Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

№  178/02.08.2017 година                           град Варна

 

В       И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   двадесет и осми юни                                             година 2017

в открито  заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                    Н.Дамянова

при секретар : Д.Чипева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 163 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Каданс“ ЕООД, ЕИК 103760753, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. Бриз -1 № 869, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя К А Нпротив решение № 80/27.01.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1707/2014г., с което дружеството е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „Кремък” ЕООД, ЕИК 831404223 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, Новозагорско шосе № 6, представлявано от Х С А, сумата от 49 066,44лв., представляваща заплатена цена по договор за покупко-продажба на яхта марка «Каданс», модел 18, с корпус сериен №ХХХХХХХХХХХХХи двигател сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона, вписана в регистъра в „Морска Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег. № ХХ - ХХХХ, със собственик „Кремък” ЕООД, за което е издадено свидетелство № 21-6647-12/15.08.2012г., подлежаща на връщане поради погиването на вещта, дължащо се на скритите й недостатъци, на основание чл.196 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба - 29.09.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата от  8 219лв. разноски за първата инстанция, на основание чл.78 от ГПК. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му въз основа на необосновани изводи по относимите към исковата претенция факти, при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, моли съда да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да остави без уважение предявените пред първоинстанционния съд главен и евентуални искове, като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените пред двете инстанции съдебни разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Производството по делото е образувано по предявени от „Кремък“ ЕООД, гр.Стара Загора против „Каданс“ ЕООД, гр.Варна в условията на евентуалност искове с правно основание чл.196 ал.1 вр.чл.195 вр.чл.193 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 49 066,44лв., представляваща заплатена цена по развален договор за покупко-продажба на яхта марка «Каданс», модел 18, с корпус сериен №ХХХХХХХХХХХХХи двигател сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона, вписана в регистъра в „Морска Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег. №ХХ - ХХХХ, със собственик „Кремък” ЕООД, за която е издадено свидетелство №21-6647-12/15.08.2012г., подлежаща на връщане поради погиването на вещта, дължащо се на скритите й недостатъци, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното  изплащане на задължението. В условията на евентуалност същата сума се претендира на основание поетата от ответника гаранционна отговорност по гаранционна карта от 12.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на отхвърляне на главния и първия евентуален иск и в случай, че се установи, че вещта не е погинала, се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 42 555,62лв., представляваща общия размер на разходите за поправка на същата яхта марка «Каданс», модел 18, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка :

          Между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка по силата на сключен между тях на 25.07.2012г. договор за покупко-продажба на яхта марка «Каданс», модел 18, с корпус сериен №ХХХХХХХХХХХХХи двигател сериен №1В915689, с дължина - 5,00 метра, широчина - 2,30 метра, височина на борда - 1,35 метра, газене 0,90 метра и водоизместване - 1,84 тона, вписана  на 15.08.2012г. в регистъра в „Морска Администрация” - Бургас, пристанище Несебър, като кораб - моторна яхта „Макси 2”, модел „Kadans 18”, рег. № ХХ - ХХХХ, със собственик „Кремък” ЕООД, за което е издадено свидетелство № 21-6647-12/15.08.2012г. срещу покупната цена от 49 066,44лв.,  заплатена на два пъти – на 25.07.2012г. и на 14.08.2012г. Вещта била предадена на купувача на 12.08.2012г. На същата дата е издадена и  гаранционна карта, с която продавачът   поел гаранция за качеството на корпуса и двигателя за срок от 24 месеца, както и допълнителна гаранция на корпуса против осмоза за период от 60 месеца.

          Не се спори още, че през месец август 2013г. по корпуса на яхтата, по «транеца» - задната част на кърмата - се е появила пукнатина с размери: широчина 0,5-1мм и дължина около 5-6см., която след  незабавно  уведомление на управителя на ответното дружество, е била своевременно отремонтирана.

          На 12.10.2013г., в района на гр.Несебър, около 18,00 часа на около 600-700м навътре в морето, по време на движение, яхтата внезапно се е напълнила с вода и е започнала да потъва, като  носа й единствено се  задържал на 10см. над водата, а намиращите се на яхтата Д.  Й, едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество и съпругата му  Р С Йбили спасени от преминаваща наблизо рибарска лодка. Ищецът веднага уведомил ответника за аварията, а произшествието  било регистрирано от  граничен полицай в гр.Несебър. На следващия ден яхтата е била извадена от морето на пристанището в гр.Несебър с личното участие на управителя на ответното дружество К Н, при което е било  констатирано, че тя е потънала в следствие на „отпаряне“ на голяма част от дъното й с диаметър от 0,80м.

          В отговора на допълнителната искова молба ответникът твърди, че „отпарянето“ на част от дъното на яхтата се е осъществило поради наличието на праволинейно механично увреждане с дължина около 5-10 см. на стъклопластовия слой на левия борд под водолинията, най-вероятно причинено  от режещ инструмент, довело до навлизане на вода в корпуса й с вероятна давност няколко месеца назад във времето.

          Ответникът отказал да възстанови заплатената за яхтата цена, като се аргументирал, че повредата се е дължала на механично увреждане на корпуса – най-вероятно от режещ инструмент.

          Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, предпоставя установяване наличието на скрити недостатъци на процесната моторна лодка, съществували и към момента на продажбата й, за които купувачът не е знаел и не е могъл да узнае при обикновен преглед при предаването й от продавача, в резултат на които същата е погинала  или инцидентът от 12.10.2013г. се дължи на неправилната й експлоатация, евентуално – на злоумишлено действие на трети лица, изразило се в срязване на външната обшивка на корпуса, както и в резултат на това, че яхтата е била управлявана от неправоспособно лице и въпреки навлизащата в нея вода и силното й наклоняване на една страна, е била използвана в период от няколко месеца без да се вземат мерки за поправянето й. Въпросът се поставя в контекста на изследване на предпоставките за разваляне на договора за покупко-продажба на яхтата и връщането на заплатената покупна цена по него, в хипотезата на чл.196 вр.чл.195 ЗЗД, поради скрити недостатъци на вещта, правещи я негодна за обичайното й или предвидената в договора употреба. В тази връзка съдът съобрази :

          Релевираните в исковата молба  скрити недостатъци на яхтата  са : липса на усилване на кила или замонолитената килова греда; по-тънки стени на корпуса от предвидените по проекта /несъответствие между дебелината на обшивката по проект и действителната й дебелина/; некачествено изработване на сандвичевата конструкция на дънното покритие, довело до разслояването й; преградата към машинното отделение не била замонолитена съгласно правилата; горивният танк бил поставен върху гредичка, частично замонолитена към обшивката, без да е хваната към твърда греда, което е създавало предпоставки за спукване на обшивката под тежестта и вертикалните вибрации на танка, който е с тегло от общо 250 кг; недобро замонолитване на радана. Твърди се още, че моторната яхта не е сертифицирана от „Германише Лойд“ и не е изградена съгласно правилата за изграждане на малки плавателни съдове.

За установяване твърденията на ищеца и възраженията на ответника по делото са назначени, изслушани и приети заключенията на няколко експертизи : съдебно-биологична с в.лице Д. Г – л.255; съдебно-техническа с в.лице  И Н – л.309; съдебно-оценъчна с в.лице П К – л.442; съдебно-техническа с в.лице Н – л.458 и двучленна техническа експертиза с в.лица Д и Н – л.465. Техните заключения въззивният състав разглежда в рамките на очертания предмет на доказване пред настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 ГПК.

         

          Така на първо място в жалбата си въззивникът изразява несъгласие с извода на  първоинстанционният съд, че продадената вещ  - яхта марка „Каданс“ модел 18 е била с  недостатъци.

          Съдът необосновано е приел, че към момента на производството й процесната лодка е имала недостатъчност в корабната конструкция и недостатъци при монтирането на горивния резервоар, които са довели до продължително напрежение на панелите, поява на пукнатини по същите и проникване на вода в корпуса. Според въззивника напълно необоснован е извода на съда, че пукнатините по транеца и комингса са : а/ резултат от недостатъчност на корабната конструкция и б/ недостатъци при монтирането на горивния резервоар, които са довели до напрежение на панелите, поява на пукнатини по тях и проникване на вода в корпуса, а с това са причинили и пробойната и потъването на яхтата.

          Досежно твърдението за недостатъчност на корабната конструкция :

          В т.4.1 от заключението на в.лица Д и Н като причина, довела до откъсване на част от дънната обшивка и последващото потъване на моторна лодка „Макси 2” е посочено подлагането на корпуса на циклични натоварвания над пределно допустимите за материала, от който е изготвен. В.лица изследват три от най-често срещаните причини за подобни на процесната аварии, като първата от тях е недостатъчно оребряване или недостатъчност на корпусната конструкция. Недостатъчното оребряване от своя страна предизвиква по-големи от допустимите дефлекции /огъвания/ на панелите на обшивката на съда, което предизвиква натоварване на опън от едната страна на панела и компресия от другата. Компресията предизвиква разпад на смолата около стъклените влакна, а натоварването на опън води до междуламинарно срязване, което се стреми да отдели смолите от влакната или отделяне на прилежащите слоеве. При повторяеми огъвания процесът довежда до значително отслабване здравината на панела, огъването нараства и поражда пукнатини в материала. При продължителност на това състояние следва свръх умора на материала и последващото му разрушаване.

          При огледа на лодката в Стара Загора  тази хипотеза за настъпване на изследваната в процеса авария се е наложила като основна.  След инспекция на производственото хале на „Каданс” и изследване на мострата от материала /парче от обшивката/ в.лица са установили, че оребряването е вътрешно за сандвич-панелите, а такава конструкция не се нуждае от допълнително външно оребряване при размерите на дадения корпус. Хипотезата, макар и основна, е отхвърлена от в.лица поради наличието на пукнатини само по левия борд. Според специалистите предвид модела на матрицата и технологията на изработка на корпуса /отливане във вакуум/, наличието на евентуална недостатъчност на корпусната конструкция би довела до симетрични пукнатини и по двата борда на лодката.

          Втората хипотетична причина за аварията би могла да бъде механична повреда на левия борд в следствие удар в твърд предмет, намиращ се на или под повърхността на водата по време на движение, както и получени предварително пукнатини по корпуса например при удари в кея, при транспортиране, при спускане и вдигане на колесар, довели в последствие до повреда на дъното.

          Третата причина би могла да бъде скрит дефект при производството на лодката, но за относимостта на тази причина към предмета на изследване в.лица не могат да дадат становище  поради невъзможност за оглед на откъснатия и липсващ дънен панел.

          От анализа на горепосоченото писмено заключение става ясно, че нито една от възможните предложени от в.лица причини за настъпилата авария не може да бъде отнесена към процесния случай. Хипотезите за недостатъчност на корпусната конструкция /недостатъчно оребряване/ и за скрит производствен дефект са отхвърлени. Липсват доказателства за настъпила механична повреда на левия борд в следствие удар в твърд предмет, намиращ се на или под повърхността на водата по време на движение, както и получени предварително пукнатини по корпуса например при удари в кея, при транспортиране, при спускане и вдигане на колесар, довели в последствие до повреда на дъното.

          В с.з. от 09.06.2016г.  в.лице Д дава допълнително обяснение, че дънни панели на лодки с такава конструкция се откъсват по три причини, а именно : недостатъчно оребряване, недостатъчна дебелина на обшивката или твърди връзки.

          От друга страна, в същото това заключение, в т.4.7 в.лица Д и Н правят извода, че /дословно/ : „Пукнатините  по транеца и комингса са резултат от недостатъчност на корабната конструкция и следва да бъдат отремонтирани за сметка на производителя” – л.489. По-нататък става ясно, че тези пукнатини не се намират на дъното на лодката, а са над водолинията и следователно не могат да бъдат причина за настъпилата авария. Но все пак според заключението налице е недостатъчност на корабната конструкция, отречена като приложима към процесния случай хипотеза в т.4.1.1. Налице е вътрешно противоречие в депозираното заключение по отношение на разглеждания въпрос.

          Досежно твърдението за недостатъци при монтирането на горивния резервоар:

          В заключението на в.лице Н е отбелязано, че след изкарване на резервоара извън корпуса и детайлен оглед е констатирано наличие на дефект в заварката по носовия дънен дяснобордови ръб, от който тръгва ясна белезникава следа от стичащо се към дъното на лодката гориво, а в киловата част на резервоара е констатирано наличие на дълговременни отлагания от емулгирало гориво. Тъй като височината на резервоара е 460мм, а височината на отсека в носовата част – 510мм, налице е разлика от 50мм, която създава условия за издигания и пропадания на резервоара във вертикално направление при ход на лодката  със слеминг и като краен резултат – за нанасяне на удари по дънната обшивка на лодката от вътрешната му страна навън. В носовата част на отсека не са изпълнени задължителните фундаменти за резервоара, както това е направено в кърмовата му част. По този начин според в.лице не е спазено задължителното важно правило „Завършване на твърд  контур”. Резервоарът контактува с една втора от собственото си тегло по дъното само на една линия, което обяснява и появата на почти права линия в носовата част на пробойната, успоредна на вертикалната преграда, респективно перпендикулярна на кила. Съчетаването на тези три важни обстоятелства – неизвършеното надеждно твърдо закрепване на резервоара към корпуса на лодката, неизвършеното му надеждно фундиране към дъното по правилото „Завършване на твърд контур” и липсата на обезпечаване движението му във вертикално направление предпоставя появата на първични пукнатини по дъното на вътрешната му страна, а при продължително въздействие на тези удари и да разрастването на пукнатините по външната обшивка. Напредналият стадий на разрушение на външната обшивка в.лице свързва и с механизма на възникване на пробойната, довела до потъване на лодката на 12.10.2013г.

          Поради оспорване на заключението на в.лице Н по т.2 е назначена и двучленната съдебно-техническа експертиза с в.лица Д и Н. В т.4.2 на изготвеното от тях заключение те приемат,        че натоварванията върху корпуса при незакрепен горивен резервоар са значително под пределните натоварвания на материала и  НЕ СА ДОВЕЛИ до разрушаване на външната обшивка. При направеното изчисление на възможно най-тежкия случай на натоварване при разпределение на натоварването само на единия борд, те получават напрежение върху дънната конструкция два порядъка /двеста пъти/ по-малко от пределната здравина на материала, от който е изработена яхтата. В с.з. в.лица поясняват, че резервоарът е невъзможно да пукне долния слой, защото конструкцията девинисил не позволява това. Липсва точково натоварване, тъй като резервоарът лежи върху две ребра, които са високи и са по цялата дължина.

          Причините за откъсването на част от дънната конструкция на яхтата в.лица са посочили в т.4.4 на заключението си – л.488. Според тях при наличието на външен срез по обшивката на корпуса или друга механична повреда по външния слой на сандвич – панела, водещ до проникване на морска вода до вътрешния слой девинисил, при управлението на лодката с висока скорост продължително време, хидростатичното налягане ще доведе до постепенното разрушаване на пълнежа на сандвича, намаляване якостните характеристики на корпуса и откъсване на част от дъното на лодката. Според тях това е най-вероятната причина за настъпилата авария.

          Тази част от заключението обаче се опровергава от всички останали събрани по делото доказателства. Външен срез по обшивката на корпуса не се доказва от заключението на в.лице Н в т.1 и т.4, която част от последното не е оспорена от страните. В т.1 е направено категорично разграничение между срязване и отчупване на материала, а в т.4 е изследван малък участък в носовата част на пробойната по ляв борд, перпендикуллярна разположена по горен редан с праволинеен характер в областта на самия редан и с дължина 8 см, преминаващ в неправолинеен дъговиден участък в посока към кила на лодката, с дължина 13 см. Характерът на първата /горната/ част на среза е аналогичен с характера на среза, който е бил извършен с цел установяване разликите от рязане и отчупване на материала. Характерът на втората част на среза обаче, независимо от своето подобие със срез на материала, поради своята неправолинейност, не е според експерта в резултат от въздействие с режещ инструмент. На въпроса : Наблюдават ли се по корпуса на яхтата белези от посегателство върху обшивката с режещи инструменти експертизата не се ангажира с категоричен отговор. При това положение твърдението на ответника, че до изваждане на кей на потъналата лодка така описания срез е вече бил нанесен, остава недоказано. В.лице обаче е категорично, че следи по корпуса от удари по или с тъп предмет не са констатирани.

          Управление на лодката  с висока скорост и то продължително време също не е доказано по делото. Според свидетеля Д.  Й след закупуването на лодката през 2012г. тя е карана не повече от 5-6 пъти по 2-3 часа до края на септември, след което с колесаря лодката е прибрана в гр.Стара Загора, където след пълен преглед , почистване и измиване е заземена. През месец юни 2013г. е закарана обратно в гр.Несебър. Предвид ангажираността на свидетеля и липсата на правоспособност, лодката е ползвана максимум 10 пъти и има не повече от 30-40 часа за двете години плаване във вода. През 2012г. и 2013г. лодката е използвана най-вече за разходки няколко пъти, със семейството на свидетеля и с приятели, в присъствието на Н за около час-два. До нос Емине е най-далечното плаване на лодката няколко пъти. След придобиване на капитанско право свидетелят е управлявал лодката два пъти, като втория път е именно този с инцидента. Лодката е карана със скорост около 2 000 оборота, което е под средната й скорост. Свидетелят Н, капитан на лодката, си спомня, че през 2012г. я е управлявал 4-5 пъти. Карал е със скорост 3 000 – 4 000 оборота. Други или противоречиви на тези свидетелски показания не са събрани по делото.

          При това положение съдът прави извода, че  посочената от в.лица Д и Н причина за отчупване на част от дънното покритие на яхтата не е доказана, поради което  и  заключението в тази му част не може да бъде кредитирано.

          Другата причина за настъпилата авария е предложена от в.лице Н в т.2 от заключението му и се изразява в „перманентното наличие на високи стойности на контактни напрежения между предния дънен заваръчен шев на горивния резервоар и вътрешната страна на дънната обшивка. В резултат на ударите качеството на материала, от който е изработено дъното се влошава, като мястото на контакт прогресивно отслабва своята якост до момента, в който отвътре навън се получава съответстваща на ръба на резервоара пукнатина. След като веднъж е нарушена целостта на материала, процесът осмоза става изключително интензивен, а окончателното му разрушаване настъпва  за кратко време. Ето защо в един по-късен период от експлоатацията на лодката, при движение на преден ход с определена скорост, при наличие на слеминг с определена сила, вече пропуканият участък, излизайки дори само малко извън контура на дъното, бива подхванат от насрещния поток вода със значителна енергия, като в мястото на среща се образува хидравличен клин, който лесно подема останалата част от плоскостта, откъртена от пробойната”. Експертът е категоричен, че не е спазено изискването за надеждно и безопасно закрепване на горивния резервоар при крен, диферент, рискаене или слеминг на лодката. По този начин не са спазени изискванията за постройка на корпуса съгласно Разпореждане 68А, раздел 3, чл.9,таблица І, т.12 на МА, както и трайно установените общи правила за постройка на малки плавателни съдове, наложени в Добрата Морска практика.

          Според в.лица Д и Н в техническата документация на м/я „Каданс 18” няма посочено изискване за укрепване на горивния резервоар /док.№ D138-050-01, раздел 5.2, стр.5/. За да определят силата, с която резервоарът въздейства върху корпуса на лодката, в.лица са определили налягането, което той оказва върху корпусната конструкция. Изчислили са, че и в най-тежкия случай на натоварване и при разпределение на натоварването  само на един борд и ангажиране само на едно от поддържащите ребра, напреженията са с два порядъка под пределната здравина на материала. Това при пълен резервоар. При наполовина пълен натоварванията са по-малки. В резултат на тези изчисления в.лица правят извода, че натоварванията върху корпуса при незакрепен горивен резервоар са значително под пределните натоварвания на материала и не са довели до разрушаване на външната обшивка.

          Безспорно установена обаче по делото е  недостатъчна дебелина в долната част на външната обшивка на корпуса – само 3 мм при изискуеми 5 мм по проект, както и недостатъчната якост на външната обшивка на корпуса, която е  по-малка от зададената по проект. Разминаването на дебелината на външната обшивка на корпуса с изискванията по проект не се отрича от в.лица Д и Н. Напротив,  и в депозираното от тях писмено заключение, и в обясненията в с.з. от 09.06.2016г. те признават този факт, но считат, че следва да бъде взета предвид дебелината на цялата сандвичева конструкция, която е от 22 до 26 мм. Тази именно теза съдът не споделя. Доказано е по делото несъответствието на дебелината на външната обшивка на корпуса с предвижданията по проекта и от заключенията на двете разглеждани по делото експертизи. В с.з. от 12.11.2015г. в.лице Н на въпроса дали корпусът е отговарял на проекта, дава отговор, че местата, които са над 5 мм  - отговарят, а местата, които са под 5 мм – не отговарят, и като цяло корпусът не отговаря.  Запитан дали отклоненията от дебелината и якостта могат да имат връзка и дали имат връзка с настъпилата авария, като допълнение към неукрепналия резервоар, експертът обяснява, че всяко нещо има отношение, което не е спазено като норма.

          В т.6 на заключението на в.лице Н са отбелязани пропукани участъци по транцевата дъска, а също и участък, в който е извършван ремонт след появили се и по-рано пукнатини. Спрямо водолинията  тези пукнатини са отчетени на средно разстояние около 40 см, бидейки разположени по горния и странични ръбове на транеца. В.лице не е установило проникването им в дълбочина. В тях обаче е било възможно да проникне вода по два начина : При появата на пръски от килватерната вълна и при наличието на валежи. Така постъпващата вода в дълбочина по транцевата дъска не би могла да бъде определена поради невъзможността да се определи дали пукнатината продължава в дълбочина и в каква именно до самата дървена част на дъската, или достига само до първите слоеве пластмаса. Но така или иначе и в двата случая според в.лице тези пукнатини са недопустими поради факта, че нанасят осмотични поражения на материала, или ако проникват в дълбочина – водят до раздувания в дървената част на транеца, което от своя страна довежда до раздуване на дървото, последвано от появата на обемни напрежения в него. Крайният резултат от горното е появата на вторични пропуквания по непредвидими места на транцевата плоскост.

          Оплакването, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че процесната яхта не спада към плавателните средства, за които се отнася Разпореждане 68 А от 2011г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ и касаещо закрепването на резервоара, а това разпореждане се отнася единствено за техническите изисквания към кораби, които плават по вътрешните водни пътища и реки, каквато процесната яхта не е, е също неоснователно. На лист 2-ри от приложения по делото проект на инж.Д, по който е била изработена процесната яхта, раздел 1-ви „Общи технически данни” ,т.1.4 – л.61, изрично е посочено, че проектната категория на лодката е съгласно същото това разпореждане 68А от 2011г. на МА. Следователно неспазването на разпореждането е отклонение от проекта, което само по себе си съставлява недостатък на продадената вещ. Освен това в с.з. от 12.11.2015г. в.лице Н пояснява, че дефиницията за вътрешни води включва затворените водоеми, реките, езерата и язовирите и всякакви други, а пък „in shore”  са точно вътрешните крайбрежни води или водоеми, неотдалечени от най-близкия бряг – л.351. И не на последно място – в заключението на в.лице Н изрично е отбелязано, че закрепването на корабния резервоар е в нарушение не само на изискванията на Разпореждане 68А на МА, но и на трайно установените общи практически правила за постройка на малки плавателни съдове, наложили се в Добрата Морска практика. В тази си част заключението не е оспорено. Предвид на това съдът не споделя твърдението на въззивника, че не са налице никакви отклонения от проектната документация.

          Вярно е обаче твърдението му, че яхтата покрива изцяло Евростандарти  EN   ISO 11812 и   EN  ISO 12216, че е изработена съгласно проекта на инж.Дудренов по части 1 и 2,  а за части 3, 4 и 5  от проекта е снабдена с документ от Германише Лойд – Examination Report № 88011216/2010г.

          Като цяло изводът на въззивника, че яхтата е изработена без никакви недостатъци не се подкрепя от събраните по делото доказателства.                             

          По отношение на несъгласието на въззивника с извода на съда, че недостатъците на яхтата са били скрити и ищецът не е могъл да ги установи при обичайния й  преглед съдът намира следното :

 Този извод е направен въз основа на обясненията на в.лице Н, че дефектът на монтажа на резервоара е установен едва след изваждането му от лодката. Според въззивника липсват мотиви защо съдът е приел, че недостатъчността на корабната конструкция е скрит недостатък. Не са коментирани и заключенията по двете СТЕ и допълнителна СТЕ, от които се установява, че пукнатините се виждат при огледа на лодката както от външната, така и от вътрешната част на корпуса, както по подводната, така и по надводната му част. Според в.лица и по двете СТЕ пукнатините са с голяма давност на възникване. При това положение те са могли да бъдат констатирани от ищеца при изваждането на яхтата от водата в  края на сезон 2012г. и следователно той е знаел за тях. Според жалбата  в с.з. от 15.09.2015г. М  Й е заявил, че двете планки, които прикрепвали резервоара за гориво в задната му част, са били монтирани на разстояние от 5 см над резервоара още при производството на лодката. Ето защо ако резервоарът е подскачал поради недоброто му прикрепване с тези планки, в резултат на което се е пробило дъното на лодката, ищецът е знаел за този недостатък преди инцидента, но не е уведомил производителя своевременно. Отговорността на продавача за скрити недостатъци може да бъде ангажирана само ако купувачът уведоми последния веднага след проявяването им. По това оплакване съдът намира следното :

          Безспорно установено е по делото, че в деня на предаването на моторната лодка на купувача  - 12.08.2012г., тя е била надлежно изпитана на вода и прегледана от представител на купувача. На огледа е присъствал и управителя на дружеството продавач. Липсват данни при това да са открити и констатирани явни недостатъци по вещта. Ето защо следва да се приеме, че изискването на чл.194 ал.1 изр.1 ЗЗД вещта да бъде надлежно прегледана при предаването й е изпълнено. Свидетелят Д.  Й признава, че през цялото време е поддържал връзка с производителя на лодката г-н Н, който му е оказвал съдействие по нейната експлоатация. През 2013г. са били отстранени три проблема. Първият проблем е бил с волана. Още на следващия ден от уведомяването на производителя воланът е бил сменен. Вторият е свързан с появата на пукнатина по транеца, на задната част на кърмата, където е хванат двигателя. И този проблем е бил отстранен на следващия от уведомяването ден. На трето място свидетелят забелязал, че лодката през цялото време мирише много на бензин. Специалистите на производителя установили, че фланецът на резервоара отгоре е бил само точкуван, а не е цялостно заварен и всъщност резервоарът е бил отворен и когато лодката е по-пълна с гориво, той леко се облива  и оттам се получава и голямата миризма. Нито самият свидетел, нито капитанът Н, нито хората на пристанището са забелязали някакви други проблеми по лодката.

          Не са събрани по делото доказателства, вкл. и от направения от в.лица оглед на корпуса на лодката, че причината за потъването й е механична увреда по външната й обшивка – срез или нараняване от удар в твърд тъп предмет / камък, скала, кея        друга лодка/. Действително в.лица са установили, че пукнатините се виждат при огледа на лодката както от външната, така и от вътрешната част на корпуса, както по подводната, така и по надводната му част и че същите са с голяма давност на възникване. Не може обаче при това положение да бъде възприет извода на въззивника, че тези пукнатини са  могли да бъдат констатирани от ищеца при изваждането на яхтата от водата в  края на сезон 2012г. и следователно той е знаел за тях, защото този извод почива на предположение. Не е установено и по делото кога тези пукнатини са се появили- в края на сезон 2012г., преди инцидента или непосредствено след него, още повече, че интервалът между посочените по-горе отрязъци от време не е никак голям. Безспорно установено е още, че веднага след аварията, още същата вечер, свидетелят  Й е уведомил управителя на „Каданс” ЕООД, с което е спазено и изискването на чл.194 ал.1 изр.3 от ЗЗД. На следващия ден след инцидента яхтата е откарана от Красимир Н в производственото му хале в гр.Варна, к-с Камчия, а няколко дни след това ответникът отказал да обезщети свидетеля  Й поради наличието на срез върху външната обшивка на корпуса. Поради недоказаност на тезата, че този срез е направен нарочно с цел  избягване от отговорност от производителя, настоящият състав няма да коментира тази теза. Следва да бъде подчертано обаче, че тезата за срез по повърхността на лодката е отхвърлена и от двете експертизи. По отношение на двете планки, които са прикрепвали резервоара за гориво в задната му част и които са били монтирани на разстояние от 5 см над него още при производството на лодката следва да бъде казано, че недоброто укрепване на резервоара е разгледано в мотивите по-горе в съчетание с по-малката дебелина на външния слой на сандвич панела като скрит недостатък на вещта, поради което съдът приема, че закрепването на резервоара само по себе си не е обстоятелство, за който свидетелят  Й е трябвало своевременно да уведоми производителя.

          Ето защо и в тази й част жалбата се явява неоснователна.

          По отношение на извода на съда, че недостатъците на вещта са причина за нейното погиване:

          Този въпрос е свързан с установения по делото механизъм  на инцидента. По-горе бяха изложени мотиви защо съдът не приема за доказан по делото механизма, предложен от в.лица Д и Н, според които, за да се отчупи парче от дъното на яхтата е необходимо да е възникнала предварително пукнатина – външен срез по външната част, откъм морето, на корпуса на яхтата, през който да започне да прониква вода до вътрешния слой на сандвича / девинисил/ и в следствие на управление на лодката продължително време с висока скорост, хидростатичното налягане да доведе до постепенното разрушаване на пълнежа на сандвича, до намаляване якостта на корпуса и откъсване на част от дъното.

          По отношение на  праволинейната пукнатина по външната част на дъното на лодката с дължина от 8 см, която е с голяма давност, и  която е установена  на ляв борд откъм носа и в началото на отчупената част от дъното, въззивният състав е изложил мотиви защо не приема, че същата представлява срез. Ето защо и  доводите на ответника, че причина за отпарянето на част от дъното на лодката е именно посоченият външен срез не се възприемат. По отношение на пукнатините по комингса и транеца беше установено, че те се намират изцяло в надводната част, далеч от дъното и следователно нямат връзка с потъването на лодката.

          Несъгласието с изводите на съда, че вещта не може да бъде възстановена във вид, годен за употреба според предназначението й настоящият състав намира за неоснователно по следните съображения :

          Освен  липсата на специалист, който да е в състояние да води процеса по възстановяване на яхтата, първоинстанционният съд е изложил и мотиви, че според единодушното становище на в.лица тя може да бъде поправена, но при пълно отремонтиране на двигателя и възстановяването му до състояние да работи с нормални параметри. Действително всички приети по делото експертизи дават заключение за възможностите за възстановяване на яхтата, като налице е разминаване единствено по отношение на стойността на разходите за това. Така според в.лице Н и в.лице Д за ремонта на корпуса са необходими 5 500лв., а за подновяване на оборудването – 4 000лв.  Според в.лице Н разходите за ремонта са в размер на 18 000лв., от които 4 000лв. за двигателя, а останалото за ремонт на корпуса и оборудването.  Според в.лице П разходите за ремонт на двигателя са в размер на 12 000лв., включващи промяна на ел.инсталацията и компютъра. За необходимостта от подмяна на инсталацията на двигателя свидетелства и Георги Т., извършвал ремонта му.

          Експертите са категорични, че повредената част на корпуса на лодката не подлежи на ремонт, а е  необходимо нова изработка на една трета от корпуса й, по технология изискваща хомогенизация между един материал и същия такъв, който е в течна фаза. Застъпено е и становището, че за да бъде приведена в годно за обичайното й предназначение състояние, следва да бъде отлят цял нов корпус, който да бъде прикрепен към палубата и бордовете й. Според в.лице Н пък е икономически нецелесъобразно да се отлива цяла нова долна част от корпуса на лодката.

          Предвид безспорно установените по делото факти, че моторната лодка е потънала изцяло, целият й корпус е покрит с пукнатини и е с огромна пробойна в него, необходим е ремонт на двигателя и отливане на изцяло нов корпус, съдът намира, че вещта е погинала при морския инцидент и не може да бъде възстановена за обичайната й употреба.

          Въззивникът счита за необоснован  извода на съда, че по делото липсват доказателства за вината на ищеца за повредата на яхтата в следствие на неправилната й употреба, като е обсъдил единствено доводите му за управление на яхтата от неправоспособно лице. Съдът не е кредитирал показанията на Г П Т. като заинтересован от изхода на спора предвид на това, че същият е монтирал двигателя в отклонение от  проектите  и това е допринесло за настъпване на инцидента. Такова твърдение обаче по делото липсва – двигателят да е монтиран в отклонение от проектите.

          В същност твърдението в исковата молба е, че горивният танк е поставен върху гредичка, частично замонолитена към обшивката, без да е хваната към твърда греда, което  създава предпоставки за спукване на обшивката под тежестта и вертикалните вибрации на танка, който е с тегло от общо 250 кг. В.лице Н  дава заключение, че съчетаването на изследваните от него  три важни обстоятелства – неизвършеното надеждно твърдо закрепване на резервоара към корпуса на лодката, неизвършеното му надеждно фундиране към дъното по правилото „Завършване на твърд контур” и липсата на обезпечаване движението му във вертикално направление предпоставя появата на първични пукнатини по дъното на вътрешната му страна, а при продължително въздействие на тези удари и да разрастването на пукнатините по външната обшивка.

          А свидетелят Г П Т., като собственик на „Аква спорт” ЕООД, лично е монтирал двигателя на лодката, за който двигател действително няма по делото твърдения, че е монтиран в отклонение от проектите. Запознавайки се обстойно с показанията на този свидетел, съдът не може да се съгласи с твърденията в жалбата, че те по „безспорен начин” установяват, че М  Й е управлявал многократно процесната лодка, без да е придобил тъй нар. капитанско право,т.е. – правоспособност. Това, което свидетелят казва е, че яхтата я е карал собственикът Д., когото е виждал всяка сутрин, защото са пиели заедно кафе, че не помни когато точно е била продажбата, че не знае кога си е придобил капитанското право, но си е ползвал лодката и че в детайли не може да отговори, както  и че е имало хора, които са му помагали.  В отговора на исковата молба самият производител твърди, че яхтата е била управлявана от капитан – лице, различно от свидетеля  Й, който от своя страна не е спазвал инструкциите за безопасност.     Управлението на яхтата от кап.Н е установено и от показанията на другите свидетели по делото, но като цяло събраният в тази насока доказателствен материал не установява възражението на ответника по иска, че причината за потъването й е настъпила изцяло по вина на ищеца и в частност, предвид управляването на яхтата от неправоспособно лице.

          По отношение на възражението на ответника, релевирано в отговора на исковата молба и поддържано и във въззивната жалба, че в яхтата е прониквала вода и същата се е накланяла видимо към левия си борд за период от няколко месеца, а ищецът не е взел необходимите мерки да извърши преглед на корпуса и дъното, както и за уведоми незабавно ответника за тези обстоятелства съгласно изискването на чл.194 ЗЗД, съдът намира следното :

          Навлизането на вода в яхтата е установено и от двете СТЕ, както и от СБЕ. Свидетелят Т. също депозира показания, че М  Й му се е оплаквал, че в лодката има вода. Месец, месец и половина преди потъването на лодката са водили разговор за включването на отводнителните помпи. Свидетелят не знае дали М е предприемал някакви действия във връзка с навлизането на вода в лодката. В.лице Герджиков, депозирало заключение по съдебно-биологичната експертиза, е категоричен, че следи от морски обрастатели вътре в корпуса на яхтата, по стените и частите около пробойната на дъното на левия й борд, не се откриват. По наличните следи от емулгиран нефтопродукт по външната страна на дъното  на горивния резервоар в.лице Н, в т.13 от заключението си установява продължително във времето наличие на вода в корпуса. Касае  се за едно постоянно ниско ниво на сантинни води, генерирани от кондензация на водните пари, съдържащи се в атмосферния въздух / в морето често над 80 %/ вследствие  температурните разлики на въздуха и стената на корпуса в морска вода. Предвид заключението на биологичната експертиза заключава отсъствието на навлизане на задбордна морска вода в корпуса на процесната лодка. По двата борда на корпуса, по транеца, а също и по външната страна на дъното на резервоара на лодката в.лице отбелязва следи от наличието на крен /накланяне/ на ляв борд. Неговият ъгъл обаче е твърде малък, за да бъде забелязан дори от опитен моряк. Нито наличието на сантинни води, нито наличието на крен на ляв борд са свързани от в.лица с механизма на аварията, поради което не подкрепят възражението на ответника по иска, че за потъването на лодката вина има собственикът, който е пренебрегнал  инструкциите за безопасност, забраняващи управлението на лодката с вода вътре в корпуса и не е уведомил продавача за проблема.

          Оплакването в жалбата, че съдът не е взел предвид и показанията на свидетеля Д. И Г  - служител техническа поддръжка в Яхтеното пристанище, който е присъствал  на пускането на вода на яхтата през втория сезон / когато е потънала/ и който не е забелязал дефекти по корпуса на лодката следва да бъде разгледано в съответствие с депозираните по делото множество експертизи, които установяват тези дефекти и чиито заключения не биха могли да бъдат компрометирани от сочените от въззивника свидетелски показания.

          Твърденията на  ответника по иска, че яхтата е била управлявана от неправоспособно лице в нарушение на инструкциите за безопасност, находящи се на л.19 т.15 от препоръки към капитана от проектната документация на яхтата и свързани със задължението му да проверява и осушава подпалубните помещения преди излизане на море и по време на плаване не се доказаха.

          По изложените съображения жалбата се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          На въззиваемата страна се присъждат направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 3 600лв съобразно направеното искане и приложените към него доказателства за платен адв.хонорар, с ДДС.

          Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/27.01.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1707/2014г.

          ОСЪЖДА „Каданс” ЕООД, гр.Варна, ЕИК 103760753 да заплати на „Кремък” ЕООД, гр.Стара Загора, ЕИК 831404223 сумата от 3 600лв разноски за настоящата инстанция.

           Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в                    едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

                  

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :