О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №226

 

25.04.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 165

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на " ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ" АДСИЦ – гр. София, ЕИК 175050274, подадена чрез адв. М.П. от САК, срещу определение № 25/20.01.2017г., постановено по т. д. № 81/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на определението, с подробно изложени доводи и съображения за неправилност на извода на окръжния съд, че в резултат на вписвано на 07.01.2016г. в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение от заложен кредитор - Европейска банка за възстановяване и развитие / ЕБВР/ ищецът не е активно процесуално легитимиран по предявените искове. Петитумът е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Насрещната страна "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД – гр. Попово, ЕИК 000874028, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и становището на насрещната страна, и съобрази данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Първоинстанционният Търговищки окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ ФЕЕИ " АДСИЦ – гр. София срещу "МБАЛ - ПОПОВО" ЕООД – гр. Попово, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на главница, неустойка и законни лихви, претендирани като дължими по договор от 22.02.2011г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградата на „ МБАЛ Попово” ЕООД, сключен между „ЕНЕМОНА“ АД и „МБАЛ - Попово“ ЕООД и договор за прехвърляне на вземане от 13.02.2012 г., сключен между „ФЕЕИ“АДСИЦ и „Енемона“ АД.

По така предявените искове е осъществена двойна размяна на книжа между страните, проведено е съдебно дирене и съдебни прения и делото е обявено за решаване в открито съдебно заседание на 22.12.2016г.

За да отмени протоколно определение от 22.12.2016г., с което е даден ход по същество на спора, и да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете, окръжният съд е приел, че в резултат на осъщественото на 07.01.2016г., преди подаване на исковата молба, вписване на пристъпване към изпълнение на заложния кредитор ЕВБР по отношение на процесното парично вземане, правото на неговото събиране преминава от залогодателя – ищец към Европейска банка за възстановяване и развитие и само последната може да упражнява действията, насочени към неговото събиране, което включва и предявяването на иск за присъждане на вземането, респ. залогодателят губи тези права, въпреки че остава носител на материалното право.

Изводът е неправилен, като съображенията на настоящия състав са следните:

От фактическа страна са безспорно установени релевантните за конкретното произнасяне факти, че процесните парични задължения са част от вземане, върху което ищецът „ФЕЕИ“ АДСИЦ е учредил особен залог в полза на Европейска банка за възстановяване и развитие, както и че на 07.01.2016г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение на заложния кредитор, за което третото задължено лице, ответник в процеса - „МБАЛ Попово” ЕООД, е уведомено от заложния кредитор.

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, като единствено правните твърдения очертават процесуалната легитимация на страните и съответно преценката на съда дали искът е предявен от или срещу надлежна страна. Преценката на първоинстанционния съд в обжалваното определение по допустимостта на производството е направена въз основа на факти, които са извън заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право и нямат отношение към активната процесуална легитимация на ищеца да предяви осъдителни искове за реално изпълнение на цедирани в негова полза парични задължения на ответника.

Вписването в ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение на заложния кредитор Европейска банка за възстановяване и развитие не само че не погасява процесуални права на ищеца - залогодател, произтичащи от принадлежността на спорното материално право, но и само по себе си не прави заложния кредитор процесуалноправно легитимиран да предяви осъдителния иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка със спорното вземане, ако липсват другите предпоставки, в кръга на които е и бездействие на търговското дружество –длъжник. В хипотеза на непризнаване на заложеното вземане от третото лице, предявяването на иск от залогодателя, включително и осъдителен, с който се цели установяване на вземането със сила на пресъдено нещо, е факт, който отрича активната процесуална легитимация на заложния кредитор за предявяване на иск за същото вземане по чл. 134 ЗЗД, като процесуален субституент на залогодателя. Следователно, въз основа на релевираните във висящото производство факти и обстоятелства относно принадлежност на спорното материално право, след иницииране на исково производство с подаване на исковата молба ищецът е единствено активнопроцесуално легитимиран по спора, за разрешаването на който е сезиран съдът.

Във връзка с изложеното от първоинстанционния съд съображение, че петитумът предполага осъждане на ответника да заплати исковите суми на ищеца – залогодател, а не на заложния кредитор, а това противоречи на действието на вписването в ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение, съставът на ВнАпС намира за необходимо да се посочи следното:

Предметът на спора не предполага признаване на права на лице, различно от титуляра на предявеното за съдебна защита материално право. В съдебен процес, който заложният кредитор би бил принуден да инициира, в случай на бездействие на залогодателя, същият, в качеството си на негов процесуален субституент, предявява искове срещу третото задължено лице, с петитум за осъждане на ответника да плати задълженията, но отново не на ищеца, а на залогодателя, тъй като последният е носителят на материалното право, както по отношение на своя длъжник, така и по отношение на заложния кредитор. След осъждане на третото лице – длъжник на залогодателя и влизане на решението в сила, независимо дали е постановено по иска на носителя на материалното право или процесуалния субституент, на разположение на заложния кредитор е упражняването на правата по издадения в полза на залогодателя изпълнителен лист.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по допустимостта на производството, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 25/20.01.2017г., постановено по т. д. № 81/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, и

ВРЪЩА делото на Търговищки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.