Р Е Ш Е Н И Е

№  126/ 06.06.2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.05.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 164  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производството е на основание постъпила жалба от “Царевец“ООД гр.Варна,  с представляващи К. И.  и Р. И., чрез пълномощникът си адв.Е. О. ***-ищец по т.д. № 36/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 897/21.12.2017год., с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу „Мундус Сървисиз“АД гр.София с правно основание чл.258 ЗЗД да заплати сумата 80 861,26лв. главница и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 031,62лв.-лихва.

Счита решението за неправилно- поради  нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Изложени са твърдения, за необоснованост на решението, понеже съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, като е направил извод че между ищеца и праводателя на ответното дружество „Вики Комфорт 2004“ЕООД не е възникнало правоотношение  по договор за изработка от 29.04.2016год.

Твърди, че неподписването на КСМ за отделните видове СМР с посочването на цени, е единствено договорно неизпълнение от страна на ответното дружество, понеже същата е била състаавена и подписана от изпълнителя и предоставена за подпис на възложителя. Оспорва извода за недължимост на възнаграждението,  тъй като същото е уговорено  като абсолютна стойност  в договора-чл.6 от договора.  Оспорва и извода на съда  че от представените 4 бр. фактури че не може да се направи връзка м4ежду тях и изготвени двустранно подписани протоколи за свършена работа. Това е така, понеже ответникът не е подписвал протоколи, затова е изпаднал в кредиторова забава по отношение на това си задължение. За това счита, че това недобросъвестно поведение за приемане на работата, не може да стане причина  за неплащане на извършените СМР. Твърди, че дружеството е изпълнило надлежно задълженията си по договора, като е изпълнило СМР в срок, съставил е протоколи,  но не се е явило  да приеме  извършените СМР. За извършените СМР са издадени фактури, по които е постъпило частично плащане, от което се прави извод за приемане на работата без забележки-с конклудентни действия от възложителя-цитират се съдебна практика в посочения смисъл. Каято доказателство за извършените СМР представя и моли да ббъде приет снимкомв материал и кореспонденция, с които са ес сдобили след приключванена делото пред първата инстанция.

Твърди се също, че при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,  понеже не са допуснати исканите свидетели, както и не е допуснат управителя да даде обяснения.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени за претендираните суми.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна „Мундус Сървисиз“АД, представлявано от изпълнителните директори Лъчезар Т.ов Петров и Христо Златков Дойчинов, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез  процесуалните представители на страните, както и чрез писмени становища на същите.

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваното решение:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от ЦАРЕВЕЦ ООД, ЕИК 106586915, гр.Мездра, чрез процесуален представител, срещу ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, ЕИК 103877183, Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 861.26 лева, представляващи цена по договор за изработка от 28.01.2016г. ведно с лихва за забава в размер на 4 618,77 лева, считано от 04.04.2016г. до датата на завеждане на иска на 16.01.2017г. ведно със законната лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и  в уточняваща молба, ищецът излага, че на 28.01.2016г. между дружествата е сключен договор за СМР за укрепване на сграда с адрес в Република Германия, гр.Потсдам, казарми Крамниц, съгласно който договор цената е следвало да бъде заплатена на три вноски съгласно Количествена сметка –приложение №1 към договора. Цената на договора, съгласно чл.6 от същия  е в размер на 42 840евр. /83 787,76лв./. Твърди се, че ищецът е изпълнил в срок и възложената му работа като е предал същата чрез предоставяне на възложителя за подпис Приемо -предавателен протокол, но ответникът не е осигурил лице, което да подпише протокола.. Твърди се в уточнителна молба, че не са посочени единични цени, тъй като в договора страните са постигнали съгласие относно цената като цяло в чл.6 от договора за изработка. Във връзка с чл.1 от договора заявява, че ищецът е загубил  документа Количественае сметка Приложение 1-неразделна част от договора, както и документа Заданието на възложителя, за това не се представят по делото. Твърди се също, че ищцовото дружество е завършило изпълнението по договора на 25.04.2016год., като въпреки проведените телефонни разговори,  представител на възложителя не се е явил на обекта за приемане на работата.  Ищецът е издал четири броя фактури – ф.№144 от 29.03.2016г. за сумата от 19 010.67 лева; ф.№146 от 15.04.2016г. за сумата от 19 010.67 лева; ф.№147 от 15.04.2016г. за сумата от 19 010.67 лева, фактура №164/10.11.2016г. за сумата от 26 755.75 лева или общо 83 787.76 лева. Твърди се, че ответникът е заплатил частично  задължението по ф.№144/29.03.2016г., за сумата от 2 926.50 лева, но не е заплатил остатъка от цената по договора в размер на 80 861.26 лева. Поради това, именно плащането на пълната дължима цена е предмет на предявения иск по чл.79 вр.чл.258 ЗЗД. По повод на възраженията на ответника, в съдебно заседание пълномощникът на ищеца уточнява, че немското дружество, с което е сключен договора е дъщерно на ответното дружестнво и към момента е заличено. За това иска е предявен срещу „Вики Комфорт 2004“ЕООД, като относно възникването на правоотношение с последното  се позовава на сключения Анекс № 1 и предвид извършеното  плащане от дружестото по една от фактурите. В съдебно заседание проведено на 23.10.2017год. с участието на новоконституирания ответник „Мундус Сървисиз“АД, пълномощникът на ищеца заявява, че въпреки че договорът е сключен с немското дружество, посочено в договора, ищцовото дружество е контактувало с представители на „Вики Комфорт 2004“ЕООД. Изрично сочи, че ищецът не е преговарял никога с немското дружество.

         С писмен отговор на исковата молба и в молба становище по повод на уточнителна молба от ищеца, ответникът чрез пълномощник оспорва иска като неоснователен. Възразява се по основателността на иска като се твърди, че между двете дружества не е сключван договор за СМР, същият е сключен от лице, което не е било упълномощавано от ответното дружество да го сключва.То не е служител на ответното дружество, нито представлява същото. Като страна по договора  е посочено дружество, регистрирано  в Германия и се представлява от управител –Т. Т.. За това не може да се счита, че е налице каквото и да е изявление на ответното дружество, респективно наличието на съгласие по елементите на договора. Не е постигнато съгласие по отношение на видове, количества и цени на СМР за посочения обект в исковата молба; не е съставена Количествено - стойностна сметка от ищеца; ответникът възразява срещу твърдението, че ищецът е изпълнил възложената му с договора работа по договора от 28.01.2016г. като твърди, че не е налице изпълнение, както и че на ответника е бил представен за подпис приемо-предавателен протокол, но той не е осигурил лице за подписването му. Ако и да се извършени СМР, то такива не са предавани и приемани от ответника по отношение на договорени вид, количество и качество; не са настъпили условията за плащане по чл.6 и чл.9 от договора за изработка; процесните фактури не са издадени въз основа на процесния договор и не кореспондират на реално изпълнени и приети СМР.

Отделно от това, ответникът сочи, че между страните не е постигнато съгласие по съществените елементи от договора за изработка, а именно за видовете и количествата на доставките и услугите и техните цени. Към договора не е подписвана количествено-стойностна сметка за отделните видове СМР с посочване на техните цени. Твърди се, че извършеното от ищеца не е предавано и приемано от ответника, поради което не се дължи и заплащане. Твърди се, че ищецът не е извършвал СМР за ответното дружество по този договор. Твърди се, че ЦАРЕВЕЦ ЕООД не е изпълнило определени изисквания по договора като не е представил застраховка „Гражданска отговорност” на юридическите лица с покритие за съответния строителен обект в гр.Потсдам, а това е предвидено като отлагателно условие по договора – чл.6 от същия; Царевец ЕООД не е изпълнил задължението си по чл.11, ал.7 от договора да представи списък на лицата, които пряко ще бъдат ангажирани в изпълнението на работата както и удостоверение образец А1 за тези лица.; приложените 4 бр. фактури са издадени в нарушение на договора /по който е предвидено заплащане на три вноски/, и без наличието на приемо-предавателни протоколи за приемане на приемане от възложителя на извършените СМР по всяка от фактурите. Тези фактури са издадени без да е налице каквото и да е реално изпълнение на СМР. В чл.5 от договора е предвидено, че при предаване на работата се подписват двустранни приемо - предавателни протоколи, в които се отразява качеството на изпълненото. Твърди се, че не са изпълнени условията по договора за заплащане на извършените СМР. Липсват както договорени, така и изпълнени СМР. Отделно от това се твърди, че при преценка на приложените фактури се установява, че същите нямат нищо общо с възложеното по договора от 28.01.2016г., а и тези фактури не са приемани за плащане от Вики Комфорт 2004 ЕООД. В допълнение оспорва също и твърдението на ищеца, че страните са искали цената на СМР да бъде уговорена „като цяло“, което се опровергава от съдържанието на договора, в който е посочено,, че СМР се възлагат по видове, количества и срещу възнаграждение съгласно КСМ, както и от чл.9 от договора, който изисква подписването на приемо-предавателни протоколи. Конституираният ответник „Мундус Сървисиз“АД-правоприемник на „Вики Комфорт 2004“ЕООД, в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва предявените искове с твърдения, че няма договорни отношения с ищцовата страна. Ищцовото дружество е подписало договор с друга страна, с друг представител, който не е упълномощаван от „Вики Комфорт 2004“ЕООД.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Според  Договор за изработка от 28.01.2016г. в гр.Мездра е постигнато съгласие между Царевец ООД, гр.Мездра като изпълнител и от друга страна Viki comfort GmbH, представлявана от Т. Т., регистрирана в Германия, като възложител, за извършване от ищеца на доставки и дейности по укрепване на сграда – паметник на културата в Р Германия, гр.Потсдам, Казарми Крамниц, съгласно КСС – приложение №1, неразделна част от този договор. Съгласно чл.4 от договора, изпълнителят е поел задължение да извърши работата със свои средства, работници и оборудване в срок до 30.04.2016г.

         Съгласно чл.5 от договора, приемането на работата се удостоверява с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол, в който се правят бележки по качеството на извършеното. При изпълнение на възложената работа възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 42 840 евро, в която сума са включени всички разходи за осигуровки, данъци, транспорт, командироване, консумативи и др. Съгласно чл.9 от договора, плащането се извършва на три транша в зависимост от етапа на изпълнение на работата, в 7 дневен срок от подписване на ППП /приемо-предавателен протокол/ и издадена в оригинал фактура. Съгласно чл.11, ал.1 от договора, изпълнителят се задължава да извърши възложената работа съобразно офертата на възложителя и КСС като предаде изработеното на възложителя: Според ал.6 Изпълнителят се задължава да сключи застраховка „ГОЮЛ“ за покрИ.е на щети от 200 000лв., като договорът влиза в сила при направена застраховка: Според ал.7 Изпълнителят се задължава преди започване изпълнението на работата да предостави на възложителя списък на лицата, които пряко ще изпълняват работата, както и удостоверение образец А 1. Съгласно чл.16 от договора, приемането на изработеното се извършва с приемателен протокол, в който се описва количеството и качеството на извършената работа.   По делото е представен Анекс №1 към договор за изработка от 28.01.2016г., подписан на 29.04.2016г. между ищеца Царевец ООД и Вики Комфорт 2004 ЕООД, с който страните се съгласяват да продължат срока за изпълнение до 30.06.2016г. /стр.11/.

По делото са представени следните фактури, издадени от ищеца, за които същия твърди, че са във връзка с договора: ф.№144 от 29.03.2016г. за сумата от 9 720 лева; ф.№146/15.04.2016г. за сумата от 9 720 евро; ф.№147/15.04.2016г. за сумата от 9720 евро и ф.№164/10.11.2016г. за сумата от 13 680 евро. Във всички фактури е отразено основание за плащане СМР.

         По делото е представено дневно извлечение №45/12.05.2016г. от банкова сметка ***, според което е извършено плащане на сума от 2 926.50 лева по сметката на ищеца от Вики Комфорт 2004 ЕООД.

Според ищеца, с тази сума е погасено част от вземането по първата издадена във връзка с договора ф.№144/29.03.2016г.

С исковата молба е представен Протокол №1 /стр.13/ за установяване извършването и заплащането на действително извършени натурални СМР, с посочена обща стойност 42 840евро. Протоколът е съставен и подписан само от ищеца, се оспорва от ответника. Като възложител в протокол № 1 е посочено Viki comfort GmbH, представлявана от Т. Т..

Пред настоящата инстанция съдът е уважил направените доказателствени искания за изслушване на свидетелски показания.

         Според показанията на свидетеля Е. В., които съдът намира за обективни, същият като работник-строител на фирма „Царевец“ООД през м.март 2016год. работил на обект в Р Германия-в гр. Подсдам, представляващ стари казарми. На место били посрещнати от лицето Т., който превеждал на немец, а последният им описал работата, която е трябвало да се върши и поставял конкретните задачи, докарал е също необходимите материали за работата.

Според свидетеля, една група зазидала прозорците на първия етаж с тухли, прозорците на втория етаж ги затворили с найлони и ОЕСБ плоскости, друга група поправила покрива, махали се капандури, гнили дъски и греди, при което са се получили големи отвори. За да не тече покрива и да се руши сградата, поставили нови греди, които били обшити с дъски и битумна хартия.  На обекта често идвал „немеца“ който им е казвал какво да правят, бележел със спрей какво да се изрязва. Т. им заявил, че немецът им е работодател. Работата приключила към края на април, била приета от комисия, която е едобрила и приела работата без забележки.

Според показанията на св. И. И., който също е работил за ф.“Царевец“, същата е сключила договор с „Вики Комфорт 2004“ЕООД, която имала представителство в Германия. Свидетелят е отговарял за подготовката на договорите и кореспонденцията, изготвяне на платежни документи-фактури, КСМ за изпълнението дейностти по договора. Фирмата изпълнила възложената задача и в началото на  май всички са ес върнали. Фактурите са изготвени от тяхната счетоводителка, след указание и взаимодейсхтвие със счетоводителка от Германия. Според свидетеля другата страна, с която са съгласували е „Вики Комфорт“, от която знае само Т. Т., който кореспондираше и който е бил записан по договора и той е водел кореспонденцията по ел. поща.  КСМ е била изготвена и е била  представена към края на изпълнението на договора.  КС сметка е била изпратена от Т. Т..

Свидетелят не го сочи като дружество с което е кореспондирал по СМР.т.е. не се доказва че ответното дружество е страна по договора за СМР и по тази причина.

         Въз основа на фактическата установеност съдът достига до следните правни изводи:

         Предявени са кумулативно съединени искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца дължимо по договор за изработка от 28.01.2016г. възнаграждение в общ размер от 80 861.26 лева по издадени четири броя фактури в общ размер от 4 618.77 лева, ведно с мораторни лихви върху главниците. Съобразно доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи по реда на главното и пълно доказване твърдението си за наличието на валидно договорно правоотношение с ответника, респективно-че е изправна страна по него-което означава,  точното и качествено изпълнение на възложените му СМР и предаването им на възложителя, респективно отказът на последния за приемане на СМР; както и размерът на претенцията.

         Както се посочи, претенцията на ищеца, се основава на договорно основание – на договор за изработка и анекс №1 към същия.         

Ответникът Вики Комфорт ЕООД, впоследствие чрез конституирания универсален правоприемник Мундус Сървисиз АД, оспорват изобщо качеството си на страна по договора, наличието на договорно правоотношение, изпълнението и предаването на работа по същия.

         Както се изложи, не се спори, а това се установява от твърденията на ищеца и от представения договор от 28.01.2016г. че същия е сключен с трето за настоящия спор лице, а именно- страни по същия са Царевец ООД, гр.Мездра като изпълнител и от друга страна Viki comfort GmbH- дружество, регистрирано в Германия, представлявано от управител Т. Т. като възложител на СМР. Ищецът обосновава насочване на иска срещу ответника ВИКИ КОМФОРТ ЕООД, впоследствие МУНДУС СЪРВИСИЗ АД /след извършено преобразуване чрез влИ.е на първото във второто/, с твърдения, че дружестнвото, което фигурира в договора е немско дружество, което е дъщерно на дружеството-ответник, е заличено. „Вики комфорт 2004 ЕООД, макар и да не фигурира по договора, е възложител на СМР, който е действал чрез немското си дружество и това обстоятелство се установява с подписване от ответника на анекс №1 към договора от 29.04.2016г. и плащането на част от дължимите суми – по ф.№144/29.03.2016г., в размер на 2 926.50 лева  на 12.05.2016г.

Относно твърденията на ищеца за възникнали в действителност на договорни отношения с първоначалния ответник по повод възлагане извършването на СМР на обект в гр.Потсдам:

Това твърдение е недоказано. Договорът за СМР е сключен с Viki comfort GmbH- дружество, регистрирано в Германия, представлявано от управител Т. Т. като възложител на СМР.  Това дружество е юридическо лице, за което не се твърди, че Вики комфорт 2004 ЕООД му е правопиемник, а дори и да е истина  твърдението, въпреки че не са представени доказателства, че е било дъщерно на дружеството-ответник, не води автоматично до встъпване в задълженията по договора за СМР /заличеното дружеството-страна по договора е самостоятелно юридическо лице със самостоятелни права и задължения, за които не може да се напрадви извод, че ответното дружество е встъпилокато страна по договора/. 

Самият ищец твърди, че встъпването на ответното дружество като страна по договора, се установява от сключения Анекс № 1 и частичното плащане по

първата издадена фактура. По тези твърдения съдът съобрази следното:

         Анекс № 1, подписан от представител на ответника, не прави Вики Комфорт 2004 ЕООД, страна по договора за изработка. Това е така, защото анексът не е подписан от страната по договора /възложител/ нито от неин представител, за това за неговата валидност, е в сила разпоредбата на чл.301 ТЗ. По делото няма доказателства, а и индиции, че след подписване на анекса, германското дружество е потвърдило действията на Вики Комфорт 2004 ЕООД, България, посредством каквито и да е действия, вкл. конклудентни такива. В допълнение следва да се отбележи и че не би могло да има конклудентни действия, потвърждаващи Анекс №1, поради следното: Самият ищец твърди, че работата по СМР окончателно е приключила на 25.04.2016год., поради което и не може да се установи основание за сключването на Анекс № 1 от 29.04.2016 год.-т.е. след приключване на работите с ответното дружество.

От друга страна, не може да се направи и връзка между плащането от 12.05.2016г. от Вики Комфорт на Царевец ООД, видно от представеното дневно извлечение от сметка от партидата на Царевец ООД /л.12/ Не е налице посочено основание нито е налице съвпадение на време, страни и сума. Но дори и тази сума да е платена по твърдяната фактура,това не води до извод че ответнното дружество е станало страна по договора за изработка, респективно че същото е встъпило в правата и задълженията на възложителя Viki comfort GmbH- дружество, регистрирано в Германия, което както се отбеляза е самостоятелно юридическо лице и като такова е носител на самостоятелни права и задължения. Напротив, разпоредбата на чл.73 ЗЗД дава възможност едно трето лице да изпълни чуждо задължение, като това изпълнение не води до промяна на страните в първоначалното правоотношение.  В допълнение, относно пасивната легитимация на ответното дружество, следва да се отбележи и следното: Действително, договорът за изработка е неформален договор и може да се доказва с вякакви допустими средства по ГПК неговото съществуване, респективно-че страна по договорае за изработка в действителност е бил „Вики Комфорт 2004“ЕООД, каквито са били и твърденията на ищеца. Както се посочи, в о.с.з.  проведено на 23.10.2017год. за доказване на наличието на правоотношение с ответното дружество, изрично е заявил, пълномощникът на ищеца е заявил, че ищеца никога не е преговарял с немското дружество, а единтвено с дружеството-ответник. Следва да се отбележи, че това твърдение остана недоказано в процеса. Както се установи безспорно, договорът за изработка на СМР е сключен с Viki comfort GmbH- дружество, регистрирано в Германия, представлявано от управител Т. Т. като възложител на СМР и ищеца. В представените от ищеца Протокол № 1 /стр.13/ и КСМ /стр.102/ като възложител е посочен Viki comfort GmbH- дружество, регистрирано в Германия, представлявано от управител Т. Т.. Свидетелят И. Костадинов И. изрично сочи в показанията си, че изпълнението по договора е било съгласувано Т. Т. като представляващ Вики комфорт-т.е. с дружеството, което е страна по договора за изработка, като Т. е изпратил и изготвената от него КСМ. Свидетелят Е. В. също сочи, че на обекта на който са извършвани СМР са контактували с лицето Т. Т.. Следователно, договорът за изработка на СМР е сключен с Viki comfort GmbH- дружество, регистрирано в Германия, представлявано от управител Т. Т. като възложител на СМР и съгласно свидетелските показания, по време на целия работен процес работата е била организирана от посочения управител, който след приключване на строителните работи е изготвил и КСС. Или, в процеса не се установи СМР да са били организирани и извършени от „Вики Комфорт 2004“ ЕООД.

 За това съдът прави извод, че ищецът не доказа, че ответното дружество е страна по договора, по който са извършени процесните СМР, респективно, че е пасивно легитимирано по предявения иск.

За това иска е неоснователен, поради липса на пасивна легитимация.

Но дори и да се сподели становището на въззивника, че ответника, като страна по договора за изработка, е пасивно легитимиран по иска, при разглеждането му по същество по същество, искът е неоснователен, поради следните съображения:

Доколкото ответното дружество не е страна по договора и същото изрично е оспорило държането на КСС и оферта на възложените работи по договора от 28.01.2016г., то в тежест на ищеца е било да установи обема и характера на възложените му с договора работи, което не е сторено.

Или,  впроцеса ищецът следва да докаже договорените по процесния договор обем и видове СМР, договорена цена и тяхното изпълнение. Понеже основанието на иска се основава на сключения договор, съобразно чл.1 от същия възложените СМ работи, които изпълнителят е поел да изпълни срещу възнаграждение, са описани в количествена сметка Приложение 1- неразделна част от договора. Следователно, за да се установи изправността на ищеца по договора, следва да докаже, че е изпълнил договорените СМР.

 В процеса въпреки указаната му доказателствена тежест, ищеца не е представиел количествена сметка Приложение 1- неразделна част от договора от което да се установи за какви СМР са постигнали съгласие, респективно какви видове и количества СМР ищецът е имал задължение да изпълни, срещу претендираното възнаграждение. Единственото доказателство относно видовете работи, предмет на договора за изработка е представена КСС, изготвена и подписана едностранно от ищеца, която е оспорена от насрещната страна. За това съдът въпреки свидетелските показания, които установяват извършени СМР, приема, че е   останало недоказано за какви СМР страните са постигнали съгласие, което пък е пречка да бъде установена изправността на ищеца като изпълнител по договора.

Липсата на КСС към договора и последиците до които води, би могла да бъде преодоляна, при изпълнение на разпоредбата на чл.5 и чл.16 от договора-според които приемането на изработеното се извършва с двустранно подписан протокол. Това е така, понеже при приемането на изработеното от възложителя, ще се направи извод, че същото е част от договорените СМР. Ищецът не е представил нито един протокол за приемане на изработените СМР, за това и съдът прави извод, че в процеса остана недоказано за какви СМР страните са постигнали съгласие. Освен че са доказателство за постигнато съгласие за СМР, двустранно подписания протокол е доказателство за извършването на СМР, за тяхното приемане и одобряване от страна на възложителя. Освен посоченото значение на двустранно подписаните протоколи, същите са посочени и като предпоставка за плащане на изработеното. Това произтича от чл.9 от договора, според който възложителят ще заплати на изпълнителя договореното възнаграждение на три плащания, в зависимост от етапа на изпълнение на строителните работи, отразени в двустранно подписан протокол,  срещу оригинално издадена фактура.

         Следователно, предпоставка за плащане е двустранно подписан протокол за извършените СМР и издадена въз основа на него фактура. В процеса ищецът не е представил двустранно подписан протокол за извършени СМР, не се и твърди подписваето на  такива протоколи, поради което и според договора, не е възникнало условието за издаване на фактура от страна на ищеца за заплащане на извършени работи.

Относно твърдението, за отказ от страна на ищеца да приеме изработеното: Това твърдение остана недоказано в процеса. Съобразно чл.12 ал.2 от договора, изпълнителят има право да иска от поръчващия да приеме работата му. Валидни доказателства за отправена покана до възложителя не са представени, поради което не може да се направи извод, че възложителят е изпаднал в забава, по отношение на ищеца. Освен това, първата издадена фактура е от 29.03.206год., закоято не е представен приемо-предавателен протокол. Следователно, според твърденията на ищеца за неприемане на работата, към посочената дата ответникът поради отказ да приеме работата би се явил неизправна страна по договора. При това положение, за ищеца като изправна страна е възникнало правото да прекрати договора-според чл.25 ал.4 от договора, което не е сторено, и той въпреки неприемането на работата от страна на възложителя-което може и да се тълкува като отказ на същия от договора, е продължил да изпълнява договорените СМР. Или, предвид изложеното, следва да се направи извод, че за ищеца не са възникнали предпоставките за издаване на фактурите по процесния договор, респективно да претендира заплащане на сумите по тях. 

         Или, от изложеното до тук, следва да се направи извод, че искът се явява неоснователен и като такъв следва да се3 остави без уважение.

         Поради изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.79 вр.чл. 258 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлени, като неоснователни.

 Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.  Разноски пред настоящата инстанция: С оглед на изхода на спора, в полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция за адвокатска защита, които са 6000лв. и следва да бъдат присъдени в поискания размер, на основание чл. 78 ал.3 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                                    

                                                 Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 897/21.12.2017 год., постановено  по т.д.№ 36/2017 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА ЦАРЕВЕЦ ООД, ЕИК 106586915, гр.Мездра, чрез адв.Ал.Лазарков ДА ЗАПЛАТИ на МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, ЕИК 203855825, София, конституиран в хода на производството като универсален правоприемник на първоначалния ответник ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, ЕИК 103877183, Варна, заличен поради преобразуване на ответното дружество чрез влИ.е в МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, ЕИК 203855825, София, сумата от 6 000 лева, представляващи сторените по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                       2.