ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 на съдия В.ПЕТРОВ по ч.т.д. №165/2017 г.

Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав. Считам, че осъдителен или установителен иск на залогодателя срещу длъжника за присъждане/установяване на заложеното вземане, след като заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение спрямо заложеното вземане, е недопустим. Първо, защото залогодателят няма вече право на разпореждане по отношение на вземането – чл.9, ал.4 - ЗОЗ. Той няма следователно нито материална, нито процесуална легитимация да го търси от длъжника. Второ, защото съгласно чл.44а, ал.2 - ЗОЗ паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение, като също така той може да продаде заложеното вземане – ал.1. Очевидно е, че става дума за действия в изпълнителното, а не в исково производство. И трето, заложният кредитор не се нуждае от изпълнителен лист, още по-малко от такъв, с който ще се снабди вместо него залогодателят, защото: Съгласно чл.10, ал.2, изр.2 – ЗОЗ образуването на изпълнително производство по ГПК по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Съгласно чл.10, ал.3 - ЗОЗ заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. От всичко по-горе става ясно, че заложният кредитор се ползва от облекчен ред по ЗОЗ, който не изисква воденето на иск срещу длъжника на залогодателя, в случай че той не желае да изпълни доброволно. Само въз основа на вписани особен залог и пристъпване към изпълнение и подадена нотариално заверена декларация за размера на вземането си заложният кредитор може да се легитимира като взискател или като присъединен кредитор и да се удовлетвори от заложеното в негова полза вземане. Доколкото длъжник на заложния кредитор е залогодателят, а не третото лице – длъжника на залогодателя, със запорното съобщение до последното, което се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение ще му бъде и забранено да предава дължимите от него суми на залогодателя - длъжник на заложния кредитор, като от деня на запорното съобщение то има задълженията на пазач спрямо дължимите суми, по аргумент от чл.507, ал.1, 2 и 3 - ГПК. Това още веднъж доказва, че иск на залогодателя срещу неговия длъжник в случая е недопустим.                                              СЪДИЯ С ОМ: