във въззивната жалбата се навеждат доводи  за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Излага се, че между страните никога не е съществувало облигационно отношение по предварителен договор за продажба, тъй като същият е сключен от лице без представителна власт, като не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което отхвърли предявените искове.                        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г.А., гражданин на Норвегия в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:           

Пред ВОС са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Г.А., гражданин на Норвегия срещу „Кабакум инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 148093780, със седалище гр.Варна, за заплащане на сумата от 57 673.60 евро, претендирана като получена на отпаднало основание след разваляне на предварителен договор за строителство и покупко-продажба от 04.06.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 15 034.89 евро, претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 13.02.2012 г. до подаване на исковата молба.                                        В исковата молба се излага, че на 04.06.2007 г. между страните по делото е сключен предварителен договор за строителство и покупко-продажба на апартамент № 44, бл.1, ет.10, находящ се в гр.Варна, кв. „Чайка”, комплекс „Кабакум Бийч Резидънс и Спа” и подземно паркомясто № 41, при договорена продажна цена в размер на 203 912 евро, платима на вноски, след завършване на определени етапи от строителството. Твърди, че при сключване на договора, продавачът „Кабакум инвестмънт“ ЕООД е бил представляван от пълномощника си „Риалто Риъл Дивелъпмънт“ ЛТД, дружество регистрирано в ТР на Англия, по чиято банкова сметка ***лжимите на продавача суми.     Твърди, че е заплатил в срок дължимите по договора депозит, първа вноска за апартамент и паркомясто и втора вноска за апартамент в общ размер на сумата 128 042.80 евро, след което е преустановил плащанията и не е платил в уговорените срокове втората вноска за паркомястото и последната вноска за двата имота. Излага, че с електронно съобщение, получено от него на 15.02.2011 г., продавачът го е уведомил, че разваля предварителния договор. Ищецът не оспорва, че в разултат на развалянето, за продавача е възникнало правото да задържи сумата по чл.2.1, определена като задатък, а именно първата вноска в размер на 70 369 евро, но е следвало да възстанови останалите платени от купувача суми в общ размер на 57 673.60 евро, представляващи депозит и втора вноска за апартамент. Излага, че с нотариална покана, връчена на адреса на управление и получена от надлежно упълномощено лице на 13.02.2012 г., ответникът е поканен да върне дължимите на отпаднало основание суми. Позовава се на хипотезата на чл.301 от ТЗ, поради липсата на описаното в договора пълномощно, като твърди, че продавачът още при сключване на договора и през цялото му дейсвтие е знаел възникналото правоотношение, а като най-късен момент на узнаване сочи получаването на нотариалната покана и след което не е било налице изрично противопоставяне. В отношение на евентуалност, ако се приеме че договорът не е развален по негова вина, прави изявление за разваляне по смисъла на чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради невъзможност за изпълнение, с оглед обстоятелството, че имотите са прехвърлени на трето лице.                                                    Ответникът е подал писмен отговор, в който прави възражение за недопустимост на исковете, тъй като не е страна по процесния договор. Твърди, че договорът е подписан от третото лице „Риалто Риъл Естейтс Дивелъпмънт” ЛТД, което никога не е било упълномощавано да действа от името на ответника. Оспорва приложението на чл.301 от ТЗ, тъй като  пълномощното на лицето получило нотариалната покана - В.Д. е било оттеглено в същия ден 13.02.2012 г. Твърди, че съобразно уговореното в  чл.2.3 от договора, в резултат на разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на купувача, има право да задължи цялата сума, платена до момента на прекратяване на договора, а не само първата вноска.      Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                       Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.    Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                                                         От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.06.2007 г. между въззиваемия Г.А., в качеството му на купувач и въззивника "КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, със седалище гр.Варна, в качеството му на продавач е сключен предварителен договор за строителство и покупко - продажба на невижим имот, представляващ апартамент № 44, в блок 1, етаж 10, находящ се в предстояща за изграждане жилищна сграда в гр.Варна, кв.“Чайка”, в урегулиран поземлен имот № 255 по плана на кв.“Чайка”, със застроена площ 73.72 кв.м., външни тераси с размер 14.84 кв.м. и  общи части – 15.01 кв.м., както и подземно паркомясто № 41 със застроена площ 12.61 кв.м., при уговорена продажна цена от 203 912 евро, платима както следва: депозит от 1000 евро - до три работни дни след сключването на договора; първа вноска 35 % от 70 369 евро  - до 21 дни от получаването на договора; втора вноска 30% от 61 174 евро - до 30 работни дни след завършване на покривната конструкция и подписване на Акт – образец и трета вноска 35 % от 71 369 евро - до 30 работни дни след получаване на писмено уведомление от продавача, удостоверяващо, че е Протокол 15 е издаден и подписан от участниците в строителството и компетентните органи.

В договора е посочено, че продавачът се представлява от „РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, като няма спор, че същото е учредено съгласно законите на Англия, регистрирано под № 05810649 в Търговския регистър на Англия. Съгласно чл.2.4. от дговора, уговорените суми е следвало да се превеждат по банков път  по посочена банова сметка с титуляр РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, със седалище Лондон, рег.N 05810649. От представените фактури и платежни нареждание се установява, че в изпълнение на договора, купувачът е заплатил на продавача по посочената в договора банкова сметка ***.80 евро, от които 1000 евро депозит,  първа вноска за апартамента в размер на 65 119.20 евро, първа вноска за паркомястото в размер на 5 250 евро и втора вноска за апартамента в размер на 56 673.60 евро.                         С електронно писмо от 11.12.2009 г., въззиваемият е уведомен от РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, че строежът е пред приключване, като за сградата е издаден Акт образец 15, който е приложен към писмото и е поканен да извърши дължимото по договора плащане в срок до 11.01.2010 г.  С ново електронно писмо от 30.04.2010 г., на въззивника е бил даден нов срок до 10.05.2010 г. да заплати останалата част от дължимите вноски, с предупреждение че при неизпълнение, договорът ще се счита за развален.

Тъй като плащане не е извършено, с електроно писмо от 15.02.2011 г., РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД е уведомил въззиваемия, че договорът е развален.

От представеното като доказателство електронно писмо, изпратено от И.М., в качеството й на управител на „ПАРТ.БГ“ ЕООД, което е имало сключен договор за управление и поддръжка на сградата, в която се е намирал апартамента предмет на договора се установява, че въззиваемият е бил уведомяван за етапите на строителство, състоянието на сградата и др.

С нотариална покана, peг.N 284, том I, №5 на нотариус Тодор Велев, изпратена до адреса на управление на въззивното дружество и надлежно връчена на 13.02.2012 г., чрез лицето В.Д. Димитров в качеството му на пълномощник „КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, упълномощен от управителя В.Н., въззиваемият е поканил въззивното дружество да върне остатъка от платената по договора сума, в размер на 57 673.60 евро, след задържане на уговорения задатък.              Спори се относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 от ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца - продавач със сключената без представителна власт сделка, предвид липсата на посоченото в договора от 04.07.2007 г. пълномощно.               Прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 от ТЗ е обусловено от извършването на действия от лице от името на търговец без представителна власт, узнаването на действията от търговеца и непротивопоставянето му веднага след узнаването. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката.                     Безспорно по делото не са налице доказателства, че към момента на подписване на договора за строителство и покупко – продажба от 04.07.2007 г.,  РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД е бил пълномощник на въззивника „КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, което обуславя извода за наличието на първия от елементите на фактическия състав на чл.301 от ТЗ.         От показанията на свид.И.М., ценени от суда като непосредствени и незаинтересовани се установява, че през периода 2010 г. – 2012 г., Маврова е била управител на „Парт.БГ” ЕООД, което е имало сключен договор поддръжка и управление на сградата, в която се е намирал апартамента предмет на договора от 04.06.2007 г., като във връзка с изпълнение на задълженията по договора за поддръжка, свидетелката е изпращала на собствениците съобщения, информация и договори за управлението на сградата. Свидетелката сочи, че лично е изпратила представения като доказателство е-mail от 09.10.2010 г. в скрито копие до въззиваемия, като данните за неговия адрес е получила от собственика на имота към него момент, а именно „Кабакум инвестмънт“ ЕООД. След като данните за въззиваемия А., за да бъде той включен в лицата, до които са изпращани съобщения от поддържащото комплекса дружество, са предоставени от собственика на имота - „Кабакум инвестмънт“ ЕООД, то следва да се приеме, че последният е знаел за наличието на сключен от негово име предварителен договор за продажба на апартамент N 44.

Наред с това, изпратената от въззиваемия на адреса на управление на "КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД нотариална покана от 06.02.2012., за връщане на получените на отпаднало основание суми е надлежно връчена на лицето  В.Д., който към момента на връчването – 13.02.2012 г., се е легитимирал с пълномощно със срок на действие до 31.12.2014 г., подписано от управителя на въззивното дружество, с което същият е бил упълномощен да представлява дружеството, включително с  правото да извършва всякакви правни и фактически действия, в това число правото и получава или внася и представя всякакви официални и частни книжа и документи.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение, че към момента на получаване на поканата, лицето В.Д., не е бил представител на на "КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, тъй като пълномощното е било оттеглено. Видно от представените с отговора доказателства, оттеглянето е било извършено в деня на получаване на  поканата, поради което по смисъла на чл.41, ал.2 от ЗЗД, то не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, които не са били надлежно уведомени за него. В  случая, по делото не са ангажирани доказателства, че въззиваемият от една страна е знаел за оттеглянето на пълномощията, което да го прави недобросъвестен, а от друга страна видно от нотариалното удостоверяване на връчването й, имащо характер на официален удостоверителен документ, В.Д. се е легитимирал като пълномощник на въззивника, в резултат на което поканата му е била връчена от нотариуса.  Обстоятелството, че действията по оттегляне на пълномощното са предриети именно в деня на връчване на нотариалната покана - 13.02.2012 г., следва да обосноват извода, че и представляващия дружеството на същата дата е узнал за поканата, в която изчерпателно са посочени основанието на което се претендира връщане на суми, техния размер, така и че вноските са платени по сметка на посоченото в договора трето лице, а именно РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, пълномощник на „КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД в сключения предварителен договор от 04.06.2007 г.

Ето защо съдът намира, че въззивникът още по време на действие на договора, а най-късно с получаване на поканата е знаел за наличието на сключен договор между него и въззиваемия от 04.06.2007 г., както и уговорената цена е платена в негова полза, но по сметка на трето лице, като непосредствено след узнаването, не е извършил каквито и да е действия, с които да се противопостави на съществуването на такъв договор, респективно на обстоятелството, че цената по него е платена на посоченото в договора трето лице.

Наличието на облигационно отношение между страните, се установява и от съществуващите между въззивника „Кабакум инвестмънт“ ЕООД и третото лице РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД заемни отношения, даващи право на РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, да получава сумите по сключени от него, но за сметка на въззивника предварителни договори за покупко-продажба.                 В тази връзка, от заключението на вещото лице, по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че „Кабакум инвестмънт“ ЕООД е ползвал заемни средства от РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД,  отчитани по счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни заеми във валута“, които според обясненията на вещото лице, с оглед дейността на дружеството, са били използвани за строителството на обекта, в който е бил и апартамента, предмет на предварителния договор.                                                  Според заключението, което съответства на представената справка по лице от Служба по вписванията (стр.115 от т.д.1563/2014 г. на ВОС), имотът предмет на процесния договор - апартамент N 44 е бил продаден от „Кабакум инвестмънт“ ЕООД на Жан – Клод Вире на 05.04.2011 г., като сумата по договора за продажба е била платена преди сключването му, именно на РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, т.е. сумата за продажбата и в този случай реално е получена от РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД, а не от „Кабакум инвестмънт” ЕООД, с оглед на което е бил намален размера на задължението по договора за заем, сключен между „Кабакум инвестмънт“ ЕООД, в качеството му на заемодател и РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД. В този смисъл е и заключението на вещото лице, според което за апартамент N 44, бл.1, ет.10 е извършено прихващане на вземане на въззивника от  Жан – Клод Вире срещу погасяване на задължение към РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД.    С оглед на гореизложеното, съдът намира че е налице и втория елемент на фактическия състав на чл.301 от ТЗ.                                   След като въззивникът „Кабакум инвестмънт“ ЕООД, не се е противопоставил веднага след узнаването, а е направил това едва на 20.10.2014 г. с отговора на исковата молба, съдът намира, че дружеството е потвърдило извършените от РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛТД действия, а именно подписването на процесния предварителен договор за строителство и покупко-продажба от 04.06.2007 г., съгласно чл. 301 ТЗ.                      Съобразно разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Няма спор, че в процесния случай въззиваемият е платил сумата от 128 042.80 евро, по посочената в договора банкова сметка ***.                                    По силата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Длъжникът следва да е със съзнание, че изпълнява на кредитора като е положил дължимата грижа и от всички факти по изпълнението може да се направи извод, че подвеждането му е резултат на обективни условия.

Разпоредбата на закона урежда, от една страна, хипотеза на плащане на привиден кредитор, но от друга страна и плащане в отклонение от правилата, че задължението следва да се изпълни точно на кредитора по правоотношението. При изпълнението настъпва удовлетворението на кредитора, като с плащането дължимата по договора парична престация води до увеличаване на патримониума му.                         В случая с оглед установените заемни отношения между лицето получило плащанията по договора и въззивника, безспорно позволява на  кредитора да се ползва от изпълнението, поради което същото има погасителен ефект, тъй като длъжникът се е съобразил с клаузите на договора.

Съобразно разпоредбата на чл.2.3 от договора, ако купувачът не заплати или заплати със закъснение някоя от вноските по чл.2.1 от договора, продавачът има правото да развали договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение. Именно поради неплащане на част от втората вноска по договора, в размер на 4500 евро, както и на последната вноска в размер на 71 369 евро в уговорените в договора срокове, с изпратеното на 15.02.2011 г. електронно съобщение, договорът между страните е бил развален.                                     С оглед разваляне на договора по вина на купувача, за продавача "КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, е възникнало правото да задържи определена ч чл.2.1. като задатък - първа вноска, размер на 70 369 евро, като остатъкът от  57 673.60 евро, с оглед отпадане на основанието, подлежи на връщане на купувача.                                    Тъй като до приключване на устните състезания, не са ангажирани доказателства за връщане на горепосочената сума, платена в полза на въззивника, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се явява основателен.              Макар с разваляне на договора да отпада основанието, за получаване на част от авансово платената сума, то предвид липсата на определен ден за връщането й, за изпадане на длъжника в забава, с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД е необходимо, той да бъде поканен от кредитора. В случая, въззивникът е изпаднал в забава от датата, на която е поканен заплати сумата, а именно 13.02.2012 г., като с оглед установенния от вещото лице размер на законната лихва и предвид диспозитивното начало в процеса, искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен до размера от  15034.89 евро.                                     С оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което решението следва да бъде потвърдено.                                                           Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3174.40 евро, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, изготвен и депозиран е обстоятелствен отговор на въззивната жалба, пълномощникът се е явил в съдебно заседание, поради което заплатено адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава с около 1500 лева минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, не е прекомерно.                                 С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 3174.40 евро.  Предвид разпоредбата на чл.78 вр. чл.92а от ГПК, разноски за явяване на адвокат не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №22/11.01.2016 г., постановено по т.д.№585/2015 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „Кабакум инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 148093780, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ 38, представлявано от управителя В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Г.А., гражданин на Норвегия, роден на *** г., със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, сумата от 3174.40 (три хиляди сто седемдесет и четири) евро, представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: