Р Е Ш Е Н И Е

141/14.05.2015 г.                              град Варна

              В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 14.04.2015 г. в състав:

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д. № 166/2015 година по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Ц.П. *** чрез адв. В.К. *** срещу решение № 212/10.12.2014 г. постановено по т.д. № 101/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 74 от ТЗ предявени от В.Ц.П. срещу „Д Х” АД – гр. Добрич за отмяна на решения, взети на редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 21.06.2014 г.. Излага подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че окръжният съд не е взел предвид, че ответникът е публично дружество, за което са приложими специалните норми на ЗППЦК, които изключват приложението на общите такива по ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, излагайки аргументи за правилността на решението. Също претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Няма допуснати нарушения на закона и устава при свикването и провеждането на ОСА на „Д Х” АД – гр.Добрич, проведено на 21.06.2014 г., налагащи отмяна на взетите от събранието решения.

Искът е с правно основание чл. 74 ТЗ. Предявен е от В.Ц.П. акционер в „Д Х” АД в срока по чл. 74 ал. 2 ТЗ. Ищцата сочи като основания за отмяна на решенията взети на общото събрание на акционерите /ОСА/ на „Д Х” АД нарушения на Устава и на закона при свикването и провеждането му на 21.06.2014 г. /обективирани в приложените документи към Заявление А5 с вх. № 20140623164345 и Заявление Г 2 с вх.№ 20140624120816/.

По делото не се спори, че ищцата не е упражнила правото си да участва в проведеното на 21.06.2014г. ОСА. Ищцата не е присъствала на ОС, въпреки че се счита редовно поканена с обявяване на поканата за свикването му в ТР. Тя не може да релевира възражения, касаещи участието на други акционери, нито такива, за които не твърди, че по някакъв начин са накърнили членствените й права. Всеки акционер сам преценява дали участието му в ОС е било опорочено и друг акционер не може да повдига вместо него въпроси, свързани с евентуално накърнени негови права. Вътрешните отношения между отделните акционери и техните законни представители или представители по пълномощие също не могат да се релевират от друг акционер като основание за отмяна на решенията на ОС.

Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че освен изложеното по-горе, тези възражения са абсолютно неоснователни.

Неоснователни са релевираните нарушения свързани с неприлагането към писмените материали за дневният ред на събранието, публикувани с поканата, на декларации по чл.234, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Сочените декларации съгласно нормата на чл. 234, ал.3 ТЗ се изискват при вписване съответните промени в търговския регистър, поради което настоящият съдебен състав, счита, че непредставянето на декларация по  чл. 234, ал. 2 ТЗ пред общото събрание не представлява нарушение на императивна норма. Същите съображения следва да се изложат и по отношение на  оплакванията за липсата и на декларация по чл.44, ал.3 ,б”б” от Устава, което водело до незаконосъобразност на избора на Г Г.

Изложените фактически основания за незаконосъобразност на обжалваните решения поради противоречие между съдържанието на поканата и разпоредбата на чл.29,ал.3 от Устава съдът намира за неоснователни. Липсата на мотивация в решенията на съвета на директорите за свикване на извънредно ОСА с определения дневен ред, както и поотделно посочване на начина на гласуване на всеки от членовете му, въпреки че представляват нарушения на действащия устав не се отразява върху законосъобразността на решенията приети от проведеното ОСА. Представителната власт на  представляващия по закон търговското дружество-акционер  произтича от самия закон, поради което допълнително специално упълномощаване е излишно. Респ. изискването на чл.29, ал.3 от Устава за представяне на протоколи от решения на ръководните органи се отнася единствено за пълномощника.

Не намират опора и оплакванията, че поради наличието на спиране по регистърни производства гласуваните на събранието от 21.06.2014 г. решения подлежат на отмяна. Приемането на подобно възражение за основателно би довело до невъзможността да се свикват и провеждат нови събрания, които да вземат съответните валидни решения. Повторно гласуване на вече взети от предишни ОС решения е допустимо предвид наличието на висящи дела за отмяна на същите, които могат да блокират работата на дружеството за продължителен период от време. Повторността на взетите решения не е самостоятелно основание за незаконосъобразност, а конкретни нарушения на императивни правни норми и такива от устава на дружеството не се сочат.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.

На основание чл.78 ал.3 ГПК, въззивното дружество  дължи  на въззиваемата страна разноски сторени във въззивната инстанция, извършени  за адвокатска защита. Съгласно представен списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК подкрепен с доказателства, въззиваемата страна иска присъждане на разноски в размер на 960 лв., съставляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар. Въззивникът е направил възражение за прекомерност по см. на чл.78 ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно отчитайки правната и фактическа сложност на делото и броя на решеният на ОСА , предмет на разглеждане по обективно съединените искове по чл. 74 от ТЗ.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 212/10.12.2014 г. постановено по т.д. № 101/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН **********,***, да заплати на  „Д Х” АД гр.Добрич, ЕИК 124087299, сумата 960 лв. – съдебни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.