Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   116/ 25.05.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на двадесет и пети април                                                Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  167  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Флай Енерджи“ АД, ЕИК 204761777, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“Янтра“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Х. И. П. против решение № 11/24.01.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 328/17г., с което е отхвърлен предявения от дружеството  иск за обявяване на окончателен на предварителния договор, сключен на 10.08.2016г., с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.По съображения за неправилност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на закона, моли съда да го отмени изцяло и вместо него – постанови друго,  по съществото на спора, с което да уважи предявената искова претенция.

          Въззиваемата страна счита, че събраните в хода на  производството фактически твърдения отговарят на обективната действителност, както и че сложната икономическа ситуация и липсата на достатъчно средства са довели до невъзможност предварителния договор да бъде изпълнен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.

          Ищецът  „Флай Енерджи“ АД, ЕИК 204761777, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“Янтра“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Х. И. П. моли да бъде  постановено решение, с което да бъде обявен за окончателен Предварителен договор за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие на осн.чл.15 от ТЗ, сключен на 10.08.2016г.  между  „Уинд Енерджи 3000“ООД, ЕИК 2005277976, със седалище и адрес на управление-гр.С., район „Средец“, ул.“Дякон Игнатий“ № 4, ет.2, ап.7, представлявано заедно от управителите Д. С. Д. и С. С. К. в качеството му на продавач и „Илона Консулт“ ЕООД, ЕИК 201873340, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, обл.Стара Загора, кв.Изток № 14, вх.Г, ет.8, ап.95, представлявано от управителя Я. Н. С. в качеството му на купувач и с предмет : прехвърляне на собствеността върху обособена част от търговското предприятие на продавача, представляваща „Проект за изграждане на  Ветроенергиен парк Генерал Тошево, включващ изграждането на 150 броя вятърни генератори с мощност 300 MW и две електрически подстанции 35/110 KV и съпътстваща техническа инфраструктура, включваща съответните права, задължения  и фактически отношения, в т.ч. всички права и задължения, произтичащи от нот.акт за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти № 6, том VІІ, рег № 2528, дело № 713/2011г. на Нотариус С.Ж., с район на действие ГТРС, изменен с нот.акт за изменение и допълнение на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти № 69/12г.;   Разрешения за строеж № 031, 032, 033, 034 от 19.04.2012г., издадени от главния архитект на Община Г.Тошево и № 038/27.04.2012г. на главния архитект на Община Г.Тошево;    Решение за оценка на въздействието върху околната среда № ВА-8/2012г., издадено от РИОСВ – Варна за одобрение на инвестиционния проект на предварителния  договор, ведно с пълната документация на обособената част от предприятието включително разрешения, лицензии, съгласувания от държавни и общински органи  и институции, свързани с осъществяването на дейността му към момента на подписването на предварителния договор. Уговорената цена на продаваната обособена част е в размер на  45 000 лв. Сключването на окончателния договор следва да бъде извършено на 30.03.2017г.

          В чл.10 от предварителния договор е разписано договорено между страните условие за влизането му в сила : ако до 01.01.2017г. продавачът не  изпълни задълженията си към И. Х.в и съпругата му Д. П.а, И. Х.в П.  и съпругата му С. Й. П. по раздел ХVІІІ,т.1.1 и т.1.2 от Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти № 6, том VІІ, рег №2528/, дело №713/2011 г. на нотариус С. Ж., а именно – за заплащане на сумата в размер на 9 210 000евро по т.1.1 и сумата от 12 690 000евро по т.1.2.

Няма спор по делото, че тези парични задължения не са изпълнени, поради което и предварителният договор е влязъл в сила на 01.01.2017г.

          Чрез договор за цесия от 15.09.2017г. „Илона Консулт“ ЕООД е прехвърлило на „Флай Енерджи“ АД всички свои права и задължения на купувач по процесния предварителен договор от 10.08.2016г., с което активната материалноправна легитимация на ищеца се явява доказана.

          За да бъде обявен предварителният договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие за окончателен, преди всичко следва да бъде индивидуализиран неговият предмет. В посоченото от въззивника решение № 213/30.12.2010г. на ВКС по т.д. № 29/2010г., второ т.о. е прието, че обект на прехвърлителна сделка по чл.15, ал.1 от ТЗ може да бъде и част - идеална или реална, от търговско предприятие, като особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. Обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл.15, ал.1 от ТЗ.

          Съгласно чл.1 от процесния предварителен договор за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие от 10.08.2016г. продавачът се е задължил да продаде на купувача, по смисъла и условията на чл.15 от ТЗ, обособена част от търговското си предприятие, представляваща Проект за изграждане на  Ветроенергиен парк Генерал Тошево, включващ изграждането на 150 броя вятърни генератори с мощност 300 MW и две електрически подстанции 35/110 KV и съпътстваща техническа инфраструктура, включваща съответните права, задължения  и фактически отношения, в т.ч. всички права и задължения, произтичащи от нот.акт за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти № 6/ 2011г. на Нотариус С.Ж., Разрешения за строеж № 031, 032, 033, 034 от 19.04.2012г., издадени от главния архитект на Община Г.Тошево и № 038/27.04.2012г. на главния архитект на Община Г.Тошево;    Решение за оценка на въздействието върху околната среда № ВА-8/2012г., издадено от РИОСВ – Варна за одобрение на инвестиционния проект на предварителния  договор, ведно с пълната документация на обособената част от предприятието включително разрешения, лицензии, съгласувания от държавни и общински органи  и институции, свързани с осъществяването на дейността му към момента на подписването на предварителния договор при уговорената цена на продаваната обособена част  от  45 000 лв.

Съгласно правната доктрина обособената част от търговското предприятие представлява  имуществен комплекс от права, задължения и фактически отношения, които съществуват автономно в рамките на дейността му по редица индивидуализиращи признаци, като : профил на дейността му, изчерпателно определен кръг от клиенти, длъжници и кредитори, самостоятелно реноме, определена търговска марка и др. Доколкото посоченият като предмет на предварителния договор комплекс от имуществени права, задължения и фактически отношения е предназначен да осъществява специфична дейност, обособена в рамките на цялото предприятие, ангажираща определен кръг от контрагенти и да постига конкретен търговски резултат, съдът намира, че са налице индивидуализиращите предмета на дейност признаци. Но за да бъде определена тази дейност като обособена част на търговското предприятие тя следва да бъде и счетоводно обособена, т.е. – да бъде посочена  балансовата й стойност, тъй като със сключването на договор за прехвърляне на търговско предприятие, ако не е постигната друга уговорка с кредиторите, по силата на закона – чл.15 ал.3 ТЗ, възниква солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя за съществуващите към момента на прехвърлянето задължения, включени в предприятието или в обособената част от него. Отговорността е ограничена до размера на получените права, като съгласно чл.15 ал.3 изр.2 от ТЗ кредиторите на търсими задължения са длъжни да потърсят изпълнение първо от отчуждителя. В процесния предварителен договор липсва посочване на балансовата стойност на прехвърляемите активи в обособената част. От това следва, че индивидуализацията на стойността на тези активи не е завършена, поради което не могат да бъдат определени границите на солидарната отговорност на отчуждителя и приобретателя по чл.15 ал.3 от ТЗ.  Не е посочен и друг начин за индивидуализиране предмета на сделката. Липсва обособена част на търговското предприятие, поради което  предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен.

          По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/24.01.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 328/17г.

          Разноски не се присъждат.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: