Р Е Ш Е Н И Е

 

172

                              

 

                гр. Варна, 20.06.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 167 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от „М.”ЕООД против решение № 1197/19.12.2013г. по т.д. № 1156/13г. на ВОС , с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „П.”ЕООД с правно осн. чл.55,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47 534лв., представляваща получена без правно основание сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска – 01.07.2013г. до окончателното й изплащане. Правят се оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Счита, че допуснатите свидетелски показания от една страна са в нарушение на забраната за събиране на гласни доказателства, които целят да докажат изменение на сключен в писмена форма договор, а от друга не доказват твърденията на ответника. Последният съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест не доказва основание, на което да е получил от ищеца процесната сума. Моли за отмяна на атакуваното решение на ВОС и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск по чл.55 , ал.1 ЗЗД .

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „П.” ЕООД , с който се оспорва нейната основателност. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

ВнАС прецени следното:

В исковата молба „М.”ЕООД твърди, че е възложител по договор за изработка от 10.10.2008г., а ответното дружество е изпълнител. Предметът на процесния договор включва изработване, доставка и монтаж от „П.”ЕООД : 2 бр. входни врати, дървена дограма и вътрешни врати по изготвена спецификация – вътрешни врати МДФ 700мм-10бр, МДФ 800мм-10бр, МДФ 900мм-10бр., при цена от 36 506лв. В процеса на изпълнение на договора е издал на ответника фактури за периода 14.10.08г.-27.12.10г. , като е изплатил изцяло дължимата по договора сума. Видно от заплатените фактури е платил на „П.”ЕООД  в повече сумата от 47534лв. извън договореното, която е получена при начална липса на основание. С допълнителната искова молба твърди, че не съществуват анекси към процесния договор.

В писмения си отговор „П.” ЕООД оспорва основателността на предявения иск. Възразява, че процесните суми са заплатени без правно основание . Твърди , че между страните са били налице анекси към договора за поръчка от 10.10.08г., които са сключени в устна форма и с тях е изменян предметът на договора,  както и изпълнението и монтирането на изделията, съобразно предоставен проект. Поръчвани са и допълнителни работи, повечето след съгласуване по искане на ищеца с дизайнерско студио. С първия анекс е изменен предметът на договора от 10.10.2008г. на изработка и монтаж на входна врата от трипластова дъвресина-дъб; външна двукрила врата, частично остъклена от трипластова дървесина- дъб за приземен етаж; витрини и двукрила частично остъклена врата от трипластова дървесина –дъб за дневна на първи етаж и витрини и двукрила частично остъклена врата от трипластова дървесина – дъб за кабинет на трети етаж. Твърди, че стойността на уговорената с първия анекс изработка била 36506лв, идентична с договора, и същата била изплатена с фактури №67/14.10.08г., 68/03.11.08г., №72/16.01.09г. и 75/20.02.09г. , като остатъка от 3094лв представлявал авансово плащане за допълнителни поръчки. Излага, че поръчваните изделия са заплащани авансово поради естеството на работата – изцяло ръчен труд, отнемащ продължителен период от време, и затова са издавани фактури. Твърди, че уговорената с втория анекс работа е допълнителна и включва изработка, доставка и монтаж на бял декоративен дървен таван на стойност 8500лв., а с трети анекс - на интериорни врати от масивна дървесина на стойност 27512лв. Като изработените, доставени и монтирани изделия, ведно с допълнително уговорените, са на стойност 72518лв., от тях авансово издадените фактури са за сумата от 71040лв и незаплатената част е 1478лв. Твърди, че сумата от 13000лв по фактура №173/27.12.10г. представлява възнаграждение по устен договор за изработка и монтаж на дървени интериорни врати.

Предявеният иск е с правно осн. Чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ВнАС като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Поради съвпадане на становищата на страните и представените писмени доказателства се установява , че с договор за изработка и монтаж от 10.10.08г.  „М.” ЕООД е възложило на „П.” ЕООД изработка, доставка и монтаж на вх.врата – 2бр., дървена дограма, вътр.врати по одобрена от възложителя мостра, които са описани в спецификация №16, представляваща неразделна част от договора. Съгласно последната изделията са описани като вътр.врати  MDF 700мм – 10бр, 800мм – 10бр и 900мм – 25бр., 2 бр.вх.врати и дървена дограма 20кв.м. В чл.4 от договора страните са уговорили стойност на изделията от 36506лв. с вкл. ДДС, като се заплаща авансова сума от 18000лв. с ДДС. Предвиден е и срок за изпълнение на задължението на изпълнителя – 60 работни дни от сключване на договора.

Не се спори и че договорената сума е изцяло заплатена от страна на възложителя.  От заключението по изслушаната пред ВОС съдебно-счетоводна експертиза и представените по делото от ищеца фактури   № 67/14.10.08г.,68/03.11.08г.,72/16.01.09г,75/20.02.09 г.,79/31.03.09г.,81/24.04.09г.,82/18.05.09г.,84/17.06.09г., 166/08.10.09г., 173/27.12.10г., се установява, че двете дружества са осчетоводили фактурите . Плащането е извършено  от ищеца на ответника по банков път и ответникът е получил сумите по своята разплащателна сметка. „М.” ЕООД е ползвало право на данъчен кредит за получените доставки от „П.” ЕООД. По цитираните фактури е заплатена общо сумата от 70 033,32лв. и ДДС в размер на 14 006,68лв.

Видно от фактури № № 67/14.10.2008г. за 18 000 лв. с ДДС ; 68/03.11.2008г. за 9 606лв. с ДДС; № 72/16.0.2009г. за 7 000лв. с ДДС ; № 75/20.02.2009г. за 5000лв. с ДДС; № 173/27.12.2010г. за 13 000лв. с ДДС , същите са и двустранно подписани – носят и подписа на управителя на „М.”ЕООД – М. Д..

От разпита на свидетелите Тодор Д. и Иван Паскалев , допуснати за установяване на факти относно изпълнение на договорени работи / а не за установяване на сключване или изменение на писмен договор/, се установява , че в периода 2008г.-2010г. „П.”ЕООД е имало обект в с.Приселци- триетажна къща на „М.”ЕООД. В обекта за този период ответникът е изработил и монтирал : огромна входна врата – уникат; дървена дограма над 30 кв.м. - дъбова, пресована,; две масивни врати входни на първи и втори етаж;  20 интериорни врати – масивни, дъбови, с орнаменти; таван – дървен, чам с орнаменти; решетки за парното. Част от вратите са били с рисувано стъкло. Работата е изисквала много внимание и прицизност. Голяма част от нещата са изработвани от ответника след като лично управителят и едноличен собственик на „М.”ЕООД е идвал в цеха на „П.”ЕООД и е носил проекти за изделията, изработени от дизайнери. За всяка извършена работа служителите на „П.”ЕООД са подписвали дневни отчети. В първо с.з. на 12.11.2013г. пълномощникът на ищеца прави възражение , че представените отчети са неотносими, тъй като изцяло са съставени от ответника и не са подписани от ищеца.

От л.43 до л.68 по делото на ВОС са приложени имейл кореспонденция за периода м.септември 2008г.- м. септември 2009г. и проекти, подкрепящи свидетелските показания за тристранно съгласуване на проекти между страните по делото и „Дизайн Студио-М”ООД , гр.София относно конкретизация на възложената работа. Съобразно което може да се направи обоснован извод, че след сключване на процесния договор от 10.10.2008г. първоначално възложената изработка на изделия от „М.”ЕООД е допълнително индивидуализирана.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

При иск с правно осн. чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи твърдяното извършване на плащане, а на ответника – че то е осъществено на годно правно основание. В конкретния случай „П.”ЕООД навежда твърдения за изменение на първоначално сключения договор от 10.10.2008г. относно неговия предмет, а по съществото си т.нар. в писмения му отговор анекс втори и анекс трети са допълнително договорени работи.

Съдът намира , че доколкото всички процесни фактури , обхващащи извършеното плащане във връзка с договорени отношения между страните по повод изработка , доставка и монтаж на дървена дограма и врати са осчетоводени и от ищеца , и от ответника , и са двустранно подписани , е налице доказване за сключване на договори за изработка – първоначален от 10.10.2008г. и последващи за допълнителни работи в твърдения от ответника обем и стойност. Изводите в тази насока се подкрепят и от кореспондиращите свидетелски показания относно фактически извършеното, имейл кореспонденция. Релевантно е и обстоятелството, че дори и след изтичане на договорения от 10.10.2008г. срок за изпълнение , в рамките на установеното от свидетелите време на изработка , доставка и монтаж на обекта в с.Приселци, ищецът е продължил вкл. до подписаната от него фактура № 173/27.12.2010г. да извършва плащания и приема изпълнение на възложената работа.

Възражения за забавено изпълнение са ненавременно направени – едва във въззивна инстанция, а и са неотносими към спора по чл.55, ал.1 , пр.1 ЗЗД.

Комплексната преценка на събраните доказателства обосновава цялостен извод за неоснователност на иска. Решението на ВОС следва да се потвърди , а на въззиваемата страна да се изплатят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 4000лв.

Водим от горното , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1197/19.12.2013г. по т.д. № 1156/13г. на ВОС.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, ЕИК 103041626, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Райко Жинзифов №22, представлявано от М. Г. Д., да заплати на „П.” ЕООД, ЕИК 148004276, със седалище и адрес гр.Варна, ул.Радост бл.5, вх.Е, ет.2, ап.13, представлявано от Димитър Г. Паскалев, сумата от 4000лв. – направени от последния разноски пред въззивна инстанция , на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: