Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№ 189

 

Гр.Варна, 23.07.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

           При участието на секретаря Ели Тодорова   

            Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 163 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Търговия на едро – СС“ ЕООД със седалище гр.Силистра и „Лъки – СИС“ ЕООД със седалище гр.Силистра срещу решение № 105 от 20.11.2017г. по търг.дело № 37/17г. по описа на Силистренски ОС, с което са отхвърлени предявените от двете дружества осъдителни искове както следва:

срещу „Енерго-про Продажби“ АД със седалище гр.Варна за сумата 50 000лв. от недължимо платени средства за консумирана ел.енергия за периода 19.12.2008г. – 20.12.2011г. по фактури от 31.01.2009г. до 27.12.2011г., която сума е част от задължение в общ размер на 52 967.30лв., като сумата се присъди само на „Лъки – СИС“ ЕООД поради сключен договор за цесия между двамата ищци, а в условията  на евентуалност да се присъди сумата от 35 925.73лв. за първия ищец и 14 074.27лв. за втория ищец, ведно със законна лихва върху главниците, считано отдатата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

срещу „Енерго-про Мрежи“ АД да заплати в полза на „Лъки – СИС“ ЕООД обезщетение в размер на 4 115лв., която сума е част от задължение в размер на 4 416лв. за ползването в периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г. на електросъоръжения, собственост на ищците за доставка на ел.енергия на трети лица и в условията на евентуалност иск срещу „Енерго-про Мрежи“ АД да заплати на „Търговия на едро – СС“ ЕООД сума в размер на 4 000лв. и на „Лъки - СИС“ ЕООД сума в размер на 115лв., представляващи част от задължение в размер на 4 416лв. за ползването през периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г. на електросъоръжения, собственост на ищците, за доставка на ел.енергия на трети лица, ведно със законна лихва,

както и са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорват извода на съда, че ищците не са доказали собствеността си върху трафопоста, поради това че заповедта на Областния управител от 2000г., с която е отписан процесния трафопост от актовите книги на държавата е неправилна, тъй като са налице данни за ползването му за нуждите и на трети лица и липсва необходимото разрешение от асоциация „Енергетика“ те да придобият собствеността върху енергийното съоръжение, както и че поради това че липсват данни, обясняващи разликата между отписания трафопост от 20 кв.м. и този от приложените нотариални актове с 43.50 кв.м.

Твърдят че ако процесният трафопост не е онзи, отписан от актовите книги то поради неоспорване от ответниците на валидността на техните нотариални актове за собственост, както и поради отчитането му по балансите на ищците, собствеността им е доказана безспорно и исковете им следва да бъдат уважени, тъй като оспорванията на ответниците за законна невъзможност държавният трафопост да стане частен и собствен на ищците са относими към отписания трафопост, но не и към другия различен според съда, наличен и процесен трафопост. Твърдят че разликата в квадратурата само доказва че частният процесен трафопост от нотариалните актове е нов поради монолитния характер на сградата, установен от вещите лица – оценители – дострояване или стара сграда биха изключили тази монолитност.

Твърдят, че дори тази различна нова сграда да е била стария, отписан от актовите книги на държавата трафопост изводът на съда, че не се доказва тяхната собственост върху него е неправилен. Позовават се на множество писмени документи установяващи, че процесният трафопост, находящ се в собствения на ищците имот с административен адрес гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1 е тяхна собственост. Сочат че същият трафопост се отчита в баланса на дружествата. Твърдят че същият не е собственост на ответниците по делото, не се води в техните баланси, както и че те признават собствеността им и предлагат да го изкупят, за което е представено писмо от ответника. Твърдят че процесният трафопост не би могъл да стане собственост нито на „НЕК“ ЕАД, нито на „Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД, нито на частните енергийни предприятия, въпреки че е доказано, че с преработената от него електроенергия са захранвани повече от един потребител в района на Силистра. Твърди че трафопостът не е бил собственост на „НЕК“ ЕАД, а е бил собственост на държавното дружество „Силед“ ЕООД, поради което и не е могъл да премине автоматично в отделеното от „НЕК“ ЕАД „Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД, защото вече е било част от собствеността на „Силед“ ЕООД, чиято приватизация е текла през 2000г. Поради което и твърди, че енергиен обект, построен и водил се по баланса на държавно предприятие, различно от специализираното държавно енергийно предприятие от преди и след 1991г., не може да стане автоматично собственост на частните енергийни предприятия след 1991г., в който смисъл са и текстовете на § 5 ал.2 от ЗЕЕЕ /отм./, § 4 от ЗЕ и ЗЕ. Сочи че тези текстове изискват енергийните предприятия да заплатят съответното енергийно съоръжение на неговия собственик, каквото плащане няма. Твърди че първоинстнационният съд обсъжда само принципа за държавна собственост върху енергийните обекти, без да съобрази, че те са били изграждани и стопанисвани от различни субекти и без да съобрази нормите на приватизационните закони.

Твърдят че процесният трафопост се ползва от ответниците за преработка на енергия от средно в ниско напрежение, за да я доставят след това на трети лица и на ищците. Твърдят че по делото е установено, че чрез съоръженията в трафопоста влизащата в него енергия – средно напрежение се преработва в енергия – ниско напрежение и излиза от него по пътя към трети лица извън имота, а към ищците по собствената им вътрешна за имота ел.мрежа. Сочат, че СТИ на потребената от ищците енергия ниско напрежение в трафопоста е поставено след преработката на средното напрежение енергия в ниско напрежение енергия, а не при влизане на средното напрежение енергия в трафопоста. Така във фактурите на ищците се появяват показатели за пътя на енергията като високо напрежение, след това пътя на енергията средно напрежение, след това за преработка и от съоръженията на трафопоста, после за пътя на енергията ниско напрежение и накрая се отразява количеството енергия вече ниско напрежение, реално потребено от ищците, и всички тези показатели се остойностяват като техни задължения. Твърдят, че поради тяхната собственост върху сградата и съоръженията на трафопоста, във фактурите на ищците следва да се остойностява пътя на енергията високо напрежение и пътя на енергията средно напрежение до влизането им трафопоста, т.е. от преработката на енергията от средно в ниско напрежение нататък стойностите във фактурите не са дължими. Излагат че по делото е установено, че тези недължими стойности са в общ размер на 52 967.30лв.. Твърдят че за процесния период поради ползването на трафопоста за доставка на ток ниско напрежение на трети лица по делото е изчислено задължение към ицщите от 4 290лв., съгласно Методиката на ДКЕВР за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредба и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия.

Твърдят че е допустимо увеличение на предявения частичен иск пак в частичен размер от вземането, ако първоначално е вписана и пълната сума на вземането, а увеличението е направено преди приключване на съдебното дирена в първата инстанция, като размерът на допуснатото увеличение на иска не се счита погасен по давност и първоначално заявения размер от цялото вземане не е погасен по давност. Твърдят че възражението на ответниците за погасяване по давност на част от предявените суми след увеличението на иска не е конкретизирано, а също така е и недоказано с оглед правилата за началния срок, от който следва да тече погасителната давност при неоснователното обогатяване. Сочат, че вземанията за неоснователно обогатяване се погасяват с общата петгодишна давност, която започва да тече от възникване на вземането, а при неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД от датата на изискуемостта. Твърдят че на основание чл.116 б.б предл.второ от ЗЗД погасителната давност за недължимо платените суми по процесните  фактури е и прекъсната на 09.08.2011г., когато ищците са възразили за начисляването им и са поискали връщането им. Твърдят че от същата дата започва да тече и погасителната давност на обезщетението на основание чл.114 ал.1 от ЗЗД, като тя е прекъсната с предявяване на иска в съда. Твърдят че поради липса на договор за обезщетяване на ищците като собственици на съоръжения за доставка на ток на трети лица за сумите тече и на основа основание общата петгодишна погасителна давност. Твърдят че вземането за 2009г. е възникнало най-рано към 01.01.2010г. и към дата на исковата молба 03.05.2012г. погасителната давност не е изтекла.

Твърдят че промяната в размера на частичен иск не е предявяване на нов иск, а уточнение на вече предявен частичен иск. Излагат, че когато във висящ процес бъде изменен в увеличение предявеният частичен иск не се счита, че за него в новия му вид е налице настъпила погасителна давност за увеличената част от него.

Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Насрещните страни по жалбата „Енерго – Про Продажби“ АД и „Енерго Про Мрежи“ АД, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорват подадената въззивна жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение, претендират направените по делото разноски.

С определение на съда от с.з. 04.07.2018г. е допусната поправка в наименованието на ответника „Енерго-Про Мрежи“ АД на „Електроразпределение Север“ АД с оглед вписана в търговския регистър промяна в наименованието на въззвиваемото дружество.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от „Търговия на едро – СС“ ЕООД и „Лъки – СИС“ ЕООД срещу „Енерго – Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север“ АД за връщане на недължимо платена цена като „пренос ниско напрежение“ за периода от 19.12.2008г. до 20.12.2011г. по издадени и заплатени фактури и иск за обезщетение за ползване на собствен на ищците трафопост и електромрежа за доставка на електроенергия на трети лица за периода от 01.01.2009г. до 27.12.2011г.

И двете претенции на ищците се основава на твърдението им че през периода 2009г. – 2011г. ищците са собственици на имоти, находящи се в гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1 с идентификатори 66425.514.502 и 66425.514.501, с находящ се в имота трафопост, ползван от „Електроразпределение Север“ АД за пренос и преработка на електрическа енергия до различни потребители.

Поради което и въпросът за собствеността на въззивниците върху трафопоста е предпоставка е за уважаване на всеки от двата иска. По собствеността на въззивниците върху трафопоста, въззивният съд намира следното:

Въззивникът „Търговия на едро – СС“ ЕООД се легитимира като собственик на трафопост с идентификатор 66425.514.81.21 по силата на договор за продажба на търговско предприятие на „Търговия на едро – Силистра“ ЕООД с нотариална заверка на подписите 24.10.2008г., вписан в службата по вписванията на 28.10.2008г. 13.04 % от процесния трафопост, ведно със същата част от други имоти е прехвърлена на въззивника „Лъки – СИС“ ЕООД с договор за продажба, сключен по нотариален акт № 66/2011г. на нотариус с рег.№ 105 от 17.01.2011г.

Проследявайки представените по делото доказателства, легитимиращи праводателите на въззивниците, въззивният съд приема за установено следното:

Процесният трафопост е построен през 1978г. и е вписан в актовите книги за недвижими имоти, държавна собственост. Макар и да липсват по делото писмени доказателства, не е спорно че имотът е включен в капитала на образуваното еднолично дружество с държавно имущество „Силед“ ЕООД. „Силед“ ЕООД е преобразувано по реда на ЗППДОП /отм./, а по-късно и приватизирано по реда на продажба на дялове от капитала на дружеството. Със заповед № 281 от 06.11.2000г. на Областния Управител на Силистра имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост. Приватизираното предприятие „Силед“ ООД е преобразувано в „Силед“ АД, което дружество се е разпоредило с имота с договор за продажба от 29.07.2008г., сключен по нотариален акт № 20/2008г. в полза на „Първи май“ АД, който от своя страна с договор от 30.07.2008г., сключен по нотариален акт № 43/2008г. го е прехвърлил на праводателя на въззивника „Търговия на едро – СС“ ЕООД.

Макар и в акта за държавна собственост имотът е да описан като трафопост, едноетажна сграда с площ от 20 кв.м., а във всички представени по делото констативни нотариални актове и договори за прехвърляне на право на собственост трафопостът е описан със застроена площ от 43.50 по скица въззивният съд приема, че процесният трафопост е старият трафопост, към момента с идентификатор 66425.514.81.21. Ищецът сам представя доказателства по делото за придобиване на процесния трафопост от неговите праводатели по реда на преобразуване и приватизация на държавни предприятия.

Не е било спорно по делото, а същото обстоятелство се установява от приетите по делото няколко съдебно-технически експертизи, че от построяването на трафопоста през 1978г. и до днес процесният трафопост захранва повече от един потребител.

От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, които  въззивният съд кредитира изцяло, като обективни и компетентно дадени, и от обясненията на експертите, дадени в съдебни заседания, съдът приема,  че процесният трафопост „ОТП“ се захранва от подстанция Силистра – килия № 29 с напрежение 20 киловолта с кабелна мрежа. В него има изградени 5 клетки 20 киловолта. В едната клетка влиза въвода, който идва от гарата и захранва целия трафопост. От две от клетките са захранва със средно напрежение 20 киловолта трафопост БКТП Силози и трафопост „Бетонов възел“. Една от клетките е празна. А в друга клетка се намира самия трансформатор, в който се извършва преобразуването на електрическата енергия от средно в ниско напрежение. От тази клетка се захранват табла на ниско напрежение, които тръгват към отделните консуматори. Установено е от експертите, че още от построяването на процесния трафопост „ОТП“ и до сега от него се захранва трафопост „Бетонов възел“ на страна 20 киловолта. Установено е по делото че към изводите ниско напрежение, посредством силов кабел е свързано разпределително табло „НН“, монтирано в трафопоста. От това табло са захранвани с електрическа енергия бившите предприятия „Булгарплод“, бившето предприятие „ОКС“ и районното им осветление, като е посочено че начинът на захранване на първото не е променян от 1989г. насам.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че процесният трафопост представлява „енергиен обект“ по смисъла на § 1 т.23 от ДР ЗЕ, така и по смисъла на отменения § 1 т.17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм., но действал към момента на приватизация на първоначалния праводател на въззивниците/. Поради което и при преценка на правото на собственост на въззивниците върху процесния трафопост следва да бъдат съобразени всички специални нормативни изисквания и ограничения, поставени в специалните закони.

По делото липсват доказателства, че при преобразуването на държавното предприятия в еднолично търговско дружество с държавно имущество – „Силед“ ЕООД процесният трафопост е включен сред активите на дружеството. Но дори и това да е така съществуващата нормативна уредба към момента на преобразуването на държавното предприятие в ЕООД не е позволявала електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия да бъдат включени в капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет производство и търговия с електроенергия. Чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, действащ за периода 1976г. – 1999г. изрично посочва, че електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Доколкото търговските дружества не попадат в кръга на кооперативните и други обществени организации, то разпоредбата на чл.2 ал.2 от същия закон е неприложима в конкретния случай. Не е съобразена разпоредбата на чл.8 от Закона за електростопанството /отм./, съгласно която електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация "Енергетика" и съгласно чл.2 ал.1 са държавна собственост. Следователно съобразно императивните разпоредби на чл.2 и чл.8 от Закона за електростопанството /отм./ подобни обекти остават държавна собственост и не е могло да преминат в собственост на дружеството с държавно имущество при условията на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ Тези обекти не могат да бъдат предмет на сделки и съгласно следващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност съобразно изричното разпореждане на § 67 ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ /отм., но действал 1999г. - 2004г./ Законът изключва, при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, те да се включват в предмета на сделката, когато чрез тях се осъществява снабдяването с електрическа енергия на повече от един потребител.  /в този смисъл са постановени решения на ВКС № 247 от 22.04.2010г. по гр.дело № 3868/08г., ІІІ г.о, решение № 300 от 28.06.2010г. по гр.дело № 169/09г., І г.о., решение № 440 от 23.12.2011г. по гр.дело № 1605/10г. на ІV г.о., решение № 130 от 11.02.2011г. по т.д. № 776/09г. І т.о./.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че праводателите на въззвинците не са могли да придобият собствеността върху процесния трафопост, съответно въззивниците не се легитимират като негови собственици. Поради което и само на това основание неоснователни се явяват претенциите им за връщане на недължимо платена цена „пренос на ниско напрежение“ и за обезщетение за ползване на трафопоста от енергоразпределителното предприятие и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемите дружества следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 1 752лв. за „Енерго - Про Продажби“ АД и 650.76лв. за „Електроразпределение Север“ АД, представляваща адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за които са представени доказателства за заплащането им. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид че същите са в размер под минималния, определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 от 20.11.2017г. по търг.дело № 37/17г. по описа на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Търговия на едро – СС“ ЕООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1, ЕИК 200419751, и „Лъки – СИС“ ЕООД със седалище гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1, ЕИК 201324078, да заплатят на „Енерго - Про Продажби“  АД със седалище гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 1 752лв. /хиляда седемстотин петдесет и два лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА „Търговия на едро – СС“ ЕООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1, ЕИК 200419751, и „Лъки – СИС“ ЕООД със седалище гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ № 1, ЕИК 201324078, да заплатят на „Електроразпределение Север“  АД със седалище гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 650.76лв. /шестстотин и петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: