Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   №146./гр. Варна,  23.06.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№166/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ЖИТО - К“ ООД, ЕИК 203066737, със седалище гр.Генерал Тошево срещу решение №19 от 14.02.2017 год., постановено по т.д.№221/2016 год. на Окръжен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против И.М.Б. ***, искове с правно основание  чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 46 752.51 лв., претендирана като дължима на основание сключен между страните устен договор за обработка от ответника през стопанската 2014/2015 г. на 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел, както и евентуалния иск с правно основание  чл.59 от ЗЗД, за заплащане на същата сума, с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на ползването без основание през стопанската 2014/2015 г. на 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенциите бъдат  уважени.

Насрещната страна И.М.Б. *** е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че с договор от 05.07.2014 г. е пренаел от Т.Ж. К, 381.800 дка земеделска земя, но поради ангажираност на техниката му, за стопанската 2014/2015 г. е възложил на ответника да извърши със своя техника обработка на земите, да ожъне реколтата, а след реализацията на продукцията и приспадане стойността на всяка една обработка, съобразена с действащите цени на обработките на земите в региона, да предаде на ищеца сумите от продажбата. Твърди, че предоставените на ответника земи са били засети със 163 дка пшеница, 103.500 дка слънчоглед и 115.300 дка рапица, от които съобразно средните разходи  по обработките, добиви и цени на реализация за региона за стопанската 2015 г., ответникът е следвало да му предаде сумата от 46 752.51 лв. Тъй като въпреки отправената покана, ответникът е отказал да му предаде сумата от реализираната продукция, моли съда да постанови решение, с което да го осъди да заплати сумата от  46 752.51 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен на предявеното договорно основание, сумата се претендира на основание чл.59 ЗЗД, като се твърди, че ответникът се е обогатил без основание със стойността на ожънатата и продадена продукция.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове с твърдения, че не е сключвал договор с ищеца, не е ползвал процесните земи, находящи се в землището на с.Тервел, не е добивал реколта от тях и не е реализирал доход от добива й.

            Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                       

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, вкл. и пред настоящата инстанция, въззивникът обосновава активната си материално правна легитимация по главния иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, на сключен между страните устен договор за обработка на земеделски земи, по силата на който въззивникът е възложил, а въззиваемият е приел през стопанската 2014/2015 г. да обработва, жъне и реализира прибраната продукция от 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнението. Първата предпоставка за упражняване правата по чл.79 от ЗЗД е наличието на договорно правоотношение между страните, което в конкретния случай, следва да обхваща постигнато съгласие между страните относно основните параметри на сочения в исковата молба договор, свързан с обработка, жътва и реализаця на  прибраната продукция от 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел през стопанската 2014/2015 г.

От събраните по делото не се установява, нито че страните са постигнали съгласие в горния смисъл, нито че въззиваемият е извършил някое от посочените дейности предмет на твърдяното правоотношение, което да включва обработка, жътва и реализаця на  прибраната продукция от 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел.

Действително, наличието на уговорка в сключения от въззивника договор за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2014 г., че пренаемателят няма право да преотстъпва ползването на имотите, предмет на договора, не може да повлияе на действителността на евентуално съглашение между пренаемателя и трети лица и ще има действие единствено между страните по договора от 05.07.2014 г. По делото обаче, не са налице годни доказателства установяващи по безспорен начин съществуването на устен договор между страните по настоящия спор, с твърдените от въззивника характеристики. Извод за наличието на такова съглашение, не може да се направи както от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях, не е  присъствал лично на разговор между управителя на въззивното дружество и въззиваемия И.Б., нито от заключението на назначената ССЕ, според която за стопанската 2014/2015 г., въззиваемият е засял пшеница на 10.250 дка в землището на гр.Тервел, но нивата, на която е засята пшеницата, не отговаря на имотите, посочени в шестте договора за аренда, приложени към исковата молба.

Твърденията на въззивното дружество се разколебават и от представените като доказателства писмени документи, от които се установява, че  именно „Жито - К“ ООД, със седалище гр.Генерал Тошево е заявило в ДФ  „Земеделие“ земите като обработвани от него, с цел получаване на субсидии и това дружество е получило субсидии за тези земи, общо в размер на 10 018.00 лв.

С оглед принципите за непосредственост и устност в процеса, не е годно доказателство и представеното с допълнителната искова молба обяснение на въззиваемия Б., дадено по образувана срещу него прокуроска проверка, а и от съдържанието му е видно, че се касае не за уговорка с въззивното дружество, а с третото на спора лице – Ж.К..

Липсата на доказателства, че възивникът е възложил на въззиваемия да обработва, жъне и реализира прибраната продукция от 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел, обуславят извода на съда, че между страните не е сключен договор, поради което за въззиваемия, не е възникнало и задължение за заплащане на сумите предмет на претенцията.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 46 752.51 лв., претендирана като дължима на основание сключен между страните устен договор за обработка от ответника през стопанската 2014/2015 г. на 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел се явява неоснователн и следва да бъде отхвърлен.

За да бъде уважен евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал. 1 ЗЗД, за това, че въззиваемият е обработвал, жънал и реализирал прибраната продукция от 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел, със стойността на която се е обогатил за сметка на въззивника, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване на ищеца и на обогатяване на ответника, причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липсата на основание за имущественото разместване и да не са налице предпоставките на трите състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и обеднелият да не разполага с никаква друга възможност за правна защита.

Като при установяването на тези обстоятелства, се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Доказателства в тази насока, не са ангажирани, поради което и евентуално предявения иск, следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №19 от 14.02.2017 год., постановено по т.д.№221/2016 год. на Окръжен съд - Добрич.

ОСЪЖДА „ЖИТО - К“ ООД, ЕИК 203066737, със седалище и адрес на управление гр.Ген.Тошево, ул.„Елин Пелин“ №3, представлявано от управителите Т.Ж. К и Ж.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: