Р Е Ш Е Н И Е   № 144

 

03.06.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                      ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 166 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 850/02.03.2016г. на ОБЩИНА ВЕНЕЦ, Шуменска област, ЕИК 000931397, представлявана от Кмета Н.А., чрез адв. М. Д. ***, срещу решение № 6 от 04.02.2016г., постановено по т. д. № 101/2015г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от въззивника срещу „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ- Т“ ЕАД, ЕИК 835009611, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище ул. „Трети март“№ 40, представлявано от Б.С.Т., за присъждане на сумата 43 856.40лв., претендирана като неустойка за забава по Договор за благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „ Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец от 23.07.2014г.

В жалбата се инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение. Твърди се, че съдът е възприел правилно фактическата обстановка по предмета на спора, но е достигнал до неправилни изводи, посочвайки избирателно част от събраните доказателства по делото, като е игнорирал на- съществените от тях, от които се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 48, т. 5 от договора. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на иска в заявения размер. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ - Т“ ЕАД – гр. Търговище представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. И.И., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Търговищкият окръжен съд е бил сезиран за разглеждане на осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Община Венец, Шуменска област срещу „ Пътинженерингстрой - Т“ ЕАД- гр. Търговище, за присъждане сумата 43 856.40лв., претендирана като неустойка за забавено изпълнение по Договор за благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец от 23.07.2014г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 23.07.2013г. между страните е сключен договор с предмет „ Благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „ Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец. Излага се, че договорените работи не са изпълнени в предложения от ответника и посочения в договора срок, като е налице забавяне на изпълнението със 76 дни, което предпоставя търсене на съответно обезщетение, включително и договорена неустойка в размер на 0.05 % за всеки ден на забавата, възлизаща на сумата 43 856.40 лв. По указания на Агенцията за държавна финансова инспекция в писмо изх. № ДП 3 Шн-3/94-96-20915г., дадени в резултат на извършена инспекция от органите на АДФИ, общината е предприела мерки за разрешаване на проблема по доброволен път, като на изпълнителя е изпратена нотариална покана с рег. № 5524/22.07.2015г., получена на 27.07.2015г., в която е даден срок за доброволно плащане на дължимата неустойка – до 30.07.2015г. Излага се, че в указания срок, както и до датата на подаване на исковата молба не е извършено плащане от дружеството– изпълнител.

Ответникът „ Пътинженерингстрой - Т“ ЕАД изразява становище за неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на валидно правоотношение по процесния договор. Оспорва се твърдението, че е допусната забава при изпълнението на договора, като се сочи, че договорите задължения са изпълнени в цялост и в срок и работата е приета без забележки. Твърди се, че по време на строителните работи на три пъти се е наложило спиране на строителството поради обстоятелства, които препятстват изпълнението на строителните работи на работната площадка, тези обстоятелства са констатирани съвместно от строителен надзор, проектант, изпълнител и възложител, като за това са съставени съответните актове Обр. 10, а при отпадане на пречките строителството е своевременно продължавано.

Ищецът оспорва основателността на релевираното от ответника възражение за временна обективна невъзможност на изпълнение. Въвежда довод, че съставените актове Обр. 10 и Обр. 11 имат оповестителен характер и не обективират безусловно дадено съгласие от страна на възложителя за спиране на строителните работи, а освен това акт Обр. 10/31.10.2014г. и акт. Обр. 11/25.11.2014г. са подписани от зам. кмета на общината. Твърди се, че вина за всички спирания на СМР има изпълнителят, тъй като в проведената процедура по възлагане на обществена поръчка същият е бил запознат с тръжната документация и с обектите, в които ще се извършват строителни работи и сам е предложил срок за изпълнение, съобразно който е бил и класиран като изпълнител.

Ответникът допълнително възразява срещу твърдението, че част от актовете не са подписани от кмета на Община Венец, като същевременно заявява, че това обстоятелство е без значение за спора, тъй като в съставения на 03.12.2014г. Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа / Обр. 15/, който е безспорно е подписан и от кмета на общината като представител на възложителя, изрично е посочено, че неразделна част от него са и актовете за спиране и продължаване на строителството.

Решението на ТОС, с което осъдителният иск е отхвърлен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията за наличие на правоотношение между община и търговско дружество, по формален договор за изработка в строителството, за който са приложими и специалните разпоредби на ЗОП.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Съставът на въззивния съд, за да се произнесе по спора пред тази инстанция, очертан с жалбата и отговора на насрещната страна, и като констатира, че в жалбата няма оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че след провеждане на обществена поръчка, на основание чл. 16, ал. 8 от ЗОП, по която ответното дружество е обявено за изпълнител, между тях е възникнало валидно правоотношение по договор с предмет „ Благоустрояване на населените места в Община Венец“ и подпроект „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец, сключен на 23.07.2014г., при условия, съответстващи на техническото и ценово предложение на изпълнителя в тръжната документация.

В чл. 44 от договора, Раздел ХІV „ Отговорност при неизпълнение”, е уговорена неустойка, дължима от изпълнителя при забавено изпълнение на тези задължения по договора, за които е предвиден срок.

Срокът на изпълнение на възложените с договора строителни работи е определен, в съответствие с предложение на изпълнителя в тръжната процедура, на 24 календарни дни, считано от датата на съставяне на протокол Обр. № 2А от Наредба № 3 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия до предаване на обекта на възложителя с подписване на акт Обр. 15 -  чл. 11 ал. 1 от договора.

Акт Обр. № 2 А е подписан на 26.08.2014г., с което е започнал да тече срокът за изпълнение, а съставеният и подписан от участниците в строителния процес Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа  Обр. 15/ е с дата 03.12.2014г., което е 76 дни след изтичане на 24 дневния срок, считано от 26.08.2014г. Не е спорно обстоятелството, че между страните не е постигнато формално писмено съгласие, с анекс или допълнително споразумение към договора, за продължаване срока за изпълнение на СМР, в хипотезата на чл. 43, ал.2, т. 1, б. „а” ЗОП е във вр. Раздел ХVІ от договора, поради непредвидени обстоятелства по смисъла на § 14 б от ДРЗОП.

Във връзка със спора между страните за основателността на възраженията за отпадане на отговорността за забавеното изпълнение ответникът представя писмени доказателства: три броя актове Обр. 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството от 29.08.2014, 19.09.2014 и 31.10.2014г., а по искане на ищеца е проведена съдебно – техническа експертиза.

По първия акт Обр. 10/29.08.2014г. участниците в строителния процес са приели като причина за спирането на строителството необходимостта от заустване на сградната канализация на УПИ І-237 кв. 23 и изграждането и заустването на три канализационни шахти. Строителните работи са възстановени с акт Обр. 11/16.09.2014г.

Като причина за спиране на строителството по втория акт Обр. 10/19.09.2014г., е установно наличие на опасни наклонени зидани огради и свързаните с тях паянтови навеси, врати и стопански постройки, както и наличието на дървени подпорни елементи, закрепени в зоната за уличната регулация. Строителните работи са възстановени с акт Обр. 11/22.10.2014г.

Третото временно спиране на строителството, за което е съставен акт Обр. 10 е от 31.10.2014г. до 23.11.2014г., е поради причина „ пропадане на канализационна шахта и невъзможност за преминаване на строителна техника”.

На 03.12.2014г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Обр. 15/, подписан от всички участници в строителния процес – възложител, проектант, строител, консултант / строителен надзор/, с който е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1, и ал. 2 от ЗУТ и условията на договора; не са констатирани недостатъци на изпълнението.

Шест месеца след приемане на извършените строително – монтажни работи по процесния договор до Кмета на Община Венец е изпратено писмо изх. № ДП 3 Шн-3/94-96-20915г. от Агенция за държавна финансова инспекция, с което същият е уведомен за резултатите от извършена финансова инспекция във връзка с обществена поръчка ” Благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец от 23.07.2014г. Според извършилите проверката длъжностни лица от АДФИ срокът за изпълнение на обществената поръчка е удължен необосновано с издаването и подписване на актове обр. 10 и обр. 11, без да са били налице непредвидени обстоятелства по смисъла на § 1, т. 14 б от ДР на ЗОП; налице е забава от 76 дни, а финансовите интереси на Община Венец не са защитени, тъй като възложителят не се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 44, ал. 2 от договора, да предяви иск срещу изпълнителя за заплащане на неустойка в размер на 0.05 % от стойността на договора за всеки ден забава, възлизаща на сумата 43 856.40 лв. На представителя на Община Венец е даден двумесечен срок за да уведоми АДФИ за предприетите действия, включително и по съдебен ред, за уреждане на финансовите взаимоотношения с „Пътинженерингстрой - Т“ ЕАД - гр. Търговище

От неоспореното заключението на съдебно – техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, се установява, че проблемите, довели до прекъсване на строителните работи с актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството за периодите от 29.08.2014г. до 16.09.2014г. и от 31.10.2014г. до 25.11.2014г. не биха могли да бъдат предвидени от изпълнителя при сключване на договора. Експертът е предложил на съда обратния извод по отношение на причините, довели до спиране на строителството с акт Обр. 10/19.09.2014г., а именно, че наличието на опасно наклонени зидани огради и свързаните към тях паянтови навеси, врати и стопански постройки, временно укрепени с дървени подпори, закотвени в зоната на уличната регулация, са били видими и при извършване на задължителния оглед на обектите в хода на процедурата по обществена поръчка, биха могли да бъдат констатирани и предвидени от изпълнителя.

По повод направеното оспорване от страна на ищеца на автентичността на актовете Обр. 10 и Обр. 11, отнасящи се до третото спиране на строителството за периода от 31.10.2014г. до 25.11.2014г., в частта относно подписите на представляващия възложителя Община Венец, с твърденията, че документите са подписани не от кмета, а от зам. кмета, не е поискано откриване на производство по чл. 193 ГПК и не е предприето доказване. Възложителят обаче заявява порок, свързан със съгласието на възложителя за спиране на строителството, а не оспорва наличието на посочените в актовете причини за спиране на строителството. От събрания доказателствен материал се установява, че между страните е постигнато окончателно неформално съгласие за продължаване срока на договора поради непредвидени обстоятелства за периодите на спиране на строителството не с подписването на актовете за установяване състоянието на строежа при спиране и при продължаване на строителството, а в резултат на удостоверителните изявления в съставения на 03.12.2014г. Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Обр. 15/, че строежът е изпълнен съгласно условията на договора за строителство, с посочване като приложения на всички съставени актове обр. 10 и обр. 11. От посоченото следва, че обстоятелството дали предходните актове Обр. 10 и Обр. 11, отнасящи се до третото спиране на строителството за периода от 31.10.2014г. до 25.11.2014г., са подписани от зам. кмета или от кмета, като представител на общината, е без значение за спора.

В жалбата е релевирано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на представено писмено доказателство – удостоверение изх. № РД – 93-00-77/03.12.2015г., издадено от Община Венец, съгласно съдържанието на което в деловодството на общината не са постъпвали молби, искания или уведомления от ответното дружество за спиране изпълнението на строителството.

Съставът на ВнАпС намира, че доколкото никоя от страните не твърди да е инициирана процедура от ответника за постигане на формално писмено съгласие с възложителя за продължаване срока за изпълнение на СМР, а неизпълнение на задълженията на изпълнителя по чл. 11, ал. 3 и чл. 48 от договора за уведомяване на възложителя за възникване на непредвидени обстоятелства не по – късно от 10 – дневен срок от узнаването за обстоятелствата, не е посочено от ищеца като основание за възникване на процесното задължение за неустойка за забава, с необсъждането на посоченото писмено доказателство не е допуснато соченото нарушение.

Така приетата за установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи на състава на ВнАпС по предмета на спора:

Ищецът претендира заплащане на неустойка, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за забавено изпълнение на строителни работи по договор с предмет „Благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец - 0.05 % за всеки ден на забавата, като твърди забава на изпълнението със 76 дни.

Няма спор, че страните са били валидно обвързани от процесния договор, който е за изработка в строителството, сключен след процедура по възлагане на обществена поръчка, за което правоотношение са приложими освен правилата на ЗЗД и ТЗ, и специалните норми на ЗОП.

Установява се, че от страна на изпълнителя е допусната забава относно изпълнението на възложените СМР, като обектът е предаден на възложителя 76 дни след изтичане на срока. Не е спорно обстоятелството, че между страните не е постигнато формално писмено съгласие, с анекс или допълнително споразумение към договора относно продължаване срока за изпълнение на СМР, в хипотезата на чл. 43, ал.2, т. 1, б. „а” ЗОП е във вр. Раздел ХVІ от договора, поради непредвидени обстоятелства по смисъла на § 14 б от ДРЗОП.

Защита на ответника е насочена към установяване основателността на своевременно направено възражение, че забавата се дължи на причини, които не могат да му бъдат вменени във вина, което подлежи на квалификация по чл. 81, ал. 1 ЗЗД във вр. 306 ТЗ и специалните норми на чл. 43 ЗОП във вр. § 1, т. 14 б от ДР на ЗОП. Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извод на настоящия състав за постигнато неформално съгласие между изпълнителя и възложителя за това, че изпълнението на строителните работи е трикратно преустановено поради непредвидени обстоятелства. Този извод е в съответствие и с констатациите на органите на Агенцията за държавен финансов контрол, че срокът за изпълнение на обществената поръчка е удължен за периодите съгласно подписаните актове Обр. 10 и Обр. 11 / като същевременно е изразено становище, че удължаването е необосновано/.

Императивната норма на приложимата за процесния договор разпоредба на чл. 43 ЗОП забранява страните по договор за обществена поръчка да го изменят, с изключение на хипотезите по ал. 2 на същата разпоредба. В хипотезата на чл. 43, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОП изменението на договора се допуска по изключение, когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага промяна на сроковете на договора. В действаща към момента на сключване на договора разпоредба на § 1 т. 14 б от ДР на ЗОП е дадено легално определение за „ непредвидени обстоятелства” - обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението на договорените условия.

За да направи необходимите в случая изводи за това дали обстоятелствата, на които се позовава ответникът, са възникнали след сключването на договора, обективно не са могли да бъдат предвидени при сключването му, дори и при полагане на дължимата грижа на добрия търговец, и са причинили временна невъзможност за изпълнение на строителните работи, съдът намира, че няма основание да не възприема изцяло неоспореното заключението на съдебно – техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство. Назначеното от първоинстанционния съд вещо лице е с необходимите специалност и квалификация, експертното заключение е основано не само на строителната и тръжната документация, но на осъществен от експерта оглед на място на обектите, в които са извършени СМР.

Предложените от вещото лице изводи, които се възприемат от съда, са, че обстоятелствата, довели до временна невъзможност за изпълнение на строителните работи съгласно актовете за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството за периодите от 29.08.2014г. до 16.09.2014г. и от 31.10.2014г. до 25.11.2014г., са възникнали след сключването на договора и обективно не са могли да бъдат предвидени от изпълнителя, докато причините, довели до спиране на строителството с акт Обр. 10/19.09.2014г., а именно наличието на опасно наклонени зидани огради и свързаните към тях паянтови навеси, врати и стопански постройки, временно укрепени с дървени подпори, закотвени в зоната на уличната регулация, са били видими и при извършване на задължителния оглед на обектите в хода на процедурата по обществена поръчка, биха могли да бъдат констатирани и предвидени от изпълнителя на обществената поръчка.

Следователно за ответника е настъпила временна обективна невъзможност за осъществяване на строителни работи за периодите от 29.08.2014г. до 16.09.2014г. и от 31.10.2014г. до 25.11.2014г. поради обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа или да бъдат избегнати. По отношение на причините за временното преустановяване на строителството за периода от 19.09.2014г. до 21.10.2014г. не се установява същите да съставляват правопораждащ факт за временна обективна невъзможност за изпълнение и съответно за изключване на отговорност за допусната забава. В случая се касае за търговец, който по занятие се занимава със строителни работи, и при полагане на специалната дължима грижа на добрия търговец е следвало да съобрази при огледа на обектите реалната възможност за възникване на проблеми при изпълнение поради наличието на опасно наклонени огради, навеси и други постройки на терена, т. е. спирането на строителството не се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на § 1 т. 14 б от Допълнителните разпоредби на ЗОП и изпълнителят не е освободен отговорността за допуснатата забава за дните, съответни на втория период на спиране на строителството.

Принципът за непроменяемост на клаузите на договора за обществена поръчка следва от принципа за засилена защита на обществения интерес, който винаги се ползва в приоритет над интереса на изпълнителя. Сключването на договора е резултат от успешно проведена и приключила процедура по ЗОП, поради което и конкретните договорни клаузи относно цената и срока за изпълнение са резултат от преценката на възложителя, че същите ще обслужат най - пълно, адекватно и ефикасно обществения интерес. Срокът за изпълнение на договора е един от водещите критерии за класиране на участниците, в това число при обществени поръчки за осъществяване на строителни работи. Постигнато между страните по договор за обществена поръчка съглашение за продължаване срока на договора при липса на предвидените от специалния закон предпоставки, независимо дали е в обективирано в писмена форма или е неформално, е нищожно поради противоречие с императивни правни норми.

По изложените съображения съдът приема, че забавата на изпълнителя, за която не е оборена презумпцията за вина, е за 33 дни, съответна на периода от 19.09.2014г. до 21.10.2014г. / 76 дни забава минус 43 дни, за които се установява временна обективна невъзможност за изпълнение поради непредвидени обстоятелства/.

В чл. 44 от договора, Раздел ХІV „ Отговорност при неизпълнение”, е уговорена неустойка, дължима от изпълнителя при забавено изпълнение на тези задължения по договора, за които е предвиден срок. Съгласно ал. 1 на посочената договорна клауза размерът на неустойката, която се дължи в случай, че изпълнителят не завърши възложените СМР в срок и забавата не се дължи на действия или актове на възложителя или на непредвидено обстоятелство, или на действия / актове на трети лица, е 0.1 % на ден от цената на договора, за всеки ден забава, но не повече от 10 %. При забавено изпълнение на всяко друго задължение по договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.05 % на ден за всеки ден забава, но не повече от 5 % - ал. 2 на чл. 44. В исковата молба ищецът твърди хипотеза на забавено изпълнение на възложените СМР за 76 дни след срока, но формира размера на претенцията си по ал. 2 на чл. 44 от договора и иска заплащане на неустойка в по - нисък размер- по 0.05 % на ден от цената на договора за всеки ден забава.

Съдът намира, че доколкото ищецът обосновава претендираните за съдебна защита права на твърдения, адекватни на предвидено, с валидна клауза в процесния договор / чл. 44 от договора, Раздел ХІV „ Отговорност при неизпълнение”/, основание за възникване на задължение за заплащане на неустойка за забавено изпълнение, формирането на размера на претенцията по ал. 2 на чл. 44 от договора, в резултат на което се претендира заплащане на неустойка в по - нисък размер, а именно – по 0.05 % на ден от цената на договора за всеки ден забава, не е въпрос, свързан със заявеното основание за възникване на задължението, а с неговия размер. Същевременно, независимо че за размера на неустойката за въведеното в процеса, по вид и съдържание, неизпълнение на договорно задължение страните са уговорили заплащане на неустойка в по – висок размер - по 0.1 % на ден от цената на договора за всеки ден забава, определянето на общия размер на дължимата неустойка на тази база би представлявало произнасяне плюс петитум.

При съобразяване на неоспореното заключение на съдебно – счетоводна експертиза, прието в производството пред първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд приема, че размерът на задължението на ответника за заплащане на неустойка за обезщетяване на вреди от забавено изпълнение на строителните работи по процесния договор за обществена поръчка възлиза на сумата 19 042.98 лв. /577.06лв. на ден за 33 дни забава/ и до този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции обжалваното решение на ТОС следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 19 042.98 лв., като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция, с което искът да бъде уважен до този размер, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението. В останалата част, предвид съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния и въззивния състав по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски са направени от процесуалните представители на двете страни във всяка от инстанциите, като за разноските на ищеца са представени списъци по чл. 80 ГПК. В обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, първоинстанционният съд е разгледал искането на ответника, като е приел, че доказателства за направени разноски не са представени. Ответникът не е инициирал производство по чл. 248 ГПК. Доказателства за направени разноски в производството пред ВнАпС съд също не са представени, поради което разноски не се следват.

С оглед резултата от въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца репариране на направените в производството пред двете инстанция и доказани със съответните писмени доказателства разноски съразмерно с уважената част от исковете – 2390.27 лв. за първа инстанция, и 1 683.83 лв. за въззивна инстанция.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 6 от 04.02.2016г., постановено по т. д. № 101/2015г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявен иск от ОБЩИНА ВЕНЕЦ, Шуменска област, ЕИК 000931397, представлявана от Кмета Н.А., срещу „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ- Т“ ЕАД, ЕИК 835009611, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „ Трети март“№ 40, представлявано от управителя Б.С.Т., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на неустойка за забава по Договор за благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец от 23.07.2014г. до размер на сумата 19 042.98 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ- Т“ ЕАД, ЕИК 835009611, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „ Трети март“№ 40, представлявано от управителя Б.С.Т., да заплати на ОБЩИНА ВЕНЕЦ, Шуменска област, ЕИК 000931397, представлявана от Кмета Н.А., сумата 19 042.98 лв. / деветнадесет хиляди и четиридесет и два лева и деветдесет и осем ст./, представляваща неустойка за забавено изпълнение по Договор за благоустрояване на населените места в Община Венец и подпроект „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места на Община Венец от 23.07.2014г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2015г., до окончателно погасяване на задължението, както и сумата 4074.10 лв. / четири хиляди и седемдесет и четири лева и десет ст./, представляваща направени съдебно– деловодни разноски за две инстанции съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 04.02.2016г., постановено по т. д. № 101/2015г. по описа на Търговищки окръжен съд, в останалата част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.