Р Е Ш Е Н И Е 132

 

гр.Варна,  14.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на 23.05.2017  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ  АРАКЕЛЯН

                                               ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА  БРАТАНОВА 

МАГДАЛЕНА  НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдията А. БРАТАНОВА в.т.д. 164 по описа на ВнАпС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от „ВЕНИ“ ЕООД против решение № 60/20.01.2017 год., постановено по т.д.№ 2190/2013 год. по описа на ВОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от «ВЕНИ» ЕООД, ЕИК 124561683 със седалище и адрес на управление гр Велико Търново, ул.»Алеко Константинов» №8, представлявано от Г. В. А., срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите – гр. София, иск за заплащане на сумата от 202 835 лв., представляваща стойност на изпълнени, но неразплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект на ответника - сграда, предназначена за «Факултет по дентална медицина към МУ - Варна», находяща се в УПИ ІХ в кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 29.10.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

          Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност на постановения съдебен акт и се поддържа в открито съдебно заседание.

         Насрещната страна -  ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите – гр. София, оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и  правна страна:

Предявени са искове от «ВЕНИ» ЕООД, гр Велико Търново срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на сумата от 202 835лв., представляваща стойност на изпълнени, но неразплатени СМР, сторени в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект - сграда, предназначена за «Факултет по дентална медицина към МУ - Варна», находяща се в УПИ ІХ в кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Исковете са основани на твърдения за наличие на сключен между ищеца и Медицински университет – Варна договор от 01.09.2006г. за строителство на сграда, предназначена за факултет по дентална медицина, състояща се от един подземен и шест надземни етажа със ЗП от 7500кв.м., разположена в УПИ ІХ, кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, в двора на медицинския колеж. Твърди се, че строително монтажните работи необходими за изпълнението на договора са подробно описани в приложение към договора, изпълнени са и са приети без възражения, съответно за същите е платена и договорената цена.

Излага се, че с договори от 14.01.2008г. и 31.10.2008г., на ищеца е било възложено извършването на допълнителни СМР, необходими за строителството на сградата, които също са приети и цената за тях е платена.

Извън СМР, включени в предмета на трите договора, по искане на инвеститора, са извършени и допълнителни СМР, по-голямата част, от които са наложени от специфичното предназначение на обекта. Същите са подробно описани и приети с Протокол обр.19/31.10.2008г., като стойността им възлиза на 202 835лв. и същата не е заплатена и към настоящия момент.

Твърди се, че строежът е извършен в имот собственост на държавата – ответник, като същите са довели до увеличаване на имуществото му, поради което дължи заплащането им, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В производството пред въззивната инстанция не се спори, че в имот УПИ ІХ, кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна / собственост на ответника/ е  построена и въведена в експлоатация сграда, представляваща «Факултет по дентална медицина към Медицински университет – Варна», като строителството на същата е било извършено от ищеца – «Вени» ЕООД въз основа на договор за обществена поръчка на строителство от 01.09.2006г., сключен с Медицински университет «Проф.Д-р Параскев Стоянов». 

От представеното по делото заверено копие на Протокол образец 15 за установяване годността на строежа от 08.09.2008 г., подписан от представител на възложителя МУ – Варна и изпълнителя „Вени” ЕООД, се установява, че строежът е изпълнен съгласно представените договори за строителство, одобрените проекти и нанесените екзекутиви.

На 23.10.2008год. за обекта е съставен Акт 16, респ. сградата е приета и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от 03.11.2008 год.

Процесните разходи са свързани със  СМР, обективирани в Протокол  образец 19/31.10.2008г., подписан от представители на възложителя – МУ – Варна и изпълнителя – „Вени” ЕООД – Варна. Разходите касаят  СМР по части: Архитектура, В и К, Електро и Вертикална планировка.  Не се спори, че процесните СМР са изпълнени вследствие от допуснати изменения в строителните проекти касателно подобряване функционалността на сградата. Извършените промени са отразени в екзекутивите на проектите и се състоят в промяна на броя на складовите помещения, местоположението и вида на мивките и оборудването на специализираните кабинети. Променени са и инсталациите за зъболекарските столове. Променен е и вида на портиерната. Част от фасадата на сградата е изпъленна с ЕТАЛБОНД, а някои от преградните стени са от гипсокартон, като от там е произтекла необходимостта от черни каси за дограмите. На по-късен етап са уточнени още вида на оградата и начина на оформяне на вътрешния двор с щампован бетон вместо с асфалтобетон. 

Сочените СМР имат допълнителен характер и не са предмет на възлагане по договора за обществена поръчка и последващите му изменения. Същите са присъщо необходими за изпълнение на обществената поръчка и са задължителна предпоставка за приемането на строежа и въвеждането му в експлоатация.

Съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели още при започване на обекта и провеждане на процедурата по обществената поръчка за избор на строителна фирма били констатирани непълноти в  проектно-сметната документация. Тази непълнота наложила последващи изменения, за която били уведомени всички заинтересовани лица.  Според свид.П., с оглед започването на учебната година, било изтеглено подписването на Акт обр.15 по-рано, като неговата дата предхожда тази на последния Протокол за изпълнени СМР обр.19/31.10.2008г.

С влязло в сила решение, постановено по в.т.дело 681/2014 г. АС – Варна е отменил решение № 779 от 25.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2073/2013 г. , с което искът на „ВЕНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Ал. Константинов", № 8, ЕИК 124561683, срещу Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", със седалище и адрес гр. Варна, ул. "Марин Дринов", № 55, е уважен за сумата от 152 307 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършени допълнителни СМР за обект "Сграда - Факултет "Дентална медицина"", построен в УПИ № ІХ, в кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и вместо него е постановил отхвърляне на претенцията.

С влезлия в сила съдебен акт е потвърдено и първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата от 152 307 лв. до 182 764,40 лева, съставляваща ДДС върху незаплатената част от възнаграждението.

         Решението има за предмет СМР, идентични с процесните. В решаващите си мотиви АС – Варна е приел, че извършването на допълнителни видове работи, чиято необходимост е установена в хода на изпълнение на сключени по реда на ЗОП договори, обуславя отговорността на възложителя по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл Определение № 365 от 3.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1358/2013 г., II т. о., докладчик председателят Татяна Върбанова, Решение № 82 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 658/2010 г., I т. о., докладчик съдията Дария Проданова).  Работата е приета на 08.09.2008 год., когато е съставен и Протокол обр. № 15. От този момент възниква и задължението за заплащане на възнаграждението на изпълнителя, което е погасено по давност в хипотезата на чл. 114, ал.2 ЗЗД.

Следователно – влезлият в сила съдебен акт отрича със сила на пресъдено нещо наличието на вземане от изпълнителя срещу възложителя по договора за обществена поръчка, обосновано с допълнителни СМР по Протокол  за изпълнени СМР обр.19/31.10.2008г.

         Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Твърденията на страната за предприемането на чужда работа без надлежно възлагане от ответника и осъществяването на разходи,  обуславящи обогатяването на насрещната страна водят до извода, че предявената претенция е с правно основание чл.61 ЗЗД.  Възмездяването се претендира в хипотезата на чл. 61, ал.1 ЗЗД  при твърденията, че работата е уместно водена и в чужд интерес. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора съответства на въведените от ищеца фактически твърдения.

Основният довод на първостепенния съд за отхвърляне на предявената претенция е сведен до погасяването й по давност.  Соченият правен извод е предмет на изрично въведено оспорване във въззивната жалба касателно началния момент на давността по смисъла на чл. 114, ал.1 ЗЗД.

Съобразно фактическата установеност по делото, допълнителните СМР са осъществени още към датата на съставяне на Акт обр.15 - 08.09.2008 г., подписан от представител на възложителя МУ – Варна и изпълнителя „Вени” ЕООД. Съставеният Акт обр.19 от 31.10.2008г. има удостоверително значение относно предходното фактическо извършване и приемане на трудовия резултат, но не и относно точния момент на трудова дейност. Съвкупната преценка на събраните експертни заключения и гласни доказателства сочи, че възложеният по обществената поръчка строеж, ведно с всички основни, допълнителни и функционално необходими СМР са били завършени към дата 08.09.2008 год.  Следователно – претенцията на гестора има за предмет възмездяване за разходи, сторени към горепосочената дата.

 Изискуемостта на вземането на гестора по чл. 61,ал.1 ЗЗД възниква незабавно и съвпада по време с фактическото извършване на разходите. Соченият извод следва от факта, че с извършването на разходите настъпва и неоснователното разместване на блага между имуществените сфери на гестора и заинтересованото лице. Релевантен за настъпване на изискуемостта е момента, в който недължимото благо е излязло от патримониума на обеднялото лице /водило чуждата работа без пълномощие/ и е постъпила в патримониума на другото лице / в този смисъл и Решение № 1189 от 17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4743/2007 г., I г. о., ГК/.

Следва да се отбележи, че приемането и одобряването на работата на гестора са ирелевантни за изискуемостта на дължимото обезщетение. Нормата на чл. 61, ал.1 ЗЗД не въвежда волеизявлението на заинтересованото лице като елемент от фактическия състав за възникване на притезанието.  Приемането на работата е предпоставка за заплащане на възнаграждение единствено по договора за изработка, на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД и не следва да се прилага по аналогия при други претенции, основани на неоснователно обогатяване. Всички доводи на страната за приложимост на специалната регламентация по чл. 258 и следв . ЗЗД и ЗУТ са неоснователни, тъй като на практика приравняват договорният и извъндоговорния режим на строителна дейност. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложеното обосновава извода, че датата 08.09.2008 г. съставлява начало на давностния срок по смисъла на чл. 114, ал.1 ЗЗД. Следователно – петгодишната давност съгласно чл. 110 ЗЗД следва да се счита за изтекла на 08.09.2013 год. Искът е предявен на 29.10.2013 год., поради което същият е погасен по давност.

Във въззивната жалба не се поддържат доводи за прекъсване или спиране на давността.

Следователно – предявеният иск е неоснователен, а постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

         В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски – дължимо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 100 лева /чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/20.01.2017 год., постановено по т.д.№ 2190/2013 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА ВЕНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Ал. Константинов", № 8, ЕИК 124561683, да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на Финансите сумата от 100 лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 28, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: