Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

                                             № 153

                            гр. Варна, 24.06.2019г.

                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА

                                                                    М. ХРИСТОВА

при секретаря  ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№167 по описа за 2019г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1040/31.12.2018год. по т.д. № 73/2018год. на ВОС, съдът е: Осъдил „ГЕДИДАР-СЕООД, ЕИК 203298536, със седалище и адрес на управление гр. Варна,  представлявано от управителя Г.М.Д., Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят солидарно на „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК 201390740, със седалище и адрес управление гр. София, представлявано от К Б М - изпълнителен директор и Н Д.Д. - зам. председател на съвета на директорите, сумата 48 895 лева представляваща дължима главница по договор за кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 от 25.04.2016г. към него, сключен с кредитополучателя „Гедидар-С” ЕООД, и договори за поръчителство от 30.07.2015г. и Анекси №1 от 25.04.2016г. към тях, сключени с поръчителите Г.М.Д. и Д.К.Ф.-Д., както и сумата 2 073,13 лева, представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г., както и сумата 822,43 лева, представляваща дължими префактурирани разходи за периода от 14.06.2016г. до 06.12.2017г., както и сумата 5 211,46 лева, представляваща общият размер на дължими съгласно чл.20 и от Договор за кредит № 459/30.07.2015г. неустойки, начислени  за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на съда – 17.01.2018г., до окончателното им плащане, както и сумата 2 988,40 лева, представляваща сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК: Отхвърлил е предявените от „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК 201390740, срещу „ГЕДИДАР-СЕООД, ЕИК 203298536,  Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********, осъдителни искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г. в размер над присъдената сума от 2 073,13 лева до пълния претендиран размер от 7 928,04 лева, както и дължими съгласно чл.20 и чл.22, ал.2 от Договор за кредит № 459/30.07.2015г. неустойки, начислени за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г. в размер над присъдената сума от 5 211,46 лева до пълния претендиран размер от 7 306,34 лева, като недоказани: Осъдил е „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК 201390740 да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сума в общ размер на 303,54 лева (по 151,77 лева на всеки един от тях), представляваща сторени разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Недоволни от решението са останали ответниците по делото Г.М.Д. и Д.К.Ф.- Д., които го обжалват чрез процесуален представител, в неговите осъдителни части.

Считат решението в обжалваните частти за неправилно- поради необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете  да бъдат отхвърлени изцяло.

Относно оплакването за необоснованост на решението,  излага следното: Съдът абсолютно необосновано е приел, че не е налице преклузия за задълженията на поръчителите по см. на чл.147 ЗЗД. Видно от приложеното ч.гр.д. № 13608/2016год., че е представена нотариална покана основана на просрочени плащания по договорпа за кредит.. Тази покана е изпратена на 16.08.2016год. и именно с нея е предявен единия запис на заповед за същата главница, както и по настоящето дело. Именно с предявяването на записа на заповед е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит и от тогава е започнал да тече срока по чл.147 ЗЗД, а не с представената нотариална покана по т.д. № 73/18год. от 09.10.2017год.

Излага също, че е налице влязло в сила решение по т.д. № 315/2018год. по единия запис на заповед, издаден за обезпечаване на задълженията по договора, налице е и висящо т.д. № 344/2018год. на ВОС, по втория запис на заповед.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Насрещната страна  -„МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК 201390740, чрез писмено становище на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е  допустима.

В съдебно заседание по съществото на спора, въззивната страна чрез писмено становище на процесуален представител,  поддържа въззивната жалба.

            В съдебно заседание въззиваемата страна, както и необжалвалия другар на въззивниците „Гедидар С“ЕООД гр.Варна, не са  изразили  становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството е образувано по искове на ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК 201390740, със седалище гр. София, за солидарното осъждане на ответниците „ГЕДИДАР-СЕООД, ЕИК 203298536, със седалище гр. Варна, Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********,***, да заплатят на ищеца сумата 48 895 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 от 25.04.2016г. към него, сключен с кредитополучателя „Гедидар-С” ЕООД, и договори за поръчителство от 30.07.2015г. и Анекси №1 от 25.04.2016г. към тях, сключени с поръчителите Г.М.Д. и Д.К.Ф.-Д.; сумата 7 928,04 лева, представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г.; сумата 822,43 лева, представляваща дължими префактурирани разходи за периода от 14.06.2016г. до 06.12.2017г.; сумата 7 306,34 лева, представляваща общият размер на дължими съгласно чл.20 и чл.22, ал.2 от Договор за кредит № 459/30.07.2015г. неустойки, начислени  за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на съда – 17.01.2018г., до окончателното им плащане.

Така предявените искове са с правно основание- чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, че на 30.07.2015г. сключил с ответното дружество „ГЕДИДАР-СЕООД договор за кредит №459 от 30.07.2015г., по силата на който му предоставил в заем сума в размер на 48 895,00 лева за закупуване на скеле, кран и инструменти, срещу насрещно поетото задължение същата да бъде върната по реда и при условията, уговорени в чл.12 и следващите от договора. На същата дата 30.07.2015г. ищецът сключил с ответниците – физически лица Г.М.Д. и Д.К.Ф.- Д. договори за поръчителство, с които същите се задължили да отговарят при условията на чл.122 и сл. от ЗЗД за изпълнение на задължението на кредитополучателя „ГЕДИДАР-СЕООД, произтичащо от договора за кредит. С Анекс №1 от 25.04.2016г. към договора били променени сроковете за издължаване на кредита като е приет и нов погасителен план. С Анекси №1 от 25.04.2016г. към договорите за поръчителство били приети промените, настъпили в договора за кредит.

Поради преустановяване на плащанията-считано от 05.03.2016г., с нотариална покана №2976/09.10.2017г. на нотариус С. Костадинова, рег. №446 в НК кредиторът „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД уведомил кредитополучателя „ГЕДИДАР-СЕООД и поръчителите – солидарни длъжници Г.М.Д. и Д.К.Ф.- Д. за просрочените задължения по кредитния договор в общ размер на 63 176,70 лева, като им предоставил седмодневен срок, считано от получаване на поканата, за тяхното погасяване, с предупреждение, че при неизпълнение кредитът ще се счита за обявен за предсрочно изискуем на основание чл.23 от договора. Поканата била редовно връчена на длъжниците по реда на чл.47 от ГПК на 25.11.2017г., но същите не погасили доброволно натрупаните задължения в указания им срок. Сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.12.2017г. за това ищецът моли за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят дължимите и непогасени задължения по договора за кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 към него от 25.04.2016г., в общ размер на 64 951,81 лева, включваща главница, възнаградителни лихви, префактурирани разходи (за изпращане на нотариални покани, падежирала комисиона за управление) и неустойки по чл.20 и чл.22, ал.2 от договора.

Излага, че с неизпълнението на договорните задължения от страна на ответното дружество – кредитополучател и поръчителите – солидарно задължени лица, е лишен от ползването на дължимата сума, поради което му се дължи обезщетение за ползите, които би имал, ако същата му е била платена своевременно от длъжниците, ищецът претендира и присъждане на законната лихва върху цялото претендирано вземане - главница, лихва, разходи и неустойка.

Ответникът-кредитополучаател „ГЕДИДАР-СЕООД, гр. Варна, признава, че дължи претендираните от ищеца – кредитор суми по сключения между страните договор за кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 от 25.04.2016г.

Признание, че претендираните с исковете суми по договора за кредит се дължат от дружеството – кредитополучател, но без основание за претендиране на законна лихва върху изтеклата лихва, са направили и ответниците –сега въззивници- физически лица Г.М.Д. и Д.К.Ф.- Д..

Оспорват обаче, че същите се дължат от тях като поръчители като твърдят, че е  погасена отговорността им в хипотезата на чл.147 от ЗЗД. Оспорват твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е била настъпила на 24.09.2017год.-според нотариалната покана, а по уточняващата молба -06.12.2017год. Твърдят, че предсрочната изискуемост е настъпила при прекратяване на плащанията от страна на дружеството-длъжник, т.е. на 05.05.2016г. - първия падеж след Анекс №1 от 25.04.2016г. или на следващия падеж - 05.06.2016г., в съответствие и с постигнатата в чл.22 от договора за кредит договореност между страните. Поради пасивното поведение на кредитора-т.е. след като кредиторът не е предявил иск срещу длъжника в шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД-до 05.11. или 05.12.2016 год., то договорът за поръчителство е прекратен.

В проведеното подготвително съдебно заседание по смисъла на чл.145 от ГПК ответниците са въвели и твърдение, че на основание чл. 7, б. „б” от процесния договор за кредит № 459/30.07.2015г. дружеството – кредитополучател „ГЕДИДАР-СЕООД е издало запис на заповед за обезпечаване на главницата в размер на 48  895 лева, който запис на заповед е послужил на ищеца, за да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по частно гражданско дело №13608/2016 г. на ВРС, 17-ти състав. С влязло в сила решение №492/22.06.2018 г. по търговско дело № 315/2018 г. на Варненски окръжен съд е признато за установено, че ответното дружество „ГЕДИДАР-СЕООД дължи на ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД тази сума, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане, поради което предявените понастоящем искови претенции за присъждане на главницата и законната лихва върху нея са недопустими.

От факта, че този запис на заповед е бил предявен за плащане с нотариална покана, връчена по реда на чл.47 от ГПК през месец ноември или октомври 2016г., с което сам кредиторът е счел, че предсрочната изискуемост на вземанията му по договора за кредит е настъпила в предходен момент, а не както се твърди в исковата молба на 06.12.2017 г., ответниците - физически лица черпят допълнителен аргумент за обосноваване на твърдението си, че искът не е предявен в 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД, поради което отговорността им като поръчители е отпаднала.

Като взе в предвид становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявените искове, съдът съобрази следното:

Както се изложи, по съществото на спора ответниците признават по правнозначимите факти, респективно- ползването на процесния заем, договорните условия, при които същият е предоставен от ищеца; преустановеност на плащанията; връчването на известието от ищеца за обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията.

Не се оспорва размера на посочените иустановени от съда задължения.

Относно оплакването на въззивниците за липса на  пасивна легитимация, поради настъпилата преклузия по чл.147 ГПК. Както се посочи, считат, че съдът абсолютно необосновано е приел, че не е налице преклузия за задълженията на поръчителите по см. на чл.147 ЗЗД.

Обосновават се и на  приложеното ч.гр.д. № 13608/2016год., /впоследствие и на ч.гр.д. № 13607/2016год./ на ВРС,  по коетто е представена нотариална покана относно просрочени плащания по договора за кредит. Тази покана е изпратена на 16.08.2016год. и именно с нея е предявен единия запис на заповед за същата главница, както и по настоящето дело. Именно с предявяването на записа на заповед е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит и от тогава е започнал да тече срока по чл.147 ЗЗД, а не с представената нотариална покана по т.д. № 73/18год., от 09.10.2017год. Следва да се отбележи, че посочените твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, на основание сключения договор и на основание цитираната нотариална покана, не може да бъдат споделени.

Твърдението на поръчителите, че предсрочната изискуемост следва да се определи по договора, от момента на настъпване на нейните предпоставки, е необосновано.

В чл.22 от договора са посочени предпоставките, за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем, една от които е  преустановяване на плащанията от заемополучателя. Но видно е от съдържанието на договора, предсрочнанта изискуемост не настъпва автоматично, а обявяването на същата е поставена  в зависимост на преценката на кредитора-изрично е посочено, че „Кредиторът има право“-Следователно, преценката и решението за налагане на предсрочната изискуемост е във властта на кредитора – заемодател, респективно срокът, визиран в чл.147 от ЗЗД е момента, в който това право е надлежно упражнено. За това, не може да бъде споделено твърдението, че шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД е изтекъл (до 05.11. или 05.12.2016 год.-на база неизпълнението на договора).

Относно твърдението, поддържано и с въззивната жалба, че кредиторът е упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита с нот. Покана от 16.08.2016год., приложена по ч.гр.д. № 13608/2016год. на ВРС:  Видно от приложеното ч.гр.д. № 13608/2016год. на ВРС, по което е представена нотариална покана /стр.9/, на същата изрично е посочено, че се отнася за просрочени плащания по договор за кредит № 458/30.07.2015год., сключен между страните, като цялото дело се отнася за неизпълненишето зедължения по посочения договор /Не се спори, че на посочената дата, страните са сключили два договора за кредит с № 458 и 459/30.07.2015год./. Съответно и цитираното т.д. № 315/18год. с предмет иск по чл.422 от ГПК, се отнася също за запис на заповед, обезпечаващ вземането по договор за кредит № 458/30.07.2015год. За това, цитираната нотариална покана е неотносима към договор за кредит № 459/30.07.2015год.

По искане на въззивниците, направено с  в. жалба, съдът направи служебна справка по посоченото т.д. № 344/18год. на ВОС, с което е разгледан иск по чл.422 ГПК, за приемане на установено дължимост на сумите по Заповед  № 6726 постановена по ч.гр.д. 13607/2016год. на ВРС.

По повод на жалба, решението по т.д. №  344/18год. на ВОС е предмет на въззивна проверка-по в.т.д. № 156/2019год. на ВАпС.

Съдът констатира, че по ч.гр.д. № 13607/2016год., образувано на основание Запис на Заповед  за сумата от 48 895лв. действително се съдържа представена нотариална покана /стр.10/, и именно с нея е предявен единия запис на заповед за същата главница, която е предмет и на настоящето дело. На поканата изрично е посочено, че се отнася за просрочени плащания по договор за кредит № 459/30.07.2015год., сключен между страните.

Действително, може да се направи извод, че същата е била връчена на 19.09.2016год. по реда на чл.47 ГПК. В поканата е посочено, че договор 459/30.07.2015год. е обявен за пресрочно изискуем.

Въпреки това изявление, не е представено доказателство, от което да се установява, че договорът е бил обявен за предсрочно изискуем по реда на чл.22 от договора за кредит, с покана, удостоверяващо това твърдение. А чрез самата покана не е обявен договора за предсрочно изискуем, а с нея е предявен записа на заповед. Следоваятелно, единствената покана, обявяваща договор за кредит № 459/30.07.2015год.  за предсрочно изискуем, е тази, представена по т.д. № 73/2018год. на ВОС, получена на 25.11.2017год.  С въззивната жалба не е въведено твърдение за нередовност на връчването на нотариалната покана. С писмено становище, въззивниците сочат, че нотариалната покана е била редовно връчена на длъжника, но не и  на физическите лица.

Съдът намира, че за настъпване на предсрочната изискуемост е необходимо да бъде уведомен длъжника, а уведомяването на поръчителите е без значение за възникване на тяхната отговорност, понеже тя е функция на отговорността на длъжника. Това становище е съобразена и с съдебната практика, която е непротиворечива и е в посочения смисъл /така и в даденото разрешение в Решение № 6/04.04.2019год. по т.д. № 917/2018год. на ВКС, ТК, І т.о./.  За това, направеното възражение, за нередовно уведомяване на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит, е ирелевантно и не следва да се обсъжда.

За това, съобразно събраните в процеса доказателства, следва да се направи извод, че по процесния договор за кредит № 459/30.07.2015год., ищеца е упражнил правото си да го обяви за предсрочно изискуем с  нотариалната покана от 09.10.2017г. /стр.34/, връчена на 25.11.2017год. по реда на чл.47 ГПК. В поканата за плащане на суми в общ размер от 63 176,70лв., изрично е записано, че сумите произтичат от договор за кредит № 459/30.07.2015год. За това единствената нотариална покана, относима към процесния договор за кредит е представената нотариална покана по т.д. № 73/18год.  на ОС-Варна, получена на 25.11.2017год. Именно с тази нотариална покана /стр.34/ е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит с № 459/30.07.2015год. и от  посочената дата е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   започнал да тече срока по чл.147 ЗЗД.

Или, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към предявяването на иска (17.01.2018г.) не са изтекли шестте месеца от момента на упражненото от ищеца с нотариалната покана от 09.10.2017г.-полученана 25.11.2017год.  потестативно право на предизвикване предсрочната изискуемост по процесния заем.

За това, искът се явява доказан по основание. Относно доказаността по размер:

За проверка на размера на задълженията по процесното заемно правоотношение по делото, възникнало по договор за кредит с № 459/30.07.2015год. е допусната ССЕ, неоспорена от страните, която установява следното: Установено е от вещото лице, че по процесния договор за кредит са погасени само първите шест месечни вноски, като от 05.03.2016г. – падежна дата на следващата месечна вноска, ответниците трайно са преустановили обслужването на кредита. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (25.11.2017г.) общият размер на дължимата главница по договора за кредит е 48 895 лева, включващ падежирала и неплатена до този момент част в размер на 12 529,12 лева и редовна, непадежирала до този момент част от главницата в размер на 36 365,88 лева. И към трите, изследвани от експертизата дати –24.09.2017год. (сочена от кредитора в нотариалната покана №2976/09.10.2017г. дата, считано от която кредитът е обявен за предсрочно изискуем); 25.11.2017г. (датата, на връчване на нотариалната покана на кредитополучателя, с което волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника) и 06.12.2017г. (твърдяна от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост, зачитайки даден с нотариалната покана 7-дневен срок за доброволно изпълнение) в регистрите на ищцовото дружество дати се водят вземания за просрочени възнаградителни лихви в размер на 2 073,13 лева и за неустойка в размер 5 211,46 лева.

Общият размер на дължимите разходи и такси по договора е 941,08 лева (към 25.11.2017г.), съответно 861,08 лева (към 06.12.2017г.). Доколкото тази претенцията е предявена в по-нисък размер (822,43 лева), следва да се приеме, че същата е доказана изцяло по основание и размер.

Както се посочи, така определените от ССЕ размери на задълженията, не са оспорени от страните, същите не се оспорват и с въззивната жалба.

 По тези основни фактически и правни съображения съдът приема предявените искове за доказани в своето основание и основателни в посочените по-горе размери и приети от окръжния съд размери.

С оглед основателнсостта на исковете, като основателна се цени и акцесорната претенция за дължимо обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда - 17.01.2018г., до окончателното плащане на задълженията.  

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

            По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1040 от 31.12.2018год., постановено по т.д.№ 73/2018 г. по описа на Варненски  окръжен съд.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.